Рубрика: Новини
Профилактичната колоноскопия остава най-сигурният метод за ранно откриване и предотвратяване на колоректален рак. Според д-р Иван Тишков, началник на отделението по инвазивна гастроентерология в УМБАЛ „Софиямед“, тревожни симптоми като продължителна промяна в ритъма на изхождане, кръв в изпражненията, коремна болка, необяснима редукция на теглото и хронична умора никога не бива да бъдат пренебрегвани.
Съвременните медицински стандарти препоръчват първата профилактична колоноскопия да се извършва на 45-годишна възраст при пациенти без оплаквания, поради тревожната тенденция за подмладяване на заболяването и по-агресивното му протичане при млади хора. При наличие на фамилна обремененост, изразяваща се в родственик от първа линия с рак на дебелото черво, скринингът трябва да започне още на 40-годишна възраст, тъй като рискът се удвоява. За пациенти с изявени клинични симптоми се препоръчва директно преминаване към ендоскопско изследване, след изключване на други заболявания.
При нормална находка по време на първата колоноскопия, контролно изследване се планира след 7 до 10 години, независимо от възрастта на пациента. В случаите, когато се установи патология, като например полип, планът за проследяване се индивидуализира въз основа на вида, размера и хистологичната характеристика на лезията.
В периодите между ендоскопските изследвания съществена роля имат фекалните имунохимични тестове. Те се отличават с висока чувствителност при откриване на окултни кръвоизливи, характерни за колоректалния карцином. Важно е да се отбележи, че за разлика от злокачествените образувания, полипите кървят рядко, поради което тестът може да ги пропусне. Тези скринингови методи са лесни за изпълнение в домашни условия и не изискват предварителна диета.
Д-р Тишков изрично подчертава, че неадекватната подготовка на дебелото черво преди процедурата е водеща причина за пропускане на малки лезии, което може да доведе до развитието на така наречения интервален рак – карцином, възникващ между две скринингови колоноскопии. Безкомпромисната подготовка от страна на пациента е от критично значение за диагностичната стойност на изследването.
Основните рискови фактори за ранно отключване на заболяването, освен генетичната предразположеност, включват съвременния западен модел на хранене. Консумацията на ултрапреработени храни, червено месо, колбаси и рафинирани захари, съчетана с наднормено тегло и заседнал начин на живот, значително повишава риска. Като превантивна мярка се препоръчва диета с високо съдържание на фибри, които подобряват чревния транзит и предпазват мукозата.
За постигане на оптимални резултати и реална превенция, ендоскопските изследвания трябва да се провеждат в специализирани центрове с високотехнологична апаратура, а пациентите да подходят с максимална отговорност към стриктното спазване на указанията за предварително очистване на чревния тракт.
