Рубрика: Новини
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. по-скоро ще легитимира вече направените през годината разходи, отколкото да предложи съществени иновации. Според заместник-председателя на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров, предвид късното влизане в сила на финансовата рамка, фокусът трябва да падне върху оптималното договаряне на предоставените параметри.
В телевизионно интервю той коментира, че исканият от съсловната организация ръст на цените на клиничните пътеки с 25% няма да бъде постигнат през настоящата година, определяйки ситуацията като наследство от предходните управления.
Д-р Маджаров оцени положително заявените намерения за реформи от страна на новите управляващи. Той подчерта необходимостта от сериозна работа през есенния сезон за промяна както в контролните механизми на НЗОК, така и в модела на финансиране на системата. Заместник-председателят на БЛС изрази оптимизъм относно въвеждането на доброволното здравно осигуряване, определяйки го като отдавна закъсняла стъпка.
По отношение на контрола в системата, д-р Маджаров посочи, че макар институциите да разполагат с информационни системи, данните от тях често не водят до реални мерки. Той даде пример с честата регистрация на определени диагнози, която не е последвана от адекватни действия за превенция на злоупотреби. За решаването на тези проблеми, според него, се изисква преди всичко политическа воля и комплексен подход, а не просто констатиране на фактите.
Обсъждайки новата платформа „Диагноза България“, д-р Маджаров отбеляза, че тя прави публично достояние информация, с която управляващите би трябвало отдавна да разполагат. Платформата ясно показва, че разликите в цените, на които държавните болници закупуват онколекарства, се дължат не на обществените поръчки, а на механизмите, утвърдени от НЗОК и Министерството на здравеопазването. Тази практика съществува от години и е можела да бъде прекратена много по-рано.
Засягайки темата за превенцията, д-р Маджаров бе категоричен, че тя трябва да надхвърли рамките на профилактичните прегледи и да се превърне в общонационална политика. Профилактиката на хроничните заболявания трябва да обхване сектори като икономиката, търговията с храни, контрола върху рекламата на тютюневи изделия и цялостното възпитание на младото поколение в здравословен начин на живот.
Според заместник-председателя на БЛС, дигитализацията и изкуственият интелект (ИИ) предоставят мощни инструменти за бъдещото развитие на здравеопазването. Тези технологии могат значително да подобрят контрола в системата, качеството на медицинската информация, достигаща до пациентите, както и самите процеси на диагностика и лечение.
В заключение д-р Маджаров коментира проблема с високото доплащане от страна на пациентите. Той подчерта, че тази тенденция няма да се промени, докато публичните средства за здравеопазване в България са два пъти по-ниски от средните за Европа. Цитирайки свой колега, той заяви, че постигането на европейско качество с наполовина по-малък бюджет би било достойно за Нобелова награда.
