Рубрика: Новини
В контекста на растящите цени в потребителската кошница през последните три и половина години, както и на намаляващата стойност, която Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) плаща за еднодневно лекарствено лечение, се провежда анализ на Health Metrics, базиран на данни от Положителния лекарствен списък за над 3 600 продукта, следени поотделно. Анализът обхваща единствено лекарства с регулирани цени, изцяло или частично финансирани от НЗОК.
Въпреки че разходите на НЗОК за лекарства нарастват в периода 2023‑2026 г., цените им показват спад – до 12 % за домашните лекарства и до 14 % за болничните. Според анализа, ако цените бяха запазени на нивото от 2023 г., касата би платила средно с 210 млн евро повече годишно за същото лечение.
През 2025 г. НЗОК е изхарчила около 1,6 млрд евро за тези категории лекарства, включително отстъпките, предоставени от фармацевтичните компании. При цените от 2023 г. същото лечение би струвало с 158‑261 млн евро повече за касата.
Сметката за болничните онколекарства продължава да расте, въпреки по‑ниските цени. Разходите за онкологични продукти и за коагулопатии в болниците се увеличават с 42,5 % между 2023 и 2025 г., докато цената за единица лечение намалява с 13‑19 % за същия период. Ръстът се дължи на по‑голям обем – лекуват се повече пациенти и се въвеждат нови терапии. По‑ниските цени забавят, но не спират увеличение на сметката.
Анализът също така показва, че пациентът поема една четвърт от разходите за лекарства за домашно лечение. При реалните отпуснати количества разпределението е следното: касата поема 66,9 %, пациентът доплаща 24,8 %, а притежателите на разрешение за употреба – 8,3 % (разликата между утвърдената цена и стойността, до която касата заплаща).
Причините за спада на цените са две. Първата – конкуренцията между производители на едно и също лекарство: при шест и повече нови производителя цената намалява с около 60 %. Обратно, когато производител изтегля продукта от списъка, цената се вдига средно с 7 %.
Втората причина е, че цените на лекарствата в България са регламентирани спрямо най‑низките стойности в десет държави от ЕС и се следят месечно от Националния съвет по цени и реимбурсиране. През последната година цените в Европа се повишават с 3,8 %, което вдига и прага, под който българските цени могат да бъдат намалени. Въпреки това, българският регулиран сегмент остава под европейската динамика. За три години и половина над 900 продукта са премахнати от списъците за реимбурсация.
„От групите в потребителската кошница основната, която поевтинява за тези три години и половина, е тази на лекарствата с регулируеми цени, където цените падаят благодарение на добре работещ държавен инструмент. Цената също зависи от броя на производителите, конкуриращи се за всяка молекула“, коментира Аркади Шарков, здравен икономист.
