Професионалното изчерпване, познато като бърнаут, се превръща в една от най-сериозните съвременни заплахи за психичното и физическо здраве на работещите. Според данни, над 40% от случаите на депресия при служителите на Европейската комисия са свързани именно с бърнаут.
Това състояние не подбира професия – засяга всички сектори: от държавната администрация до IT индустрията, здравеопазването и образованието. Последиците му се измерват не само в човешки страдания, но и в огромни икономически загуби, които за държавите от ЕС възлизат на стотици милиарди евро годишно.
Европейският и българският контекст
Европейските синдикати настояват бърнаутът да бъде признат като професионално заболяване и работодателите да имат законово задължение за превенция и подкрепа на служителите.
Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ по направление „Социална защита, безопасност и здраве при работа“, коментира пред Радио София, че липсва адекватна нормативна база както на европейско, така и на национално ниво:
„Имаме отделни текстове в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и в Закона за защита от дискриминация, но реална, конкретна работа по въпроса – няма.“
Резултати от изследванията на КНСБ
КНСБ провежда няколко проучвания, които показват тревожни резултати.
В изследване сред 2500 медицински специалисти от 57 болници, над 50–60% от анкетираните споделят, че работят в постоянен стрес, а работодателите не предприемат ефективни мерки.
Подобна е ситуацията и в сектора „Образование“, където учителите също съобщават за високи нива на психическо натоварване и липса на подкрепа.
„Почти няма сектор, който вече да не е засегнат от професионалното изчерпване. Това е скрита епидемия“, подчертава Атанасов.
Какво представлява бърнаутът
Бърнаутът не е просто умора или временен спад в мотивацията. Това е хронично състояние на изчерпване, което обхваща:
-
емоционално изтощение;
-
чувство за безполезност и отчуждение от работата;
-
понижена продуктивност и концентрация;
-
чести физически симптоми като безсъние, главоболие, болки в гърба или стомашен дискомфорт.
Без навременна намеса бърнаутът може да доведе до депресия, тревожност, психосоматични заболявания и дори до напускане на професията.
Необходимост от политики за превенция
Експертите подчертават нуждата от:
-
системни програми за психологическа подкрепа на служителите;
-
обучение на работодателите за рано разпознаване на симптомите;
-
законодателни промени, които да включат стреса и бърнаута в рисковите фактори на трудовата среда;
-
изграждане на организационна култура на баланс между работа и личен живот.
Заключение
Бърнаутът вече не е индивидуален проблем, а социално-икономическо предизвикателство.
Докато в Европа се обсъждат законови мерки, в България темата все още остава на ниво декларации.
Според синдикатите и експертите, само чрез координирана политика между държавата, работодателите и служителите може да се предотврати задълбочаването на тази „скрита епидемия“ на XXI век.
