Рубрика: Новини
Лекарствената политика в България е напълно компрометирана, а моделът за провеждане на обществени поръчки за медикаменти в лечебните заведения се нуждае от спешна и радикална промяна. Тази позиция изрази бившият здравен министър и основател на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) д-р Илко Семерджиев в интервю за телевизия „Евроком“.
По думите на д-р Семерджиев е абсурдно отделните болници да организират обществени поръчки за лекарствени продукти, при положение че финансирането им се осигурява централизирано. „Обществените поръчки трябва да се правят от този, който реално плаща. НЗОК отделя 1,3 милиарда евро за медикаменти – логично е именно институцията, която осигурява ресурса, да договаря и поръчките“, подчерта експертът. Той допълни, че подобна регулаторна промяна може да бъде въведена нормативно в рамките на две седмици.
Бившият здравен министър обърна внимание на редица одити в държавните болници, които констатират драстични аномалии – едни лечебни заведения купуват определени медикаменти на цени между 10 и 15 пъти по-високи спрямо други. Според него общественото недоволство често се насочва към частните структури, въпреки че те се управляват по различен модел и не трупат задължения, докато държавният болничен сектор вече е натрупал дългове от над 860 милиона евро.
„Тези дефицити първо се отлагат във времето, а когато кризата стане неудържима, държавата капитализира съответните болници. По този начин се източват средства директно от държавния бюджет, а не от здравната каса, но за този порочен механизъм липсва публичен дебат“, заяви д-р Семерджиев.
Сериозен акцент в анализа му бе поставен върху директните плащания от джоба на българските пациенти, които по данни надвишават европейските нива между 2 и 2,5 пъти. В структурата на доплащането едва 7% се падат на денталната помощ, 8% – на болничното лечение, и 12% – на извънболничната медицинска помощ. Всичко останало се формира от разходи за медикаменти и медицински изделия. „Разходите за лекарствена терапия нарастват с такива темпове, че вече почти се изравняват с тези за същинска медицинска дейност“, предупреди медикът.
Като структурен дефект д-р Семерджиев посочи и замразения от 2008 г. размер на здравноосигурителната вноска на фона на непрекъснатия ръст на разходите в системата. Той разкритикува остро и бюджетната рамка за здравеопазване, определяйки я като „антиприоритет“ поради минималното увеличение на средствата спрямо ръста на брутния вътрешен продукт.
По отношение на готвените административни съкращения д-р Семерджиев изрази скептицизъм, че те ще доведат до реално подобрение в качеството и достъпността на медицинските услуги за гражданите. Той изрази особена тревога и от спада в финансирането на профилактиката и общественото здраве, чийто бюджет намалява от 94 милиона евро на 91 милиона евро, което противоречи на декларираните държавни приоритети.
