Рубрика: Новини
Въвеждането на таргетирани мерки на границата между климата и общественото здраве има потенциала да спаси близо 1,6 милиона живота годишно, като същевременно генерира икономически ползи за трилиони долари. Това съобщи Световната здравна организация (СЗО) в нов стратегически доклад, цитиран от Франс прес.
Документът на здравната агенция на ООН, представен непосредствено преди старта на международната конференция за климата COP31, очертава шест ключови приоритета. Сред тях са внедряването на системи за ранно предупреждение при екстремни горещини, изграждането на устойчиви водоснабдителни и санитарни мрежи, насърчаването на хигиената, преходът към по-чиста енергия за бита и реформа в ценообразуването на изкопаемите горива.
„Климатичната криза е непосредствена криза за здравеопазването. Добрата новина е, че голяма част от щетите могат да бъдат ограничени с инструменти, с които вече разполагаме“, подчерта генералният директор на СЗО д-р Тедрос Гебрейесус. Според анализа прилагането на тези интервенции осигурява т.нар. „троен дивидент“ – по-здраво население, намалени въглеродни емисии и по-устойчиви национални икономики.
Освен директния ефект върху спасяването на човешки животи, препоръчаният пакет от мерки би могъл да съкрати глобалните въглеродни емисии със 16,7 милиарда тона годишно. От финансова гледна точка инициативите могат да мобилизират до 5,4 трилиона долара фискални дивиденти и да осигурят макроикономически тласък от близо 4 трилиона долара благодарение на предотвратените бедствия и редуцираните разходи за спешна медицинска помощ.
Макар експертите на организацията да отбелязват, че изчисленията стъпват на амбициозни модели и съдържат известен статистически толеранс, ползите остават категорични. По думите на д-р Гебрейесус масовото прилагане на вече доказани здравни и инфраструктурни практики ще има най-силен предпазен ефект върху най-уязвимите региони.
В навечерието на срещата на върха COP31 в Турция ръководителят на СЗО отправи категоричен призив към международните лидери: защитата на човешкото здраве и превенцията на заболяванията трябва да бъдат заложени като водещ приоритет във всяка глобална климатична стратегия.
