Рубрика: Новини
Разходите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за медикаменти са отбелязали 3,7-кратен ръст за периода между 2016 г. и 2025 г., нараствайки от 616 милиона лева до близо 2,3 милиарда лева. Данните бяха представени от проф. Григор Димитров, главен директор „Осигурителни отношения“ в Българската стопанска камара (БСК), по време на юбилейната конференция по повод 25-годишнината на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА).
Според проф. Димитров постоянното увеличение на публичния финансов ресурс, без да се оптимизират процесите и контролът в системата, не гарантира непременно по-добри терапевтични резултати за пациентите. Като устойчиво решение експертът очерта преминаването към програмно бюджетиране, при което финансирането се ориентира към качествени здравни резултати и реална терапевтична ефикасност, а не единствено към отчетен обем медицинска дейност.
По време на форума бе поставен акцент и върху решаващата роля на генеричната индустрия за стабилността на здравния бюджет. Данните сочат, че България произвежда приблизително 10% от всички генерични лекарствени продукти в рамките на Европейския съюз. Благодарение на тяхното широко приложение здравната каса спестява над 200 милиона лева годишно от 2020 г. насам, като общият размер на спестените средства за последните пет години надхвърля един милиард лева.
Макар генеричните медикаменти да съставляват 75% от обема на продаваните опаковки в страната – или близо осем от всеки десет изписани продукта – за тях се изразходват по-малко от 10% от бюджета на НЗОК за лекарства. У нас функционират 40 фармацевтични завода, които осигуряват около 19 000 работни места и формират над 3% от брутния вътрешен продукт, превръщайки сектора в стратегически структуроопределящ отрасъл.
Фармакологичните предимства и обществената полза от генеричните и биоподобните терапии бяха анализирани от чл.-кор. проф. Георги Момеков, декан на Фармацевтичния факултет към МУ – София. Той подчерта, че доказаната ефикасност на дадено лекарство е безполезна, ако пациентите нямат физически и финансов достъп до него. Според проф. Момеков генеричните продукти позволяват качествено и навременно лечение на значително по-широк кръг от хора, а спестеният публичен ресурс може да бъде пренасочен към други критични терапевтични нужди.
Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта от дългосрочна лекарствена политика, която да гарантира сигурност на доставките и предвидимост за производителите. Сред набелязаните мерки са преразглеждането на правилата за ценообразуване и рефериране, облекчаването на регулаторните финансови тежести за генеричните производители и създаването на национален план за действие при кризи за защита на снабдяването с критично важни медикаменти.
