Рубрика: Новини
Офицерският кандидат Благовест Лигов е част от четвъртия випуск военни лекари, които завършват уникалната за страната програма за обучение. Само след месец той ще получи офицерските си пагони, но още преди това вече записва името си в историята на проекта като първия носител на приза „Златен Хипократ“ сред бъдещите военни лекари.
Роден е на 23 ноември 2001 г. в Благоевград, а по-късно семейството му се установява в село Бачево. Завършва средното си образование в СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“ в Разлог. Училищните му години са свързани и със спорта – тренира активно волейбол и печели призови места в национални състезания.
През 2020 г. избира медицината и едновременно с това военната професия. Шест години по-късно предстои да се дипломира, а за свой път на развитие избира урологията.
Д-р Лигов, как решихте да се посветите на медицината? Допринесоха ли семейството и училището за този Ваш избор?
Винаги съм мечтал да се посветя на служба в полза на хората – да бъда способен да им помогна, да видя как надеждата отново се връща в очите им и да им вдъхна вяра, че ще се справят и ще бъдат добре. Смятам, че това е един от най-смислените начини човек да изпитва удовлетворение от себе си и от това, което прави и за което се бори всеки ден. Когато дойде време да избера с какво искам да се занимавам след средното си образование, вече бях сигурен, че медицината е най-добрият начин да осъществя тази своя мечта. Знаех и че това е огромно предизвикателство – не просто образование, което завършваш, за да започнеш работа, а професия и мисия, които човек трябва да приеме в сърцето си за цял живот.
Нуждаещите се от лекарска помощ не познават работно време, а стремежът към самоусъвършенстване в медицината никога не приключва. В моето семейство няма лекари или активни военнослужещи и заедно с мен близките и приятелите ми за първи път изживяха предизвикателствата на военната медицина. Подкрепяли са ме във всяко мое решение и са били до мен през безкрайните дни на учене и подготовка. Искрено съм благодарен за тяхното търпение, разбиране и подкрепа. Що се отнася до училището – СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“ винаги ще заема специално място в сърцето ми. Именно там получих солидната основа, върху която да стъпя, за да мога уверено да се заема с предизвикателството да бъда военен лекар. Благодарен съм на всички мои учители, които ми дадоха необходимия тласък в академичното ми развитие. Искам специално да изразя благодарността си към г-жа Елена Тумбева, моята учителка по химия, която ми показа как трябва да се учи, за да може човек да се справи отлично в медицинския университет. В трудните моменти преди изпити често съм си спомнял нейните съвети.
Кога взехте решение да се насочите към военната медицина?
Един ден моето училище беше посетено от курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, които бяха дошли да представят специалностите и възможностите за обучение там. Сред тях беше и направлението „Военен лекар“. Веднага бях заинтригуван от възможността да съчетая две професии, към които изпитвах силен интерес – военната и медицинската. Тогава си помислих: какъв по-добър начин да бъдеш полезен на хората от това да обединиш грижата за здравето със службата в армията? Окончателно се убедих в избора си, когато се явих на кандидатстудентските изпити във Военноморското училище. Там имах възможност да се срещна лично с курсантите и бях впечатлен от тяхната дисциплина, от униформите им и начина им на живот. Тогава вече нямах никакви съмнения, че това е правилният път за мен. А възможностите, които ни предоставя тристранното партньорство между ВМА, МУ – Варна и ВВМУ, допълнително затвърдиха избора ми.
Ключов източник на мотивация да се насоча към военната медицина е и силното лидерство в лицето на генерал-майор Мутафчийски, който чрез присъствието си и личния пример винаги ме е вдъхновявал. Той неведнъж ни е уверявал, че ВМА ни дава всички необходими възможности, а от мен и колегите ми се иска само да бъдем готови да ги грабнем в точния момент.
С какво е по-особено следването на един бъдещ военен медик?
Следването на бъдещия военен лекар е по-различно, защото ние едновременно се обучаваме в две висши училища и ежедневно трябва да отговаряме на изискванията и на двете институции. В сравнение с колегите ни от медицинския университет имаме значително повече ангажименти. Денят започва в 5:30 сутринта с физическа подготовка, приборка и вдигане на знамето и продължава с учебни занятия, а понякога и с изпити. Обучението ни съчетава две изключително тежки програми. Наред със същите 55 държавни и семестриални изпита, които полагат колегите от МУ – Варна, ние покриваме и допълнително 46 изпита във ВВМУ.
Още в началото преминаваме през т.нар. „новобрански период“, който до голяма степен наподобява казармената подготовка. Участваме в строеви мероприятия, където маршируваме и изпълняваме различни хватки с оръжие. Стреляме с автомати и пистолети, хвърляме гранати и преминаваме през различни видове военна и физическа подготовка. Даваме и 24-часови дежурства.
