Рубрика: Новини
Рязкото увеличение на случаите на морбили в България е ясен индикатор за негативните последици от спада във ваксинационното покритие и разпространението на медицинска дезинформация. Според вирусолога проф. Радостина Александрова, от началото на годината у нас са регистрирани 473 случая на заболяването, в сравнение с едва един случай за същия период на предходната година. Това завръщане на инфекция, която е напълно предотвратима чрез имунизация, представлява сериозен симптом за задълбочаващ се проблем в общественото здравеопазване.
Морбили категорично не бива да се разглежда като безобидна детска инфекция. Епидемиологичните данни сочат, че между един и трима на всеки хиляда заразени губят живота си, най-често в резултат на тежки усложнения като пневмония или неврологични увреди. Заболяването крие риск и от перманентни увреждания на слуховия и зрителния апарат. Особено опасен е феноменът на така наречената „имунна амнезия“ – вирусът директно атакува клетките на имунната система, при което организмът губи част от придобитата си имунологична памет. Пълното възстановяване на имунния капацитет след преболедуване може да отнеме от три до пет години.
Научните доказателства недвусмислено отхвърлят спекулациите, че ваксините причиняват аутизъм или компрометират репродуктивното здраве. Проф. Александрова категорично подчертава, че ползите от имунизацията са безспорни, а отказът от ваксини крие огромни рискове за популацията и води до ненужна загуба на човешки животи.
В контекста на настоящия сезон, експертът обръща внимание и на други актуални инфекциозни заплахи, сред които са трансмисивните заболявания, пренасяни от вектори като комари и кърлежи. Климатичните промени и разширяването на техния ареал водят до повишен риск от арбовирусни инфекции, включително западнонилска треска, денга и чикунгуня.
Към момента 35 области в Европа, включително съседните Румъния, Гърция и Сърбия, съобщават за случаи на западнонилска треска. Макар в България все още да няма потвърдени пациенти, циркулацията на вируса изисква повишена бдителност. В 85% от случаите инфекцията протича асимптомно, но при част от заразените може да се развие грипоподобна симптоматика, а в редки случаи – тежки невроинфекции като менингит и енцефалит.
Динамиката на кърлежово-преносимите заболявания също изисква внимание, като тяхната активност бележи пикове през пролетта и в края на лятото, благоприятствана от меките зими и влажната пролет. Успоредно с това, летните месеци се характеризират със засилена циркулация на ентеровируси, причиняващи стомашно-чревни разстройства, обривни синдроми, конюнктивити и по-рядко сериозни усложнения като миокардит.
Високите температури са предпоставка и за развитието на бактериални хранителни токсикоинфекции. Медицинските специалисти съветват да се спазва стриктна лична хигиена, адекватна термична обработка и съхранение на храните, както и повишено внимание при консумация на рискови продукти като сурови яйца, непастьоризирани млечни изделия и морски дарове. При възникване на стомашно-чревни оплаквания, основен терапевтичен приоритет е превенцията на дехидратацията чрез адекватен прием на рехидратиращи разтвори, като се избягва прибързаната и безконтролна употреба на медикаменти.
