Рубрика: Новини
По случай Световния ден на мозъка – 22 юли, фондация „Съвет за мозъчно здраве“ се присъединява към глобалната инициатива, призоваваща за навременна диагностика и равнопоставен достъп до терапия за всички пациенти. В световен мащаб над 3,4 милиарда души, представляващи повече от 42% от населението, страдат от различни неврологични състояния. Тази статистика утвърждава заболяванията на нервната система като водещ фактор за влошено качество на живот и инвалидизация в глобален мащаб. Въпреки съвременния медицински напредък, милиони хора все още са лишени от адекватен достъп до диагностични процедури, лечение, рехабилитационни програми и продължителни грижи.
Според данните на Brain Health Atlas за 2021 г., най-сериозна тежест за обществото в България носят мозъчните инсулти, общите неврологични патологии, психичните разстройства и черепно-мозъчните травми. През 2022 г. регистрираната заболеваемост от болести на нервната система у нас надвишава 1,27 милиона случая, докато свързаната с тях смъртност възлиза на над 33 000 души.
Неврологичните заболявания в България са отговорни за загубата на приблизително 732 000 години живот, коригирани спрямо инвалидността (DALYs) – показател, отразяващ годините, изгубени поради преждевременна смърт и тези, прекарани с увреждания. Мозъчният инсулт заема водеща позиция както по показателя смъртност, така и по загубени години живот в добро здраве. Статистиката на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) сочи, че през 2025 г. пациентите с исхемичен инсулт в страната са били 40 892. Сред останалите неврологични заболявания с най-висока социална значимост се нареждат болестта на Алцхаймер и други форми на деменция, болестта на Паркинсон, туморните образувания на нервната система и епилепсията.
Социално-икономическите последици от мозъчните заболявания надхвърлят значително рамките на здравния сектор. Въз основа на данни от Националния осигурителен институт (НОИ), експертите от фондация „Съвет за мозъчно здраве“ изчисляват, че само в рамките на една година тези патологии са довели до загубата на близо 16 000 работни места. За българския бизнес това се изразява в 226 милиона евро пропуснати ползи от непроизведен труд, а за националната икономика – в спад на брутния вътрешен продукт с близо половин милиард евро.
„Грижата за мозъчното здраве обхваща широк спектър от мерки, надхвърлящи терапията на вече клинично изявено заболяване. Фундаментът се гради върху първичната профилактика, ранното разпознаване на симптомите и осигуряването на безпрепятствен достъп до високоспециализирана медицинска помощ. Не по-малко значими са адекватната неврорехабилитация, дългосрочните грижи и социалната подкрепа за пациентите и техните семейства. За повишаване на качеството на живот на засегнатите лица е наложителен стратегически подход, който да изведе мозъчното здраве като приоритет в националната здравна политика. Това е и основната мисия на нашата организация“, подчертава чл.-кор. проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“.
През настоящата година глобалната кампания на Световната федерация по неврология преминава под мотото „Мозъчно здраве: равен достъп за всички“ (Brain Health: Access for All). Фокусът е поставен върху преодоляването на съществуващите диспропорции в медицинските грижи и гарантирането на качествен здравен сервиз, независим от географски, финансови, възрастови или социални фактори.
Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ застава зад ключовите послания на Световния ден на мозъка 2026 и апелира за целенасочени усилия в България в няколко основни направления. На първо място е осигуряването на равен достъп, при който качеството на лечение не е обусловено от социално-икономическия статус или местожителството на пациента. Вторият ключов приоритет е ранната диагностика чрез оптимизиране на клиничния път от появата на първите симптоми до започването на специфична терапия. Насърчава се и превенцията през целия живот, включваща стриктен контрол на модифицируеми рискови фактори като артериална хипертония, захарен диабет, тютюнопушене, обездвижване и нарушения на съня. Необходими са още децентрализация на грижите чрез развитие на извънболничната помощ, телемедицината и регионалните неврорехабилитационни услуги, както и предприемане на конкретни политически действия, свързани с реализирането на Националния план за мозъчните заболявания, осигуряване на адекватно финансиране и създаване на специализирани национални регистри за проследяване на резултатите.
