Рубрика: Новини
Среднопретеглената цена на медикаментите за болнично лечение, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) реимбурсира, трябва да се превърне в основен, а не във второстепенен фактор спрямо рамковото споразумение. Това се посочва в официално становище на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), внесено в парламентарната комисия по здравеопазване. От организацията настояват за въвеждане на нормативно изискване НЗОК винаги да заплаща най-ниската стойност за даден медикамент, формирана на базата на националното рамково споразумение, среднопретеглената цена и пределната цена в Позитивния лекарствен списък (ПЛС). Допълнително се предлага автоматично продължаване на сроковете на текущите рамкови договори до сключването на нови, за да се предотврати регулаторен вакуум.
Предложенията на експертите стъпват върху задълбочен анализ на ефектите от регулаторните промени в ценообразуването и реимбурсирането на онкологични терапии. Проучването обхваща периода от януари до декември 2025 г. и се базира на официалните месечни справки на НЗОК. Фокусът е поставен върху седем международни непатентни наименования (INN), при които са регистрирани системни и статистически значими аномалии в единичните цени.
Според данните на ЕКИП, през 2025 г. реимбурсираната сума само за тези седем INN (като се изключат високобюджетните таргетни и имунотерапии) възлиза на близо 3,44 млн. лева. Значителните разминавания в цените, на които различните лечебни заведения закупуват едни и същи търговски продукти, сериозно компрометират ефективността на настоящия механизъм за ценови контрол в болничния сектор.
Икономистите отчитат категоричен структурен срив, който съвпада по време с промяната в модела на договаряне. До август 2025 г. цените на разглежданите медикаменти са сравнително стабилни, с минимални вариации между болниците. След 12 септември 2025 г. обаче се отчита рязък скок на средната единична цена при широк набор от продукти, както и драстично увеличаване на маржа между най-ниската и най-високата фактурирана цена за един и същ медикамент в различните лечебни заведения. Това категорично опровергава очакванията, че преминаването към централизирано рамково договаряне ще консолидира покупателната способност на държавата и ще доведе до поевтиняване на лекарствата.
Към момента реалният защитен механизъм, който лимитира реимбурсната стойност на болничните медикаменти при липса на действащо рамково споразумение, е заложен в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Той предвижда НЗОК да покрива най-ниската стойност между договорената в рамковото споразумение (сключено от здравния министър като Централен орган за покупки) и реалната доставна цена за болницата, но не повече от тавана в ПЛС. Самата методика за изчисляване на среднопретеглената стойност е регламентирана в Наредба № 10 от 2009 г.
Анализът на данните за 2025 г. разкрива проблемна тенденция при съпоставянето на цената по рамково споразумение и реалната доставна цена. Когато рамковите договори се подновяват при чувствително по-високи тавани – ефект, отчетен след септември 2025 г., доставната цена се повишава паралелно с пазарната. По този начин предпазният механизъм губи способността си да ограничава ценовите разлики между отделните болници. Според ЕКИП, макар юридически защитата да съществува, тя е икономически нефункционална, тъй като референтната стойност вече не отразява историческата среднопретеглена цена, а просто нов, по-висок договорен таван.
В рамките на проучването са изследвани 42 конкретни търговски продукта от седемте INN. При 40 от тях са констатирани ценови различия между отделните болници. За 27 продукта, при които има съпоставими данни за периодите преди и след септември 2025 г., се отчита статистически значим ценови скок с обемно претеглен среден ръст от 95,9% и медиана от 71,0%. Отбелязани са 56 случая, при които месечното поскъпване надхвърля 15%, като три четвърти от тях са регистрирани в последното тримесечие на годината.
Като показателен пример в анализа се посочва медикаментът Pemetrexed, при който са разгледани четири търговски продукта. Средната национална цена за една опаковка Pemetrexed Sandoz (25 mg/ml – 20 ml) бележи ръст от внушителните 371% – от 77,87 лв. (средно за януари-август) до 366,82 лв. (средно за септември-декември). Още по-фрапантна е ситуацията при продукта Armisarte (40 ml), където през месец ноември ценовият диапазон между различните лечебни заведения варира от 60,47 лв. до впечатляващите 1 524,00 лв., което представлява разлика от 2420%.
