Рубрика: Новини
Със 131 гласа „за“, 58 „против“ и 1 „въздържал се“ народните представители приеха на първо четене проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 година. Законопроектът, предложен от управляващите, получи подкрепа единствено от парламентарната група на ДПС. Депутатите от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Възраждане“ се обявиха категорично против, изразявайки опасения, че документът ще задълбочи проблемите в системата и ще заличи малкото постижения в сектора до момента.
В рамките на парламентарните дебати здравният министър Катя Ивкова подчерта, че структурни промени в бюджета не бива да се правят в средата на бюджетната година. „Реформи по структурата на бюджета да се правят в средата на годината означава да се правят реформи със задна дата, което е напълно ирационално“, посочи тя.
Като основни приоритети на Министерството на здравеопазването министър Ивкова изтъкна профилактиката и по-ефективното разходване на средствата в извънболничната медицинска помощ. По думите ѝ предстои обстоен анализ, който да установи причините за непълното усвояване на предвидения финансов ресурс, като резултатите ще послужат при изготвянето на бюджета на НЗОК за 2027 г. Въпреки очаквания отпор поради засягането на различни интереси, тя увери, че всички планирани контролни механизми ще бъдат въведени.
„След повече от две десетилетия опити за реформи, здравната система продължава да не постига резултатите, които българските граждани очакват. Достигнатата дестабилизация е срамна както по отношение на разходването на финансовите средства, така и спрямо здравните показатели“, заяви още здравният министър.
Проектобюджетът за 2026 г. е балансиран, с изравнени приходи и разходи в размер на 5,256 млрд. евро. Заложени са 3,187 млрд. евро приходи от здравноосигурителни вноски и 1,95 млрд. евро от трансфери.
Планираните разходи нарастват с 412,3 млн. евро (8,51%) спрямо бюджета на НЗОК за предходната 2025 година. За болнична помощ са предвидени 2,341 млрд. евро, което представлява увеличение с близо 10% спрямо 2025 г. (2,124 млрд. евро). Сходен е и ръстът на средствата за лекарствени продукти, които достигат 1,334 млрд. евро при 1,211 млрд. евро за миналата година. За специализирана и първична извънболнична медицинска помощ е заложен ръст от около 4,4%.
Доц. Джевдет Чакъров от ДПС аргументира подкрепата на своята парламентарна група с необходимостта от нормално функциониране на здравната система. Въпреки това той обърна внимание на дисбалансите във финансирането: „Отново най-голямото увеличение е при средствата за болнична помощ и лекарства. Това е в разрез със структурата на бюджетите в Европейския съюз, където болничната помощ заема средно до 30%, докато при нас достига 47,2%. Средствата за медикаменти у нас също надвишават средноевропейските нива. България остава една от малкото държави в ЕС с нарастваща онкологична смъртност през последното десетилетие, което индикира почти пълна липса на профилактика и скрининг“.
От страна на ГЕРБ доц. Лъчезар Иванов мотивира отказа от подкрепа с липсата на визия, реформи и стимули за медицинския персонал. „Пациентите очакват достъпна и качествена помощ, без листи на чакащи и с по-малко доплащане. Заявените механизми за контрол на публичните средства не се реализират, липсва напредък в дигитализацията, а профилактиката и превенцията продължават да бъдат недофинансирани“, подчерта той.
Проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ) допълни критиките, отбелязвайки липсата на приемственост по ключови надпартийни консенсуси, постигнати през годините. Според него е парадоксално, че въпреки увеличената осигурителна тежест за гражданите, приходната част в бюджета реално намалява. Той определи бюджета като „наръчник на бюджетния илюзионист“.
Проф. Ангелов очерта и редица липси в проекта: 10% намаление на разходите за персонал, съкращаване на средствата за помощни средства с 2 млн. евро, липса на финансиране за интеграция на пациентското досие от еЗдраве с мобилни устройства, както и за издаване на електронни здравни карти. Намалени са средствата за генерични медикаменти и за здравноосигурителните права на българските монаси в Света гора. Проф. Ангелов изтъкна като огромен проблем и липсата на пари за лечебните заведения в труднодостъпните райони.
Депутатът от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев определи бюджета по-скоро като „краткосрочно счетоводно упражнение“, отколкото като стратегическо държавническо планиране, посочвайки, че той не лекува болестите на здравеопазването, а просто допълнително ги финансира.
„Налице е очевидна липса на политическа воля за реформи, което ни обрича на хронично изоставане от модерното здравеопазване“, заключи д-р Симидчиев.
