Рубрика: Новини
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) изрази принципна подкрепа за проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 година. Решението беше обявено от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев след изслушване на становищата на членовете по време на заседанието на Съвета. Дневният ред включваше също обсъждане на проектобюджетите на държавното обществено осигуряване и на държавния бюджет за 2026 година.
Финансовата рамка на НЗОК за годината възлиза на над 5,25 милиарда евро, което представлява увеличение с повече от 412 милиона евро спрямо предходната година, посочи управителят на Касата в оставка доц. Петко Стефановски. Очакваните приходи от здравноосигурителни вноски са близо 3,19 милиарда евро, а заложените здравноосигурителни плащания достигат 4,93 милиарда евро, отбелязвайки ръст от 8,7%. Доц. Стефановски определи бюджета като консервативен и единствено възможен в настоящата ситуация. Като нова политика той изтъкна разделянето на плащанията за лекарства в две обособени групи – за реферирани медикаменти и за генерични и биоподобни продукти. Това е първа стъпка към въвеждането на прогенерична лекарствена политика в страната.
Министерството на здравеопазването застава зад законопроекта, тъй като той съответства на общата бюджетна рамка, заяви здравният министър Катя Ивкова. Според нея предвидените приходи и разходи формират стабилна основа за покриване на здравноосигурителните плащания. Увеличението на бюджета ще гарантира финансирането на пълния пакет медицински дейности според реалните нужди на здравната система.
Въпреки общата подкрепа, представителите на работодателските организации изразиха сериозни резерви. Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подчерта, че самото увеличаване на средствата не гарантира по-добро здравеопазване. Той настоя за по-ефективно разходване на ресурсите с фокус върху превенцията, профилактиката и реалния контрол на качеството. Асоциацията оценява положително разделянето на лекарствата, но не намира отговор как допълнителният ресурс ще подобри крайните здравни резултати.
Добри Митрев от Българската стопанска камара (БСК) също отправи критики, посочвайки липсата на политики за подобряване на достъпа до медицинска помощ. Той изрази тревога от системното недофинансиране на извънболничната помощ и общинските болници, както и от продължаващата тенденция 90% от средствата за лекарства да се насочват към оригинални препарати, а едва 10% – към генерични. Въпреки това, БСК дава принципната си подкрепа с надеждата за стартиране на реални реформи през 2027 година.
Българската търговско-промишлена палата (БТПП), чрез Цветан Симеонов, акцентира върху необходимостта от повече средства за профилактика и ускоряване на дигитализацията в сектора, която според международния опит може да оптимизира разходите с до 15%. Деян Денев от КРИБ определи бюджета като балансиран и реалистичен, подкрепяйки прогенеричната политика като механизъм за запазване на достъпа до медикаменти. Представителите на бизнеса настояха също за засилен контрол, елиминиране на конфликтите на интереси и решаване на проблемите с финансирането на спешната помощ и надлимитните дейности на лечебните заведения.
