Рубрика: Новини
Д-р Владимира Бояджиева е изтъкнат специалист ревматолог и част от екипа на Клиниката по ревматология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. През 2017 г. тя защитава дисертационен труд, посветен на оценката на ефективността на лечението със синтетични и биологични болестопроменящи антиревматични лекарства и качеството на живот при пациенти с ревматоиден артрит.
Д-р Бояджиева е автор на над 50 научни публикации в областта на възпалителните ставни заболявания, системните заболявания на съединителната тъкан и остеопорозата. Тя е активен участник в научни проекти и работни групи под егидата на Европейския алианс на асоциациите по ревматология (EULAR). Притежава сертификати за капиляроскопия и ехография от EULAR, участва в редакционните колегии на международните издания Frontiers in Pharmacology и Frontiers in Pediatrics, и е рецензент за Rheumatology International с над 100 изготвени рецензии. Освен това е Research Integrity Editor в българското списание „Ревматология“ и секретар на Българското дружество по ревматология.
Д-р Бояджиева, как решихте да се посветите на медицината?
Медицината беше съвсем естествен избор за мен. Израснах в семейство на лекари – моята майка, проф. Кунева, и моят дядо, проф. Бояджиев. Още от ранна детска възраст бях заобиколена от тази среда и непрекъснато слушах разговори за медицинската професия. Това постепенно оформи интереса ми към медицината и към работата с хора. По-късно в професионалния ми път изключително важна роля изиграха моите учители – проф. Румен Стоилов и проф. Генка Петрова, от които научих много както за самата професия, така и за правилното отношение към пациента.
Кога взехте решение да специализирате ревматология и с какво Ви привлече тази специалност?
Решението ми да се насоча към тази специалност се оформи по време на обучението ми в Медицински университет – София. Голям принос за това имаха моите асистенти по дерматология и вътрешни болести, които ми показаха колко интересна, необятна и комплексна е ревматологията. Тя изисква задълбочено клинично мислене, както и солидни познания в области като гастроентерология, офталмология, неврология, имунология и дерматология.
От друга страна, бях силно привлечена от динамичното развитие на ревматологията през последните години. Съвременните терапии вече дават възможност да се контролират и лекуват тежки заболявания, които доскоро се смятаха за практически нелечими, което значително подобрява качеството на живот на пациентите.
Кои са най-добрите Ви учители – тези, на които дължите най-много за формирането си като личност и като лекар?
Учителите, от които съм научила най-много по време на моето кариерно развитие, както вече споменах, са проф. Румен Стоилов и проф. Генка Петрова. Те не само ми предадоха безценни знания и клиничен опит, но и ми показаха колко важни са персонализираното отношение, прецизността в диагностичния процес и научният подход, съчетан с внимание към всеки един пациент. Техният личен пример има огромно значение за изграждането ми като лекар.
Кои теми и проблеми в специалността намирате за най-интересни и предизвикателни? Помага ли Ви фактът, че работите в клиника с утвърдени традиции?
Най-интересни и предизвикателни за мен остават автоимунните ревматични заболявания, възпалителните ставни заболявания и системните заболявания на съединителната тъкан, при които е необходим изключително прецизен диагностичен и терапевтичен подход.
Имах невероятната възможност след завършването на специализацията си да бъда назначена в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Тя има дългогодишни традиции и е утвърдена школа, през която са преминали почти всички ревматолози в България. Участието в множество клинични проучвания ни дава шанс да работим с най-съвременните терапии и да проследяваме динамиката на заболяванията и ефекта от лечението във времето.
Международният обмен на опит чрез научни форуми като тези на EULAR също е от ключово значение, защото позволява да следим най-новите тенденции в ревматологията и да ги прилагаме в ежедневната си клинична практика. В същото време, работата в среда с колеги, които са водещи специалисти в областта на имунологията, е изключително полезна, тъй като имунологичните механизми стоят в основата на голяма част от ревматичните заболявания.
Имате и успешна кариера на университетски преподавател. С какво Ви обогатява работата в университета?
Като главен асистент към Катедрата по вътрешни болести при МУ – София, имам възможността да работя, да обменям опит и да се обучавам от най-добрите преподаватели. Същевременно контактувам с много студенти от България и чужбина, което прави преподавателската ми дейност особено интересна и динамична.
Тази част от работата е много ценна за мен, защото преподаването изисква непрекъснато да обновяваш знанията си и да подхождаш критично към информацията. Срещата с младите хора носи нова енергия и различна перспектива, а техните въпроси често те карат да погледнеш на добре познати теми по съвсем нов начин. Университетската среда създава и естествена връзка между клиничната практика и научната работа, което е изключително важно за развитието на всеки лекар.
