Рубрика: Новини
Д-р Надежда Римпова е утвърден специалист по детски болести с богат клиничен опит. Тя завършва Медицински университет – София през 2012 г., а през 2017 г. придобива специалност „Педиатрия“. В периода 2015–2019 г. е асистент към Катедрата по педиатрия и работи в Клиниката по пулмология и интензивно отделение на СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“. От началото на 2020 г. е част от екипа на УМБАЛ „Софиямед“, като от октомври същата година оглавява Детското отделение на лечебното заведение. Научните ѝ интереси са насочени към ролята на витамин D при острите пневмонии в детска възраст.
През настоящия зимен сезон специалистите отчитат промяна в динамиката на заболеваемостта. В детските отделения постъпват предимно малки пациенти с остри респираторни заболявания, включително ларинготрахеити, бронхиолити и пневмонии. Грипната вълна тази година настъпи по-рано, с пик на случаите през месец декември, за разлика от предходни години, когато най-висока активност се наблюдаваше през януари и февруари. Сезонните вирусни инфекции протичат традиционно най-често при децата, като при най-малките и тези с хронични заболявания рискът от усложнения и хоспитализация остава висок.
Посещението на детски колективи оказва съществено влияние върху честотата на боледуване. Децата в яслена и градинска възраст боледуват значително по-често през първите 1–2 години от социализацията си. Това е естествен процес на адаптиране на имунната система към срещата с нови патогени. Макар децата, отглеждани в домашна среда, да боледуват по-рядко, при тях също се наблюдава подобен период на повишена заболеваемост при последващо включване в колектив.
Тревожна тенденция през този сезон е отчетливият ръст на случаите с респираторно-синцитиален вирус (RSV). Той се явява водещ причинител на бронхиолити и пневмонии при деца под 5-годишна възраст. Инфекцията често налага болнично лечение при най-малките поради риск от дихателна недостатъчност и дехидратация. Наред с грипа и RSV, циркулират и други сезонни патогени като аденовируси, риновируси и бокавируси, като не са изключение случаите на коинфекция с няколко причинителя едновременно.
По отношение на профилактиката, противогрипните ваксини заемат ключово място. Назалната ваксина (тип „жив атенюиран вирус“) е предпочитан вариант за деца над 2-годишна възраст, които са клинично здрави и без имунни дефицити, поради липсата на инжекционна интервенция. За деца с придружаващи хронични заболявания като астма, диабет или сърдечни пороци, специалистите препоръчват инактивираната инжекционна ваксина, която е с висок профил на безопасност. Световните здравни организации подчертават, че ежегодната имунизация на деца над 6-месечна възраст е най-ефективната стратегия за контрол на грипа.
Въпреки че случаите на коклюш и скарлатина са намалели значително благодарение на ваксинационните програми, те не са изчезнали напълно. Коклюшът все още се среща, особено при неваксинирани или непълно имунизирани деца, докато при ваксинираните протичането е значително по-леко. При скарлатината напоследък се наблюдават атипични клинични картини – краткотрайни обриви, липса на характерния „малинов език“ и по-лека фебрилна реакция, което затруднява диагностиката. Нарастващата антибиотична резистентност на стрептококите изисква прецизна лекарска преценка при назначаването на терапия.
Относно употребата на имуностимуланти, лекарите съветват родителите да подхождат с внимание. Тези продукти, най-често хранителни добавки, не заместват естественото имунно съзряване. При здрави деца честите вирусни инфекции са нормален етап от развитието. Приложението на имуностимулиращи препарати е оправдано главно при често боледуващи деца или като съпътстваща терапия при рецидивиращи инфекции, но винаги след консултация със специалист.
