За човек, прекарал дълбока депресия лишаването от сън, може да звучи като последното нещо, от което се нуждае, но за някои хора това е единственото, което може да им помогне, съобщава Линда Гедес (Linda Geddes) в MosaicScience.
В продължение на две десетилетия Франческо Бендети (Francesco Benedetti), ръководител на отделението по психиатрия и клинична психобиология в болницата „Сан Рафаеле“ в Милано, изследва така наречената терапия на будното състояние (wake therapy), в комбинация с ярко осветление и литий, като средство за лечение на депресия, при която лекарствата не помагат. Психиатри от САЩ, Великобритания и други европейски страни забелязват ефекта от тази терапия, след като я прилагат в собствените си клиники.
Тези „хронотерапии“ (chronotherapies) изглежда работят като забавят биологичния часовник. По този начин те също така хвърлят нова светлина върху основната патология на депресията и върху функцията на съня като цяло
„Липсата на сън всъщност има противоположни ефекти при здрави хора и хора с депресия“, коментира Бенедети. Ако сте здрави и не спите, ще се почувствате зле. Но ако сте депресирани, това може да доведе до незабавно подобряване на настроението и на когнитивните способности. Но, добавя Бенедети, има уловка: щом заспите и наваксате тези пропуснати часове на сън, има 95% вероятност за рецидив.
За антидепресивния ефект от лишаването от сън за пръв път се отбелязва в немски изследвания, публикувани през 1959 г. Те завладяват въображението на един млад изследовател от Тюбинген, Германия, Бурхард Пфлуг (Burkhard Pflug), който изследва ефекта в докторската си дисертация и в следващите си проучвания през 70-те години. Той потвърждава, че прекарването на една нощ в будно състояние може да изтръгне пациентите от депресията.
Бенедети се интересува от тази идея като млад психиатър в началото на 90-те години. Популярният сега антидепресант прозак е пуснат само преди няколко години и прави революция в лечението на депресията. Но такива лекарства рядко се тестват върху хора с биполярно разстройство. Горчивият опит оттогава научи Бенедети, че антидепресантите до голяма степен са неефективни за хора с биполярна депресия.
Неговите пациенти имат отчаяна нужда от алтернатива, а неговият началник, Енрико Смералди, имаше представа за ръкава си. След като прочете някои от първите статии за събуждане на терапията, той изпита теориите си за собствените си пациенти, с положителни резултати. „Знаехме, че работи“, казва Бенедети. „Пациентите с тези ужасни истории се справяха веднага. Задачата ми беше да намеря начин да ги накарам да останат добре. “
Тъй като дори една кратка дрямка може да подкопае ефикасността на лечението, Бенедети и колегите му търсят нови начини да държат пациентите будни през нощта и решават да използват ярка светлина, техника, която се използва да се задържи вниманието на пилотите. Няколко американски проучвания предполагат, че литият може да удължи ефекта от лишаването от сън. Екипът на Бенедети установява, че 65% от пациентите, приемащи литий, показват устойчива реакция на лишаване от сън след оценка след три месеца, в сравнение с 10% от пациентите, които не приемат лекарството.
„Решихме да им дадем целия пакет и ефектът бе блестящ“, коментира Бенедети. До края на 90-те години те редовно лекуват пациенти с тройна хронотерапия: лишаване от сън, литий и светлина. Лишаването от сън през нощ продължава една седмица, а излагането на ярка светлина за 30 минути – всяка сутрин в продължение на още две седмици – схема, която продължават да използват до ден днешен.
„Можем да мислим за това не като за лишаване от сън, а като за модифициране или разширяване на цикъла сън-бодърстване от 24 на 48 часа“, отбелязва Бенедети. „Хората се лишават от сън две нощи, но когато си легнат, могат да спят толкова дълго, колкото искат“.
Болницата Сан Рафаеле въвежда тройна хронотерапия през 1996 г. Оттогава са лекувани близо хиляда пациента с биполярна депресия – много от които не са се повлияли от антидепресантите. Резултатите говорят сами за себе си: според последните данни 70% от хората с резистентна на лекарства биполярна депресия реагират на тройната хронотерапия през първата седмица, а 55% имат непрекъснато подобрение на депресията си месец по-късно.
И докато антидепресантите – ако работят – трябва да се вземат повече от един месец, за да имат ефект и могат да увеличат риска от самоубийства междувременно, хронотерапията обикновено води до незабавно и трайно понижаване на самоубийствените мисли дори след една нощ на лишаване от сън.
Мозъчната дейност на хората с депресия изглежда различна по време на сън и будуване, в сравнение със здравите хора. През деня се предполага, че събуждащите сигнали, идващи от циркадската система – нашият вътрешен 24-часов биологичен часовник – ни помагат да се съпротивляваме на съня, като тези сигнали се заменят през нощта със сън. Нашите мозъчни клетки работят циклично, като стават по-възбудими в отговор на дразнители по време на бодърстване, като тази възбуда се разсейва, когато спим. Но при хора с депресия и биполярно разстройство тези колебания изглеждат слаби или отсъстват.
Депресията се свързва и с промени на ежедневните ритми на хормоналната секреция и телесната температура, а колкото по-тежка е болестта, толкова по-голяма е степента на смущение. Подобно на сигналите за сън, тези ритми също се управляват от циркадната система на тялото, която сама по себе си се управлява от набор от взаимодействащи протеини, кодирани от „часовниковите гени“, които експресират в ритмичен модел през целия ден. Те управляват стотици различни клетъчни процеси, които им позволяват да поддържат времевия цикъл и да се включват и изключват. Един циркаден часовник тиктака във всяка клетка на тялото ни, включително и в мозъчните клетки, и те се координират от област на мозъка, наречена супрахиазматическо ядро, което реагира на светлината.
„Когато хората са със сериозна депресия, циркадните им ритми обикновено са много плоски; те не дават обичайната реакция на повишаването на мелатонина вечер, а нивата на кортизол постоянно са високи, вместо да падат вечер и през нощта“, обяснява Стейнн Стейнстримсън (Steinn Steingrimsson), психиатър в Университетската болница Сахлгренска в Гьотеборг, Швеция, който в момента провежда тестов период на терапията.
Възстановяването от депресия е свързано с нормализиране на тези цикли. „Мисля, че депресията може да е една от последиците от това базово изглаждане на циркадните ритми и хомеостазиса в мозъка“, отбелязва Бенедети.
Депресията може да сполет всеки, но има все повече доказателства, че има генетични варианти, които могат да разрушат циркадската система и да направят определени хора по-уязвими.
Стресът може да усложни проблема. Нашата реакция на него до голяма степен се постига чрез посредничеството на хормона кортизол, който е под силен циркаден контрол, но самият кортизол оказва пряко влияние върху отчитането на времето в нашите циркадски часовници. Така че, ако имате слаб часовник, малко допълнителен стрес би могъл да е достатъчен, за да разстрои системата.
Но как става това възстановяване?
Една от възможностите е, че хората с депресия просто се нуждаят от допълнителен натиск за сън, за да се включат в системата. Смята се, че желанието ни да спим възниква поради постепенното освобождаване на аденозин в мозъка. Той се натрупва през целия ден и се свързва с аденозиновите рецептори на невроните, което ни кара да се чувстваме сънливи. Лекарствата, които задействат тези рецептори, имат същия ефект, докато лекарствата, които ги блокират – като кофеин – ни карат да се чувстваме по-бодри.
Знае се също, че лишаването от сън предизвиква промени в баланса на невротрансмитерите в области, които помагат да се регулира настроението и възстановява нормалната активност в обработващите емоциите области на депресирания мозък, като укрепва връзките между тях.
Въпреки обещаващите си резултати срещу биполярно разстройство, тази терапия бавно се въвежда в други страни.
Естествено, Бенедети никога не е подкрепян финансово от фармацевтични компании за своите проучванията на хронотерапия. Доскоро зависеше само от държавно финансиране, което често е недостатъчно. Настоящите му изследвания се финансират от ЕС.
Пристрастието към фармацевтичните решения оставя хронотерапията извън полезрението на много психиатри. „Много хора просто не знаят за това“, обяснява Веале.
Също така е трудно да се намери подходящо плацебо за лишаване от сън или излагане на ярка светлина, което означава, че не са направени големи, рандомизирани плацебо-контролирани проучвания на хронотерапията.
Въпреки това, интересът към процесите, залегнали в хронотерапията, започва да се разпространява. „Познанията в биологията на съня и циркадните системи сочат обещаващи цели за развитие на терапията“, заяви Джон Гедес (John Geddes), професор по епидемиологична психиатрия в Оксфордския университет. „Тя превъзхожда фармацевтичните продукти – регулирането на съня с психологическа терапия може да помогне и дори да предотврати психически разстройства“.
Сън, бодърстване и дневна светлина. Това е проста формула и лесно се приема за даденост. Но ако може да намалят случаите на депресия и да помогнат на хората да се възстановят по-бързо, това не само ще подобри качеството на безброй животи, но и ще спести пари за здравните системи.
Бенедети предупреждава, че хронотерапията не е нещо, което хората трябва да се опитват да прилагат върху себе си у дома. Особено за тези, които имат биполярно разстройство, съществува риск това да доведе до мания – въпреки че в при неговите експерименти рискът е по-малък от приемането на антидепресанти. Да се поддържаш сам буден през нощта също е трудно и някои пациенти временно се връщат към депресията или влизат в състояние на смесено настроение, което може да бъде опасно. „Искам да бъда там, за да говоря с тях, когато това се случи“, казва Бенедети. Смесените състояния често предхождат опити за самоубийство.
Източник: https://nauka.offnews.bg/