Д-р Мариана Ардалиева е лекар от 14 години. От 2007 г. лекува деца в интензивното отделение на Университетската специализирана болница за лечение на детски болести “Проф. Иван Митев” в София. През 2010 г. придобива специалност детски болести, а отскоро има и втора специалност – детска неврология. Специално за в. “Доктор” тя коментира симптомите и лечението на обструктивна сънна апнея в детска възраст.
– Д-р Ардалиева, често ли се среща сънна апнея при деца и с какво е свързана?
– Обструктивната сънна апнея (ОСА) е сравнително често заболяване и при децата, според независими едно от друго международни проучвания. В България не е правено подобно проучване за заболеваемостта сред подрастващите. Една неоткрита и нелекувана навреме сънна апнея при деца води най-вече до нарушение в структурата на съня в резултат на микросъбужданията в края на всяка апнея. Така децата имат преобладаващо повърхностен сън и по-малко дълбок. Това води до постоянна умора и повишена сънливост през деня, понякога до поведенчески проблеми в училище и затруднения в обучението. Рискът за затруднения в училище е около два пъти по-висок, отколкото при другите деца.
– Ако обструктивната сънна апнея не се открие навреме, какви са най-големите рискове?
– Поради нарушеното дишане организмът и най-вече мозъкът не получават достатъчно кислород нощем. Вследствие на това се изявяват симптоми като главоболие, особено изразено сутрин, повишена сънливост, детето може да заспива на чина в училище, раздразнителност, а понякога и агресивност. Това затруднява обучението им и тези деца се третират като по-трудно справящи се от останалите, каквито не са.
Нелекуваната обструктивна сънна апнея се свързва и с известно изоставане в растежа и наднормено тегло. Децата със затлъстяване са с по-висок риск за обструктивна сънна апнея. Самите нарушения на съня водят до покачване на телесната маса и се получава порочен кръг, който трябва да бъде прекъснат. Това става, като се постави диагноза обструктивна сънна апнея и се проведе правилно лечение.
По-редки, но не липсват и в детска възраст, особено при хлапета с метаболитен синдром, са усложнения от страна на сърдечносъдовата система, като артериална хипертония и ритъмни нарушения.
Според американско проучване, около 25% от децата с ADHD (заболяване, характеризиращо се с хиперактивност и дефицит на вниманието) имат и обструктивна сънна апнея. Според проучването голяма част от поведенческите проблеми и обучителните затруднения на тези деца са следствие на техния хронично фрагментиран сън, поради честите събуждания нощем, и могат да бъдат преодолени с едновременно лечение и на сънната апнея.
– Как се лекува обструктивната сънна апнея?
– Тъй като основната причина за обструктивна сънна апнея в детска възраст е хипертрофия на тонзилите (сливиците), на първо място лечението е хирургично. Трябва да се направи оценка от специалист по уши, нос, гърло (оториноларинголог) и да се извърши аденоидектомия и/или тонзилектомия (премахване на трета сливица и/или тонзилите). Тази операция на практика освобождава горните дихателни пътища.
Когато няма резултат от тонзилектомията, както и при заболявания с друга генеза на сънната апнея (например наднормено тегло, синдром на Прадер-Вили, спинална мускулна атрофия, мускулна дистрофия и много други) идва ред на така наречените PAP-техники – лечение с продължително позитивно налягане в горните дихателни пътища по време на издишване. Налягането не позволява да колабират горните дихателни пътища. Преди да се предприеме подобна терапия, се прави предварителна оценка на състоянието с полисомнография. На базата на няколко показателя, даващи оценка за степента и продължителността на хипопнеята/апнеята и хипоксемията по време на сън (намалено съдържание на кислород в кръвта), се преценява необходимостта от подобно лечение. При някои тежки заболявания такъв апарат се използва и през деня.
– Какви тежки заболявания имате предвид?
– Например синдром на Прадер-Вили – тежко генетично заболяване, при което децата са с наднормено тегло и това е една от причините за изява на обструктивна сънна апнея при тях. При тези деца се налага използването на апарата СРАР или BiPAP, включително и през деня. Тежки заболявания, при които се използва лечение с продължително позитивно налягане, са и някои невромускулни заболявания, напреднал стадий на муковисцидоза, бронхопулмонална дисплазия и други хронични заболявания на белия дроб.
Една от основните насоки в лечението на обструктивната сънна апнея е редукция на теглото. Но е факт, че когато се подобри сънят на фона на лечение с СРАР или BiPAP, това подпомага и в борбата с килограмите.
– От каква възраст настъпва обструктивна сънна апнея при децата и как да се ориентират родителите кога да търсят лекарска помощ?
– Зависи от причината. Когато говорим за обструктивна сънна апнея вследствие на аденоидна вегетация (увеличена трета сливица) или хипертрофия на тонзилите, може да се изяви още в ранна детска възраст – около 3-4 години. Родителите могат да се ориентират по носовия говор на децата. Те дишат през устата, която е почти постоянно полуотворена. Това са част от симптомите на увеличена трета сливица. След това идват главоболието, особено изразено сутрин, по-трудно се събуждат сутрин, имат сънливост през деня и лесно заспиват. Случва се и обратното – да са много раздразнителни и трудно да заспиват. Дори и детето да спи в отделна стая, родителите чуват, че то хърка силно. Това, което ги притеснява най-много и ги води при лекаря, са паузите на фона на шумното дишане. След такава пауза често следва шумно изхъркване. Точно тези изхърквания може да събуждат децата, да им прекъсват съня. Понякога децата спят в странни пози, като главата им е в такава позиция, която им позволява да дишат най-добре. Важен симптом е и изразено изпотяване нощем.
Когато затлъстяването е причина за обструктивна сънна апнея, децата са обикновено в училищна възраст. Честотата на затлъстяването е най-голяма в юношеска възраст и никак не е ниска в България.
Мара КАЛЧЕВА
Източник: https://zdrave.to/