Първите 5 минути след инфаркт: Как да реагирате преди идването на линейката

Рубрика: Новини

Сърдечният удар невинаги настъпва с внезапна и раздираща болка в гърдите. Често първите симптоми са дискретни – лек натиск, стягане или тъпа тежест зад гръдната кост, които лесно могат да бъдат сбъркани с лошо храносмилане или мускулно разтежение. Именно поради тази причина немалко хора отлагат търсенето на квалифицирана медицинска помощ с надеждата, че дискомфортът ще отшуми спонтанно.

При остър миокарден инфаркт обаче времето е решаващ фактор за оцеляването. Когато притокът на артериална кръв към участък от сърдечния мускул прекъсне, кардиомиоцитите започват бързо да умират вследствие на кислородния глад. Колкото по-дълго продължава тази исхемия, толкова по-голям е рискът от необратимо структурно увреждане на миокарда и фатални усложнения.

Интервенционалният кардиолог д-р Чираг Д. от болница „Астер Уайтфийлд“ обобщава правилния алгоритъм на поведение през първите пет минути от появата на съмнителни симптоми, както и грешките, които могат да костват човешки живот.

Първата и най-критична стъпка при подозрение за сърдечен инцидент е пълното прекратяване на всякакво физическо натоварване и незабавно позвъняване на телефон 112. Не изчаквайте симптомите да прогресират или да се развие пълната клинична картина, преди да потърсите помощ.

Клиничното протичане може да бъде атипично и без изразена гръдна болка, особено при пациенти със захарен диабет, възрастни хора и жени. Изключително опасна грешка е опитът за самостоятелно придвижване до спешното отделение с личен автомобил. По време на шофиране състоянието може рязко да декомпенсира и да настъпи фатална аритмия или загуба на съзнание.

Транспортирането със специализиран спешен екип гарантира непрекъснат мониторинг, ранна електрокардиографска диагностика и възможност за стартиране на реанимационни мерки още по пътя към кардиологичния център.

Докато очаквате медицинския екип, заемете седнало или полуседнало положение с подпрян гръб и сгънати колена. Разхлабете всички стегнати дрехи, яки и колани, за да улесните дихателните движения и да намалите натоварването върху сърцето.

Категорично избягвайте ходене, качване по стълби или домакински усилия. Ако сте сами, отключете входната врата, за да осигурите безпрепятствен достъп на лекарите, и информирайте близък или съсед. Препоръчително е да фиксирате точния начален час на симптомите, тъй като терапевтичният прозорец за тромболиза или първична ангиопластика е строго лимитиран.

Приемът на ацетилсалицилова киселина (аспирин) има ключово антиагрегантно действие, като блокира тромбоцитната агрегация и ограничава нарастването на интракоронарния тромб. Според международните препоръки дозата варира между 162 и 300 mg, като таблетката трябва да бъде добре сдъвкана за максимално бърза резорбция.

Аспиринът обаче крие рискове и има контраиндикации – непоносимост, активни пептични язви, хеморагични диатези или предходна лекарска забрана. Най-безопасният подход е приемът му да бъде съгласуван с оператора на спешна помощ по време на телефонния разговор, като търсенето на медикаменти никога не бива да забавя самото повикване.

Класическата клинична картина на инфаркта включва притискаща или пареща болка зад гръдната кост с продължителност над няколко минути, която често ирадиира към лявото рамо, ръката, гърба, шията или долната челюст. Чести съпътстващи симптоми са студен циркулаторен задух, гадене, повръщане, световъртеж и профузно изпотяване.

При внезапен сърдечен арест, изразяващ се в свличане, загуба на съзнание и липса на нормално дишане, трябва веднага да се започне кардиопулмонална реанимация. Поставете дланите си в центъра на гръдния кош и провеждайте ритмични притискания с честота 100–120 в минута и дълбочина 5–6 см, позволявайки пълно разгъване на гръдния кош, до пристигането на медицинския екип.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук