Надлимитната дейност на болниците може да не е проблем за държавата, но е проблем за самите тях – те остават с милиони левове неразплатена дейност в края на годината.
Пример с една държавна и една частна болница дава БНР, по чиито данни натрупаната надлимитна дейност на Александровска болница до края на октомври е малко под 2,5 млн. лв., а тази на „Токуда“ възлиза на близо 3 млн. лв. само до края на август.
Двете лечебни заведения не са единствените с подобен проблем, макар предвид факта, че са сред най-големите, сумите при тях да са много сериозни.
По-рано тази година началникът на ВМА проф. Николай Петров оповести, че болницата е принудена да спре приема на пациенти, за да не надвиши лимита си. Доколко е успял, не стана ясно. Само стана ясно, че ВМА не е единственото лечебно заведение, което прибягва до подобна мярка, за да не трупа дългове – преди по-малко от месец тъкмо посочената от БНР „Токуда“ също обяви, че спира приема по каса заради проблеми с лимитите.
Бюджетите на лечебните заведения, наричани през годините по най-различни начини, от години тормозят ръководствата им. От 2015 г. обаче те станаха безапелационно твърди и фиксирани с помощта на постановление на Министерски съвет, което изключи всяка възможност изработеното над фиксираната сума да бъде платено.
Въпросното постановление бе обжалвано в съда, който обаче елегантно насрочи дело за разглеждане на казуса за момент, в който действието му вече ще е изтекло.
Така и за здравната каса, и за държавата понятието „надлимитна дейност“ не съществува, а дълговете на болниците, които преди месеци бяха около 400 млн. лв., идната година вероятно ще надхвърлят половин милиард.
Изтгочник:http://zdrave.net