Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) публикува официална позиция във връзка с намерението на Европейската комисия да заведе дело срещу България заради начина, по който страната е транспонирала Директива 2014/24/ЕС относно обществените поръчки.
От организацията се противопоставят категорично на идеята частните лечебни заведения да бъдат третирани като публичноправни организации и да попаднат в обхвата на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Според КРИБ подобна промяна би имала негативни последици за пациентите, лечебните заведения и здравната система като цяло.
Частните болници не са публичноправни организации
КРИБ подчертава, че действащата дефиниция в националното законодателство е напълно съобразена с чл. 2, пар. 1, т. 4 от европейската директива и е потвърдена от Съда на Европейския съюз с Определение от 26 септември 2024 г. по дело C-550/23.
Съдът е признал правото на държавите членки да адаптират законодателството си според спецификите на националната здравна система, посочва КРИБ.
Организацията аргументира позицията си с това, че:
-
Частните болници функционират като търговски дружества, които поемат пълен финансов риск;
-
Те реализират печалба или загуба според собствената си дейност;
-
Получават плащания от НЗОК единствено за извършени услуги, а не под формата на бюджетна издръжка;
-
Разполагат с множество източници на приходи, а не само с публични средства.
Тези характеристики, според КРИБ, доказват, че частните лечебни заведения действат на пазарен принцип и не попадат в категорията „организации, създадени за задоволяване на нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер“.
Потенциалните рискове от прилагането на ЗОП
КРИБ предупреждава, че включването на частните болници в обхвата на ЗОП би довело до сериозни практически, икономически и конституционни проблеми.
1. Забавяне и блокиране на снабдяването с медикаменти
Обществените поръчки неминуемо пораждат обжалвания и процедурни забавяния, което при лечебни заведения може да доведе до липса на медикаменти и забавяне на терапията на пациенти.
2. Несъразмерна административна тежест
За разлика от държавните болници, частните не получават бюджетни средства и финансират дейността си със собствени ресурси. Спазването на изискванията на ЗОП би натоварило системата с излишна бюрокрация и би затруднило достъпа на пациентите до лечение.
3. Ограничаване на свободната стопанска инициатива
Налагането на задължения, предназначени за публични институции, върху търговски дружества противоречи на принципите на пазарната икономика и би отблъснало инвеститори от сектора на здравеопазването.
Предложение за балансиран подход
Според КРИБ, ако държавата желае да засили прозрачността в системата, това трябва да стане чрез пропорционални механизми, каквито са:
-
централизирани търгове,
-
конкурентни процедури,
-
електронни платформи за договаряне,
а не чрез налагане на ЗОП върху пазарно функциониращи субекти.
Заключение
„България има убедителни правни и фактически аргументи да защити позицията, че частните лечебни заведения не са публичноправни организации. Това е в интерес на държавата, на здравната система и – най-вече – на пациентите,“ заявяват от КРИБ.
Конфедерацията призовава Европейската комисия и българските институции да не допускат промяна в закона, която би довела до забавяне на лечението, административни пречки и влошаване на достъпа до качествена медицинска помощ.
Организацията декларира готовност за диалог и сътрудничество с цел повишаване на прозрачността и общественото доверие в българското здравеопазване, без да се подкопават неговите пазарни принципи.
