Рубрика: Новини

Близо 41% от българите признават, че изпитват значително по-малко съчувствие към пациентите с рак на белия дроб в сравнение с хората, диагностицирани с други онкологични заболявания. Това разкриват окончателните резултати от мащабно международно проучване на Глобалната коалиция за борба с рака на белия дроб (GLCC), представени от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ). Този показател за България надвишава средното международно ниво, което е 39,2%.

По повод ноември – Световния месец за борба с рака на белия дроб, от АПОЗ поставят акцент върху тревожните предразсъдъци в обществото. Според данните липсата на емпатия е по-силно изразена сред мъжете (46,6%), докато при жените този процент е 35,8%. Анализът по възрастови групи показва, че най-критични са младите активни хора – 47,4% сред групата от 25 до 34 години и над 43% сред останалите до 44 години. Личният опит с вредния навик също не променя нагласите – 41,5% от настоящите и бившите пушачи признават по-слабо съчувствие спрямо 37,6% от непушачите.

Председателят на АПОЗ Евгения Александрова подчертава, че историята на тютюнопушене не бива да отнема достойнството на болния или правото му на адекватна медицинска и психологическа грижа. Онкологичният пациент се нуждае от навременна подкрепа и разбиране, а не от стигматизация и социален натиск да се оправдава за тежката си диагноза.

Допитването разкрива и друг критичен проблем – сериозен дефицит на здравна грамотност. Цели 45,2% от анкетираните българи не могат да посочат нито един характерен симптом на заболяването, което нарежда страната ни на второ място по неосведоменост сред 32 изследвани държави, водена единствено от Испания (57,4%). Докато упоритата кашлица, задухът и кръвохракът са сравнително разпознаваеми, малко хора свързват рака на белия дроб с хронична умора, липса на апетит или чести респираторни инфекции.

На този фон категорична е подкрепата за въвеждането на организирана национална скринингова програма – цели 88,7% от анкетираните настояват за такъв механизъм за ранна диагностика. Тази нагласа среща огромно одобрение сред всички възрастови групи, както сред пушачите, така и сред въздържателите.

От пациентската асоциация апелират за цялостна стратегия, която да включва не само ранно откриване и модерно лечение, но и институционализирана психосоциална подкрепа и навигация в здравната система за болните и техните семейства още от момента на диагностицирането.

Проучването на GLCC е осъществено сред 1000 пълнолетни български граждани като част от глобално изследване в 32 страни, обобщаващо актуалните нагласи и предизвикателства пред онкологичната грижа.