Изминаващата година за екипа на фондация „За Доброто“ е белязана от усилия, предизвикателства и малки, но значими победи в детското здравеопазване. В разговор за Lege Artis председателят на фондацията Надежда Рангелова прави своята равносметка – за трудностите, за хората, с които работят, и за надеждата, която, по нейните думи, се изгражда бавно и осезаемо, чрез реални действия и промени.
Промяната, която се преживява заедно
За Рангелова надеждата не е абстрактно понятие, а преживяване, което се ражда в процеса на промяна – в общата работа между дарители, лекари, сестри и родители. Всеки завършен проект в детско отделение е доказателство, че когато усилията са насочени към създаване на по-добра среда, това променя не само пространството, но и атмосферата, отношенията, дори отношението към самата професия.
Синдромът на изтощението в детското здравеопазване
Рангелова споделя, че детското здравеопазване в България все още не вдъхва достатъчно надежда. Липсата на условия и системна подкрепа водят до загуба на кадри и до усещане за професионално прегаряне сред медицинските екипи. Много лекари влизат в професията с желание да помагат, но с времето се изчерпват под натиска на тежката реалност.
Това, според нея, създава „синдром на изтощението“, при който се губи емпатията – ключовата връзка между лекаря и пациента. Родителите идват тревожни, лекарите са претоварени, а резултатът често е напрежение и неразбирателство.
Емпатията като част от лечението
В основата на работата на фондацията стои убеждението, че грижата за лекарите е също толкова важна, колкото и грижата за пациентите. Не може да се очаква от изтощен и обезверен екип да проявява съчувствие, ако самият той не е подкрепен.
Фондацията се стреми да работи не само върху физическото обновяване на отделенията, но и върху възстановяването на човешките отношения – на взаимното уважение и разбиране между лекари, родители и деца.
Малките чудеса, които променят всичко
Една от историите, които Рангелова определя като символ на промяната, е свързана с детското отделение в Добрич. В началото екипът на фондацията среща съпротива от част от персонала, включително от медицинската сестра Милена, която не вярвала, че преместването и ремонтът ще подобрят условията.
След завършването на проекта обаче отделението не само се променя изцяло, но и печели международна награда за архитектура. Тогава Милена признава, че първоначалният ѝ скептицизъм е бил напълно опроверган.
Днес младите лекари, които стъпват в това отделение, вече не помнят тъмната стая без прозорец, в която някога са работили сестрите.
Надеждата се връща – тихо, но трайно
Историите като тази са пример за тихите, но дълбоки промени, които се случват в българските детски болници.
Фондация „За Доброто“ продължава да работи в посока на повече човечност, достойнство и уважение – към децата, техните семейства и лекарите, които ги лекуват.
Това са промените, които връщат надеждата там, където тя най-много липсва.
