Рубрика: Новини
Глобалният здравен пейзаж претърпява съществена трансформация, като продължителността на живота в световен мащаб постепенно се възстановява след кризата с COVID-19. Според последния мащабен доклад на Световната здравна организация (СЗО), обхващащ периода между 2000 и 2023 г., хората живеят по-дълго, но паралелно с това нараства тежестта на хроничните незаразни болести, диабета, психичните разстройства и деменцията.
През 2023 г. средната продължителност на живота в света е достигнала 73,3 години, доближавайки се плътно до предпандемичните 73,4 години през 2019 г. Въпреки това показателят за продължителност на живота в добро здраве изостава – той е 62,8 години, което все още е с близо половин година под нивата отпреди пандемията.
Данните очертават категоричен глобален епидемиологичен преход към незаразните заболявания. Те вече са причина за 74% от всички смъртни случаи в света спрямо 58% в началото на века. През 2023 г. 8 от 10-те водещи причини за смъртност са именно хронични неинфекциозни диагнози. Тази тенденция засяга всички държави, като за първи път в историята дори в страните с ниски доходи заразните инфекции представляват по-малко от половината от фаталните изходи.
Д-р Ален Лабрик, директор на Отдела за данни, дигитално здраве и изкуствен интелект към СЗО, подчертава, че нарастването на продължителността на живота е огромен успех за общественото здравеопазване. Следващото голямо предизвикателство обаче е тези допълнителни години да бъдат преживени пълноценно и без инвалидизация, което изисква цялостна адаптация на здравните системи към новите реалности.
Сърдечно-съдовите заболявания остават водещата причина за преждевременна смърт и увреждания. Само исхемичната болест на сърцето през 2023 г. е отнела 9,5 милиона живота и представлява загуба на 210 милиона години здравословен живот (DALY). Докато в много региони се отчита спад на сърдечно-съдовата тежест, в Югоизточна Азия и Западния Тихи океан се наблюдава тревожен ръст на индивидуалния риск.
Отчетлив ръст бележат и невродегенеративните заболявания. Смъртността от деменция се е утроила за последните две десетилетия, като заболяването се е изкачило от 19-то място през 2000 г. до петата водеща причина за смърт в света през 2023 г. Значително повишение се отчита и при смъртността, свързана с усложнения от захарен диабет.
Кризата в сферата на психичното здраве също задълбочава глобалната тежест върху обществата. Между 2019 и 2023 г. стандартизираните по възраст показатели за загуба на здравословен живот са скочили с близо 20% при депресивните разстройства и с цели 45% при тревожните състояния. Заедно те отнемат приблизително 110 милиона години пълноценен живот годишно.
Според експертите на СЗО прецизният анализ на тези здравни данни е от фундаментално значение, тъй като предоставя надеждна основа за изграждане на устойчиви национални здравни политики, модернизиране на цифровата инфраструктура и правилно разпределение на ресурсите за превенция и лечение.
