Рубрика: Новини
Ранната диагностика остава най-мощното оръжие в борбата с онкологичните заболявания. Парадоксално, България разполага с едни от най-добрите възможности за съвременно лечение на рак, но същевременно отчита сериозен дефицит по отношение на скрининга и ранното откриване на болестта. Това заяви председателят на Българското онкологично научно дружество проф. Асен Дудов.
Според специалиста страната ни осигурява отличен достъп до диагностика и иновативни терапии, включително химиотерапия, имунотерапия и прицелни биологични медикаменти, които са напълно покрити от Националната здравноосигурителна каса. Въпреки това онкологичните заболявания остават водеща причина за смъртност у нас. Проблемът не се корени в липсата на адекватна терапия, а в късното начало на лечението поради отсъствието на системен подход и национална политика за скрининг на ключови локации като дебело черво, простата, млечна жлеза и маточна шийка.
Проф. Дудов категорично подчертава, че именно отсъствието на организиран скрининг е основната причина пациентите да се диагностицират в напреднали стадии, когато терапията е по-тежка, по-травматична и с по-ниски шансове за пълно излекуване. Той припомня основното правило в онкологията, че в началните си етапи ракът протича безболезнено, а появата на болка обикновено е сигнал за напреднал стадий и наличие на разсейки.
Онкологът прави ясно разграничение между три основни понятия в здравеопазването. Превенцията включва здравословен начин на живот и ваксинации, като тези срещу човешки папилома вирус и хепатит B. Профилактиката е личната инициатива на пациента да потърси лекар за навременен преглед. Скринингът обаче е държавна политика и представлява системно изследване на здрави хора в определени рискови групи. Проф. Дудов дава за пример държави, в които липсата на отговорност към профилактиката е обвързана с финансово съучастие на пациента при необходимост от последващо скъпоструващо лечение.
Липсата на скрининг програми у нас се дължи предимно на организационни и политически пречки, а не на техническа невъзможност. Националният антираков план е разработен и одобрен, но финансирането му се бави заради политическата нестабилност в страната. Въпреки тези системни дефицити, лекарят съветва пациентите да не пренебрегват профилактиката чрез личните си лекари, които не биха отказали назначаването на туморни маркери или ехографски изследвания.
Специалистът предупреждава пациентите да бъдат внимателни с търсенето на алтернативно лечение в чужбина, породено от страх или объркване. Терапии извън европейските регулации могат сериозно да компрометират последващото лечение в България, затова първата стъпка при поставяне на диагноза трябва задължително да бъде консултация с роден онколог. Като допълнителен проблем в системата се очертава и липсата на функциониращ Национален раков регистър.
Надежда за пациентите дават 17-те нови медикамента и индикации, представени наскоро от Българското онкологично научно дружество, които влизат в приложение от началото на март. Те разширяват значително терапевтичните възможности при рак на простатата, гърдата, матката, както и при тумори на главата и шията. Новите биологични терапии позволяват хирургичните интервенции да бъдат много по-щадящи или дори напълно избегнати, което води до драстично подобряване на качеството на живот на болните.
