дом блог страница 984

Свикват спешно Тристранката заради проблема с ТЕЛК

Пациентски вестник
-
0
Свикват спешно Тристранката заради проблема с ТЕЛК

Спешно свикване на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество поради възникналия проблем в системата на ТЕЛК. Това е основната към момента конкретна стъпка, набелязана в плана на имащите отношения към проблема институции, става ясно от съобщение на Министерство на здравеопазването.

В него се посочва, че днес в ресорното ведомство е проведена среща между министъра на здравеопазването проф. Николай Петров, зам.-министрите Мирослав Ненков, Лидия Нейчева и Светлана Йорданова, министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, както и зам.-министъра на МТСП Султанка Петрова.

На срещата е обсъдена актуалната обстановка, касаеща дейността на ТЕЛК-овете в страната, както и създалата се ситуация с отменените текстове на Наредбата за медицинската експертиза. Проведен е разговор с ресорния вицепремиер Валери Симеонов с цел спешно свикване на Тристранния съвет, най-вероятно следващия вторник, като по този начин ще бъде намерено временно решение за работата на ТЕЛК-овете. Припомняме, становището на НСТС по предлагания проект за наредбата за медицинска експертиза все още се очаква и именно това бе изтъкнато като мотив от МЗ за факта, че все още тя не е окончателно приета.

Двамата министри и екипите им са обсъдили пътна карта по отношение на предстоящата реформа в системата, с оглед изпълнение на правителствената програма. Решено е да бъде сформирана работна група с участие на представители на двете министерства и на Националния осигурителен институт. От нея се очаква да излезе с доклад за структурни промени, които да бъдат предложени и обсъдени в Националния съвет по медицинска експертиза. След широко обществено обсъждане с всички засегнати страни ще се пристъпи към законодателна инициатива, посочват в заключение от МЗ.

При тази ситуация не е ясно докато се проведе заседанието на Тристранния съвет как и дали системата на ТЕЛК ще работи и съответно дали ще издава решения. От сдружението на лекарите на ТЕЛК-София, заедно с юрист от Българския лекарски съюз, бяха предложили временно да бъде използвана предишната методика за оценяване на намалената работоспособност, която обаче щеше да доведе до ръст на хората, имащи право на инвалидна пенсия.

Източник: http://www.zdrave.net

Прочетете още по темата:

Съдът реши: МЗ и НЗОК дискриминират болните от сколиоза

Пациентски вестник
-
1
Съдът реши: МЗ и НЗОК дискриминират болните от сколиоза

Софийският административен съд потвърди решението на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) за наличие на дискриминация от МЗ и НЗОК, спрямо болните от сколиоза в България. Така всички болни от сколиоза и с нужда от оперативна намеса и фиксация с титаниеви импланти, ще могат да имат достъп до тази здравна услуга.

КЗД установява, че с неосигуряването на пълно или частично заплащане на изискуеми медицински изделия във връзка с лечението на нуждаещите се от поставянето им пациенти с установена диагноза „сколиоза“, НЗОК е допуснала нарушение на чл.10 и чл.11 от Закона за защита от дискриминация.

„Съдът счита, че бездействието на НЗОК във връзка с приемането на специални мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение, каквито нормативната уредба допуска да бъдат приети чрез включването на стойността на имплантите в списъка на медицински изделия, заплащани от НЗОК по горната методика, представлява нарушение на чл.10 и чл.11 от Закона за защита от дискриминация“, потвърждава установеното нарушение и САС.

В решението на САС от 22. 05. 2017 г. пише още:

„Фактически неравностойното положение на сезиралото комисията лице по отношение на здравословното му състояние не е спорно. Не е спорна и принадлежността му към групата на лицата, които страдат от тежки форми на гръбначни изкривявания (сколиоза), нуждаещи се от оперативна форма на лечение, а също така, и че прогресивното развитие на тези заболявания налага адекватна и навременна оперативна намеса, която следва да предотврати животозастрашаващи състояния. Не е спорно и, че при тази установена диагноза оперативното лечение с използване на скъпо струващи медицински изделия (двусегментни спинални импланти и полисегментни импланти) е единствената форма на лечение и начин за овладяване на заболяването.

По делото не се спори и, че към датата на издаване на процесното решение на КЗД НЗОК покрива само стойността на дейностите, посочени в диагностично – лечебния алгоритъм на Клинична пътека № 205, но не заплаща стойността на скъпоструващите медицински изделия, вкл. поставените на жалбоподателя импланти. Към датата на решението, тези медицински изделия не са били включени и в списъка с медицински изделия, които НЗОК заплаща извън стойността на клиничните пътеки по чл.45, ал.3 от Закона за здравното осигуряване, въпреки, че е допустимо включването им, предвид което и неоснователно е твърдението за липса на нормативно установено правомощие, което да дава право на НЗОК да предприеме съответните действия за осигуряване на необходимото лечение.

След като възможността за повлияване на здравето на диагностицираните със заболяване сколиоза е именно чрез извършването на оперативна намеса, включваща и скъпоструващите импланти, като без нея съществува риск от животозастрашаващи състояния, то тази грижа следва да бъде включена в достъпната медицинска помощ.

Според САС липсват аргументи от страна на НЗОК защо именно медицинските изделия за това заболяване не са включени в включени в списъка по чл.45, ал.3 от ЗЗО на медицинските изделия, които се заплащат в условията на болничната медицинска помощ, и защо така определеният финансов недостиг засяга именно тях.

„На практика тази възможност е доказана и с издаденото впоследствие, след постановяване на оспореното решение на КЗД Решение № РД-НС-04-13 от 10.02.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК, с което всъщност се изпълняват препоръките на КЗД и процесните импланти биват заплащани от касата“, пише още в решението.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховен административен съд.

Източник: http://www.zdrave.net

Прочетете още по темата:

Край на кризата в ТЕЛК

Пациентски вестник
-
0
Край на кризата в ТЕЛК

От днес лекарите ще могат да издават законно решения за освидетелстване

Край на кризата в ТЕЛК. След среща със здравните власти в края на миналата седмица, лекарите получиха обещание, че от днес най-накрая ще могат да издават законно решения за освидетелстване.

Напрежението около решенията на ТЕЛК започна преди седмица, след като Върховният административен съд отмени част от наредбата за медицинската експертиза.

Лекари спряха да освидетелстват пациентите заради липса на методика, по която да определят трайната неработоспособност. Без методика според тях решенията стават невалидни. А без решения – хиляди пациенти не могат да получават инвалидните си пенсии.

Източник: https://nova.bg/

Прочетете още по темата:

Какви модели на здравно осигуряване има

Пациентски вестник
-
0
Какви модели на здравно осигуряване има
Равносметката показва, че моделът ни е неефективен и е нужна промяна, казва доц. Янка Проданова

Управляващите ни обещаха съвесем скро да настъпи рестарт на дебата за промяна на здравноосигурителния модел у нас. Затова решихме да ви запознаем с различните модели, които съществуват. Кои са основните им прилики и разлики, обяснява доц. Янка Проданова от Катедрата по трудова медицина на Факултета по обществено здраве в МУ – София.

В началото на 90-те години страните от Централна и Източна Европа предприеха радикални промени в своите здравеопазни системи. В духа на тази тенденция, макар и малко по-късно, България трансформира здравната си система от модел „Семашко“ (с държавно-обществено финансиране) в система на задължително социално здравно осигуряване (здравно-осигурителен модел, типичен за много страни в Западна Европа).

Приеха се поредица от закони: Закона за здравното осигуряване, Закона за лечебните заведения, Закона за професионалните организации на лекарите по медицина и дентална медицина. На следващ етап, необходимостта от унифициране на бъл­гарското законодателство с европейското наложи нови законодателни промени по отношение на дейността на здравноосигурителните дружества.

Здравноосигурителният модел у нас включва два вида здравно осигуряване –

задължително и допълнително, доброволно здравно осигуряване. Съгласно Закона за здравното осигуряване, задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса. Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Набирането на средства от задължителните здравноосигурителни вноски, които се определят със закон, се осъществява от Националната агенция за приходите. НЗОК закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност.

Доброволното здравно осигуряване е дейност по поемане на рискове, свързани с финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки срещу заплащане на премии, въз основа на застрахователни договори. В Закона за здравното осигуряване се регламентират две от познатите три форми на доброволно здравно осигуряване – допълнително и допълващо. Липсва заместващата форма, тоест Законът за здравното осигуряване не допуска свободен избор на здравен фонд, който да поеме целия обем здравни услуги.

Между двата вида здравно осигуряване има някои прилики: налице е материално обезпечаване на лица за сметка на обособен паричен фонд както и закрила на определени лица срещу опасност от тяхното увреждане.

Различията са значително повече: задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципа на задължителността и на солидарността докато допълнителното, доброволно здравно осигуряване (застраховане) функционира на доброволен принцип и е индивидуално. Различни са източниците за набиране на вноски, начина на тяхното дефиниране и събиране, обема на осигурителна защита срещу осигуряемите рискове, формирането на осигурителните съвкупности и др.

След почти двадесет години от старта на реформата равносметката показва, че здравният модел е неефективен и доказателство за това са влошените показатели на общественото здраве. Смъртността и заболеваемостта от някои хронични заболявания в България е сред най-високите в ЕС. Следователно, необходими са значими промени в здравната система и е време всички заинтересовани страни – политици, експерти, пациенти и лекари да осъзнаят и признаят на висок глас този факт. Друг е въпросът кой модел е приложим, тъй като възможностите са много. Освен основните разновидности – двустълбов, тристълбов, заместващ или бюджетно финансиране, в отделните държави има различни конкретни решения. В Холандия например има модел с повече държава при регулацията и повече пазар при услугите, в Норвегия е обратната – там преобладаващ дял има бюджетното финансиране и здравеопазване в ръцете на държавата, там частният сектор е само 6{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}, от които 5{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} в доболничната помощ. Друг вариант е приложен във Великобритания със създаване на конкуренция в публичния сектор чрез квази-пазар. В Германия и Швейцария моделът е със силно изразена конкуренция в осигурителния сектор между здравните каси, а във Франция със създаване на здравни мрежи.

Участниците в дебата са на различни мнения. За някои рецентрализацията и държавния монопол са решението на проблема, за други – утвърждаването на плурализма и партньорството между държава и частни предприемачи. Според водещи експерти се налага либерализиране на системата и създаване на механизми на конкуренция, застрахователните дружества да се припознаят като партньори от държавата, а нейната роля да бъде сведена до определяне на регулаторната рамка и контролна функция, демонполизация на НЗОК и децентрализация, ясно очертаване на основния пакет от медицински дейности.

Сред приоритетите на новото правителство е демонополизация на здравната каса – поетапно, чрез надграждане на системата и последващо допълнително развитие на модела с допълнително или заместващо осигуряване. Процесът явно ще е бавен, но първата стъпка в посока промяна на здравната система трябва да се направи. Във всеки случай, изборът и реализирането на здравноосигурителен модел биха били успешни само след изготвяне на задълбочени експертни анализи, както и при непрекъснат обществен дебат за перспективите на системата, консенсус по модела и воля за реализирането му, постоянен мониторинг на ефекта в системата.

Източник: https://clinica.bg/

Прочетете още по темата:

Проф. Тодор Кантарджиев: Част от децата, болни от морбили в Пазарджик – ваксинирани само на хартия

Пациентски вестник
-
0
Проф. Тодор Кантарджиев: Част от децата, болни от морбили в Пазарджик – ваксинирани само на хартия

Някои от заболелите от морбили деца в Пазарджик са имунизирани по документи, но на практика нямат изградени антитела срещу заболяванията, включени във ваксината срещу инфекциозното заболяване. Това стана ясно от интервю на директора на Националния център за заразни и паразитни заболявания проф. Тодор Кантарджиев за БНТ.

Той посочи, че при част от децата с морбили в Пазарджик е доказана липса на антитела към трите компонентна на ваксината – морбили, рубеола и заушка. „Това значи сигурно ваксината не е поставена. Това, че някой е написал, че е поставена е много опасно“, отбеляза проф. Кантарджиев, като изрази надежда подобни случаи да са единични.

На въпрос как се проследява дали ваксините се поставят, проф. Кантарджиев отговори, че лошият начин е да се чака появявата на епидемия като тази, която избухна през 2010 година. При нея се разболяха 24 000 деца, припомни директорът на НЦЗПБ. Добрият начин, по думите му, който е бил прилаган в миналото и у нас, са ежегодни кръвни изследвания на деца от различни области, които да докажат дали ваксината е била приложена. „Всяка година трябва да се проследява една част от децата дали са ваксинирани“, категоричен бе той. Също така са нужни и проверки от страна на РЗИ в кабинетите на лекарите, за да проверява графика на ваксиниране, съхранението на ваксините и т.н. „Това, което получаваме като отчети от лекарите – над 95{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} ваксинално покритие, очевидно не е вярно“, отбеляза той.

„Крайно време е да имаме национална програма за контрол на имунизациите“, заяви в тази връзка проф. Кантарджиев. Според него по този начин ще се следи стриктно съхранението, транспортирането, поставянето на ваксините, както и какъв имунен отговор дават те.

Като цяло взривът от морбили в Пловдив е започнал да отшумява, съобщи още проф. Кантарджиев. Все още обаче се появяват нови случаи на заболяването, като освен в Пазарджишко, има и два случая в Монтана – там заболял е млад мъж, който е шофьор на ТИР и се предполага, че е внесъл заболяването от Румъния, като впоследствие е заразил детето си на възраст година и три месеца. То не е било ваксинирано, като обясненията на родители за това са били, че е било болнаво, посочи директорът на НЦЗПБ.

Проф. Кантарджиев не изключи през лятото да има отделни случаи на морбили у нас – главно от хора, върнали се у нас от Западна Европа.

Източник: http://www.zdrave.net

Прочетете още по темата:

Ин витрото – осигурено! А пари за донорски яйцеклетки?

Пациентски вестник
-
0
Ин витрото – осигурено! А пари за донорски яйцеклетки?

След като стана ясно, че държавата ще отпуска безлимитно финансиране на ин витро процедури, от фондация „Майки за донорството“ алармираха – трябва да има ясни правила, защото някои двойки се нуждаят от донорски яйцеклетки, а за това не са предвидени средства.

„Опасностите са, че едно нещо, което няма край и рамки, може да доведе до злоупотреби. Все още не е изготвен новият регламент, защото все още има много работа. Единственото, което ме притеснява, е, че никой не излезе и не каза какво се случва с ин витрото с донорски яйцеклетки. Не бива да се прибързва да има финансиране за него, защото няма достатъчно донори“, обясни в ефира на „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR Мариела Куртева, която е председател на фондация „Майки за донорството“.

Правила са необходими и защото има вероятност да бъдат използвани 3-4 процедури на дама, която всъщност се нуждае от донорска яйцеклетка, което прави процедурите излишни, а изразходването на средства – напразно.

Същевременно се увеличава броят на семействата, които търсят донорски яйцеклетки – между 50 и 70 хиляди към днешна дата.

„Дължи се на това, че прекалено късно разбират, прекалено късно тръгват по пътя да създават дете“, добави Куртева.

А възрастта на жените, които търсят помощ, значително е паднала – днес в донорската програма участват жени на 24-25-годишна възраст.

По публикацията работи: Златко Желев

Източник: http://www.dnes.bg

Прочетете още по темата:

Първата специализирана линейка за новородени и деца в България ще бъде дарена на „Пирогов“

Пациентски вестник
-
0
Първата специализирана линейка за новородени и деца в България ще бъде дарена на „Пирогов“

Първата специализирана линейка за новородени и деца в Република България на стойност над 150 000 лв. ще бъде дарена на „Пирогов“, съобщиха от сдружение „Кауза“, организатори на кампанията, събрала сумата за линейката.

Това е четвъртата им по ред кампания „Да оставим следи“, чиято основна цел е да насърчава инвестициите в нова, модерна и иновативна медицинска апаратура за детски отделения в страната. Бенифициент сега е клиниката по детска хирургия към Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“.

Всяка година повече от 250 новородени, в това число и недоносени постъпват в клиниката за спешно и планово специализирано хирургично лечение. Като елитно звено в областта на спешната и плановата детска хирургия и граничните специалности, пироговската болница ежегодно приема за довършващо лечение между 100 и 120 деца от различни болнични центрове в страната. Голяма част от тях са в клинични състояния, изискващи осигуряване на транспортни възможности за адекватни реанимационни мероприятия.

Неонатологичната линейка за „Пирогов“ е базирана на модел Peugeot Boxer и е изработена съгласно изискванията на EC 1789:2007+A2:2014 – Европейски стандарт, който гарантира сигурност, надеждност и високо качество на медицинското обслужване.

Досега със средствата от предишните три кампании са били закупени последно поколение кувьози за недоносени, неонатологични монитори, както и специализирана медицинска апаратура за онкоболни деца и за деца с проблеми в ставно-мускулната система за различни детски клиники и отделения в София, Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Карлово и Силистра.

Източник: http://www.zdrave.net

Прочетете още по темата:

България е последната страна в ЕС без правила за продължаващо медицинско обучение

Пациентски вестник
-
0
България е последната страна в ЕС без правила за продължаващо медицинско обучение

Заплащането на младите медици, погрешните стимули, които се пораждат с приема за специализация, продължаващото медицинско обучение и липсата на уеднаквяване на стандартите за специализация в различните болници в България са едни от основните проблеми, свързани с новата наредба 1 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Това коментира д-р Радислав Наков от Асоциацията за развитие на медицинската общност в България в ефира на Invest/Or с Радина Колева по Bloomberg TV.

С изместването на отговорността за планиране на необходимостта от кадри в сектора на здравеопазването  през следващите години от Министерство на здравеопазването към болниците се оставя на пазара на труда да урегулира до голяма степен този този процес, коментира от своя страна д-р Деян Попов от Асоциацията за развитие на медицинската общност в България. По думите му това развитие има своите плюсове, но големият проблем, който съществува и то не само в България, е свързан с липсата на лекари със специалност в отдалечените места и по-малките градове.

Българското медицинско образование е добро и е на сходно ниво в сравнение с това в Западна Европа, но това твърдение важи до придобиването на магистърската степен, коментира още д-р Наков.

„Проблемът идва със следдипломната квалификация, където се вижда голямата ножица между българската и световната медицина“, подчерта той. По думите му проблемът се корени в това, че в България липсва стандарт за качество на следдипломната квалификация. „България е и последната страна в ЕС, в която няма правила за продължаващо медицинско обучени“, допълни д-р Наков.

Източник и снимка: Bloomberg TV

Начало

Прочетете още по темата:

Как да преглътнеш диагнозата „РАК”

Пациентски вестник
-
0
Как да преглътнеш диагнозата „РАК”
Не търсете отдушник на страховете в Интернет, груповата терапия помага повече, съветва психологът Надежда Милева

Понякога жестоката диагноза просто се стоварва върху теб и те оставя безмълвен. Ракът може да засегне детето ти, любимия човек или родител. А може и теб лично. При всички случаи сърцето първо спира за миг-два, след това се появяват въпросите „Защо на мен?“ и „Къде сбърках?“, а накрая – успоредно с химиотерапията, операциите и падането на косата, започва и борбата – да оцелееш и да се съхраниш. Какво още може да ни помогне в този случай? Попитахме Надежда Милева, психолог с дългогодишен опит в областта на психологията на личността и фамилната терапия, както и в работата с деца с онкологични заболявания.

След поставянето на диагнозата е почти нормално пациентът да се затвори – без желание да става сутрин от леглото, без необходимост да се среща с други хора. Някои изпадат в състояние на пълна безтегловност и спират да се грижат за външния си вид. Други смятат, че не трябва да натоварват близките и приятелите си или се държат лошо с тях, защото се чувстват „прецакани“, че точно те са болни. Разни хора, различни начини на свикване с мисълта… Именно това е и най-важното нещо в началото. Човек първо трябва да се приеме болестта – независимо на каква възраст се появява тя, казва Надежда Милева.

Първоначално болният минава през шока и отричане

на състоянието. Може дори да се „напъне“ да живее както досега, но това само го връща много назад, смята психологът. Приемете, че болестта по един много тежък начин ви казва – трябва да промените нещо в живота си, имате нужда да промените начина си на живот, добавя Милева. Една част от промяната може да се крие в работата, друга – в отношенията със семейството или дори – в отношението към самия себе си.

Има и други пациенти, които скриват болестта – къде от срам, къде от нежелание да ги защитават. Това също е вид отричане, преструваш се, за да имитираш здраве, докато тялото ти казва, че в този момент трябва да му помогнеш, казва психоложката. И всъщност, в такива случаи пациентите хвърлят по-големи усилия да отхвърлят болестта, вместо да ги насочат към това да се лекуват.

А близките? Успоредно с болния, при диагнозата „рак” страдат и най-близките. Често те са толкова объркани, че не са сигурни какво да правят. В единия вариант започват да се изпълняват всички желания на пациента, плачат повече от него и не спират да повтарят колко им е мъчно. Друг вариант е да се правят, че нищо не се е случило и дори да неглижират проблема. Не малко хора са споделяли, че техните партньори им казват „Нищо ти няма, стегни се!“. А всъщност –

и двете крайности по-скоро унижават болния

вместо да му помагат, могат да го тласнат в зоната на самосъжалението и отчаянието.

Много е важно близките да не реагират на болния като на жертва, категорична е Надежда Милева. По думите й те трбява да се опитат да го накарат да се чувства не като някой, който има нужда от болногледач и трябва да се обгрижва непрекъснато, а като човек, който минава през труден, но преодолим проблем. Все пак става дума за процес, а не за нещо постоянно. Ако приемем рака като процес, той все някога ще свърши.

Намерете своя начин за спасение. Вероятно има милион рецепти как да се изплува от дъното. Важното е да се намери най-правилната, която действа в конкретния случай. Някои залагат на силата на положително мислене. И това може и да им помогне – стига да не се откъснат напълно от реалността. За мен по-скоро положителното мислене трябва да се свърже с това да приемеш болестта като част от цялата картина – сблъскваш се с някакъв дефицит, което се получава жесток начин, но

този сблъсък ти дава правото да се погрижиш за себе си

– да промениш режима си на хранене, да  обърнеш живота си, така че да тялото ти да се чувства добре, казва Милева.

Груповата терапия е много полезна – независимо дали болните ще се включат в курс по готварство или по декупаж в група с други хора със сходни диагнози. Всеки, който е минава през труден етап, има нуждата да знае, че друг се справя със същото или вече се е справил с подобна ситуцаия, обяснява Надежда Милева. Още повече, че заниманията с ръце и правене на нещо красиво стимулират откриването на смисъла. Защото първият конфликт при една подобна болест е дали животът има смисъл, дали има смисъл изобщо да се боря, щом някаква болест може да ме повали, казва психоложката.

Според нея търсенето на сходни истории и ситуации по групите във форумите или социалните мрежи е по-скоро изразяване на страховете на даден човек и търсене на друг със същите страхове – и затова не го препоръчва. Това много често натоварва и по-скоро вменява усещане за несправяне и неовладяване на ситуацията, безпомощност – защото каквото и да направиш – краят е фатален, обяснява тя. Заравяйки се в тъжните истории, може да се натъжиш и отчаяш още повече.

Затова, е добре човек да се огледа – със сигурност има и друг изход. Ако болният обича да танцува, не трябва да приключва с дискотеките и клубовете.

Болестта не бива да слага край на любовта, на книгите или карането на колело

И при всички случаи е добре е да се потърси помощ от специалист – психолог или психотерапевт. Експертът няма да ви съди, нито ще ви човърка раните. Може само да ви помогне. Понякога тази помощ може да бъде само в рамките на един сеанс, за да ви отвори очите и да видите онова, което е точно пред вас. Може да продължи и година-две, за да ви помогне да се отърсите от кошмарите и да се опитате да забравите.Може да смените няколко специалиста, докато намерите вашият, но си струва да опитате.

Автор: Соня Василева

Източник: https://clinica.bg/

Прочетете още по темата:

Правата ми като кръводарител

Пациентски вестник
-
0
Правата ми като кръводарител

Рубрика: Здравноосигурителни права (НЗОК)

Често от медиите съм чувал за недостиг на кръв в лечебните заведения при необходимост от кръвопреливане, както и за провеждането на кръводарителски кампании. Но, да си призная дали от страх за здравето ми или от незнание относно процедурата по кръводаряване, никога не съм дарявал кръв. Преди време аз самият се нуждаех от помощ и мои близки дариха кръвта. Така взех решение, когато оздравея и аз да извърша кръводаряване. На какви условия трябва да отговарям, какви права имам и как протича самото кръводаряване – сега ще ви запозная накратко.

На какви условия трябва да отговарям, за да даря кръв? Как протича самото кръводаряване?

За да даря кръв (до 450 мл.), аз трябва да отговарям на определени условия с оглед защитата на моето здраве като кръводарител и това на лицето, на което се прелива кръвта (реципиент). Ето ги и изискванията:

  • на възраст съм между 18 и 65 г. и не съм поставен поставен под запрещение;
  • нямам медицински противопоказания да даря кръв;
  • от последното ми кръводаряване са минали не по-малко от 60 дни;

Преди самото кръводаряване:

  • медицински специалист ми предоставя информация относно процедурата по кръводаряване, а аз подписвам информирано писмено съгласие като кръводарител, че не са ми известни причини, поради които взетата от мен кръв може да причини сериозни усложнения у приемателя, като напр. сифилис, хепатит В, хепатит С и СПИН.
  • попълвам декларация за здравословното ми състояние, основната част от декларацита представлява въпросник, като трябва да отговоря с “да” или “не” на определени въпроси. Чувствам ли се здрав? Давал ли съм досега кръв? Имам ли рискова професия/хоби? Ако съм жена – била ли съм бременна през последната година? Казвано ли ми е преди, че не бива да дарявам кръв? Преливана ли ми е кръв? Имал ли съм напоследък неизяснена температура, отслабване или увеличаване на лимфните възли? Приемам ли някакви лекарства в момента, включително аспирин? Наскоро дали съм имунизиран или дали съм си лекувал зъб? От последното ми даряване или в предшестващите 12 м. дали съм имал хирургична интервенция, правил ли съм си татуировка, боди пирсинг, имал ли съм случайно нараняване, при което кръвта ми е имала досег с външната среда и др.? Боледувал ли съм от жълтеница, малария, туберкулоза, ревматизъм, сърдечно заболяване, високо или ниско кръвно налягане, алергия, астма, гърчове или заболяване на нервната система, хронично заболяване като диабет и др., злокачествено заболяване като рак и др.? Инжектирал ли съм си някога наркотици? Смятам ли, че може да съм се излагал на риск от заразяване със СПИН и други болести, предаващи се по полов път (случаен полов контакт, честа смяна на сексуалните партньори, сексуален контакт с проституиращи или наркомани)? Страдам ли от полово преносимо заболяване? Имал ли съм контакт с хепатит (в семейна среда или професионално)? Дали съм роден или живял в чужбина и ако да – къде? Прочел ли съм предоставената ми информацията относно СПИН и хепатит?;
  • лекар ме преглежда, за да прецени дали състоянието ми позволява да даря кръв.

Важно! Това, че не знам кръвната си група, не е проблем. При кръводаряване задължително се прави експресен тест на кръвната група, като лекарят взема няколко капки кръв от пръста ми.

Къде мога да даря кръв?

Кръв мога да даря в Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ),, центровете за кръводаряване в областните градове (центрове по трансфузионна хематология), в лечебно заведение, което има отделение по трансфузионна хематология, както и с помощта на мобилен екип за кръводаряване при кръводарителска кампания. Информация относно центровете, както и текущите кампании мога да намеря на сайта на НЦТХ.

Като кръводарител  имам право да …

  • получа информация относно самата процедура по кръводаряване. има право да получа информация и във връзка с мерките за безопасност; възможните промени в организма ми или непредвидени реакции (хематом, локална кожна алергия, припадък, гърч и др.), рисковете от инцидент поради дефект на използван консуматив или човешка грешка, която може да застраши живота ми;
  • получа информация относно резултатите от направения ми медицински преглед, както и относно резултатите от извършените лабораторни изследвания на кръвта ми чрез системата за електронна проверка на резултати по номер на изследването на сайта на НЦТХ;. В тази връзка имам право на достъп до поддържания от НЦТХ регистър на донорите и реципиентите по отношение на информация, свързана със здравословното ми състояние. В регистъра се съхранява в продължение на 30 г. определена информация за мен. Наименование на лечебното заведение, в което съм дарил кръв; личните ми данни (име, презиме, фамилия, ЕГН, домашен адрес, телефон); данни от клиничния преглед и лабораторните ми изследвания; причините за унищожаването на кръвта ми; кръвна ми група; данни за самото кръводаряването (идентификационен номер на единицата, количество, усложнения); резултати от направените изследвания на единицата кръв.;;
  • ми се издаде от лечебното заведение карта за кръводаряването, в която са посочени моя уникален идентификационен номер като дарител, кръвната ми група, датата на кръводаряването, взетото количество кръв;
  • остана анонимен (законът забранява разпространяването на личните ми данни);
  • получа от лечебното заведение тонизираща храна (чай, сок, мед, шоколад и др.) на стойност около 8 лв.;
  • ми се възстановят разходите за транспорт до мястото на кръводарявнето в размер до 5 лв., ако предоставя документ за тях (билет от градския транспорт или маршрутка например);
  • получа символичен подарък на стойност до 6 лв. (плюшено сърчице например);

Законът определя, че едно кръводаряване струва 20 лв. като, освен посочените суми, в разпределението участват и разходите на лечебното заведение по промоция на кръводаряването. Медицинските консумативи, необходими за вземане на кръвта като тестовете за диагностика на хепатит С, В, HIV и тестове за определяне на кръвната група, се предоставят безвъзмездно от НЦТХ.

  • ползвам отпуск – за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;

Кръводаряването е безвъзмездно.

Кръводаряването е безвъзмездно. Вземането на кръв може да се заплаща в изрично предвидени в закона случаи – най-често при спешен случай и при липса на налични количества от необходимата кръвна група в съответния център по трансфузионна хематология в областта. Ако даря кръв, лечебното заведение ще ми заплати в тази хипотеза – 90 лв. Тук мога да прочета и останалите случаи на възмездно вземане на кръв и размера на неговото остойностяване: за производство на ваксини и серуми – 160 лв.; за научноизследователски и диагностични цели в медицината – 160 лв.;

Промоция на кръводаряването

Лечебните заведения, които извършват вземане на кръв, провеждат кампании за промоция на кръводаряването и организират ежемесечно акции за кръводаряване по предварително изготвен план-график. Те осъществяват сътрудничество с Българския червен кръст (БЧК) и други неправителствени организации като Български алианс за кръводаряване (БАК), както и с медиите.

Източник: https://pravatami.bg/

Още информация по темата:

1...983984985...1 271страница 984 на 1 271