Проф. Колин Макгюкин
Един високотехнологичен 3D биопринтер във Франция в момента репликира ракови клетки от един пациент и създава стотици умалени версии на тумора му. Когато принтирането завърши, тези малки злокачествени тела ще получат различно лечение и накрая на експеримента учените, които ги наблюдават, ще знаят точно кой медикамент или комбинация от медикаменти е най-ефективен за елиминирането на всички тях. Тогава ще занесат резултатите на пациента и лекуващия му лекар и той ще можи да получи най-доброто лечение за себе си, без да трябва да се лута между различни терапии на принципа на пробата и грешката.
Така накратко изглежда персонализираната медицина и така накратко изглежда част от работата на лабораторията „CTI Biotech“, основана през 2009 г. от проф. Колин Макгюкин и д-р Нико Фораз с централа в Лион. Макгюкин и Фораз са пионери в областта на регенеративната медицина и прецизното диагностицране на рак. Създатели са на първата изкуствена тъкан за черен дроб чрез стволови клетки. Лабораторията им работи с държавата, болници и университети за отглеждане на тъкани, разработване и изпитване на нови медикаменти и биомаркери, и изобщо за усъвършенстване на технологиите за персонализирана медицина.
Макгюкин беше лектор в обучение по персонализирана медицина, което се проведе в София тази седмица, организирано от Българската асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД). Той обясни пред „Дневник“ какви са предимствата на тази медицина и от кого зависи да навлезе по-широко в здравните системи.
Проф. Макгюкин, обяснете какво представлява персонализираната медицина и какво правите вие.
– Това, което правим, е, че вместо да лекуваме всички онкологични пациенти с едни и същи медикаменти и да поемаме риска терапията да не подейства, подхождаме индивидуално към всеки пациент. Взимаме проби от туморите им, разбиваме ги в лабораторията ни на стотици парчета и ги тестваме със стотици различни химиотерапевтични комбинации, за да намерим най-ефективната за този пациент. След това му даваме формулата и той може да получи доказано най-доброто лечение за себе си.
За тази цел използвате химиотерапията, която е широко достъпна, но в различни дози, или създавате чисто нова вариация специално за конкретния пациент?
– Всъщност и двете. Когато имаме възможността да разбием и репликираме един тумор стотици пъти, можем да изпробваме както стандартните терапии, така и тези, които са още във фаза на клинично изпитване и също всякакви комбинации, които иначе не се прилагат.
Вярваме, че този подход ще направи лечението на най-тежките болести по-финансово изгодно за здравните системи, защото вместо да губим по 6 месеца за терапия, която не дава резултат и чак след това се скача на по-скъпите нови медикаменти, можем да започнем направо с най-подходящата терапия. Това означава, че пациентът ще се възстанови по-бързо и ще спести разходи от хоспитализация и усложнения.
За малка държава като България това е изключително важно и лесно постижимо, защото броят на пациентите, които трябва да покриете, е малък. Аз например съм от Ирландия и за нас важи същото, но е много по-трудно за по-голяма държава да подходи по този начин.
Персонализираната медицина, колкото и сложна и скъпа да звучи, наистина излиза по-изгодна и за държавата и за пациентите. Стандартът сега е онкологичните пациенти да получават един от 4-5 популярни медикамента, но това е неефективно, защото се разчита на „проба-грешка“, а химиотерапията не работи еднакво при всички. Първата задача е да се разграничат групите на пациентите, при които лечението е трудно, средно трудно или сравнително лесно, от което зависи колко от тях ще се нуждаят от песронализирана терапия.
Това означава, че всъщност не всички пациенти се нуждаят от персонализирана медицина?
– Точно така. Въпросът е, че вместо да се бърза да им се даде каквото и да е, без яснота какво ще е най-добро, сега имаме познанието и техническата възможност да разберем предварително и да не губим времето на пациента или публичния ресурс.
Например има няколко видове лимфома, но преди години имаше само един вариант на лечение и то се даваше на всички възможно по-бързо, независимо колко е агресивен ракът. Сега знаем, че трябва да изчакаме малко и да разберем първо с какво си имаме работа, преди да преценим колко агресивен да е отговорът. Съвсем прецизно можем да преценим, че за едната група пациенти е необходима по-ударна химиотерапия в началото и намалена доза след това и т.н.
Съотношението на групите е различно за различните заболявания. Ето пример с рака на гърдата – преди всички онкоболни се лекуваха еднакво, но сега знаем, че ако се прояви преди 40 години е много агресивен и труден за лечение, но ако е след 40 г. е по-лесен за преборване. Има закономерност с възрастта. Знаем също и, че някои видове рак на гърдата се влияят от химиотерапия, а други не, затова ги категоризирахме в групи. Това е бъдещето, но всички вариации трябва да се дефинират много по-тясно, а не под общия знаменател „онкологично заболяване“, защото това определя ефектът от лечението.
Какви са пречките това да се прилага масово? Цената ли?
– Много е трудно за правителствата да видят предимствата на персонализираната медицина, защото основното им притеснение е, че тази терапия ще е прекалено скъпа. Обаче ако се разбие сметката, първо ще се види, че персонализираната химиотерапия не е необходима за всички, и второ – скъпото лекарство ще спести пари и време от разходите за възстановяване и от периода на неефективно лечение с неподходящия медикамент.
Всъщност най-големият разход е за времето, което пациентът прекарва в болницата. Така че ако можем да намалим него, а ние можем с по-добра терапия, тогава сметката се нормализира.
Доколко персонализираната терапия е навлязла вече в Европа?
– Много е нова за здравните системи. Засега се прави само в специализирани центрове – няколко в света. Трябва да започне да се работи и на национални нива, за да се разпространи. Това изисква правителствата да инвестират в болниците и университетите, и пациентите да научат за тази опция.
От една страна е въпрос на политика, но как да бъдат подготвени специалисти за работа в тази нова сфера от медицината?
– Във Франция например правителството стимулира малки и големи фармацевтични компании да си сътрудничат с болниците и университетите. И това работи много добре. Компаниите имат много важна роля, защото те са напред в разработките и познанията си, а без тях на университетите и болниците може да им отнеме много време да стигнат до същото ниво. Но когато си сътрудничат, усилията се изравняват. Става въпрос за фармацевтични компании, диагностични, биотехнологични – има стотици такива вече, това е растящ пазар. И освен това трябва да се работи на европейско ниво.
За България такова сътрудничество също би било лесно и рационално, защото всичко е концентрирано. На Франция й отне много време да срещне едните специалисти с другите, но тук може да е много бързо.
Каква е вашата прогноза, кога персонализираната медицина ще е част от стандарта?
– Това ще се определя само на национално ниво. Правителствата трябва да поемат инициативата. В Ирландия вече се работи за това и се правят усилия за обединяване на работата на компаниите и университетите. Постига се като за фирмите има данъчни и други финансови стимули, и се поставя като условие за всяка фирма, която иска да стъпи там.
Мисля, че все повече ще навлиза в здравните системи. Във Великобритания, където работих известно време, много терапии не са достъпни, защото са заклеймени от здравната им каса като твърде скъпи, обаче са приети от други правителства като Франция. Така че малко по малко навлизат и е много важно да се говори за това, за да се поддържа тази идея пред властимащите и да бъдат убедени по-скоро в това, че няма да е толкова скъпо. Ако персонализираната диагностика навлезе в плана на лечение от самото начало, това ще е най-рационалното харчене на пари.
Автор: Ангелина Генова
Източник: http://www.dnevnik.bg
