Много е важно близките да се вслушват във въпросите, които им задават на спешния телефон, обяснява д-р Иван Стойнов
Бързата реакция при инсулт е една от най-важните задачи на спешната помощ, за да може пациентът навреме да бъде подложен на животоспасяващата тромболиза. Съществено ли е участието на близките в подобни ситуации? И успяват ли спешните екипи да се справят с предизвикателството, на фона на напускащи лекари и амортизиран автопарк? Разказва директорът на ЦСМП-Пловдив д-р Иван Стойнов.
– Д-р Стойнов, какво е най-важното, което трябва да свършат екипите на „Спешна помощ“ при случай на инсулт?
– Изключително важно е кога самият пациент или неговите близки, ще потърсят медицинска помощ след подобен инцидент. Много често, особено при възрастните хора, инсултът се случва през нощта, а за проблема се разбира чак на сутринта, след като е минало много време. Лошото в тази ситуация е, че т. нар. тромболиза на исхемичния инсулт, която е жизненоважна за пациентите, трябва да се извърши до 4-ия час и половина. Тази методика първо беше въведена за инфаркти на миокарда – в артериите се вкарва специално вещество, което разтваря тромба. По този начин запушването в мозъка, причинило исхемичния инсулт, може да бъде излекувано почти напълно, без да доведе до каквато и да е инвалидизация за пациентите.
– Извършват ли се някакви реанимационни действия в линейката, така че времето за реакция да бъде удължено?
– Единственото, което могат да направят лекарите, докато пътуват, е да регулират кръвното на болния, без да го свалят прекалено. Основната им задача е да го закарат максимално бързо в най-близката болница, в която се извършват манипулации, подходящи за неговото състояние. С тромболиза могат да се лекуват само исхемичните инсулти. Хеморагичните са свързани с кръвоизлив в мозъка, протичат по-тежко, инвалидизацията е по-малка, но смъртността е по-голяма и при тях важни са реанимационните действия и освобождаването на дихателните пътища. Екипите са обучени да различават двете състояния, за да закарат пациента на правилното място.
– По едно телефонно обаждане от близки можете ли да разберете дали се касае за исхемичен или са хеморагичен инсулт?
– Много зависи от нивото на здравна култура на този, който търси здравна помощ. По принцип работим с работни диагнози, но колкото повече информация получаваме по телефона, толкова по-добре. Затова е изключително важно човекът, който се обажда на „Спешна помощ“, да се вслуша внимателно във въпросите на диспечерите. Обикновено близките са притеснени и им се иска да кажат само къде да дойде линейката и с това да приключи всичко. Това няма как да стане, защото ресурсът е ограничен и няма как да се отзовем на всеки, който каже: „Пратете бързо линейка!”. Затова е въведен т. нар. триаж и затова се задават тези целенасочени въпроси – за да се събере медицинска информация, която да помогне на служителите на телефона да поставят с максимална точност предполагаемата диагноза и да пратят на мястото точния екип от специалисти. Преценява се също кои пациенти са приоритетни и при кои може да се отиде с отлагане, без това да доведе до някакви негативни последици за тях.
– Прилага ли се този триаж, когато се обслужват пациенти с инсулт?
– Никога не сме спирали да работим по този начин. Триажът беше разписан, но той не е ново понятие за нас. Спешните случаи навремето се разделяха на бързи, неотложни и трайни, след това станаха само спешни и неотложни, а сега са с тези буквено-цветни кодове – червен, жълт и зелен. Не откриваме топлата вода, разликата е, че сега по-точно са разписани критериите и тези въпросници, които диспечерите ползват.
– А успявате ли да се справите с разписаните в стандарта по спешна медицина времеви рамки от 8 минути за пациент с опасност за живота и 20 минуто за пострадали без такава?
– В самия град Пловдив екипите са разположени на осем позиции, за да бъдат по-близо до болните и съответно да се вписват в тези времеви интервали. Има обаче райони, които са така географски разположени, че и да летим, трудно ще стигнем. Въпреки това, екипите се стараят бързо да се отзовават на повикванията, съобразно наличните инфраструктура и трафик.
– Кои са най-трудните райни за линейките?
– В Родопите има доста отдалечени места, по-скоро махали. Пътищата до тях са разбити, а през зимата са абсолютно непроходими. Когато автомобилите не могат да се движат, търсим съдействието на планинската спасителна служба и на пожарната, за да достигнем до хората. Даже и в града понякога в час пик линейката просто не може да се движи с висока скорост, заради трафика.
– В момента с колко екипи разполага ЦСМП–Пловдив?
– Линейките за областта са общо 23, а филиалите са така разпределени, че да отговарят на нуждите на населението. В град Пловдив работят 7-8 екипа, но когато има тежко болни пациенти или извънредна ситуация, ги заместват екипи от филиалите. Много често им се налага да транспортират и болни до София.
– Кой е най-големият проблем, с който се сблъсква спешният център напоследък?
– Определено са кадрите. Най-голям дефицит имаме сред лекарите, но ни липсват също фелшери и медицински сестри. За тях има много алтернативи – и в чужбина, и в лечебните заведения в града. Освен това, доста ни е амортизиран автопаркът, тъй като линейките са купувани в периода 2007–2009 г. и само две са предоставени през 2015 г. Автомобилите са с по 300–500 хил. км. пробег и изразходваме значителни усилия и средства, за да ги поддържаме в изправност и да си вършим работата.
– Страхувате ли се, че страната ни може да не успее да усвои обещаните 160 млн. лв. по ОП „Региони в развитие”, каквито опасения се появиха? Парите са необходими за ремонт и реконструкция на центровете за спешна медицинска помощ в цялата страна и за закупуването на 400 нови линейки.
– Според последното изказване на министъра, проектът ще се реализира. И се надяваме това да стане, защото линейките, апаратурата и сградният фонд са изключително важни за нашата работа. Знаете, че има доста административни процедури по отчуждаването на земи, установяването на собственост, проектиране на филиалите, разрешителни за строителство и прочие. Тези неща отнемат доста време и вероятно затова се получава забавянето в реализацията на проекта.
– Какви промени се предвижда да бъдат извършени в ЦСМП–Пловдив, когато проектът стартира?
– Има филиали, в които ще се строят нови сгради, а в тези, които отговарят на критериите за площ и разпределение, ще се извършат основни ремонти и ще се купи модерна апаратура. Що се отнася до линейките – 400 бройки, това е общият брой, необходим на сектора за спешна помощ. Така че, това е общо-взето подновяване на целия автопарк. Когато новите линейки дойдат, най-старите ще се бракуват, а тези, в които все още има живот, ще се предоставят на лечебни заведения или там, където няма да са подложени на такава експлоатация. Нашите автомобили са в движение по 24 часа в денонощието, без значение зиме, лете, студено или топло – винаги работят, затова се амортизират.
– А как ще преодолеете проблема с кадрите, след като обновяването стане факт?
– Може би трябва да се помисли за перспективата на персонала. При нас работата е само на дежурства – няма делник, няма празник, няма събота и неделя, ден и нощ. Работи се по график. Много често филиалите не могат да си набавят местни кадри и за лекарите става трудно пътуването до работното място. Перспективите за специализация са ограничени. И, не на последно място, тази агресия, която се причинява на спешните екипи. Имаме много колеги, които напускат и водеща причина за решението им е именно тази агресия, която се проявява към тях.
– Как може да се справи системата с този проблем?
– Какво да ви кажа … Болно ни е обществото. Моралът ни е болен. Не мога да си представя как очакваш някой да ти помогне в такъв труден момент, когато има тежко заболяване, ти да го посрещаш с агресия, с псувни, ругатни, викове, да не говорим за нанасяне на физически увреди. Кой може да отговори как се преодолява това? Малко повече уважение към професията трябва. Наричат ги линейкаджии, а като се обаждат, хората казват „Да дойде линейка!”. Не казват „Да дойде лекар”. Все едно линейката ще ги спасява. Иначе имаме чудесно взаимодействие с полицията. Когато още по телефона има сигнали за агресия, полицаите се отзовават и придружават линейките. Но не може със спешния екип винаги да върви полицай. А и не е редно да бъде така. Полицията си има достатъчно много работа, ние също. И практически е невъзможно винаги, когато се оказва спешна помощ, там да стои и полицай.
Автор: Слава Аначкова
Източник: https://clinica.bg/
