Разходите за лекарства в проверените лечебни заведения варират, но почти навсякъде се увеличават за сметка на броя пациенти. Това често води до финансови проблеми и застрашава възможностите им за осигуряване на нормалния лечебен процес, показват изводите от проверките. От 610 лв. до 1385 лв. варира разликата в стойността на лекарствата за един болен в седемте диспансера през 2015 г. Най-малка тя е била в КОЦ Враца, а най-голяма в КОЦ Бургас. За една година – от 2014 до 2015, в седемте диспансера броят на пациентите е намалял в четири от тях, в същото време разходите за лекарства са се увеличили в пет, показват още данните.

Най-фарапиращ е случаят в КОЦ Пловдив, 

където пациентите за една година са били по-малко с 1850 души, а разходите за медикаменти са се увеличили с 4.8 млн. лв. или с 23{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}, показват цифрите.

Аналогична е ситуацията и при болниците. Най-високи са били отчетените разходи през 2016 г. за химиотерапия на пациент в „Онкохопситъл“ – 1985 лв., и „Сердика“ – 1830 лв. В две от проверените болници напрактика има запазване на броя на пациентите за химиотерапия за 2016 спрямо 2015 г., в други две има намаление с над 15{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}, а в останалите 4 – увеличение, показват данните на ИАМО. Най-голям е ръстът за „Св. Ив. Рилски“ – 142{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}, тъй като клиниката по химиотерапия там е нова, а най-голям е отливът от „Онкохоспитъл“ – 19{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}.

Стойността на медикаментите заема огромна част 

от разходите на клиниките. При диспансерите процентът варира от 70 до над 90 процента, като е отбелязъл ръст за една година. Само във Враца съотношението е 60{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. При болниците картината е аналогична, като там най-нисък е процентът в СБАЛО – 40{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. Високите разходи за лекарства крият опасност за обезпечаването на останалата част за нормалното функциониране на лечебните заведения – хора, режийни, материална база. Освен това водят до натрупването на задължения, които лечебните заведения не могат да обслужват, смятат проверяващите. И петте държавни болници за 2016 г. например са на отрицателен финансов резултат в сферата на лекарствата, който са компенсирали със средства от приходите си за онкологична дейност, показват проверките.

Навлизането на нови молекули в онкологията

е една от основните приични за повишаване на разходите, но за съжаление не и единствената. Останалите са свързани с лоши практики в лечебните заведения или законодателни пропуски, които директно водят до неефективно изразходване на средствата. Основните причини за разликата в стойността на терапията на пациентите са различните цени, на които лечебните заведения купуват медикаментите от фирмите, както и количествата, които изхвърлят при лечението на всеки пациент, показват анализите на ИАМО. В СБАЛО например са констатирани случаи, при които се използва само 25{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}-50{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от опаковката, а останалото количество с лекарство се изхвърля, вместо да се въведат практики, така че да се усвои в рамките на деня на друг пациент. Заради това в болницата са изхвърляни количества от 150 мг. до 500 мг. на опаковка. Много често болниците не могат да купуват и подходящи по количество опаковки с лекарства, защото фирмите не внасят пълното си портфолио.

Проверките показват още, че основното лечение

на пациентите в диспансерите се осъществява чрез химиотерапия. Броят на тези, които са получили лъчетерапия е доста по-малък. Най-нисък той е в КОЦ Пловдив, където от близо 20 000 пациенти през 2015 г, едва 815 са имали лъчетерапия. Спад има на места и при основната функция на диспанерите – наблюдението на пациентите. От седемте центъра за една година броят на проследяваните пациенти е намалял в три от тях, показват данните. Най-голямо е понижението за КОЦ В. Търново – 17{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}.От седемте болници едва три осъществяват наблюдение на пациенти – това са „Сердика“, „Онкохоспитъл“ и СБАЛОЗ-Варна. И при трите има ръст за 2016 спрямо 2015 г. Спадът на качеството в наблюдението и проследяемостта на пациентите се доказва и от данните на Националния раков регистър. От над 37 хил. нови случаи, които са били регистрирани през 2013 г., за 2016 г. броят им е спаднал до 29 хил. Причините за това обаче не се дължат на реален спад на заболеваемостта, тъй като тя се увеличава в целия свят, а на клиниките, които не си вършат работата да проследяват състоянието на пациентите и да докладват за състоянието им в раковия регистър.

За да се подобри грижата за онкоболните пациенти

у нас и средствата за тях да се изразходват ефективно, от ИАМО препоръчват редица промени. Сред тях е подобряване на механизмите за смесване на лекарствата, рака че да се използват пълните им количества. За тази цел от агенцията искат изискването да стане част от медицински стандарт по онкология. Също така да се преразгледа значението и мястото на раковия регистър, а болниците да въведат информационни системи, за да генерират различни анализи, когато са нужни. Не на последно място от ИАМО искат касата да прегледа причините за увеличаването на разходите за медикаменти, но от здравния фонд вече направиха това и предложиха мерки за ограничаването им. Много от тях бяха смекчени още на първо четене, като задължителното въвеждане на смесителите за онколекарствата. Сред другите идеи на властта за ограничаване на разходите за онкомедикаменти е активирането на единния електронен търг за лекарства в болниците. По този начин цените за онкомедикаментите рябва да се уеднаквят поне за държавните и общинските болници, тъй като частните засега не са се включили в процедурата. Засега обаче не е ясно дали тя ще тръгне, тъй като бизнесът има много забележки към нея. В момента се доробатва и наредбата за отстъпки от лекарствата, така че компаниите да връщат пари на касата не само на база обем, но и брой нови молекули за година. Тепърва ще се види какъв ще е окончателният вид на промените и най-вече дали ще има краен резултат от тях.

Автор: Мария Чипилева

Източник: https://clinica.bg/

Хроничната венозна болест, известна също като варикозни вени, се счита за една от болестите на съвременната цивилизация. Провокират я трайните промени в начина на живот на хората, който става все по-заседнал и буквално спира движението на кръвта. Венозната система пък не може да изтласква кръвта сама и разчита прочти изцяло на мускулатурата. Ето защо без движение

кръвообръщението ни замира,

а кръвта се задържа в най-ниските части на тялото. Застоят от своя страна повишава налягането в съдовете и те набъбват по най-неприятния за окото начин.

„Много хора днес работят седнали пред компютрите си и са обездвижени. Застрашени са и онези, които прекарват деня в изправено положение, без да се движат. Затова казваме, че разширените вени са болест на цивилизацията”, обясни доц. Петков.

По принцип състоянието се провокира от дефект в една от тъканите, изграждащи венозната стена. Но на практика се нарушава функцията на венозните клапи, които се грижат за това кръвта да се движи само към сърцето. Когато те не работят, част от изпомпаната кръв се връща обратно в долните крайници и с времето се появяват разширените вени. Установено е също така, че има наследственост, но любопитното е, че предава основно по женска линия – от майка на дъщеря или през поколение от баба на внучка.

Пациентите рядко обръщат внимание на ранните симптоми на болестта, но обикновено се оплакват от тежест в краката, умора, напрежение, изтръпване, мравучкане. С напредване на заболяването започват да се забелязват различни по диаметър разширени вени по краката. В началото са по-малки, после стават по-големи, постепенно стават нагънати, а в по-напредналите фази на болестта

се появяват кожни изменения.

„Кожата започва да потъмнява, особено около глезените и от вътрешната част на краката”, уточнява доц. Петков. Тези симптоми са ясен сигнал за специалистите, че състоянието вече не е безобидно.

Най-тежкото усложнение на варикозната болест са венозните язви. Това са отворени незарастващи рани, дължащи се на хроничната венозна недостатъчност. Разположени са най-често от вътрешната страна на двете подбедрици, в областта на глезените. Лекуват се много трудно и продължително, а пациентите плащат висока социална цена, тъй като стават нетрудоспособни. Язвите причиняват силни болки, изискват специални грижи и хората често започват да странят от близките си, затваряйки се у дома, разказва за живота на своите пациенти съдовият хирург. „Много е трудно да се живее с това непрекъснато хронично страдание и то напълно променя ежедневието им”, допълва доц. Петков.

Истинската опасност за здравето обаче се появява, когато

разширените вени провокират тромбофлебити

на дълбоката и повърхностна венозна мрежа. Състоянието не е за подценяване, тъй като води до развитие на белодробна тромбоемболия, която е една от най-разпространените причини за смърт в света, отбелязва специалистът.

По думите му, хората не бива да чакат венозната болест да се усложни, за да започнат терапия. Колкото по-рано се потърси лекарска помощ, толкова по-добри са и шансовете пациентите да се справят с проблема. Тогава се ползват по-малко инвазивни методи, а медикаментозното и локално лечение дава по-добри резултати.

Първата стъпка към излекуването е тоталната промяна в начина на живот, който трябва да включва повече движение. Добрата новина е, че не е необходимо да се занимаваме с професионален спорт или да прекарваме дълги часове във фитнес залата.

Ходенето пеша е напълно достатъчно,

При това точно толкова, колкото ни доставя удоволствие. Другият възможен вариант за профилактика е използването на еластични чорапи, които да ускоряват кръвния поток и да намаляват венозния застой. В летните жеги обаче е немислимо да се увием с допълнителен кат дрехи, а и не всяка професия позволява ползването на подобно облекло. „Не можеш да задължиш един болен да прави неща, които му създават допълнителен дискомфорт”, убеден е доц. Петков и съветва пациентите си просто да намират време да ходят пеша. Обикновено на този етап се включват и медикаменти, които подобряват тонуса на венозната система.

Когато движението не помага, на помощ идват модерните неинвазивни процедури. При диагностицирани разширени вени съдовите хирурзи най-често прибягват до лазерната и радиофреквентната аблация. И при двата метода венозните съдове се обработват чрез нагряване, което

слепва стените и намалява размера им,

без да се налага те да бъдат изваждани от тялото. Ползва се местна упойка, а рискът от рецидив е минимален. Сред щадящите методи за лечение е и склеротерапията, при която вената се инжектира със специално вещество, което предизвиква определени процеси в съдовете и в крайна сметка ги свива. За сравнение, при отворената хирургия разширената вена се издърпва от мястото си по специален начин (т. нар. стрипинг) и функциите й се прекъсват, тъй като тя така или иначе работи паразитно.

„Лазерната аблация се счита за скъпа процедура, но става много бързо и лесно. Пациентът буквално от операционната маса може да си отиде вкъщи. Възстановяване няма,

хората се връщат на работа

още на следващия ден”, посочи предимствата на съвременната терапия доц. Петков.

Единственият проблем в случая е, че понякога пациентите изминават доста дълъг път до правилния специалист и до точното лечение. Причината е, че когато имат рана обикновено се обръщат към хирург, а когато забележат кожно изменение – при дерматолог. В резултат на това дълго време се лекуват неправилно и вместо да се подобрява, състоянието им на практика се влошава.

„Раните и кожните изменения са класически симптоми за заболяване на кръвоносните съдове. Затова е изключително важно хората да се обръщат към компетентен съдов хирург”, съветва доц. Петков.

Автор: Слава Аначкова

Източник: https://clinica.bg/