Роден е в Асеновград на 17 септември 1954 г., когато е празникът на Вяра, Надежда и Любов. Но корените му са и от Манастир – селото, дало на България един президент и няколко професори. Шегува се, че е започнал да следва във Висшия медицински институт в София, а е завършил Медицинска академия. Професионалният му път започва от Русе, където е военен лекар. Като всички свои колеги от студентската скамейка и той мечтае за клинична специализация, но съдбата е решила друго. „След като се оказа, че не мога да специализирам това, което искам, попаднах на вирусологията. Последва период на мъка и нежелание за работа, но след това се случиха много интересни неща, които промениха нагласата ми“, споделя той. Това става по време на няколко специализации в Русия, Финландия, Индия и САЩ, където пред него се открива един нов, вълнуващ свят. Оттогава твърди, че вирусите са „не само красиви, но могат да бъдат и изключително полезни за хората“.

„Към днешна дата съм доволен, че съм вирусолог.

Получи се абсолютно случайно, но вече 30 години работя това“, казва професорът. Обяснява, че знаем много малко за вирусите, тъй като и науката е сравнително нова. Първият е открит едва преди 125 години, и засега са известни около 2500, но се счита, че е много вероятно на планетата да има над 300-400 000. Така че нещата в тази област тепърва предстоят. Още повече, че не е установен целият патологичен потенциал дори на тези вируси, които са познати.

През последните години новините за Ебола, Зика, птичи грип, ТОРС, ХИВ и други подобни не стихват, но това „не е защото вирусите настъпват, а защото вирусологията се развива. „Те си вършат своята работа, ние – нашата. Те манипулират клетката, но и ние можем да ги манипулиране, за да изпълняват много добри задачи, например да лекуват рак“, казва проф. Кълвачев. Дава пример с два лицензирани медикамента, които са получени на базата на вирус и вече са на пазара (Rigvir и Reolysin). С тях успешно могат да се лекуват няколко вида рак. Убеден е, че през следващите години „ще завалят“ подобни препарати.

„Според мен това е бъдещето за лечението на рак.

Естествената способност на вирусите да разрушават клетката може и вече се използва успешно – тези вируси се наричат онколитични, а методът – онколитична вирусотерапия“, пояснява специалистът. Освен това факт е, че 8{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от човешкия геном е съставен от вирусни гени. Според професора е много вероятно тези ендогенни вируси, които ние унаследяваме, да са спасили човечеството от опустошителни епидемии, защото наличието им предопределя съществуването на специфични белтъци, техни производни, което пък ни прави генетично защитени от други вируси.

Д-р Кълвачев преминава през всички нива на кариерно развитие – от редовен докторант по вирусология във Военномедицинска академия, където успешно защитава докторска дисертация, през Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), в който е завеждащ лаборатория по молекулярна вирусология и защитава втора докторска дисертация, а през 2009 г. става професор. Работи отново във ВМА, като началник на Център за диагностика и анализ на вируси и вирози. По-късно става началник на вирусологичната лаборатория в УМБАЛ „Софиямед“, а отскоро е в МБАЛ „Надежда“ в София. Интересен период в живота му е работата му в Института за научни изследвания в Каракас, Венецуела (1994 – 2001 г.), където ръководи лабораторията по вирусология.

„Във Венецуела се занимавахме с екзотични вируси,

причиняващи жълта треска, денга, енцефаломиелит. Успяхме да изолираме много местни щамове и да ги анализираме. Това е доста трудоемко, но много полезно нещо“, казва той. Разказва, че един от проектите им е бил свързан с човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ). „Освен ХИВ, който причинява СПИН, има и имунодефицитни вируси по маймуните, котките и говедата. За да проучваме патогенетичния потенциал на ХИВ и възможностите да му въздействаме с различни нови препарати, ние трябваше да си разработим лабораторен модел. По това време, школата на проф. Мартин ван дер Маатен (при който се учех на ретровирусология) използваше говедото като лабораторно животно, което за нас беше неудобно и много скъпо. Но работата с говеждия имунодефицитен вирус беше необходима, защото човек няма рецептори за този вирус и може да се работи спокойно и безопасно. И така, ние успяхме да адаптираме говеждия вирус на заек, което си беше пробив, както го отбелязваха по различните форуми, където представяхме резултатите си, всичко това е публикувано. След това приготвихме няколко екстракта от гъби, събрани от джунглата на Ориноко, в които намерихме субстанции с висока анти-ХИВ активност“, обяснява проф. Кълвачев. И допълва, че

при тези изследвания има и „българска следа“ –

при едно идване в България, решава да провери анти-вирусната активност на екстракт от невен. „Известно е, че това растение има антибактериални и противовирусни свойства, но срещу ХИВ дотогава не бяха правени изследвания. Оказа се, че екстрактите на нашият невен, събран от района на село Манастир в Родопите (надморска височина 2 000 м.) имат уникално въздействие върху вируса на СПИН. Резултатите бяха публикувани през 1997 г. във френско фармакологично списание и вече 20 години се цитират от работещите в тази област. Няма обаче нито един цитат от български автор“, усмихва се професорът. За съжаление, изследването остана на ниво лаборатория – изпитванията върху животни останаха недовършени. „Така се случи, че спонсора на този проект почина, аз се прибрах в България, а темата продължава да стои отворена“, заключава професорът.

Той проявява специален интерес и към темите „вируси и рак“, „вируси и трансплантация на органи“ и „новооткрити вируси“.

Казва, че вирусите са причина за развитие на рак в 20-70{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}

от случаите. Има вируси, за които директната причинно-следствена връзка с рака е доказана. При други връзката е индиректна, т. е. вирусът е необходимо, но недостатъчно условие, за да задейства канцерогенезата.“Четири вируса са с доказан потенциал да причинят рак, като най-популярен е човешкият папиломен вирус, който може да причини рак на маточната шийка, пениса, ларингса и др. Човешкият херпес вирус тип 8 причинява сарком на Капоши. Един от полиомните вируси причинява карцином на Меркел (рядък, но много агресивен рак на кожата). Човешкият Т-лимфотропен вирус е свързан с развитието на левкоза/левкемия при възрастните“, уточнява специалистът. Допълва, че има една немалка група вируси, които индиректно са свързани с развитието на рак. Например хепатитните вируси С и В са необходимо условие за развитие на чернодробен рак, без да са директна причина за това. Аденовирусите пък имат отношение към развитието на

тумори в белия дроб, окото и др. Има и много неизяснени неща, казва проф. Кълвачев. Например, почти всички ние сме заразени с вируса на Епщайн-Бар, но само някои развиват назофарингеален карцином или лимфом. Ако знаем какъв е възпиращият фактор, може да се използва и по отношение на други тумори.

В болница „Надежда“, проф. Кълвачев има нова тръпка –

вирусите и репродуктивното здраве. Споделя, че темата „инфекции и безплодие“ е много важна, но се обсъжда основно по отношение на жената. „А реалността доказва, че мъжкия фактор е носител на проблема в поне 50{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от случаите. Има една група от 7-8 вируса, които могат да бъдат причина за увреждане на сперматозоидите и поради това да не се стигне до качествено оплождане и успех в ин витро процедурата“. Разказва, че вирусите намаляват подвижността и деформират сперматозоидите, фрагментират ядрената ДНК и потискат активността на различни ензими в сперматозоида, т.е. увреждат фертилната му способност. „Ако все пък настъпи оплождане, този вирус може да увреди плода и да стане причина за проблеми при износването на бременността“, подчертава професорът.

Професорът признава, че животът му е отдаден изцяло на професията, но когато е в отпуск не мисли за вируси и работа. Любопитствам как релаксира, какво обича да прави в свободното време.

Споделя, че предпочита дългите пътувания с кола

и твърдия рок. „Имаме приятели-съмишленици, определяме си най-общо посоката и тръгваме. Преди време имахме 14 свободни дни, определихме да пътуваме на северозапад и решихме: пътуваме 7 дни в тази посока и се връщаме. На 7-ия ден бяхме в Рованиеми, Финландия, отвъд полярния кръг. Взехме си удостоверенията и тръгнахме обратно. Следващата година посоката беше югозапад – на 8-ия ден стигнахме до Лисабон. „Имам и опасни, дивашки пътувания. Участвал съм в научни експедиции по Ориноко, изследвали сме хора и животни, пушил съм с индианците. Два пъти скиторих по Амазонка, виждал съм крокодили, пирани. Точно на екватора сме сменяли гума“.

И отново продължава с интересните факти. „Съществуват и гигантски вируси, които са в пъти по-големи от обичайните, наричат се гигантски вируси. Наскоро бяха открити древни гигантски форми на вируси в замръзналите почви на Сибир, възрастта на които се определя на над 30 000 години, съвременници на неандерталците“. Описани са и неизвестни досега вируси, наречени Пандора, Самба, Мими. За тях все още не се знае какъв е патогенният им потенциал точно какво причиняват, пояснява професорът. Казва, че дори е открит и вирус на глупостта. „Данните сочат, че около 40{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от хората са заразени с този хлоровирус“, усмихва се лекарят.

Не питам какво мисли да прави оттук нататък, защото знам – ще продължи с пионерската работа в тази необятна област. А той дава нов поглед към нещата. „Скоро по „Дискавари“ гледах мнението на един футуролог, който представи мнението си, че ние си представяме извънземните като нещо, което може да се види, пипне, усети, но ако „Те“ са нещо съвсем невидимо и контактуват с нас на съвсем друго ниво, например молекулно? Защо това да не са вирусите?“, казва професорът. И вярва, че времето ще покаже какво всъщност се случва в този огромен, но невидим с просто око свят.

Автор: Лилчна Ламбева

Източник: https://clinica.bg/

“20{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от българите поне веднъж в живота си са изпадали в небезопасни за здравето психични състояния. Да ги вкараме в регистър, а още по-добре в затвора ли?! Ако слушаме тези съветници на господин министъра, репресията ще реши всичко. Не! Грижата ще помогне”, коментира националният консултант по съдебна психиатрия проф. д-р Петър Маринов, като отбеляза, че в момента в България за психичноболните не се полага никаква грижа.

“Евтиното решение е регистърът. Изключително вредно, злокачествено и опасно за развитието на психиатрията в България, но и за развитието на обществото”, посочи той, като предупреди, че ако такъв регистър бъде създаден, страната ни ще търпи много тежки удари от всички правозащитни организации.

Ефективното решение според него е да се изградят центрове, в които се полагат грижи за тези пациенти.

“Да има медицински поглед върху тяхното състояние и не да се оплакват директори на болници, че близките им не ги искат. Близките им не ги искат, защото се изписват ненавременно, но директорите ги е страх да кажат, че не смеят да поискат повече пари от министъра за тези, които боледуват по-лошо, по-тежко, по-агресивно. Страх ги е, защото ще бъдат уволнени, разбира се”, заяви проф. Маринов.

– Проф. Маринов, увеличават ли се психичноболните у нас?
– Броят на психичноболните хора у нас не нараства. Те са толкова, колкото са били и преди. Истинските психични заболявания се дължат на генетично предопределение и няма големи колебания в бройката на пациентите, независимо от всички напрежения в обществото. За разлика от по-рано обаче, сега тези хора нямат ограниченията, които имаха навремето. Тогава лежаха непрекъснато по болници – по 40-50 дни. С промяната на системата психичноболните са оставени малко по-свободно. Възприета е западната концепция те да се вграждат в обществото и сега влизат в болница само когато организмът не може да компенсира предизвиканите от болестта нарушения.

Самите болни не искат да се лекуват. Те нямат съзнание, че не са наред – смятат, че са добре, а другите не са. Оттам се усложниха малко нещата и затова ги виждате по-често по улиците.

От друга страна, обществото стана много стресирано. Това доведе до увеличаване броя на хората с депресии, напрегнати, тревожни, готови винаги на бурни реакции. Те са хората като нас – нормални в общи линии. Техните тревожности, панически разстройства и депресии вече имат връзка с обществото, но това не са истински психични заболявания. Става въпрос за нормални хора, които временно имат определени отклонения.

– Наследствена болест ли е шизофренията?
– Шизофренията е тежко заболяване, което се характеризира с халюцинации, заблуди, параноя и тревога. Засяга около 100 000 души в България и симптомите се появяват между шестнадесет и тридесетгодишна възраст.

Някои хора живо се интересуват, доколко е вероятно шизофренията да се предаде по наследство. И с право. Хората, които имат кръвни роднини шизофреници, се опасяват, че е възможно да носят в себе си “генетична бомба със закъснител”, която може

да разруши живота на всички следващи поколения

Фактът, че психичните заболявания могат да се предадат от поколение на поколение, е известен отдавна. Затова не е учудващо, че при наличието на болен всички роднини изведнъж се превръщат в социолози генетици и започват да дават прогнози с различна степен на мрачност. Така например битува мнението, че причините за възникване на шизофренията са генетични и психичното заболяване се предава по наследство. Освен това хората са убедени, че шизофренията се предава задължително през поколение. Тоест, ако един от прародителите е болен, то внуците със сигурност ще заболеят. В действителност нещата не стоят точно така.

И до днес не е известно какво точно предизвиква появата на шизофрения. Съществуват няколко теории, сред които е и имунната. Преди няколко години се предполагаше, че за развитието на шизофрения са отговорни 74 гена. Впоследствие част от “виновниците” бяха оправдани, но за сметка на това се намериха нови “заподозрени”. Това са дефектни гени, чиито носители са болните от шизофрения.

– Колко време продължава лечението?
– След първия пристъп на шизофрения се препоръчва поддържащо лечение, което да продължи от една до две години и след това да се спре. Има доброкачествена шизофрения, която преминава. Ако има втори пристъп на заболяването, се препоръчва поддържащото лечение да продължи пет години. Но ако има трети пристъп, тогава става въпрос за рецидивиращо заболяване и тогава се препоръчва лечението да е доживотно.

– Има ли някакви симптоми, по които да разберем, че ни преследва депресия?
– Симптомите са, че хората се чувстват много изморени, нямат никакво желание за работа, а в по-тежките случаи – и за живот. Не им се живее, смятат, че са неизлечимо болни от нещо. Цялата тази поредица от събития води до това, че човек не може и да работи, защото се събужда сутрин изморен, изтощен, цял ден лежи в леглото. На тази фаза от заболяването обикновено хората започват да търсят помощ. В началото, докато са леки симптомите – безсъние, главоболие, отпуснатост – по-малко хора търсят помощ.

– Можем ли да се предпазим от болестта?
– Сред основните причини са стресът и напрежението. Когато успеем да ги елиминираме, ще сме здрави.

– Как да запазим здрави нервите си?
– Преумората е основната причина за потиснатост или раздразнителност. Случвало ли ви се е след почивните дни да се върнете на работа без капка сили?! Отговорът е ясен – не сте си починали истински. Почивката и развлеченията са две различни неща. Повечето развлечения изискват дълъг отдих, наспиване или диета след това. Например за хората, ангажирани с умствена дейност, едва ли почистването и подреждането на дома е най-добрата форма за почивка в неделя.

Вземете ароматна вана, без да поглеждате към часовника, поканете приятели на вечеря. Усамотете се с хубава книга или филм. Почивката е преди всичко релаксация.
Едно просто правило може да помогне в този случай – необходимо е

всеки ден да откриваме малките удоволствия 

в незначителните неща – събития, предмети, хора. Спокоен е не този, който притежава богатство, а този, който знае как да бъде благодарен на съдбата за всичко, което има. Контролирайки негативните емоции, завистта, прекалената самокритика и неудовлетвореността от себе си, можем да се научим да реагираме спокойно дори в ситуациите, в които не постигаме желаното.
За да успокоите нервите си, е важно да се научите да насочвате вниманието върху себе си, даже за 10-15 минути на ден. Семейните грижи, проблемите в работата – всичко това може да отстъпи на втори план за кратко. Необходимо е човек да отдели време на това, което му харесва или много му се иска да направи. Дали ще е шопинг, среща с приятели, посещение на изложба, четене на книга в парка, топла вана с ароматна пяна или час в СПА салона, няма значение. Важното е да прави точно това, което иска и да осъзнае, че го прави само за себе си.

Дишайте дълбоко

За успокоение на нервите помагат различни дихателни практики. В стресова ситуация трябва да вдишате дълбоко и да издишате бавно. Може мислено да си представите, че по време на издишането надувате гумен балон. След това мислено пуснете въображаемия балон в небето, а с него нека отлетят и всички поводи за безпокойство.
Ако не можете да се справите с нервното напрежение, обърнете се за помощ към билките. Може да си купите готови смеси за подобряване функциите на нервната система или да ги съчетаете сами според съветите на народната медицина. Най-често използваните билки са дяволска уста, дилянка,  маточина, хмел, глог и други проверени през вековете успокояващи треви.

Люба МОМЧИЛОВА

Източник: http://zdrave.to