Състраданието. Това е червената линия, която преминава през целия живот на проф. Геренова. Състраданието към хората, които имат нужда от помощ, я насочва към лекарската професия. Отново то я кара да работи по 12 часа на ден – в клиниката, при обучението на пациентите, в непрекъснатия пряк контакт с болните хора. И така вече повече от 30 години.

Завършва френската езикова гимназия в Стара Загора с отличен, като любим предмет й е литературата. Чете много, прави го и днес във всяка свободна минута. Споделя, че за избора на професия особена роля има „Спасителя в ръжта“ на Селинджър. „Предполагам, че си спомняте Холдън, спасителят на децата, които играят в полето с цъфнала ръж, засята на ръба на пропаст и ги пази да не паднат в нея. Моята асоциация беше с лекаря, който се грижи за живота и здравето на другите. Знаете, човек вижда в литературата това, което иска“, усмихва се проф. Геренова. И допълва: „За мен

лекарската професия на първо място е състрадание към човека,

на когото можеш да помогнеш. Това е професията, която те кара да се чувстваш изключително свободен. Лекарят е една свободна личност във всички общества. Никой не може да ти каже как да постъпиш, как да лекуваш. Решението е лично твое“.

Изборът на специалност обаче става случайно. Първият интерес на току-що завършилата лекарка е насочен към интензивната медицина, защото „там нещата се случват бързо“.

Но след като навлиза в дебрите на ендокринологията, разбира, че тук също има

спешни случаи – коматозни състояния, хипогликемии… И освен това, за останалите пациенти е нужно да обмислиш диагнозата, да съпоставяш, да правиш връзки, да анализираш. Така поспетенно се влюбва в тази специалност. „Мисля, че ако трябва днес да започна отначало, колкото и да е трудно, колкото и проблеми да имаме, сигурно пак ще направя същата крачка“, убедена е проф. Геренова. Смята, че това е професия за жени, точно защото те могат да бъдат много по-съпричастни към болката на хората. „В ендокринологията нашите пациенти са с хронични заболявания и се привързват към своя лекар. Ако той е жена, контактът се осъществява много по-лесно“, казва специалистът.

Допълва, че след като наблюдава години наред един пациент, постепенно стават приятели. А това означава и доверие, което пък е много важно за добрия контрол на болестта. В най-голяма степен близостта между медиците и болните е от значение при хората с диабет. „В диабетологията е много важна връзката лекар-пациент, ако ние не успеем да се справим с това, нещо все ще ни убягва. В днешно време в нашата област има най-много иновации, голяма палитра от нови медикаменти, нови молекули, които стигат чрез пазара до нас.

Но загуби ли се връзката между лекаря и пациента,

тогава нещата стават трудни. Иначе не би трябвало да има невъзможни неща“, казва специалистът.

Според проф. Геренова броят на пациентите с диабет у нас расте, защото вече имаме много добра диагностика и с нея се диагностицират рано много повече хора, засегнати от страданието. Освен това както в света, така и в България, се провеждат скринингови програми. Разбира се, за нарастване на заболеваемостта роля играе най-вече промяната в начина на живот на хората. В цивилизованите общества все по-малко време се отделя за спорт, за разходки сред природата. Значение има и нездравословното хранене, затлъстяването. Затова специалистът препоръчва повече движение и по-правилно хранене, за да се избегне заболяването.

„Когато болестта вече е факт, най-важно е обучението на пациентите“ – категорична е проф. Геренова. – Това е заболяване, при което ако липсва съдействие и участие от страна на болния, нищо не може да се случи. Нашето място е именно в това обучение“, казва лекарката. Тя е убедена, че цифровизацията и електронизацията на всичко през последните години отделя медиците от диабетно болните.

Медицинските сестри и лекарите непрекъснато са пред компютъра

и все по-малко време им остава за пряк контакт с пациентите. „Но пак казвам – имаме прекрасни медикаменти, имаме достъп до всичко, което се използва навсякъде по света, обучаваме пациентите и постигаме много добър контрол на заболяването“, подчертава специалистът. Споделя, че основна грешка при лечението е липсата на придържане към предписаното лечение от страна на пациента. „Приемам това за наш пропуск, защото не сме успели добре да обясним, добре да мотивираме болния, за да имаме едно сравнително добро участие от страна на пациента. Смятам, че там е разковничето“, коментира професорът.

Проф. Геренова припомня, че диабетът е прогресиращо заболяване и в цял свят има един определен процент от пациенти, които не успяват да постигнат пълен контрол на кръвната захар и идват усложненията. А те са много тревожни – диабетно стъпало, диабетна ретинопатия… „Важен е самият фон, на който се развива аболяването, затова вече се говори за

индивидуализиран подход, мултицентричен подход.

Понякога това, което изглежда недобре компенсиран диабет, за пациент с много рискови усложнения, на практика можем да го приемем за добър за него контрол“, казва лекарката. И пояснява: „България е страна с добра здравна мрежа, с добра социална система и единици са хората, които не са обхванати в нея. На практика такива са неосигурените или няколко случая през годините, които са били в запуснато състояние. Иначе смятам, че добре се грижим за нашите пациенти. Усложнения винаги ще има, защото все още не е намерена панацея, за да се спре този порочен кръг на нарушенията в метаболизма. Лекарите са наясно с тях. Например, нарушенията в липидния профил атакуват кръвоносния съд, атакуват жизнено-важни органи и това не може изцяло да се прекъсне. За жалост има още много какво да се желае в цялостното лечение на заболяването“.

Разказва, че в развитието й в професионалната област много са й помогнали специализациите във Франция и Белгия. „Бях в много добри школи като продължавам да поддържам връзка с колегите. Това беше шанс за мен, защото ми помогна да си „сверя часовника“. Първата ми публикация беше съвместно с лекарите от болницата в Монпелие и там се зароди отношението ми към науката. Сега с удоволствие работя в тази сфера“, обяснява проф. Геренова. Въпреки това не се изкушава да отиде на работа в чужбина, защото е сигурна –

човек си тежи на мястото в собствената си родина.

„Тук давам повече, но и повече получавам от пациентите, така че не съжалявам“, споделя тя.

Казва, че работният й ден често завършва късно вечерта и когато се прибере вкъщи, просто затваря вратата и си ляга. Няма сили за нищо. Защото освен работата в клиниката и с пациентите, е преподавател и в Медицинския факултет на университета в Стара Загора. Обича да обучава студентите, да предава опита си, защото е убедена – в тях е бъдещето. И се надява те също да изберат да останат в България, да лекуват нашите майки, бащи, братя и сестри. „Аз си обичам професията, контакта с пациентите. Обичам научната работа. Чувствам се удовлетворена, защото не познавам думата „скука“, казва проф. Геренова.

Според нея, въпреки натоварения ден, човек трябва да търси баланс между професионалния и личния живот. Да внимава да не се стигне до бърнаут, до прегаряне, защото това пречи на всеки да се чувства пълноценен и щастлив.

„Когато усетиш подсъзнателно, че може да настъпи такъв момент, оставяш всичко и търсиш вариант за разтоварване. Всеки го прави по различен начин. Аз обичам да плувам, да шофирам, да се разхождам в парка, да се шляя из града, да контактувам с хора, които са извън нашата професия. Това ме обогатява. Така си почивам“, споделя лекарката. Радва се, че основният принцип в нейното семейство е да се подкрепят за всичко. Това внася спокойствие в живота й.

Автор: Лиляна ЛАМБЕВА

Източник: https://clinica.bg/

Кожните алергии са един от огромните здравни проблеми, с които се сблъскваме всеки ден. Статистиката сочи, че повече от 30{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от населението страда от някакъв вид кожна алергия. В Европа и България най-честите алергени са никел, хром, кобалт, а за жалост те се срещат в стотици, дори хиляди предмети от бита. Тези метали могат да се открият в белите монети, бижутата (дори и златните), има ги в каишките на часовниците, циповете, рамките на очилата, обвивките на новите телефони. В момента се прави проучване и дали са част от електронните цигари. Някои съставки на козметиката, акрилите в лаковете и боите за коса също са сред основните алергени.

Определени професии като строителни работници, фризьорки, маникюристки, козметици, стоматолози, зъботехници са особено податливи на алергии, разказва д-р Златева. Освен, че имат контакт с алергените, те много често мокрят ръцете си, кожата се изсушава и бариерата намалява. Модерните „гел” и „ши” лакове също могат да доведат до неприятен кожен проблем. От една страна в състава си имат акрилати. От друга, при нанасянето на лака пръстите на жената се „пекат“ под специална лампа. Причинителят на алергията се задържа много дълго върху плочката на нокътя.  Любопитно е, че най-често

заболяването се появява по лицето, а не по ръцете.

За съжаление и най-малките не са защитени, допълва лекарката. В някои видове мокри кърпички, използвани от родителите, се съдържат опасни консерванти. „Имам и случаи, при които деца проявяват алергия, след като са били гримирани с детски грим или с грим за парти“, разказва д-р Златева. Тя съветва родителите да използват колкото се може по-малко мокрите кърпички. „Разбира се, че навън понякога се налага, но нека вкъщи контактът да е сведен до минимум или поне употребявайте хипоалергични кърпички“, казва още тя. При дете, което е проявило алергия използването им е рисковано и е най-добре то да се мие само с вода.

Аларгии често се проявяват в следствие на временни татуировки.

Алергичният тест

От години в Европа се прилага т.нар. епикутално тестуване, при което се определя към кои алергени е чувствителен даден човек. Изследването е задължително, за да може да се диагностицира точната алергия. „Препоръчвам хората да се подложат на този тест след като вече са били прегледани от специалист и съществува съмнение за алергия“, обяснява д-р Златева. Изследването се прави със стандартна европейска серия, която съдържа 30-те най-често срещани алергена в Европа. Любопитно е да се каже, че за да бъде включен даден алерген в тази серия, 2{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от населението на стария континент трябва да реагират на него. Последният добавен алерген са текстилните бои, които служат за оцветяване на дрехи.
Преди теста пациентът в рамките на 2 седмици не трябва да приема системно медикаменти срещу алергия, както и състоянието му не бива да е прекалено обострено. „Болният идва в кабинета и на кожата му се залепват специални камерки, в които има поставено точно количество от различните алергени. Обикновено това се прави на гърба. 48 часа по-късно той трябва да дойде за първото ранно отчитане. След това се прави и второ – на 72-ия час, а при някои пациенти се налага и на седмия ден“, описва д-р Златева. Изследването не е препоръчително за деца под 5 години.

Тестът не е профилактичен

и у нас се прилага предимно на хора със съмнения за алергии. Той се заплаща в съответното лечебно заведение и струва 100 лева. В някои страни в Европа, където изследването се поема от здравната каса, много повече пациенти имат възможност да се подложат на него. „Приготвих специални инструкции, които раздавам на всеки пациент – какво може и какво не може да прави преди и по време на теста. Смятам, че така болните се улесняват значително. Важно е лепенките да не се мокрят, ако се появи сърбеж, да не се отлепват, да няма обилно изпотяване“, разказва д-р Златева.

След изследването около 80{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от пациентите показват позитивна реакция към един или няколко алергена. В България най-честите случаи са свързани с никел, парфюмни смеси, съставки на боите за коса. Сериозни проблеми създават и оцветените изкуствени материи.

„Основна част на лечението е да се открие причинителят“, казва д-р Златева. „С този тест е по-лесно да определим алергена. Ако човек напълно се изолира от него, има голям шанс да се излекува“, допълва тя. След тестуването всеки пациент получава т.нар. алергичен паспорт, в който има точни характеристика на причинителя и къде се съдържа. Проблеми  възникват, ако алергенът е част от работата на даден човек. Тогава може да се наложи дори да се смени професията.

Време е да се предпазим

Всеки човек трябва да полага ежедневни грижи за кожата си – да нанася лосион, особено на откритите части, дори и през зимата. Да не оставя ръцете и лицето си сухи. Нека всяка част от кожата да е добре хидратирана. „Когато купувате козметика, винаги четете състава й. Има много продукти от Америка и Китай. Те са натурални, но понякога съдържат растителни екстракти, които могат да предизвикат алергия. Натуралното не винаги е безопасно. Избягвайте продукти, които съдържат ароматизатори, консерванти…“, съветва лекарката. Дори и при първите симптоми – зачервяване или сърбеж потърсете специалист. През последните няколко години в Европа плъзна нова тенденция, който отрича честото къпане. В Германия къпят децата си на две седмици, разказва д-р Златева. У нас обаче това не е прието. „Човек може да влезе под душа колкото пъти пожелае, но да го прави с подходящите измивни средства“, допълва тя.

Внимание, родители!

При децата до 5 години имунлогичният отговор не е много съвършен и често се появяват зачервявания. Това обаче не е истинска алергия, коментират докторите, а кръстосани реакции – днес към шоколад, утре към ягоди… Ако проблемът се появи след 5-годишна възраст, тогава нещата са по-сложни. За да се избегнат неприятните зачервявания, родителите не бива да използват силно ароматизирана козметика, продукти с консерванти. Прането трябва да се изплаква обилно.

Две думи за рака на кожата

Кожните специалисти от години влагат много усилия, време и средства, за да открият най-доброто средство за превенция и лечение на рака на кожата. „Съветвам всеки, който има дори и една бенка, веднъж годишно да се преглежда при специалист. Внимателно да следи състоянието й и ако се появи зачервяване, уголемяване, започне да кърви, незабавно да отиде на лекар“, призовава д-р Златева.

Автор: Мая КОВАЧЕВА

Източник: https://clinica.bg/