дом блог страница 883

Понижават ли имунитета противогрипните ваксини?

Пациентски вестник
-
0
Понижават ли имунитета противогрипните ваксини?

Противогрипните ваксини не понижават имунитета на хората с течение на времето, а точно обратното. Това твърди екип от норвежки изследователи, цитиран от БТА.

Те проследили състоянието на 250 служители в здравеопазването. Някои от участниците били ваксинирани в началото на 2009 г. и през всяка следваща година. Другата група пък получила имунизации само през 2009 г.

Антителата на имунната система, които противодействат на грипа, се запазили над защитните нива при повторно ваксинираните доброволци.

Специалистът по инфекциозни заболявания доктор Дебра Спайсхендлър смята, че норвежкото изследване показва, че „годишната ваксинация не намалява естествения имунитет и не увеличава податливостта към заразяване, дори когато с ваксината не са покрити всички разпространени щамове“.

Източник: http://www.novinite.bg

Прочетете още по темата:

46 млн. лв. дефицит в касата

Пациентски вестник
-
0
46 млн. лв. дефицит в касата

Над 46 милиона лева достига дефицитът в НЗОК, става ясно от доклад, разгледан от Надзорния съвет на фонда миналата седмица, съобщиха от касата за Zdrave.net.

На заседанието, проведено в сряда, е отчетено, че дефицитът на фонда се е увеличил от 33.4 млн. лв. на 46 млн. лв. само за месец. Недостиг на средства се очертава по всички пера, освен при общопрактикуващите лекари. По информация на Zdrave.net преразходът в болничната помощ в размер на 11 милиона лева е натрупан основно в областта на кардиологията и онкологията.

Заради отчетения преразход в болничния сектор новият председател на Надзорния съвет Жени Начева е изискала изготвянето на анализ, който да установи причините за него и да набележи мерки за преодоляването му в бъдеще.

Общият преразход на НЗОК е 346.8. млн. лв. По-голямата част от него ще се покрие от остатъка от резерва на касата и от преизпълнението на приходите от здравни вноски. Общата сума е в размер на 300.2 млн. лв., като парите от очакваното преизпълнение на приходите от здравни вноски са в размер на 106.8 млн. лв., а остатъкът в резерва – 190.4 млн. лв. Средствата, които ще останат неразплатени обаче, са 46.5 млн. лв., като е вероятно те да бъдат прехвърлени за плащане догодина. В тях влизат 11-те милиона за болници и останалите средства, включващи плащания към аптеките.

Припомняме, до момента според плащанията на НЗОК преразход за болнична помощ нямаше, поради което допълнителни средства от резерва на касата по това перо не бяха отпускани. За сметка на това резервът на фонда неколкократно се отваря за медикаменти. Само за плащането за онколекарства за октомври бяха освободени средства от резерва на НЗОК в размер на 22 млн. За лекарства за домашно лечение пък до момента от резерва са отпуснати 89,1 млн. лв. Това се случва на фона на постоянните изказвания на представители на сектора за даван огромен ресурс за медикаменти и за неефективна лекарствена политика.

По-късно днес предстои заседание на Надзорния съвет на касата, на което ще бъде обсъдено изпълнението на бюджета към момента, както и евентуално ново отваряне на резерва на фонда.

Източник: http://www.zdrave.net

Прочетете още по темата:

Проследяват сърцата на кардиоболни с холтери от разстояние

Пациентски вестник
-
0
Проследяват сърцата на кардиоболни с холтери от разстояние
чени и медици обсъждат предимствата на телемедицината.
Монитор

Пациентите с кардиологични проблеми в отдалечени селища из страната, до които в близост няма болница с отделение по сърдечносъдови заболявания, ще бъдат проследявани дистанционно. За целта ще им се поставят холтери и осигури възможност за рехабилитация от разстояние, като резултатите ще се отчитат дистанционно. Това ще става чрез специално създадена електронна платформа, създадена от учени от БАН, които вече са спечелили проект за иновацията.

Те вече са спечелили проект за финансова подкрепа на Европейската комисия по програма „Хоризонт 2020“, проект СПАРКС – GRANT AGREEMENT 665825. По проследяването на пациентите чрез системата на телемедицината пряко ще участва и проф. Асен Гудев – началник на Клиниката по кардиология в Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Чрез иновацията ще бъдат проследявани и виталните показатели на пациентите като ЕКГ, кръвното налягане, теглото, както ще се управлява и велоeргометър от разстояние. Така със съвременните технологии за пренос на данни ще се осъществява пълноценната им рехабилитация вкъщи.

Особено важно е телемедицинското наблюдение по време на възстановяване на пациенти в отдалечени райони с нищожно покритие на лекарска помощ, подчертаха кардиолози от ИСУЛ.

Учените от БАН пък обясниха, че кардиологичната телерехабилитация позволява на екип от медицински специалисти, които се намират в специално оборудван контролен център не само да проследяват от разстояние показатели на пациентите, но и да им назначават съответни тренировъчни режими, да следят промяната в жизненото им състояние и да бъдат в постоянен контакт с тях. Освен това иновацията позволява и да бъде коригирано количеството на медикаментите при необходимост.

Автор: Силвия Николова

Източник: http://www.monitor.bg

Прочетете още по темата:

Д-р Жан Читалов: Ракът на простатата е на едно от първите места по смъртност при мъжете

Пациентски вестник
-
0
Д-р Жан Читалов: Ракът на простатата е на едно от първите места по смъртност при мъжете

Д-р Жан Читалов е главен асистент в урологичната клиника в Университетска болница “Св. Георги” в Пловдив. Завършил е Медицинския университет под тепетата. Кариерата му започва като хирург в Ардино. Там взема участие в нашумялата операция за смяна на пола на Адриана, която д-р Калоян Персенски направи първи у нас.

Има специализации по ендоурология и екстракорпорална литотрипсия (разбиване на камъни в бъбреците без операция) в Бурса, Турция, и във Военномедицинска академия при доц. Илия Салтиров.
На 28 юни тази година д-р Читалов отново беше отличен с приза “Лекарите, на които вярваме”.

– Д-р Читалов, в месеца, посветен на мъжкото здраве – ноември, да поговорим за най-сериозното заболяване, застрашаващо живота на мъжете – рака на простата. Увеличили ли са се през последните години случаите с карцином на простатната жлеза?
– Карциномът на простатната жлеза е на едно от първите места по смъртност при мъжете.

– Защо заема това непрестижно, първо място? Какви са, според вас, причините?
– Не е много ясна причината, но е известно, че напредналите в технологично отношение нации, където хората работят повече седнали, заболяването е с по-висока честота.

– Има ли роля и наследственият фактор?
– Както при всички ракови заболявания, така и при карцинома на простатната жлеза е известно, че при пациенти, в чиито семейства има случаи на онкологично заболяване, трябва да бъдат наблюдавани по-внимателно. Преди около петнадесет години стана известен един белтък в кръвта, наречен простато-специфичен антиген. Той е с повишени стойности при хора, които имат това заболяване. И след много проучвания, първо в САЩ и след това и в цял свят, се реши този маркер да бъде използван като скринингово изследване.

– Какво означава в този случай скринингово изследване?
– Скринингово изследване означава, че без да имат някакви оплаквания, мъжете след 50 години веднъж годишно трябва да си изследват ПСА. И при наличие на високи стойности над нормата – за горна граница е приета 4 ng/ml, пациентът задължително трябва да посети уролога си, за да се извърши съответната консултация.

– Каква е целта на скрининга?
– Целта е заболяването да бъде открито възможно в най-ранен стадий, когато може да се проведе и ефективно лечение.
Познати са и други туморни маркери в организма на човека – такива, които търсят например карцином на червата, на черния дроб и т.н., но това е единственият органо-специфичен туморен маркер.

– Какво означава органо-специфичният туморен маркер?
– Това означава, че този туморен маркер се повишава единствено при заболявания на простатната жлеза. И при повишени стойности се препоръчва консултация с уролог. По този въпрос тече дискусия по света, доколко
стойността на този туморен маркер  може да бъде съществен при определена възраст, защото при мъжа обикновено простатната жлеза увеличава обема си с напредване на годините. На 60-70 години тя е около и над 50 г и колкото по-голяма е простатната жлеза, би било естествено и да образува по-големи стойности от този простато-специфичен антиген. Затова и в някои от случаите, в зависимост от възрастта на мъжа, се приемат дори стойности над 5-6 нанограма на милилитър за нормални. Но не всички специалисти споделят това мнение. Аз в практиката си имам пациенти, които живеят дълги години със стойности 5 и 6 и не установяваме при тях рак на простатната жлеза. Най-важното в случая е динамичното проследяване на този простато-специфичен антиген.

– Какво ще рече това?
– Ако стойността е над 4, правим изследване през 2-3 месеца и отчитаме дали тези показатели имат възходяща динамика. Ако започнат да нарастват, трябва да ни светне червената лампичка, че тук може да има и активен процес.

– Как доказвате наличието на такъв активен процес?
– Общоприето правило в американската и европейската асоциация по урология е, че ние задължително, за да лекуваме пациентите с рак на простатата, трябва да го докажем. Доказването става със специална игла чрез която вземаме проба от жлезата, която изследваме под микроскоп и търсим туморни клетки. Това е вид биопсия, при която вземаме материал през дебелото черво от трите дяла на простатната жлеза – от 10 до 12 броя биопсии. Последните години обаче определени центрове, които работят само по рака на простатната жлеза, понякога оперират пациенти, които са рискови за рак на простатата, без да е доказан карцином в нея.
Миналата година бях на европейския конгрес по урология, проведен в Лондон, и там имаше специални студии, които показваха случаи на оперирани пациенти без доказан рак на простата, чрез извършване на една специална операция – простатектомия.

– Има ли я вече тази практика и в България?
– Знам, че във Варна са извършвали такава операция само поради открит висок риск от развитие на карцином на простатата, без да бъде доказан преди оперативното лечение. Такива случаи има и те се дискутират. Може би ще навлязат като рутинна практика в бъдеще, но засега пак подчертавам дебело, че те не са ежедневна практика, защото човек може да ни попита след това: защо ми направихте тази операция, без да сте доказали, че имам рак? И ние наистина няма да можем да му дадем задоволителен отговор. Т.е., пациентът предварително трябва да приеме тази теза, че при операцията може изобщо да не докажем, че има такъв рак, след което може да бъде извършена тази интервенция.

– Споменахте за биопсията на простатата. Има ли различни методи за прилагането й?
– Тя може да бъде извършена трансректално под ехографски контрол. При този метод има специални трансректални трансдюсери, които следят от коя зона да бъде взета проба от простатната жлеза, тъй като в техния алгоритъм на работа е заложено да показват по определен начин зоните, които са съмнителни за наличен рак на простатната жлеза. И след като се получат резултатите от изследването и в тях има открити ракови клетки, разговаряме с пациента и му обясняваме, че сме доказали наличието на рак на простатата.

След това правим една поредица от изследвания, най-важните от които са: ЯМР /ядрено-магнитно изследване/ – с него се локализират промените в простатната жлеза, дава ни информация дали този рак е излязъл извън рамките на жлезата и дали е засегнал и други органи. И другото изследване, което извършваме в повечето случаи, е сцинтиграфия на костите, тъй като този вид рак на първо място се разпространява точно в тях,  най-вече в плоските кости – на таза, прешлените и ребрата, както и в плоските кости на черепа. Това изследване търси такива лезии и промени в костите, които биха били съответни за метастази на рака на простатната жлеза.

Освен в костите ракът се разпространява в лимфните съдове и възли, най-вече в областта на малкия таз. Ако установим, че пациентът няма метастази, нито в костите, нито в лимфната система, преминаваме към оперативното лечение.

– По какъв начин се провежда оперативната интервенция?
– Ако изследванията покажат, че туморът е ограничен в простатната жлеза, пациентът е показан за оперативно лечение
Тук искам да отворя една скоба – като уролог съм склонен да твърдя, че оперативното лечение е най-доброто, но напоследък навлизат и редица рентгенови и други безоперативни методи за лечение на карцином на простатната жлеза. Например така нареченият “кибер нож” може да облъчва само простатната жлеза. Целта на това облъчване е да унищожи раковите клетки вътре в жлезата, с всички плюсове и минуси на едно такова облъчване – премахва се оперативният риск и усложненията след това – най-неприятните от които са изпускането по малка нужда – в 10 – 20{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от случаите не можем да го избегнем. Но и сега не е изгубила значение и отворената операция. При нея се премахва цялата простатна жлеза, премахват се и лимфните възли, които коментирахме вече.

– Отскоро прилагате в практиката си нов лапароскопски метод. Разкажете ни повече за него.
– От 10-15 години прилагаме и т.нар. лапароскопски методи, при които първоначално се работеше през корема. Сега вече работим и без да навлизаме в коремната кухина. Премахваме цялата жлеза и възстановяваме комуникацията между пикочния мехур и уретрата чрез пет на брой малки отворчета на предната коремна стена. От два месеца прилагаме този метод и в нашата болница. По този начин спестяваме по-голямата оперативна травма, която се получава при отворената оперативна техника.
Прилагайки този метод, не казваме, че това е единственият и най-добър. Отворените операции си имат своите индикации – например при по-напреднали тумори или когато са налице данни за ангажиране на околните органи и тъкани.
На трето място от оперативните методи за лечение идват робот-асистираните простатектомии. Те са познати у нас – това са апаратите “Да Винчи”, от които има вече трето-четвърто поколение. При тях самите “ръце на апарата”, образно казано, оперират пациента чрез оператора. Той също си има своите плюсове и минуси. Плюсовете са, че се работи много по-леко – всичко е като на компютърна игра. А минусите – не са съразмерни усилията, които прилага операторът върху управляващата ръкохватка и съответно силата, с която въздействат опериращите “ръце“ на апарата върху пациента, което може да причини травми.

 След прилагането на лечението по новия лапароскопски метод налага ли се предписването и на друга терапия?
– След прилагането на метода изпращаме материал за хистологични изследвания. И в зависимост от получените резултати онколозите определят дали и какво лечение е нужно да се приложи. Един от най-важните критерии за следоперативен успех и липса на метастази, е стойността на ПСА, която измерваме месец след оперативната интервенция. Ако тя е паднала около нулата и още повече, ако през следващите месеци не претърпява динамично развитие – т.е. не се покачва, се счита, че резултатите са отлични. Разбира се, това не зависи само от оперативната техника, а и от това, дали самият пациент преди това е имал метастази, които не се откриват с образните изследвания. Естествено, това се разбира впоследствие, когато са налице хистологичните изследвания взети по време на оперативната интервенция.

– Ако ракът е открит в момент, в който вече има и метастази в костите, има ли вариант на лечение и какво е то?
– Има, разбира се! Логично погледнато, в този случай не прибягваме до оперативното отстраняване на органа. Но все пак има оперативни техники и лечения, които подпомагат тези болни.

– Кои са те?
– Още от средата на миналия век двама автори са доказали, че карциномът на простатната жлеза е хормонално зависим от нивата на тестостерона, който се произвежда от тестисите на мъжа. При такива случаи на авансирал рак можем да премахнем самите клетки вътре в тестисите, което да спре развитието на рака, а дори понякога и да намалят неговия обем. Това не е 100{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} радикално лечение, но все пак, от опит знам, че такива болни години наред се чувстват добре и живеят що-годе комфортно. Т.е, можем да приложим тази техника, премахвайки оперативно тези клетки в тестисите на мъжа и след това прилагаме хормонално лечение.

Какво представлява хормоналното лечение?

Това е допълнително блокиране на всички андрогени в тялото – тестостеронът е вид андроген. Надбъбречните жлези и други клетки в тялото се опитват да компенсират липсата на тестостерон и произвеждат нови количества андрогени. С тези препарати в таблетна и инжекционна форма се блокират и тези андрогени в тялото и по този начин се спира развитието на рака.
Тези лекарства се предписват от онколозите и се приемат цял живот от пациента.

Уролозите у нас са добри специалисти

“Ние сме уролози, които постоянно ходим на организираните семинари и конференции по специалността ни. Лошото е, че клиничните пътеки у нас са много ниско остойностени от Здравната каса и затова не сме в състояние да си набавим толкова бързо нужните средства, за да сме технологично в крак с най-добрите в света центрове. Но, все пак, мога да заявя, че в България съществуват 5-6 центъра, които прилагат всички тези модерни методи и не отстъпват по качество на най-добрите уролози в света.

За съжаление не се покрива от НЗОК лечението в нужната степен. Във високотехнологичната техника, която използваме, само ръкохватката за електроножа например струва около 800 евро на пациент. А и не е само тя – вътре се включват съшиватели, инструментите, с които се работи, използват се и специални конци… Всички тези консумативи трябва да се заплащат – една част се покриват от клиниката, друга – от пациента. Тъй като са за еднократна употреба, Здравната каса не ги покрива. За нас е важно да си поддържаме реномето и да работим по най-модерните методи. Разбирате, че не всичко е пари, за нашия център е важно да разполага с тези апаратури и да ги прилагаме, когато е нужно”, допълни специалистът.

За системата на здравеопазването

“В системата на здравеопазването се иска здрава ръка и стратегия”, каза д-р Читалов. И допълва, че не я вижда тази стратегия. “Ние се мъчим на парче да решаваме нещата. Вижте какво става в периферията – в градове извън Пловдив, София, Варна, човек, ако му се случи нещо, няма кой да го оперира, защото няма специалисти там, махнаха се. А когато не работят – те се деквалифицират. И вече дори и да искат да работят след 2-3 години, няма да могат. Ние, тесните специалисти в нашата област, се изграждаме години наред. И в един момент, ако държавата по някаква причина, която тя смята за най-удачната, не ни осигури възможността да работим – например чрез повишени изисквания (5-6 лекари) за откриване на урологично звено, проблемите ще се задълбочат още повече. Ако гледаме като цяло здравната ни система, аз изобщо не съм оптимист. Това, което правим в нашия център като специалисти, ни коства много нерви, нашето собствено лично време, защото хвърляме усилията си денонощно в тази посока – проучвам коя е най-добрата апаратура, подготвям съответните договори, контактувам с фирмите. Трябва да бъдеш и търговец, и лекар, и мениджър… Това, че съвместяваме няколко дейности, че максимално сме съкратили не медицинския персонал, ни позволява да сме работеща болница с добра перспектива. Иначе сме затънали веднага. В България, ако се извършват само определен вид и брой оперативни интервенции, като в специализираните клиники на запад, няма да оцелеем.”

Страниците подготви Милена ВАСИЛЕВА

Източник: http://zdrave.to

Прочетете още по темата:

Стволовите клетки ще лекуват и очи

Пациентски вестник
-
0
Стволовите клетки ще лекуват и очи
Учените са на път така да променят генетичния им код, че да се справят с болести на роговицата

Уникални операции са възможни не само по света, но също и у нас. Доказва го случаят на 8-годишния Христо от Севлиево, който няма да загуби дясното си око, благодарение на офталмолозите от УМБАЛ „Александровска“. В края на юли екипът на доц. Иван Танев приключи успешно първата у нас комплексна процедура по присаждане на изкуствен ирис и изкуствена леща на дете, след като близо 8 месеца преди това подготвя окото за операцията. Какви са другите постижения, с които се гордеят българските офталмолози, и кои иновации скоро ще навлязат в практиката им? Попитахме началника на Трето очно отделение в УМБАЛ „Александровска“ доц. Иван Танев.

Неприятният инцидент се случва с Христо миналата есен, когато момчета го нападат с пръчка. Тогава той постъпва в болницата с почти напълно разрушени структури на дясното око – наранени са ретината, цилярното тяло, лещата, ириса, роговицата и конюнктивата. Първата стъпка за екипа от офталмолози е да възстановят предния и задния очен сегмент, за да се създадат условия за повторно изграждане на останалите структури.

Терапията продължава шест месеца,

 

но резултатите са обещаващи.

„При травматични очи изкуствената леща стандартно се поставя, като се закача за ириса. В случая с Христо обаче той е травмиран, практически го няма, затова тази опция отпадна. Другата възможност е лещата да се постави със зашиване, но и това беше невъзможно, защото структурата, за която трябваше да бъде зашита, беше много травмирана. Затова използвахме специална иновативна техника, при която се използват тунели в склерата. Ирисът също трябваше да бъде закачен някъде и ако стандартно се прикрепя за цилярното тяло, ние го закачихме за самата леща, направена с техниката на склералните тунели, отново безшевно”, разказва доц. Танев.

По думите му най-трудно в конкретния случай са били не самите процедури, а фактът, че трябва да бъде спасено зрението на дете. Самото поставяне на импланти иначе се прилага рутинно и почти ежедневно при пациенти с катаракта (или както често я наричат хората – перде). Лещата, която вече не е функционална и прозрачна, се заменя с изкуствена такава и това се прави при много от заболяванията на очите, провокирани от проблеми с лещата.

 

„Почти всичко може да се замени в човешкото око

 

и това са достиженията на съвременната офталмология. Разбира се, все още не можем да правим „резервни части по поръчка”, но има иновации, които са буквално в последния етап на изпитванията. Единственото, което не можем на този етап да заменяме с импланти, е ретината, но за сметка на това владеем редица други техники – възстановяваме нейната позиция, оперираме състояния на отлепване, като хирургията може да се извършва пред и зад ретината. Освен това можем да я рутираме и преместваме, както и да ползваме части от нея за други цели на терапията”, обобщава доц. Танев.

Любопитен факт е, че всички иновации в медицината стават достояние и навлизат в практиката първо при очните лекари, продължава експертът. Типичен пример са лазерите, които преди да започнат да топят тумори и различни други образувания в организма, коригират късогледство и астигматизъм. По същия начин последните достижения на съвременната молекулярна биология –

 

модифицирането на стволови клетки

 

за терапия на различни заболявания, се тества предимно върху клетъчната структура на окото. Най-големите успехи на учените до момента са свързани със заболяванията на очната повърхност, допълва доц. Танев.

„Съвсем скоро ще стигнем и по-далеч – ще можем да модифицираме стволовите клетки, тоест да ги караме да правят това, което трябва, а не това, което им е заложено. С други думи да променяме генетичния им код”, категоричен е специалистът. Модифицираните по този начин клетки могат да се трансплантират в болни очи и да създават подходяща среда за възстановяване на различни увреждания. В момента най-реалните заболявания, които могат да се лекуват по този начин, са заболяванията на роговицата или прозрачността на предната част на окото – кератити, язви, дистрофии, които водят до помътняване или незарастване на роговицата. Ако не се справят напълно със заболяването, стволовите клетки могат така да променят нормалния му ход, че да създадат условия за втори и трети етап на хирургия или дори да доведат до прозрачна роговица“, разказва доц. Танев.

Учените разбират, че

 

генното инженерство също може да бъде полезно

 

за офталмологията след експеримент с мухи. Те така променят тяхната ДНК, че насекомите да развият човешки очни ябълки. В тестовете участват мухи от вида дрозофила, които притежават само 6 до 8 хромозоми и много лесно се модифицират. В резултат те могат да се развият без крила или пък да получат човешки очи. „Това са модели, при които ние имаме невероятни успехи. Има различни заболявания, като дистрофия на ретината, т. нар. нощни и дневни слепоти, кокоша слепота. Достатъчно е правилният човешки код да замени „грешния“, който провокира заболяването, и се оказва, че успехите са невероятни“, коментира офталмологът.

Точно тези иновации обаче все още не са изпробвани върху хора, тъй като учените все още не знаят до каква степен могат да контролират процесите, стартирани с генно инженерство. За сметка на това пък в началото на тази година екипът на доц. Танев постигна успех в култивирането, отглеждането и

 

трансплантацията на стволови клетки

 

при пациенти с увредена очна повърхност. Резултатите от метода предизвикаха голям научен интерес, за което екипът на доц. Танев бе удостоен с престижна награда от Националния конгрес „Новости в Офталмологията′2016″ и бе поканен да изнесе доклад по темата на Европейския конгрес по очни болести в град Маастрихт, Холандия.

„След около седмица в Лисабон ни предстои нова среща, където ще представим нашите резултати от повече от една година. Става дума за роговици, които страдат от атрофичен кератид. Върху матрица извън окото размножихме клетки от здравото око, които трансплантирахме обратно в болното око. По този начин създадохме клетъчна популация, която може да поеме функциите на тази, която вече липсва. Така очната повърхност заздравява и се създават условия за следваща трансплантация на роговица, за да се възстановят прозрачните свойства на окото. Понякога със същата тази техника постигаме и напълно прозрачни роговици, но много зависи върху какъв терен се работи“, издава тайни от кухнята доц. Танев.

По думите му това е успех, който не се различава като резултат и достижение на световната практика. България има достъп до почти всички иновации в офталмологията, а съвременните техники за лечение се прилагат от очните лекари ежедневно. Страната ни поддържа добро високотехнологично ниво в офталмологията и по нищо не отстъпва на западните държжави, категорични са експертите.

Автор: Слава АНАЧКОВА

Източник: https://clinica.bg/

Прочетете още по темата:

Проф. Христо Тасков: Симптоми на грип подсказват за заразяване със СПИН

Пациентски вестник
-
0
Проф. Христо Тасков: Симптоми на грип подсказват за заразяване със СПИН
  • Проф. Христо Тасков
    Монитор

    Проф. Тасков, колко са заразените с вируса на СПИН в България?

  • Регистрираните с ХИВ вируса към 31 октомври са 2678. Предполага се обаче, че те са между 3000 и 3500, тъй като има хора, които все още не знаят за заразяването. Над 85{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от новите случаи са мъже и то предимно, правещи секс с мъже. Жените са 16 на сто. Новодиагностицираните са на възраст между 20 и 40 години. Като се има предвид, че инфекцията се установява поне пет-шест години след рисковия акт, това означава, че някои от тях са се заразили на 15-16-годишна възраст. Най-много са носителите на вируса на СПИН в София, Пловдив и Варна. Освен това, важно е да се знае, че аналният секс е много по-рисков от традиционния и е равностоен по опасност от заразяване с венозната употреба на наркотици.
  • Защо е по-рисков?
  • Защото всяка раничка е отворена врата за ХИВ-вируса. Пикът на инфекцията в нашата страна е овладян, ние сме под средното за европейските страни ниво – 5,8{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}, което ни нарежда на много по-добра позиция дори от Латвия и Естония, които обикновено ни сочат за пример в други сектори, като държави от бившия соц лагер. Това е много добър резултат, постигнат от работата по контрол и превенция на инфекцията, както и от възможността хората да се изследват безплатно и анонимно в кабинети за тази цел в цялата страна. Като се има предвид това, се предполага, че към 2020 година случаите ще намалеят.
  • Има ли симптоматика, по която човек може да се досети, че се е инфектирал с ХИВ-вируса?
  • Ясна и категорична симптоматика няма. В това се изразява и коварността на тази инфекция. При някои хора обаче има белези, по които може да се предположи, че нещо се случва в организма им. Това са симптоми като на настинка или грип – втрисания, висока температура, отпадналост, болки в мускулите, хрема и дори лека кашлица. Хората обаче не им обръщат внимание, защото човек всякога може да се простуди. Единственият начин да се установи или отхвърли наличието на инфекцията е изследването.
  • Колко време след инфектирането се проявяват симптомите?
  • Обикновено след две-три седмици до един месец, след като човек се е заразил. Едва ли обаче някой ще ходи да се тества за ХИВ – вируса след всяка проявена настинка.

– Какъв е прозоречният период, в който наличието на ХИВ-вируса не може да бъде установено в човешкия организъм?

  • Прозоречният период е около един месец. Затова и да се усетят грипоподобните симптоми в началото, наличието на вируса не може да бъде установено при изследване, направено по-малко от 30 дни след инфектирането, тъй антителата не са се появили.
  • Ако човек отиде две седмици след рисков секс, изследването е неточно, така ли?
  • Да, за такъв кратък срок ХИВ-вирусът не се установява с обикновените тестове. Той може да бъде открит с т. нар. PSR – изследване. Чрез него се откриват вирусните частици, но то е много скъпо, затова се прилага само за изследване на новородени.
  • Ако тестът покаже серопозитивен, прави ли се втора, контролна проба?
  • Във всички случаи се прави втора проба за по-сигурно, тъй като това е тежка диагноза и тя не може да бъде поставяне с лека ръка.
  • Колко години след заразяването с ХИВ се развива болестта СПИН?
  • При различните хора периодът е различен. Обикновено болестта се развива след шест-осем години. Това е безсимптомният период, след него те започват да се появяват. Те могат да бъдат лека, но постоянна или честа температура, нощно изпотяване, отслабване, увеличаване на лимфните възли, чести пневмонии и инфекции, кандидоза (гъбични заболявания), диария, Капоши – саркома и себорея. Възможна е и туберкулоза. Във всички случаи те подсещат лекаря да поиска изследване за ХИВ. Целта е да не се стига до този момент, а да се открие инфекцията колкото се може по-рано. Затова се препоръчва на хората с рисково поведение и практики да се изследват по-често, дори мъжете, които правят секс с мъже и венозно употребяващите наркотици да дават кръвни проби веднъж всяка година. Колкото по-рано започне лечението, толкова по-успешно е то. Затова и у нас имаме отлична здравна политика в това отношение, създадени са много кабинети за безплатно и анонимно изследване, където не само здравноосигурените, но и тези без здравни осигуровки могат да проверят своя здравен статус. Бременните също трябва да се изследват за ХИВ-вируса.
  • Това изследване не е ли включено като задължително в пакета от изследвания на бъдещите майки?

 

  • То е препоръчително и се прави след третия месец от бременността. Обикновено жените дават кръв за тест, но могат и да откажат.
  • Безплатна ли е терапията за инфектираните с ХИВ-вируса?
  • Да, напълно безплатна е. Прилагат се над 30 медикамента в различни варианти и комбинации. Преди години на серопозитивните се налагаше да пият лекарства с шепи, което ги правеше подозрителни за колегите им. Сега вече в една таблетка са включени няколко медикамента, което е много удобно за прилагането на терапията. Независимо от това обаче по-добре човек да прави безопасен секс, а ако е имал полов акт с рисков партньор, да се изследва месец след това за ХИВ-вируса.

Автор: Силвия Николова

Източник: http://www.monitor.bg

Прочетете още по темата:

Изписването на излишни лекарства води до нови хоспитализации

Пациентски вестник
-
0
Изписването на излишни лекарства води до нови хоспитализации

Yandex

В България нито една здравна институция не събира данни за ненужното изписване на лекарства. Липсва и точен анализ дали излишно се харчи обществен ресурс за свръхизписване на медикаменти. Лекарства се изписват без да е необходимо, показва проверка на БНР.

Зам.-председателят на Българския лекарски съюз д-р Галинка Павлова призна, че в страната няма аналитично звено за предписването на лекарствата.

„Ние сме свидетели – много често пациенти излизат от кабинетите на лекарите или от болница с рецепти, изписани от двете страни, с по 7-8 лекарства и то за състояние, което невинаги е много тежко и много сериозно и налагащо толкова много медикаменти за изписване. Следва и трябва да бъде изследвано защо се получава този феномен“, обясни д-р Павлова.

Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров само незнаещите лекари биха изписали повече от нужните лекарства. Той оправда подхода на своите колеги с мнението, че почти няма човек, който да е само с едно заболяване.

У нас има изследване на Клиниката по вътрешни болести в Александровска болница, което установява, че имаме свръх-изписване на инхалаторни кортикостероиди, съобщи проф. Даниела Петрова, началник на Белодробното отделение на Александровска болница.

Има свръх-изписване на някои медикаменти, което понякога има неприятни странични ефекти и допълнително хоспитализиране във връзка с тези нежелани лекарствени реакции, допълват лекари.

За подобен проблем съобщиха и от Италия. На 118-ия Национален конгрес на дружеството на италианските лекари по вътрешни болести, състоял се в края на месец октомври, стана ясно, че на хората над 65-годишна възраст се предписват прекалено много лекарства. Това предизвиква усложнения на пациента и увеличава излишно разходите на здравната каса.

Сигналът за тревога бе даден от Института за фармакологични изследвания „Марио Негри“ от Милано, работил съвместно с Многопрофилната болница в града. В нея, са били подложени на анализ 5000 пациента, 60{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от които се прибрали у дома със списък от ненужни лекарства, водещо до неприятни и даже опасни последици.

В Италия годишно в болниците се приемат 5 милиона души на възраст над 65 години. При изписването всеки излиза с поне две нови предписания за лекарства, които се добавят към тези, които пациентът е вземал ежедневно преди това. Така хората преминават средно от 5 на 7 вида хапчета.

Най-рано след три месеца, всеки пети от тях се нуждае от ново влизане в болница заради прекалена употреба на медикаменти. Там получава нов списък на лекарства.

Два милиона италианци се озовават в ситуации на нежелани лекарствени реакции. Това води до увеличение на медицинските прегледи и специализираните визити. Проучването на института „Марио Негри“ сочи, че благодарение използването на специален софтуер, рискът да се взимат потенциално неподходящи лекарства спада от 42{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} на 12{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}, а опасността от взаимно влияние на медикаментите намалява от 59{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} на 33{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}.

На полуострова е предложен иновативният проект, наречен De-prescribing. С негова помощ около 25 {781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от лекарствата ще бъдат избегнати, както и 55{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от хоспитализирането на пациенти. Очакванията са с тази програма да бъдат спестени поне 5 милиарда евро на италианската Здравна каса, която сега харчи €16 милиарда.

Източник: https://news.bg/

Прочетете още по темата:

Проф. д-р Красимир Антонов: Хепатит С дреме десетилетия, но поразява изведнъж

Пациентски вестник
-
0
Проф. д-р Красимир Антонов: Хепатит С дреме десетилетия, но поразява изведнъж

“Революционното лечение, помогнало вече на стотици българи да се избавят от хепатит С, се прилага у нас от две години. Модерната безинтерферонова терапия дава отлични резултати. Успешно се лекуват около 90{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от болните. Въпросът е да се диагностицират навреме. През 2016 г. от хепатит С са се лекували малко над 400 души – най-тежко болните. Равносметката за 2017 г. сочи, че лекуващите се са вече над 500, защото право на това имат всички заразени.
“Тихият убиец” – с това прозвище е известен вирусът на хепатит С, защото може да живее в организма ни десетки години, без нито един симптом. Атакува главно черния дроб, но се отличава със свойството да поразява и други органи. Може да засегне бъбреците, щитовидната жлеза, панкреаса или дори мозъчната кора, усложнявайки нелекото състояние на пациентите с други тежки диагнози”, обясни за в. “Доктор” известният хепатолог и гастроентеролог проф. д-р Красимир Антонов, началник на отделение “Диагностика, лечение и проследяване на болни с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация” към болница “Св. Иван Рилски” в София.

– Проф. Антонов, срещнах ваша пациентка, заразена неизвестно как и кога с вирусен хепатит С, изживяла ужаса на заразата, на безрезултатното лечение, но получила шанс да влезе в пилотната програма за безинтерферонова терапия, с която за 3 месеца сте ликвидирали вируса, за което ви поздравявам. Могат ли болните българи с хепатит С все още да разчитат на тази революционна нова терапия?
– Разбира се, че могат да разчитат на новата терапия, която беше въведена от 1 март 2016 г. Определено това е революция в лечението на хепатитната С инфекция, защото постига излекуване до 100{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}, напълно изчистване на вируса. От 1 януари 2017 г. у нас можем да лекуваме пациенти с всички степени на чернодробни увреждания, нещо, което в миналото не можехме да правим заради ограничените ни финансови възможности. Колкото по-рано се открие заболяването, колкото по-рано започне терапията, ефектът е, че болестта бързо изчезва и че черният дроб напълно се възстановява. Скрининговите програми в това отношение са много важни, защото само така можем да ликвидираме хепатит С до 2030 г. от лицето на земята.
Позитивното, ако изобщо има нещо позитивно в тази болест, е, че по-трудно се предава – изключително и само по кръвен път. Изследвания в САЩ показват, че основната рискова група за разпространение на хепатит С са венозните наркомани заради употребата на общи спринцовки.
Но в България статистиката показва друго. Основната част от болните – приблизително 100 000 души – са представители на възрастното население – над 40-50 години, при които заразяването е станало някога в миналото – преди 20-30 г., когато здравните услуги са били на друго ниво. Обикновено “виновна” е била някаква медицинска интервенция – кръвопреливане или операция, както и стоматологично лечение. При младите пациенти инфекцията действително се предава при употребата на наркотици, но те не са основният контингент от болни.

– Колко хора годишно се диагностицират със заболяването? Колко са болните у нас?
– На практика у нас в клиничните центрове отиват хора, които многократно са лекувани по други методи и от други специалисти. Като бройка мога да кажа за нашия център, че годишно включваме в новата терапия за лечение на хепатит С около 200-300 души. Иначе мисля, че болните у нас надхвърлят 100 000 души. Над 90{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от заболелите не знаят, че са инфектирани с хепатит С. И това е смисълът на скрининга – да ги открием и лекуваме

– Освен черния дроб, кои други органи засяга хепатит С?
– Инфекцията поразява целия организъм. Вирусът може да предизвика увреждания на панкреаса, щитовидната жлеза, бъбреците. Може да предизвика вазкулит, може да е в основата на заболяване като лимфоми, защото е кръвно заболяване. Засяга централната нервна система, боледува целият организъм. Съвременното лечение е в състояние да обхване и този тип пациенти и резултатите са много добри.

– Сега остава да откриете пациентите навреме…
– Липсата на симптоми обаче при хроничните вирусни хепатити и недостатъчната информираност на пациентите водят до късната диагноза и ненавременното лечение на тези заболявания. Относно хроничните вирусни хепатити, не бих казал, че българинът се диагностицира навреме. За съжаление опитът ни показва, че нашите пациенти са в напреднала възраст, с напреднали чернодробни заболявания, което означава, че при тези болни явно сме пропуснали навременната диагностика
Хората трябва да бъдат информирани за тези заболявания, личните лекари също, а ние като специалисти трябва да установим връзката между предния фронт и специализираната помощ. Необходимо е всеки един от нас да носи отговорност за своето здраве и да бъде активен, когато става въпрос за ранна диагностика на такива тежки заболявания като вирусните хепатити.

– Доволен ли сте от новата терапия за хепатит С?
– Разбира се, много съм доволен. Ефективността на напълно излекуване е над 95{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. Само при един пациент нямаме такъв отговор, защото се наложи временно да бъде спряна терапията поради проявена бъбречна недостатъчност. Впоследствие не се разбра откъде идва тази недостатъчност, но вече терапията при него беше компрометирана. Само в този единствен случай имаме неуспех.
Расте броят на болните с разрешение от Здравната каса за лечение с новата терапия, защото с предишната, с интерферон, нямаше излекувани пациенти. Малко пациенти отговаряха на възможно успешна терапия, т.е. противопоказанията за интерферон бяха толкова големи, че на практика лекувахме здрави хора. А сега лекуваме хора с много тежка клинична картина, даже вече и такива с рак на черния дроб. Затова бройката на пациентите действително е много голяма, надвишава очакванията на здравните власти. Сега обаче здравните власти вече знаят за тях и те ще бъдат излекувани на 100{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}.

Виолета: За 3 месеца ме излекуваха с новия медикамент

Съседите се страхуваха да разговарят с мен дори през оградата на двора ни

В един топъл ден седим с приятелки на по бира в кварталното ни кафене. През смях споделяме какво ни се е случило в последните 2-3 дни. Една от нас обаче продължава да е все така умислена – новата ни дружка Виолета. Смятаме, че е заради красивото русокосо момиченце, което си играе на импровизираната площадка до нас – внучката й Дария. Когато я попитах защо е така напрегната, виждам как сълза се отрони от очите й. Час по-късно вече знаех – с неимоверни усилия беше преодоляла животозастрашаващо заболяване.

Условно я нарекох Виолета, защото ми обясни колко обича цветята и с каква любов се грижи за тях. Ето нейния разказ.

Съвсем случайно разбрах, че съм болна от хепатит С. След силен стрес заради преживяна тежка катастрофа със смърт на дългогодишен приятел съпругът ми отключи диабет. На петата година от началото на болестта му, преди две години, той постъпи в болница, за да му направят вливания, защото заболяването му беше увредило чувствителността на краката. По това време пациентска организация е провеждала кампания срещу хепатита. Лекуващата му лекарка предлага на нейните пациенти да си направят в момента безплатно изследване за хепатит и той се съгласява. Ден след това вече знаеше, че има завишени стойности в кръвното изследване. Тогава се наложи и аз да си направя изследване. Така започна кошмарът ни – семейството ни се срина след обвиненията на съпруга ми, че съм му изневерила с някой болен и така съм заразила и него. Казахме си много тежки думи, а аз просто се нуждаех от подкрепа и лечение.

После започнаха сълзите

Живеехме в малък град, наблизо до София. Работех в банка. Взех си седмица отпуск, защото не исках колегите ми да ме виждат толкова объркана и немощна. Вървях по улиците, без да знам сънувам или всичко случващо ми се е реалност. Реалността обаче ме приземи два дни след това. Дойдоха резултатите от националната ни лаборатория – бях с хепатит С. Адът се разтвори и ме погълна. Шокът беше пълен, не знаех какво да правя. Личната ми лекарка се зае да подготвя документите за лечение, като първо трябваше да отида в София при вирусолог-гастроентеролог, а аз изчетох едва ли не всичко, което намерих в интернет. Имаше терапия, можех да се излекувам. Така и попаднах на най-добрия за мен лекар – проф. Красимир Антонов.
Имаше индикации поне година по-рано, че съм заразена

Две години разсъждавам как съм се заразила. Нямам правено кръвопреливане, нямам татуировки, никога не съм си помисляла дори, камо ли да ползвам наркотици. Не съм си вадила зъб, нито съм имала някакви сложни стоматологични интервенции, освен почистване на камък и две пломби. Преди време падна тежък предмет върху краката ми и оттогава нещо се случи с ноктите ми. И защото не мога да се справя сама с тях, най-малко един път месечно ходех на педикюр, като идвах при дъщерята и зетя в София. Въобще не искам да обвинявам тези хора и тази гилдия, но наистина на два пъти имах порязване на един от пръстите ми.
Индикация, че съм болна с хепатит С, беше и общото ми състояние, което лично аз приписвах на притесненията покрай здравето на съпруга ми. Често се оплаквах от главоболие, придружено с повръщане. Много отслабнах, нямах апетит. Нямах сили да свърша нищо – едвам се справях с домакинската си работа, а в банката сядах пред компютъра сутрин и ставах в края на работния ден. Но не отидох на лекар, което отчитам като най-фаталната си и груба грешка.

Не казвайте за състоянието си, обществото ни е прекалено консервативно

Това ме посъветва джипито. Силно притеснена обаче, споделих за проблема си на приятелка от банката. Два часа след това бях уволнена, макар че все още имах валиден болничен лист. Затворих се вкъщи, но по неведоми пътища и съседите вече бяха разбрали за болестта ми. Страхуваха се да разговарят с мен дори през оградата на двора на къщата ни.

Съпругът ми отиде да живее при сестра си наблизо в едно село, синът ми от портата на двора ми забрани да ходя в дома му и да се виждам с внука си. Каза и че никога няма да ми прости, че съм заразила баща му и че съм поставила семейството му под заплахата на заразата… Много ме болеше – и от думите им, и от жестовете им.

В началото лечението ми беше кошмарно

Плачех, пиех си лекарствата, слагаха ми инжекциите и денонощно се молех да оздравея и да успея да продължа живота си. Започнаха едни дълги дни в четене за хепатит С. Жестока и трудно поносима интерферонова терапия. Действаше ми почти като химиотерапия. Ужасяващи странични ефекти… кошмари… В някои случаи терапията работи, организмът я приема с повече или по-малко усложнения, но при мен не се получи. Разбих се напълно, сърце, анемия, хормоните ми се разбутаха до безобразие. Живеех денонощно в болка, в ужас, пазейки вкъщи стерилна чистота.

Но знаете ли – във всичката тази безизходица бях благодарна, че разбрах съвсем навреме, че съм болна. Защото можех да разбера, когато вече съм с рак на черния дроб или с чернодробна цироза.

В борбата ми с болестта все пак не останах сама

Благодарна съм на дъщерята, и най-вече на зетя, който не спря да се интересува от новости при лечението на хепатит С.

Така стигнах и до новата терапия. В средата на 2016 г. бях включена в програмата на Здравната каса. Край на инжекциите, край на страха за живота ми, край на ужаса да не заразя децата и внуците си, както и случайни хора. Макар че знаех, че хепатит С се предава само по кръвен път, притесненията ми никога не изчезнаха. Само за 3 месеца с новите хапчета беше ликвидиран опасният вирус от организма ми. Повторните тестове след това го доказаха.

Изследвайте се

От половин година съм здрав човек, но, в интерес на истината, много неспокоен. Живея в София, при дъщерята, зетя и внучката.

Вместо да съм спокойна и щастлива, изпитвам ужас детето от нещо да не се зарази с хепатит. Защото тази тиха зараза не е само С вариант – болестта на мръсните ръце ни дебне отвсякъде. Нямате си на идея колко мокри кърпички изразходвам за нея само с едно излизане навън…

Тукашните ми приятелки, както и вие самата, се чудят на чистофайничеството ми. Чудят се и когато използвам всеки удобен момент да им кажа нещо за тази огромна заплаха за живота ни – за хепатита с неговите разновидности. Чудят се и защо на 55 г. не работя, защо живея при детето си, чудят се къде е съпругът ми.

Да, само да кажа, че все още не сме разведени, че и той вече е здрав, че все още живее при сестра си, че момчето ни все още не ми е простило…

Изследвайте се, и на вас го казвам, и на вашите читатели. Изследвайте се, защото животът и здравето ви не трябва нищо да ги заплашва. Лекарите наричат хепатит С “тихия убиец”. Да, такъв е, защото с години те уврежда, без да те предупреждава по някакъв начин…

Моля се всички, които живеят с хепатит С, да имат възможността да преминат такова успешно лечение като мен…

Разделяме се с Вили с усмивка и обещание пак да се срещнем и поговорим. Мокрите кърпички изтриха прахта от ръчичките на внучката, но според Виолета няма как да премахнат спомена за преживяното, ужаса от диагнозата, разбитото семейство.

За да няма повече такива човешки драми, една капка кръв в лабораторията ще ни даде сигурността, че сме здрави. Изследвайте се!

Как уврежда болестта?

Хепатит А е този, който е познат като жълтеница или “болестта на мръсните ръце”. Той се предава по орално-фекален път, протича остро и човек при всички положения оздравява.
Хепатит В се предава по кръвен и полов път, при по-голямата част от хората протича остро. При около 20{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от заразените хепатит В става хроничен, когато вече лечението е продължително, трудно и невинаги успешно. Има случаи, в които хепатит В протича без симптоми и директно хронифицира, затова и са толкова много хората, които не знаят, че са болни. За хепатит А и В има ваксина.
Хепатит С се предава по кръвен път, не се предава по полов път. Заразяването може да стане при всяка кръвна манипулация – операция, преливане на кръв, стоматологична интервенция, посещение при козметик или маникюрист. Особено рискови се водят употребата на наркотици заради използването на общи игли, татуирането, поставянето на обеци и, колкото и безумно да звучи, посещението при зъболекар при директен контакт със замърсени инструменти.
Едва 10{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от заразените с хепатит С успяват да се преборят сами с вируса, при останалите хронифицира. И тук няма симптоми, освен когато чернодробното увреждане вече напредне твърде много. При част от заразените вирусът “спи”, т.е. те са носители, без реално болестта да им вреди. При други обаче в рамките на 20-30 г. се развива тежко чернодробно увреждане, водещо до цироза и/или рак.
Добрата новина е, че за разлика от хепатит В, лечението на хепатит С дава доста добри резултати – около 50{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} успеваемост за генотипи 1 и 4 и 90{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} за генотипи 2 и 3. София вече разполага с кабинет за безплатно и анонимно консултиране и изследване за хепатит С. Центърът е създаден по инициатива на пациентско сдружение “ХепАктив” и сдружение “Здраве без граници”. Бързите и безплатни тестове могат да се направят в “Център за сексуално здраве” на ул. “Цар Самуил”. Изследването за хепатит С не е включено в годишния профилактичен пакет и не се заплаща от Касата.

Подготви Люба МОМЧИЛОВА

Източник: http://zdrave.to

Прочетете още по темата:

За малките големи чудеса

Пациентски вестник
-
0
За малките големи чудеса
Или за смелостта да бъдеш родител на недоносено бебе

Най-малките от най-малките, но и най-силните от борците са всички преждевременно родени деца. Какво е да посветиш живота си на тези бебета, разказват лекари, родители и психолози. След проф. Боряна Слънчева, днес е ред на Инна Минкова и Мая Рашева. Инна е майка на недоносено момиченце, родено едва 900 грама. Тя е психолог и един от първите доброволци на Фондация „Нашите недоносени деца“. Мая също е доброволец във фондацията и майка на две недоносени близначета. Тези дни Инна и други родители на недоносени откриха Семеен център за недоносени деца „Малки чудеса“ в София.

Фондация „Нашите недоносени деца“ е създадена през 2012 година от 3 майки на недоносени деца, които се обединяват около болката и притесненията си. Целта им е да се подкрепят взаимно и да помагат на други родители, изпаднали в такова положение. На световния ден на недоносените 17 ноември в София се откри център „Малки чудеса“. „Това е едно от най-големите ни постижения до момента. През тези няколко години работихме успешно с редица болници, с лекари. Борихме се за изграждането на семейни стаи, подкрепяме където е възможно кенгуру-грижата“, разказва Инна. Следващата крачка на тези смели родители е семейният център, чиято идея е да предлага комплексна грижа и подкрепа и за децата, и за семействата. Много от недоносените имат редица физически затруднения.

Трудностите обаче понякога се появяват с годините. 

Ето защо колкото по-рано се открият и колкото по-рано започне да се работи, толкова по-добре. „Фокусът ни е насочен предимно към децата. Те се сблъскват с редица проблеми – затруднения със социализацията, с регулацията на емоциите, с вниманието и паметта, с обработката на информация. За нас обичайните неща като звуци, миризми и светлина могат да са проблем за малките. При много деца нещата са комплекси“, разказва Инна.

В центъра има екип от специалисти –логопед, психолози, музикотерапевт. Основателите не са поставили възрастова граница и „Малки чудеса“ могат да се посещават както от по-големите, така и от по-малките. В центъра залагат на индивидуалния подход, но обещават да има и групови дейности за по-големите. „Групите са много подходящи за деца, които трудно се социализират. Някои малчугани трябва да придобият известни умения преди да тръгнат на детска градина или училище“, допълва още Инна. Статистиката сочи, че около 70{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от родителите с преждевременно родени деца

преживяват по-сериозен посттравматичен стрес. 

Някои от тях не могат да го преодолеят с години. Това влияе на чувствителността на родителя към детето, на начина, по който се отглежда мъничето. В центъра ще има и групи за психологическа взаимопомощ на майките и татковците. Част от тях ще са с терапевт, други ще са в неформална обстановка

„Услугите в центъра ще се заплащат, но цените ще са сравнително ниски. Ще има и възможност част от таксата на по-бедните родители да бъде поемана по социална програма. Ще се опитаме да дадем възможност на всеки, който желае, да ползва нашите услугите. Центърът се издържа от спонсори и ще сме благодарни както на финансова подкрепа, така и на разпространение на информация за нас. Колкото повече родители знаят, толкова по-добре“, призовава Инна.

Бяха шокиращо малки

Майките на недоносени деца страдат от посттравматичен стрес, равняващ се на този, който имат войниците били във Виетнам, казва Мая Рашева

– Как се появиха Рая и Дея?

– През 2010 година, 12 седмици преди термина една неделя усетих, че водите ми изтекоха. По спешност ме приеха в „Шейново“ и още същия ден родих. Така веднага след раждането момиченцата ми бяха поставени на апаратно дишане. Едната се роди 1,050 гр., а другата – 1,250 гр. За съжаление успях да видя само втората, защото първата се роди с плацентата. Когато ми я подадоха за първи път си казах – леле, това дете е по-малко от пиле. Малко по-късно, когато акушерките дойдоха да ми поставят две розови гривни, да ми честитят, се чудех защо изобщо го правят, та тези мъници няма да могат да оцелеят. Бяха шокиращи малки.

– Какви бяха първите мигове?

– Гледах точно срещу залата, в която реанимираха Дея и Рая. Раждането протече за 5 минути, но реанимацията им отне близо 2 часа. Виждах как лекарите се борят за живота им. Разбрах, че ще трябва да ги преместят от „Шейново“ в Педиатрията. При мен дойде един лекар и каза – „Това са твоите бебета. Виж ги сега, защото скоро няма да можеш да ги видиш“. А тя бяха ококорили едни очички, като зърно на леща.
Не бях подготвена нито психически, нито физически, нито информационно за едно такова раждане.

– Защо се получи така?

– Бях на границата между 6-ия и 7-ия месец на бременността и до този момент нямах никакви проблеми. Редовно ходех на прегледи, спазвах всички съвети, грижех се за себе си. За съжаление в началото на 6-ия месец преболедувах салмонела, която може би не успяха да излекуват напълно. Това е силна инфекция, която може да доведе до спукване на мехура. Не очаквах да родя толкова рано, не знаех нищо, не бях подготвена къде да отида, когато всичко започна. За наше щастие обаче все пак те не се родиха толкова рано. Шансът им за оцеляване бе голям, но притесненията какви увреждания ще им останат бяха огромни.

– Как протекоха първите месеци?

– Всеки ден чувах нова диагноза, за която нищо не знаех. Казваха ми: „стабилни са“, но това е. Дея остана един месец на апаратно дишане, направи кръвоизлив от белия дроб и с много усилия успяха да я спасят и да започне да диша самостоятелно. Рая беше две седмици на апаратно дишане и я прехвърлиха в друго отделение за доотглеждане. Виждах ги не повече от веднъж седмично. Сега вече е различно. Родителите могат да се срещат с децата си почти всеки ден.

Първите месеци бяха изключително трудни. И двете преживяха множество бронхопневмонии, имаха гъбички, наложи се да им дадат куп антибиотици, защото имунната им система бе недоразвита. Всяка от тях имаше по десетина кръвопреливания, защото това е най-бързият начин да се вдигне хемоглобинът, когато падне. Всяка седмица се притеснявах за нещо различно – веднъж за кръвоизлив в мозъка, веднъж за сърдечни проблеми, които или трябва да се оперират или могат да изчезнат с медикаменти.
Дея остана в интензивното отделение 3 месеца и половина. Дори се наложи да я преместим в болница Токуда, където й спасиха зрението след много сериозна ретинопатия. Рая прекара два месеца и половина в болницата. Те се родиха на 26 септември, едната се прибра у дома на 8 декември, другата – преди Коледа, но беше болна и трябваше да я върнем за долечение. Около 10 януари всички бяхме вкъщи.

– Това е огромна травма, но не спира до вратите на болницата…

– Да, има проучвания, които доказват, че майките на недоносени деца страдат от посттравматичен стрес, равняващ се на този, който имат войниците били във Виетнам. Недоносените трябва да бъдат наблюдавани от лекар много повече, отколкото останалите деца. Трябва да ходят на очен преглед, при невролог, при педиатър, при рехабилитатор, при неонатолог, защото само той може да прецени кога да започнат ваксините, кога да започне захранването. Съществува строго регламентирана схема. При лекаря децата имат реална възраст и коригирана възраст. Така, когато те бяха на 6 месеца развитието им бе като на 3-месечни бебета. Казаха ми, че ще наваксват така до 7-годишна възраст, както се и случи. Развитието им непрекъснато се следеше и продължава да се следи. На всеки преглед имах нови въпроси, нови притеснения. Лекарите ги наблюдаваха изкъсо до към 1 година. През годините докато стигнаха училищна възраст също много често сме посещавали консултациите. Ангажиментът към едно такова дете е много по-голям, отколкото при другите деца, а стресът е огромен. Всеки грам беше от значение.
Тази година и двете тръгнаха на училище, но притесненията ми не спряха до тук. Всеки ден се чудя – защо едната пише буквите на обратно, защо другата трудно се концентрира. Непрекъснато ги гледаш под микроскоп. Това е много натоварващо както за детето, така и за родителите. Подкрепата на близките е важна. Трудно преглъщаш, когато започнат да ти говорят – „Я, виж колко са хубави, колко са големи“, когато само ти си знаеш. Само родител на недоносено дете може да те разбере.

– Какво представлява кенгуру-грижата?

– Това е терапия, измислена в Богота (Колумбия), където не са имали кувьози. Майките започнали да правят това, което са правили нашите пра-прародители. Бебето се поставя голо между гърдите на майката и се топли. Получава се кожа в кожа. По-късно се оказало не само, че това регулира температурата на детето, но и дишането му се подобрява, бебето става по-спокойно, започва да се храни по-добре, тревожността на майката намалява. Чрез кенгуру грижата понякога се постигат неща, които не могат да се постигнат с апаратите. За майките, които са били откъснати от децата си прекалено рано, усещането на сърдечния ритъм на бебето е от огромно значение. Много родители не са подготвени да се грижат за децата си. Страх ги е да ги гушкат, да ги къпят. Но майки, които са притискали до гърдите си детето си, се справят по-бързо. Важно е контактът да продължи поне час. Проблемът е, че за това се изискват определени условия – къде да седнат майките, къде да се съблекат, да се измият, да се завият. Тази терапия се прилага в няколко отделения в България в Пловдив, в Русе, в София частично. Но малко по-малко. Все пак говорим за поток майки, всяка от които трябва да бъде обучена, и за всяка да има място.

Недоносените деца оцеляват само благодарение на кадърните лекари, модерната апаратура и силната, необятна любов на своите родители и близки

– Плетете миниатюрни шапчици, октоподчета, терлици…

– Да, главата на бебето трябва да е покрита, защото топлината се отдава най-вече оттам. Често и в родилните зали слагат шапки и на доносените деца. Няколко майки на недоносени видяхме в групи от Великобритания как плетат шапки, терлици и специални октоподи. От тях взехме всички изисквани и започнахме да ги правим и у нас. Не всеки може просто да реши да оплете нещо на децата. Нормите са строги – за прежда, за размер на октопода, за твърдост, за вата, как да бъде оплетено, колко да бъде голямо, колко да са дълги пипалата. Групата, в която сме се събрали вече има над 700 човека. Не всички плетат, някои само се учат. Имаме дарения за Педиатрията, „Шейново“, болниците в Русе, Велико Търново, Сливен. Октоподите са изключително полезни, защото пипалата им наподобяват пъпната връв. Докато са на апарати, децата често опипват кабелите на машините, а пипала са мекички и по-интересни за игра. Правим и специални покривала за кувьозите, защото светлината дразни очите на бебето.

– Какъв съвет би дала на всички бременни?

– Колкото и добро състояние да е една жена преди да забременее, трябва редовно да се следи, да прави всички изследвания, да води възможно най-здравословен начин на живот. Днес медицината е напреднала изключително много и всяко състояние трябва да се консултира с лекар. Какви ли не инфекции могат да доведат до преждевременно раждане, стрес, преумора. Ако жената е в рисковата група, добре е да избере внимателно лекаря, болницата, неонатолога. Подготовката и подкрепата са важни както преди, така и след раждането. Затова центърът, който се откри в София е толкова хубав – там има хора, които ще те разберат, с които ще споделиш притесненията си.
Недоносените деца оцеляват само благодарение на кадърните лекари, модерната апаратура и силната, необятна любов на своите родители и близки.

Автор: Мая КОВАЧЕВА

Източник: https://clinica.bg/

Прочетете още по темата:

Витенис Андриукайтис: Движенията против ваксините не знаят какво вършат, нито какво говорят

Пациентски вестник
-
0
Витенис Андриукайтис: Движенията против ваксините не знаят какво вършат, нито какво говорят

Европейският комисар за здравеопазването Витенис Андриукайтис прикани противниците на ваксините да обиколят гробищата в европейските градове и да посетят деца, болни от детски паралич, предаде агенция „Франс прес“, цитирана от БТА.

„Движенията против ваксините не знаят какво вършат, не знаят какво говорят“, категоричен бе той на пресконференция в Брюксел.

Андриукайтис поиска от противниците на ваксините да обиколят европейските гробища, където са погребани много младежи и деца, починали през XVIII и XIХ век, заради липсата на ваксини.

„Тези движения ни връщат десетилетия назад, във времената на мракобесието, ако не и в каменната ера“, добавя бившият лекар.

Витенис Андриукайтис подчерта, че страните членки са ратифицирали конвенцията за правата на детето и трябва да гарантират спазването им на най-високо равнище.

„Ако родителите на децата не разбират това, правителствата са тези, които ще трябва да поемат отговорността за защитата на тези деца и да отстояват правото им на живот“, допълни еврокомисарят по здравеопазване.

Източник: http://medicalnews.bg

Прочетете още по темата:

1...882883884...1 268страница 883 на 1 268