Статистиката сочи, че в България има около 50 000 болни от епилепсия. На фона на 35 на 100 000 население средно за европейските държави. Според специалистите през последните години се наблюдава увеличение на заболеваемостта и една от причините за това е, че се подобрява както диагностиката, така и здравната култура на българите.

„Като изключим групата на идиопатичните или т.нар. генетични епилепсии, най-честите причини за появата на този проблем са травми, тумори, инфекции, съдови заболявания на мозъка, автоимунни заболявания (които са едни от най-упоритите и най-скрити епилепсии). За съжаление голяма част от случаите остават скрити – т.нар. криптогенни (с неясен произход). При тях се изключва генетичната причина, но въпреки модерната апаратура, въпреки изследванията с магнитен резонанс, скенер и какво ли още не, за съжаление не може да се открие причината за появата на припадъци“, казва д-р Кузманова.

Симптомите

Симптомите при епилепсията са много разнообразни. Освен драматичните състояния с тежък припадък с гърчове има още редица други. Съществуват и скрити сигнали, на които трябва да се обърне внимание. „Това са повтарящи се епизоди от някакъв вид симптоматика. В такъв случай пациентът трябва да се консултира с невролог. Те могат да бъдат краткотрайно изключване на съзнанието, минутки, през които той не си спомня какво е правил, къде е ходил, краткотрайни халюцинации (продължителните са обект на психиатрията), зрителни, слухови, мириси, промяна на вкуса. Друго, на което да се обърне внимание е изтръпване на определена част от тялото или движение на определена част от тялото. При такива случаи пациентът трябва да се обърне към невролог, за да се изключи епилептично заболяване“, съветва лекарката.

Понякога болните от епилепсия съобщават за т.нар. аура, която се появява преди гърч. Това е отделен вид пристъп, който обичайно предхожда тежките припадъци. Аурите могат да съществуват и като самостоятелна форма на епилепсия. Понякога те представляват изтръпване на част от тялото, световъртеж, промяна на обонянието. След тях обикновено пациентът губи съзнание и получава пристъп.

С риск за живота

За щастие смъртността при епилепсията не е висока. „Животозастрашаващо състояние е т.нар. епилептичен статус. При него се наблюдава следващи един след друг пристъпи, между които пациентът не идва в съзнание. Опасно е, когато продължителността на тази серия е повече от 20 минути. Най-застрашителен е епилептичният статус от генерализирани припадъци – с гърчова симптоматика, със спиране на дишането, с посиняване. Тогава вече има вторични промени, които се получават в организма и могат да са опасни за живота. Но и при един, единствен припадък съществува риск от подобно нещо, особено ако се случи на улицата, пред транспортно средство, в транспортно средство, шофирайки и т.н.“, предупреждава д-р Кузманова. Подобни неща понякога могат да са пагубни. Има пациенти, които се страхуват дори да готвят или да се къпят сами в банята, защото ако получат пристъп могат да се наранят значително.

Може ли да си глътне езика?

Най-често допусканата грешка на околните, когато видят човек с гърч, е да се опитат да му „извадят езика“. „По време на пристъп се получава изключително мощен спазъм на дъвкателната мускулатура, който не може да бъде преодолян с нищо, включително и с предмети. Подобни опити „да се идвади езика“ биха имали опасни последици за болните“, предупреждава д-р Кузманова и продължава: „Пациентът трябва да бъде оставен да лежи без да се опитвате да отваряте устата му. Тялото му трябва да се обърне настрани, за да няма аспирация на слюнка и да се изчака пристъпът да мине спонтанно. Обичайно това става след минута и половина, две. Ако припадъкът е по-продължителен, се търси спешна медицинска помощ“.

Има ли надежда за лечение

В повечето случаи болните от епилепсия приемат медикаменти. При пациенти с по-труден контрол над пристъпите може да се опита и невро-хирургично лечение, което обаче се прецизира изключително внимателно от специалисти, занимаващи се с подобни операции. „Пациентите приемат лекарства продължително време и под лекарски контрол. Много е важно да не прекъсват терапията или да сменят медикаментите на своя глава. Режимът на живот също е от ключово значение – редовно хранене, без прием на алкохол, достатъчно сън, спокойствие“, съветва лекарката.

В България има добре оборудван център за оперативно лечение на епилепсия в болница „Св. Иван Рилски“ в София. Преди да се подложи на такава интервенция обаче пациентите трябва да направят куп изследвания, да се избере конкретната оперативна процедура. Част от тези операции са успешни. „Едно оперативно лечение не изключва последващо медикаментозно. Много от пациентите мислят, че когато се подложат на операция, след това ще спрат лекарствата. Това не е така“, допълва д-р Кузманова.

Тя е оптимист и споделя, че в много случаи лекарите успяват да се преборят с болестта и пациентите спират медикаментите след продължително лечение. Прави се изключително бавно и в зависимост от конкретната форма на епилепсия. Основната цел на специалистите е пълен и дълготраен контрол на пристъпите.

Кетогенната диета и олиото от канабис се рекламират в много сайтове като чудотворни средства за лечение. Според д-р Кузманова обаче те са само помощни средства. „Диетата не помага на всички. Не бива пациентът сам да реши да я прилага без да се консултира с лекуващия си лекар. И двете средства имат не по-малко странични ефекти, отколкото лекарствата“, казва тя.

За съжаление много от хапчетата, които се предписват водят до куп странични ефекти. „Най-честите са замаяност, залитане, неясно виждане, световъртежи. Не бива да се пропускат и неприятните дълготрайни ефекти. При някои от лекарствата може да има когнитивни увреждания. Мъжете често се оплакват от еректилна дисфункция“, казва д-р Кузманова.

Бъдещето е в генетиката

През последните години специалистите поставят особен акцент върху ролята на генетиката в епилепсията. Правят се генетични карти на пациентите, за да се разбере дали има определени патологични гени в хромозомите.
Обект на интерес са и автоимунните причини, които почти винаги остават неразпознати. „Когато диагностицираме един пациент, важно е да преценим дали състоянието му не се дължи на някакво автоимунно заболяване. Тогава лечението се променя“, обяснява лекарката.
Разбира се, както преди, така и сега непрекъснато се търсят нови, още по-добри медикаменти.

Автор: Мая КОВАЧЕВА

Източник: https://clinica.bg/

„Ракът на панкреаса вече е сред социалнозначимите заболявания, тъй като броят на пациентите постепенно се увеличава. Всяка година в България се регистрират около 1000 души с това страдание, но за жалост много малко от тях достигат до оперативно лечение”, обясни проф. Владов. По думите му, благодарение на мултидисциплинарния подход, този процент се увеличава и именно поради това се налага актуализиране и глобализиране на познанията в тази област.

Според специалиста, една от причините за трудното лечение е, че болестта е изключително коварна.

Характеризира се с тихо протичане и когато симптомите се появят, се оказва, че ракът е в напреднал стадий и е засегнал околните органи. „Има белези, по които лекарят може да се насочи към тази диагноза, като внезапно пожълтяване, поява на необоснован диабет в ранна възраст, дискретни болки в кръста, но в повечето случаи хората не им обръщат внимание. Мислят, че става въпрос за дископатия или нещо подобно, така че истинската диагноза се забавя и се налага да оперираме твърде късно”, пояснява професорът. Допълва, че въпреки усилията през последните години, резултатите от лечението на рака на панкреаса не са задоволителни и петгодишната преживяемост е някъде около 25{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. Затова медицината продължава да търси нови подходи.

„Статистиката показва, че от рак на панкреаса се разболяват повече мъже, така че те трябва да бъдат по-наблюдателни за симптомите, защото ако „хванем“ рака навреме, сме в състояние да помогнем”, категоричен е специалистът. Личните лекари също трябва да имат винаги едно наум. Същото се отнася и за специалистите по ендокринология, които имат пациенти диабетици. Те трябва да търсят заболяването по-активно”. Според професора е трудно да се говори за профилактика при рака на панкреаса. Просто хората трябва да си правят

изследвания един път в годината,

за да се хване болестта навреме.

Новите подходи в лечението обаче променят постепенно картината. Проф. Владов споделя, че преди 8 години, когато е проведен последният подобен курс за рак на панкреаса във ВМА, се е говорело предимно за конвенционална хирургия. Сега на преден план излизат миниинвазивните методи. Все по-често се използва лапароскопската хирургия, която е много по-щадяща за пациента. „Това в значителна степан показва, че борбата с този тумор се развива в положителна степен, защото инвазивните методи са известни с бързото възстановяване на пациентите, което им дава възможност веднага да започнат химиотерапия. Това беше едната от новостите, за които говорихме. Другото е, че вече с рака на панкреаса не се занимава само един специалист, а се използва т. нар. мултидисциплинарен подход, който обхваща лекари от много специалности. Освен хирурзите, които са водещите в лечението, има онколози, инвазивни гастроентеролози, радиолози, които стадират тумора предоперативно и когато влезем на операция сме абсолютно наясно с нещата. Другата промяна е, че при тумори, които са локално авансирали по отношение на съдовете, се започва с неоадювантна химиотерапия и след това се пристъпва към операция. Това е сега един от шлагерите в лечението на рака на панкреаса –

химиотерапевтиците се вливат преди хирургичната намеса.

Така че комуникираме с всички специалисти и довеждаме пациента до максимално добро положение, за да му направим радикална операция”, подчертава професорът.

Пояснява, че категорично има подобрение в лечението, защото досега операцията често е била съпътствана от много висок процент следоперативни усложнения, но те вече се преодоляват и пациентите я преживяват. Според него по-добрите резултати се дължат и на факта, че хирургията е станала много по-агресивна и вече се извършват различни резекции на съдовете, които минават през панкреаса. Затова болни, които преди години са определяни като абсолютно безнадеждни, сега могат да се оперират. И тук е големият успех в лечението. Защото не са верни твърденията, че и с операция, и без нея се живее еднакво дълго. Данните сочат, че без хирургична намеса преживяемостта от карцином на панкреаса е около 7.2 месеца, докато след операцията

този период на преживяемост се увеличава до 60 месеца.

Когато обаче хирургията е противопоказна, при напреднал рак, при който са засегнати черния дроб и други органи, се прилагат палиативни процедури, включително химио- и лъчетерапия.

Преди години проф. Владов мечтаеше да направи трансплантация на панкреас и се подготвяше за това. Сега обаче обяснява, че през последните години има отлив от тази дейност в цял свят. Новата визия е свързана с навлизането на съвременните пособия, които контролират кръвната захар. Става въпрос за т. нар. изкуствен панкреас – инсулиновите помпи, които имат много голямо значение за пациентите с диабет. „За жалост при тях консумативът е доста скъп и не всички болни могат да си го позволат”, уточнява лекарят. Допълва, че във ВМА проф. Ивона Даскалова поставя инсулиновите помпи и с нея работят много успешно заедно.

Какви са препъни камъните в лечението на рака на панкреаса у нас и какви са разликите с останалите страни от ЕС? „Колегите от чужбина просто живеят в едно подредено общедство, в което нещата са ясни по отношение на поведението за лечение на панкреаса – разяснява проф. Владов. – Има модерен подход, при който след консултация с гастроентеролог и при билирубин над 250, се поставя стент, изчаква се да спадне билирубина и след това се прави радикална операция.

Не се оперират тумори над 3-4 см,

като засягането на порталната вена вече не е противопоказание за хирургична операция на панкреас. Има правила и ние се опитахме на този курс да ги сведем до знанието на нашите лекари, за да се спазват”.

Проф. Владов е убеден, че хирургията на панкреаса е висш пилотаж, така че трябва да се прави само в центрове с висок обем на дейност в тази област. Ако се оперират под 10-20 панкреаса на година, резултатите са едни, а когато се правят над 20, са много по-добри, категоричен е той. Затова тази хирургия е съсредоточена в центрове, които имат опит в подобни операции, в лечението на следоперативните усложнения и в гледането на болните, защото само на тези места знаят кога да пратят пациента на химиотерапия, кой да я проведе и т. н. „Това става все по-затворено общество от лекари, при които добрите резултати в лечението се дължат на големия опит, който добиват с концентрацията на такива пациенти”, сигурен е професорът. Друг проблем е

ниската цена на клиничната пътека,

която не покрива всичко. Въпреки опитите на хирурзите да я променят, засега не са постигнали резултат при разговорите си с НЗОК. „Това е хирургия, която е съпътствана от висок процент усложнения, и категорично надвишава цената на пътеката. Затова много колеги избягват да я правят, именно поради високия процент следоперативни усложнения”, категоричен е проф. Владов. Той обаче е сигурен, че панкреатичната хирургия ще продължи да се развива успешно и лечението на пациентите в следващите години значително ще се подобри.

Автор: Лиляна ЛАМБЕВА

Източник: https://clinica.bg/