Води до възпаление на клепачите и изтърква роговицата им
Сухите зимни дни или горещото лято увеличават честотата на очните проблеми като сухота, усещане за парене, сълзене, зачервяване и алергични състояния. И всичко това е по-очевидно в градовете. Примери? През 1970 г. 40 жени, които се намирали в близост до игрална площадка в двора на училище в Токио изведнъж се оплакали от леки затруднения в дишането, замаяност и дразнене на очите и гърлото си. При болничния преглед било установено, че проблемите са причинени от фотохимично замърсяване. Подобно нещо се случва и през 1950 г. в Лос Анджелис – тогава изгорелите газове от автомобилите реагирали със слънчевата светлина, причинявайки дразнене на очите на хората и… напукване на автомобилните гуми. За проблемите с очите и как да се предпазим, разговаряме с офталмолога доц. Руска Христова.
Едва ли има човек, който в 2017 г. да не знае кои са основните замъсители на въздуха във всеки голям град. Това е въглеродният оксид, който се излъчва се от автомобили, климатици и нагреватели. Азотният диоксид, който се изпуска от фабрики, а и леките коли, както и киселинният дъжд, който се смесва с водни пари. Не бива да пропускаме твърдите частици в атмосферата, причиняващи дразнене и алергични симптоми в човешкото тяло. Серният диоксид (с миризма на гнило яйце), който идва от индустрии и е основен виновник за смога, намалява видимостта и е много силен дразнител на кожата, очите и дишането. Хлорофлуоровъглеродите, халоните, които буквално убиват защитния озонов слой в атмосферата и водят до хронично дразнене на очите и кожата и дори риск от рак.
Освен белия дроб, очите са другият човешки орган, който пръв се среща със замърсителите на въздуха. Ако дрехите пазят кожата ни, а маските за лице повече или по-малко предотвратяват на вдишването на вредни частици, то очите не може да скрием. Да не забравяме, че посредством тях – тези изключително сложни органи с невероятно фина структура, човек получава около 90{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} от информацията в околния свят.
Подобряване на качеството на въздуха ще е
приоритетна тема на българското председателство
на Европейския съюз, обяви преди дни министърът на околната среда и водите Нено Димов по време на представяне на приоритетите в сектор „Околна среда“ пред ресорната комисия в Народното събрание. Въпреки това, както и въпреки обявяваните неведнъж от Столичната община многобройни мерки срещу замърсяването на въздуха, уви, ситуацията не се променя. Дори е трудно да кажем къде е по-мръсен – в София и големите градове заради неспирния автомобилен поток и ТЕЦ-те или в по-малките населени места заради печките на твърдо гориво.
„В София въздухът е доста замърсен, особено през есента и зимата, както и в ранна пролет. Това се дължи преди всичко на изгорели автомобилни газове, както и на отопляването с твърдо гориво. Всеки от нас усеща тази миризма по прострените дрехи, дори виждаме този смог. Мръсният въздух влияе на човешкото око, което е изключително чувствителен орган“, казва известният офталмолог доц. Христова. Тя е категорична, че „от мръсния въздух
най-често засегната е повърхността на очната ябълка
– клепачите и по-конкретно миглените ръбове. Негативното влияние се забелязва и върху конюнктивата – лигавицата, която покрива повърхността на окото, както и върху роговицата – прозрачната част, която е в най-предната част на очната ябълка. Те първи срещат частиците от мръсния въздух“.
Болестите, които се дължат на засягане на тези тъкани са блефаритите – възпаление на клепачите и на миглените ръбове. Най-често това е алергична реакция към частиците от въздуха. На по-късен етап поради намаляване на локалния имунитет може да се развие и бактериална инфекция на клепачите, обяснява специалистката.
Външните замърсители обикновено водят до алергизация на конюнктивата и алергична реакция, която по-късно също може да премине в бактериална инфекция.
Роговицата е не по-малко засегната от частиците на замърсения въздух. При нея може дори да се получи деепителизация или падане на най-повърхностните й клетки, което може да доведе до болки, предупреждава доц. Христова.
Симптомите
се делят на субективни и обективни.
Субективните са тези, които пациентът усеща – обикновено дискомфорт, парене, смъдене, дразнене, често мигане, сърбеж. Болки се появяват при засягане на роговицата.
Обективната симптоматика се изразява в зачервяване на клепачите, на миглените ръбове, белезникави налепи по тях“, казва лекарката. Зачервяване на конюнктивата, е особено изразено, когато се дръпне долният клепач, в дълбочина на конюнктивната повърхност се виждат разширени съдове. Когато обаче е засегната роговицата, може да има замъгляване и намаляване на зрението, предупреждава офталмологът.
Лечението
не може да бъде етиологично, т.е. нито лекарят, нито пациентът могат да повлияят на чистотата на въздуха.
То обикновено е патогенетично и симптоматично, казва доц. Христова. Пациентите трябва да потърсят лекарска помощ при специалист. Окото е изключително фин човешки орган, припомня доц. Христова. „Лечението се провежда обикновено с противоалергични очни капки, ако има алергична компонента. В случай че преобладава възпалителната, прилагат се комбинрани очни капки (антибиотик и кортикостероид), както и нестероидни очни капки, които премахват отока и възпалителния елемент. Третият елемент в лечението са т. нар. изкуствени сълзи без консервант, които могат да регенерират (да възстановят) увредените клетки на повърхността на окото. Разбира се, пациентите не бива да предприемат самостоятелно лечение. Например, ако решат да си вземат антибактериални капки, защото са „им помогнали при лечението миналия път – преди година“ или защото „състоянието на съседката или колегата се подобрило от тях“. Може да се окаже, че точно в този случай няма бактериална инфекция и подобни капки могат да влошат състоянието на пациента“, предупреждава доц. Христова и повтаря, че е най-добре специалист офталмолог след преглед да назначи лечение.
Сред рисковите групи,
най-застрашени са децата, защото техните тъкани още не са достигнали нормална зрялост, казва доц. Христова. Друга група са хората, които работят на открито – строители, чистачи и пр., както и хората над 55-60 г. Сериозно застрашена от проблеми с очите заради мръсния въздух са и всички, които страдат от т.нар. сух синдром или сухо око. При тях вече слоят слъзен филм в очите е започнал да изтънява и без вредното влияние на мръсния въздух. „Броят на хората със синдром на сухото око през проследните години значително се увеличи и като процент в амбулаторната обращаемост – до 17-20{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58}. Това се дължи на различни фактори – различните видове климатици, отоплението на ТЕЦ, което изсушава въздуха, работата с компютри, непрекъснатото взиране в екраните на телефони и таблети, както и приемът на различни медикаменти (антидепресанти, антиглаукомни и др.). Всички те водят до намалена секреция или бързо изпаряване на повърхностния слъзен филм на окото. Сух синдром има и при голяма част от учениците. При тях намаляването на слъзния филм „пропуска“ много по-лесно частиците от мръсния въздух и те бързо се „настаняват“ върху повърхността на окото и предизвикват възпалителни процеси“, обяснява доц. Христова.
Как да се предпазим
от негативното влияние на замърсения въздух? „Проблемът не е на отделния човек, а на обществото и институциите. Затова преди всичко са необходими мерки, които да вземе всяка една община според условията на околната среда на територията й. Уви, напоследък не забелязвам тенденция към намаляване на вредните емисии, не виждам въздухът да става по-чист. Профилактиката се свежда до общи програми и мероприятия на местната и на изпълнителната власт и по-малко зависи от отделния човек“, казва доц. Христова. Все пак, тя препоръчва на хората, които живеят в големи градове, да не пропускат възможността да прекарат повече време в планината или край морето. Друго средство за предпазване може да са очилата.
Автор: Веса КАРАОЛАНОВА
Източник: https://clinica.bg/
