И при двете състояния може да се направи операция

Проф. д-р Румен Бенчев е специалист по оториноларингология. Той е лекар с над 20-годишен стаж. Завършил е медицина в Медицинска академия-София през 1982 г. Специализирал е в Германия, Австрия и Холандия. Работил е в клиниките по УНГ болести в Университетска болница “Царица Йоанна – ИСУЛ”, Първа градска болница в София като асистент и главен асистент, както и в Медицинския институт на МВР, където е заемал длъжността началник на клиника и заместник-директор. Председател е на Българското национално сдружение по оториноларингология и хирургия на глава и шия, и на Софийското дружество по оториноларингология.

– Проф. Бенчев, бихте ли пояснили какви са най-честите причини за появата на затрудненото дишане?

– Затрудненото дишане се изразява чрез смущения в нормалното дишане през носа. Защото това е физиологичното дишане и при него се използва именно тази функция на носа – да филтрира, да овлажнява и да доставя на белите дробове въздух, който е пречистен от прашинки, но не и от микроби, разбира се, с необходимата влага и температура, така че да не се предизвиква дразнене на бронхите от по-сух или от по-студен въздух.

Има няколко основни причини, които водят до това затруднено носно дишане. Най-честата причина е изкривяване на носната преграда, което възпрепятства нормалното преминаване на въздух през носа.

– Какви са причините за появата на изкривена носна преграда?

– Изкривяването на носната преграда може да бъде както травматично, така и да се развие по време на нарастването на носа през детско-юношеската възраст, тъй като тя се състои от хрущяли и от кости. Те нарастват неравномерно, при което би могло да има изместване на хрущялите и самите кости.

Друга основна причина е набъбване на носната лигавица под влиянието на редица възпалителни процеси или алергична хрема, което води до трайното й разрастване и съответно до механично възпрепятстване на пътя на въздуха, който преминава през носа.

Трета важна причина е носната полипоза – когато, в резултат на хроничен риносинузит се получат полипи в носа. Те постепенно нарастват и запълват носната кухина, като по този начин затрудняват преминаването на въздух през носа.

– Какво е лечението?

– Лечението в много от случаите може да се ограничи само до медикаментозна терапия – когато става дума за хронично възпаление на лигавицата (при хроничен риносинузит, ринит, алергичен ринит). Тогава прилагаме медикаменти, с които можем да излекуваме това заболяване и лечението в тези случаи е само консервативно.

Но в много от случаите то не е достатъчно и се налага да се извърши операция. Когато имаме изкривена носна преграда, медикаментозното лечение е безпредметно, то не може да помогне и поради това тук трябва да се предприеме оперативна интервенция, която се казва септопластика.

– А при носна полипоза?

– Когато имаме носна полипоза и тя не се влияе от медикаментозно лечение, което в най-честите случаи е кортикостероиди през устата или спрейове през носа, тогава отново се прибягва до хирургично лечение, което на съвременния етап се извършва с ендоскопи и е доста по-прецизно, в сравнение с това, което се правеше преди 15-20 години (с външен достъп), много по-малко травматично е и дава доста по-добри резултати от отворената хирургия на синусите.

– Рецидивират ли полипите? Нашите читатели ни споделят, че много често след операция за отстраняване на полипи, те се появяват отново. Това нормално ли е?

– Получават се доста рецидиви, поради това, че хирургичното лечение само отстранява вече получените полипи, без да излекува по този начин болестта. То отваря синусите и дава възможност на лигавицата да се самоизлекува, на синусите – да се дренират сами и по този начин намалява до голяма степен оплакванията и механичното запушване на носа. Но то само по себе си не излекува проблема, който е свързан с лигавицата. Именно заради това, при полипите основното е комбинираното лечение, т.е., оперативно и следоперативно – то трябва да се провежда консервативно, с медикаменти. Това най-често отново са назалните кортикостероиди – тези, които се впръскват вътре в носа.

Има случаи, когато полипите се съчетават с бронхиална астма, а понякога и с непоносимост към аспирин и другите нестероидни противовъзпалителни средства. В тези случаи, когато имаме такава комбинация, рецидивите на носните полипи са много по-чести и самото протичане на бронхиалната астма много по-агресивно. Тогава рецидивите, които настъпват след операцията, независимо от провежданото консервативно лечение, са значително по-чести, отколкото при другите полипози, когато липсва този утежняващ фактор (непоносимост към аспирин и бронхиална астма). Всичко зависи от характера на полипозата – дали се предизвиква само от синузит или е част от някакво друго заболяване.

Лечението трябва да се извършва съвместно от отоларинголози и от съответните специалисти, които лекуват астмата, това са алерголози-пулмолози. Така че ние във всички случаи трябва да коагулираме с нашите колеги, за да можем да дадем на пациентите си най-доброто лечение. А в случаите, когато имаме носна полипоза, лекарят трябва винаги да пита за проблеми с долните дихателни пътища и рано да насочва такива пациенти (с подобни оплаквания) към пулмолози или алерголози за лечението на астмата, ако се открие, разбира се, наличието й. Същото важи и за нашите колеги, които се занимават с лечението на астмата – те трябва да насочват вниманието си и към състоянието на носа, да консултират такъв пациент с отоларинголог, за да се установи дали има синузит или носни полипи. Това е важно да се направи, защото двете неща са свързани и ако могат да се повлияят първо полипите и астмата, комплексното лечение е за предпочитане. Тогава се получават най-добри резултати.

– Да поговорим за едно масово явление – хъркането. В кои случаи трябва да се предприеме лечение? 

– Ако хъркането представлява причина за конфликт между партньорите, трябва да се предприеме лечение. Най-големи и най-добри резултати при лечението на хъркането се постигат тогава, когато има установени анатомични проблеми (по горните дихателни пътища). Ако те могат да се коригират хирургически, това ще доведе до излекуване на състоянието. Същото е и при синдрома на сънната апнея.

– В кои случаи са ефективни апаратите, които се слагат като маска през нощта?

– Класическият метод за лечение е с използване на апарати, които подават въздух под налягане, с чиято помощ се преодолява това съпротивление, което създават тъканите. Но в много от случаите, ако имаме проблеми с носа и изкривяване на носната преграда, или каквито и да било причини, водещи до запушване на носа, тези апарати не са ефективни. Тогава наистина се налага хирургична интервенция, с която се коригират горните дихателни пътища, за да могат да се използват апаратите, ако сами по себе си тези хирургични намеси не доведат до излекуване.

– Какви са възможностите на съвременните хирургични интервенции при проблем с хъркането?

– Днес има съвременна медицинска апаратура, която позволява и амбулаторно извършване на интервенциите. Това са: лазер, радиочестотна хирургия, коблатор – които са сравнително безкръвни и могат да доведат до подобряване на състоянието. В някои случаи, когато много добре са поставени показанията за операция, те водят до излекуване. Те са изключително ефективни – важното е да се направи добър подбор на пациентите. Ако даден пациент има много тежка форма на сънна апнея, хирургията тук не може да помогне. В повечето случаи тя може да намали степента на апнеята – от много тежка, в по-лека степен, но не и да я излекува.

– За кои пациенти са показани съвременните методи на лечение на сънната апнея?

– Най-подходящи са тези пациенти, които имат проблеми с носа. Корекцията в носа драматично подобрява състоянието на пациента. Второ, пациенти, при които има изявена патология на лигавицата на мекото небце. Т.е., ако имаме много големи сливици, които запушват гърлото, тогава съответната операция ще доведе до облекчение. Също така и ако има сериозно отпуснато меко небце, уголемен мъжец, хирургията на мекото небце би довела до подобряване на състоянието.

Могат да се правят и операции на корена на езика, но в повечето случаи трябва да се подходи много внимателно и да се подбират пациентите, защото тогава обикновено има хипертрофия на тъканта на корена на езика. Когато тя се премахне, резултатът е най-добър. А иначе, когато имаме падане на корена на езика, хирургията не е достатъчно ефикасна в този случай.

– А може ли да се говори за профилактика при хъркането? Например, ортопедични възглавници или това са само помощни средства?

– Да, това са по-скоро помощни средства. Профилактиката в повечето случаи се отнася до намаляването на алкохола, ограничаване на обилното хранене преди лягане, отказ от тютюнопушенето и ограничаване приема на седативни лекарства. Друго нещо, което е много важно, това е намаляването на теглото.

Каква е причината за хъркането?

“В много от случаите то също може да се яви като причина за хъркането. Но причина може да бъде и състоянието на мекото небце например отпускане на мускулатурата му, коренът на езика също може да бъде една от основните причини. Т.е., ако погледнем всички структури от носа до ларинкса (понякога включително и ларинкса) биха могли да бъдат причина за появата на хъркане. Най-често обаче то може да се повлияе до голяма степен и от други фактори, като наднормено тегло, употреба на алкохол, тютюнопушене, обилно хранене, използване на медикаменти, като сънотворни, успокоителни. Изобщо всичко, което може да доведе до отпускане на мускулатурата на мекото небце и на хода на езика, може да доведе до хъркане.

Не всички възрастни хора хъркат. Отношението между мъже и жени е някъде 60 на 40. Вече с нарастване на възрастта нещата започват да се поизравняват. Така, че жените не са защитен пол от хъркането, въпреки че в млада възраст е много по-рядко срещано сред тях. Много важно е да се уточни дали става въпрос само за хъркане или то е част от т.нар. синдром на сънната апнея”, казва специалистът.

Какво представлява синдромът на сънната апнея?

Сънната апнея представлява спиране на дишането по време на сън. И то може да бъде както за няколко секунди, така и да достигне почти до минута. В този случай това наистина е много опасно за здравето, тъй като организмът е в непрекъснат стрес, води до повишаване и на кръвното налягане, би могло да доведе до диабет, хормонални разстройства, до проблеми с бъбреците. Недостатъчният кислород на мозъчната тъкан, който се получава през нощта, от своя страна може да предизвика умора на другия ден и човек да не е в състояние да си изпълнява нормално задълженията. Води и до често заспиване, без повод, още при самото сядане и може да доведе до катастрофи по време на шофиране. Така че то представлява доста сериозно заболяване с големи последствия.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: http://zdrave.to

Д-р Георги Гайдурков е роден през 1961 г. в София. Завършва медицина през 1985 г. в Медицинска академия-София и психология през 1996 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ – специалност „Клинична и консултативна психология”. Специализира нутрициология (наука за храненето на човека) към Свободен медицински факултет. Работи 12 години като терапевт в Центъра по хемодиализа към Окръжна болница – София (сега „Св. Анна“). От 1992 г. е редовен консултант и сътрудник на природолечителката Лидия Ковачева. Един от основателите на фондацията „Живот без лекарства“.

Във в. „Доктор“ многократно сме публикували интервюта с д-р Гайдурков за това как трябва да се храним днес, за да сме здрави. Ето неговото мнение за ползите и вредите от млечните храни и животинските продукти.

– Д-р Гайдурков, наскоро между вас и група вегани се състоя обширен дебат относно това, че вие сте преминали от позиция на вегетарианство към допускане в менюто на вашите пациенти да се включва месо по един път седмично. Но подложено само на бавно изсушаване. Защо давате тази препоръка?
– Като всеки човек, който се учи и от себе си, и от своите пациенти, редно е да еволюира, да търпи развитие в една или друга посока. Еволюцията е тази, която движи света и защо аз трябва да правя изключение. Веганите се препират с мен, че те спокойно минават не само без месо, но и без всякакви животински продукти, включително яйца, масло… – крайно необходими за жизнените функции.

– Те ви обвиняват, че сте отстъпили от предишните си позиции, така ясно изявени в книгите ви.
– Въпросът е толкова стар и класически, че напомня онзи за яйцето и кокошката. И днес мненията продължават да са диаметрално противоположни. В интерес на практическото здраве смятам за свое задължение да дам отговор не на базата на презумпцията или теорията, а положен върху опита и наблюдението.
Самият аз израснах в моето детство и младежки години, хранейки се с изключително количество месо – закусвах с пържоли или „принцеси” – филии намазани и запечени с кайма, понякога и с кашкавал, на обяд или вечеря – печени или варени меса. Ако имаше гарнитура или готвен зеленчук, аз просто го избутвах встрани като нещо непотребно, което само разваля вкуса.
Месата ядях с ориз, картофи и бял хляб. Разнообразие в тази монотонност внасяха само плодовете, които обичах и преди всичко огромните количества сладкарски изделия – предимно шоколад. Резултатът в един момент беше пълната разруха на здравето.

– Това, както знаем, става начало на вашата тотална промяна – нали така?
– Да, през 1992 г. направих завой и в личен, и в професионален план. Имах период на почти веганско-фрутарианско хранене и вегетарианство в различните му разновидности. Последователно изучавах върху себе си всеки от тях. Наблюдавах и моите приятели, съмишленици и пациенти, които практикуваха това.

– Вие сте имали и вегански период, но казвате, че не е бил съответен на организма ви?
– В по-дългите от 3-4 месеца периоди на веганство се проявяваше и обратната страна, и „гърбът на медала”. Общият ми тонус спадна, като организмът използваше енергията си икономично. Имаше загуба на мускулна маса, снижен тургор на кожата и понижено либидо. Тъй като по природа съм експериментатор и имам естествената съпротива срещу затваряне във фанатични модели, продължих напред. Тайната е в наблюдението и изследването – упорито, отново и отново, без прибързани изводи.
Заключението ми след всички изминали години всъщност е много просто и логично.

Опитът ми потвърди това,

което животът отдавна е утвърдил. Този отговор присъства първо в природата и после като базов образец в традиционната кухня на здравите народи.

Живият модел на природата са шимпанзетата. Съвременните данни сoчат, че тяхната ДНК, техният геном, е в 99,4{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} идентичен на човешкия. И логично е, че ако в 99,4{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} те са човек, то следва, че тяхното природно меню трябва да е в 99,4{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} и моделът за нашето естествено здравословно хранене. А то се състои от около 50{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} плодове, 25-50{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} зеленолистни, зависи от сезона, останалото са семена и ядки, корени, цветове и поне 5-6{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} животински храни, понякога и значително повече – насекоми и дребни животни. Забележете – те консумират в голямата си част сурова растителна храна, но не са вегани. Животинските храни в менюто им присъстват задължително.

Тревопасните животни, трябва да отбележим, също не са вегани – пасейки трева, те неизбежно приемат и насекоми. От друга страна, най-големите авторитети сред суровоядното веганство, като Гейбриъл Казънс например, признават, че веганство без изкуствено допълване, особено на витамин В12 – на инжекции и други, е здравословен провал. Проблемът е, че дефицитите не се забелязват веднага и „новопокръстените” ентусиасти ги пропускат. Тези полидефицити на витамин В12, калций, желязо, протеини, хормони се проявяват ясно обикновено след третата година на строго веганско хранене.

В моята практика съм наблюдавал зловещи примери на небалансирано вегетарианство и веганство със загуба на зъбен емайл и дентин – абразия на зъбите, пародонтоза – разрушаване на колагеновия свързочен апарат на зъбите с разклащане и отпадане, загуба на костно вещество – остеопения и остеопороза, атрофия на нервни клетки – демиелинизация, проявена с парализи, наподобяващи мултиплена склероза, дори корова мозъчна атрофия, до степен на приковаване в инвалидна количка, липса на овулация и репродуктивен стерилитет при жените, импотентност при мъжете, загуба на мускулна маса, косопад и чупене на ноктите, суха и сбръчкана кожа, липса на жизнен тонус,

депресивно-тревожни разстройства

на психиката и т.н.

Простият извод е, че не можем да бъдем по-умни или по-морални от природата, т.е. от собственото си естество с неговата анатомия, физиология и биохимия.

Кодът на нашите гени е безкомпромисен – поне 5-6{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} потребност от животински храни.

– Какви животински продукти да ползваме?
– Редица наблюдения и изследвания, например подробно цитирани и описани от д-р Хенри Бийлер, от д-р Майкъл Грегър, от Даниъл Рийд и др., както и моите лични изводи, потвърждават един изключително важен факт: животинските храни преминали термична обработка, като печене, задушаване, бланширане, варене, обработване на пара, пържене и др., денатурират и деградират, като се превръщат в изключително токсични съединения. Човекът и животните, дори домашните кучета, котки се разболяват и умират предимно от рак, когато се хранят с готвено месо. В този смисъл термично обработените животински продукти е най-добре въобще да не ги ползваме или употребата им да е много внимателна и пестелива, сведена до празнични ястия няколко пъти в годината.

И обратно – народи, които са ползвали регулярно месо, дори в по-голямо количество, са го консумирали сурово и са били здрави – прабългари, индианци, ескимоси… Не е странно – това са преди всичко традиционно ползваните сушени меса.
От изключителната токсичност, получаваща се при термичната обработка на животинските продукти, особено на месата, произтича и върховното недоразумение на все още ширещия се спор – дали човекът трябва или не трябва да консумира месо и други храни от животински произход.

– Вашият извод е категоричен, така ли?
– Да, човекът се нуждае макар и от малко, но задължително присъстващо количество животински храни в менюто му и те са безопасни за него единствено в термично необработено състояние.
От животинските продукти на първо място трябва да поставим суровият яйчен жълтък. Безспорно, той е посочван като единица мярка за пълноценна храна. Това е суперхраната, която ни дава максимално полезни вещества с минимум токсичен отпадък в обмяната.

Относно суровите меса:

това може да бъде сурова риба, за предпочитане мазна – скумрия например, но също лаврак, чернокоп и др., като се избягват едрите – риба тон, акули, риба меч и т.н., които са токсични, най-вече с натрупването на живак в тях. Рибата можем да приготвим като домашно маринована в лимонов сок и подправки, както и под формата на популярното вече и у нас суши.
Месата – пуешко, свинско, телешко можем да приготвим като домашно сушени.

– Как се прави?
– Месото се нарязва на много тънки лентички и се слага на вентилатор във фурната при 35 градуса температура и леко открехната вратичка. Традиционни рецепти със сурово месо са и ястията – стек „Тартар“, италианското „Карпачо“.
За да осигурим превенция от нежелани паразити и болестотворни микроби, трябва задължително да замразим дълбоко месата и рибата в продължение най-малко на три денонощия. Употребата им един път седмично е достатъчна.

– За да може да загинат бактериите ли, се прави замразяването на месото?
– Именно. От млечни продукти човек категорично няма биологична потребност. В по-големи количества те могат да нанесат сериозни и необратими увреди на здравето – хронични възпаления на дихателни и пикочо-полови пътища, стомашно-чревен тракт, рак на гърдата при жени и мъже, рак на простатата при мъже, автоимунни заболявания, като детски диабет, тиреоидит на Хашимото, автоимунни хепатити, колагенози, онкохематологични заболявания. Желателно е да ги ползваме единствено за удоволствие, във възможно най-малки количества до 1 път седмично, главно в млечнокисело ферментирал вид.
Количеството на животинските храни е индивидуално, като средно препоръчителното е както следва:

1-2 броя кокоши сурови жълтъци дневно,

4 пъти повече пъдпъдъчени, като този брой може да бъде и неколкократно повече при подрастващи, спортуващи или когато се приемат малко други животински продукти; сурова риба – 150-250 г. един път седмично; сушени меса – 150-250 г. също един път седмично.

Най-богатият източник на често дефицитния дори при невегетарианци витамин В12, е черният дроб. Препоръчително е да се включва поне веднъж месечно – агнешки, телешки, птичи (от пасищни пилета) – 200-250 г., маринован или по изключение нарязан на кубчета и бланширан за около 5 секунди във врящ домашен зеленчуков бульон.

Сигурно неслучаен е фактът, че дори по време на строг пост, без животински продукти, без добавена растителна мазнина, без риба, църковната традиция разрешава употребата на мекотели – октоподи, калмари, миди, охлюви. Много от тях са изключително добри източници на витамин В12, чийто дефицит при липса на животински продукти е най-опасният и най-фаталният.
Не се препоръчва да се купуват готови индустриално приготвени колбаси, дори и био-произведени – по стандарт те могат да съдържат като консервант нитрати и особено токсичните нитрити (натриев нитрит – Е250).

– Препоръката ви следователно е да не се пренебрегва месото?
– Човешката анатомия и физиология се нуждае задължително от известно количество поне 5-6{781f58aa5ae40ea90398d9e30aea197bd59d7950bedaee222b2a89603eecfe58} животински продукти, термично необработени. Там където, по една или друга причина, този естествен природен закон е пренебрегнат или забравен, след време, със сигурност след третата година, през което време телесните резерви се изчерпват, настъпват неизбежни увреждания, разстройства и заболявания.

Савка ЧОЛАКОВА, в. „ДОКТОР“

Източник: http://zdrave.to