Използването на антибиотици не намалява нито тежестта, нито продължителността на заболяването

Доц. д-р Атанас Мангъров е началник на Първо детско отделение към Инфекциозната болница “Проф. Ив. Киров” ЕАД в София. Доцент към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. Доц. Мангъров е водещ консултант в редица престижни международни и местни научни организации, любимец на зрители, читатели и медии заради неговите достъпни коментари за детските инфекциозни болести и ваксинопрофилактиката. 

Как става заразяването със салмонела? Колко опасна е тази бактериална инфекция? Как се овладява и с какво се лекува? Как да предпазим децата и себе си? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с доц. д-р Атанас Мангъров.

– Доц. Мангъров, в началото на лятото да припомним на нашите читатели характерното за салмонелозата. Най-напред да ви попитам как става заразяването със салмонела?

– Източникът на заразяване със салмонела обикновено е орално-фекален, като особеното тук е, че инфектиращата доза е много висока. Т.е., човек трябва да изяде няколко милиона микроби, за да се получи заразяване. Най-честият източник са яйцата, но могат да бъдат и всякакви други месни продукти, растителни храни също, които са замърсени с животински фекалии.

– Но не може да се предава от човек на човека, нали така?

– От човек на човека може, но изключително трудно. За да се случи, трябва да има грубо фекално замърсяване. Като изключим бактерията салмонела-тиф, която причинява съвсем друго заболяване – коремен тиф. Това е антропоноза и засяга само хората. Другите салмонелози засягат както хора, така и животни, но основният резервоар са животните. Както споменах в началото, при салмонелозата инфектиращата доза е много висока, докато при шигелозите и дизентерията инфектиращата доза е много ниска. Там са достатъчни 10-20 микроба, за да се получи заразяване. Истината е, че дизентерията е болест на ниската хигиена, защото се причинява от човешко фекално замърсяване, докато от салмонелози обикновено заболяват чисти, добре гледани деца, с няколко баби и т.н.

– Какви са първите признаци при салмонелоза? По какво да я разпознаем?

– На практика салмонелозите са неразличими от другите остри чревни инфекции. Защото и те протичат с температура, повръщане, диария, болки в корема, обща отпадналост, втрисане. Много често в изпражненията има примес на кръв и слуз.

По това можем да кажем само, че става дума за бактериална чревна инфекция, а не конкретно за салмонела. Иначе въз основа на клиничните признаци никой не може да отдиференцира дали става дума за салмонела или за кампиобактер, или за дизентерия, или за ешерихия коли…

– Т.е., като дойдат при вас и направите изследвания, чак тогава можете да потвърдите диагнозата салмонелоза, така ли?

– Не съвсем. Може да се предполага. Както казах, като доведат някое добре гледано, чисто дете, което има кръв и слуз в изпражненията, най-често излиза, че е заразено със салмонела или кампиобактер. Докато ако доведат някое мръсно, занемарено дете, тогава обикновено излиза, че е заразено с дизентерия. Но изключения, както се казва, се срещат и в най-добрите семейства.

– Доц. Мангъров, тежко заболяване ли е салмонелозата?

– Както при всяко заболяване, така и при салмонелозата има леки и тежки форми. Понякога се наблюдават т.нар. салмонелни токсикоинфекции. Това се получава, когато храни, които са замърсени със салмонели, в които има животинско фекално замърсяване, не са съхранявани както трябва. В такива случаи тези салмонели са се намножили и са отделяли специфичните токсини, които те произвеждат. И когато човек консумира такава храна, той получава хранително отравяне от токсина, който е натрупан в храната и е произведен от салмонелите. При тези случаи симптомите настъпват много бързо, в рамките на няколко часа до едно денонощие максимум. Но тъй като салмонелите сами по себе си могат да причинят чревна инфекция, успоредно с това се наблюдава и инфектиране на храносмилателния тракт със салмонели. В крайна сметка се получава това, което се нарича хранителна токсикоинфекция. Т.е., хем интоксикация от натрупания токсин, хем инфектиране със салмонели.

Докато при една обичайна салмонелоза, при един салмонелозен гастроентерит, обикновено инкубацията е в рамките на една седмица. За разлика, пак казвам, от салмонелните токсикоинфекции, където симптомите настъпват много бързо.

– Какво се предприема най-напред като терапия?

– Първото нещо, което се предприема при салмонелоза, е следното: ако има симптоми на дехидратация, трябва да се положат усилия да се овладее. Това може да стане с перорална рехидратация, т.е., да се пият специални разтвори. Те са по формулата на Световната здравна организация – глюкозо-солеви разтвори, които се резорбират много бързо. Получава се ефектът на венозно вливане, но през устата.

Ако обаче положението е неовладяемо, ако дехидратацията е много тежка, или диарията и повръщането са интензивни, тогава се правят венозни вливания. Другото, което трябва да се направи в такава ситуация, е болните да останат на строга диета. Ако става дума за кърмачета, майката трябва да продължи да ги кърми. Ако са бебета на изкуствено хранене, има специални диетични храни в случай на диария. А по-големите деца, както и възрастните трябва да останат на строга диета, което ще рече, че могат да ядат само бисквити, солети, сухари – нищо друго.

– А не се ли прилага и антибиотично лечение?

– Както казах, основната терапия се изразява в рехидратация и в диетично хранене. Това, което искам да изтъкна, е една особеност на салмонелите – това, че те не са чувствителни към антибиотично лечение. Затова използването на антибиотици при салмонелоза не намалява нито тежестта, нито продължителността на заболяването.

Другата особеност е тази, че обикновено салмонелозите протичат с продължителни диарии с вълнообразен ход. Т.е., затихват, обострят се – като една салмонелоза може да продължи 2-3 седмици.

Ако има доказана салмонелоза, най-добре е да не се дава антибиотик. Всъщност при такива кървави диарии, които обикновено са бактериални, е необходимо да се изчака. И евентуално, ако се докаже причинител, който може да се лекува с антибактериални средства, тогава да се прибегне към антибактериално лечение. Такива бактериални инфекции са само шигелозите, кампиобактерът и холерата, каквато, Слава Богу, у нас няма. Но при всички останали случаи антибактериалното лечение не намалява нито тежестта, нито продължителността на заболяването.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Потърсете спешно помощ в специализираните центрове

Д-р Александър Гиритлиев е началник на отделението по неврология в УМБАЛ – “Пловдив”. Завършва медицина в Медицинския университет в Пловдив през 1996 г. Специалност по неврология придобива през 2002 г. През 2014 г. се дипломира като здравен мениджър в Медицинския университет в Пловдив. Същата година оглавява отделението по неврология, където работи от дипломирането си през 1996 г.

Има завършен курс по доплерова сонография. Консултира пациенти в ДКЦ-6 в Града под тепетата.

– Д-р Гиритлиев, може ли фибринолизата при лечението на пациенти с инсулт да предотврати тежките усложнения?

– Тежките поражения на мозъчния удар могат да бъдат смекчени и дори предотвратени със своевременното прилагане на фибринолиза. Методът все повече навлиза в болничната практика на нашето неврологично отделение, където се прилага от 2012 г. насам при подходящи пациенти.

– На какво се дължи ефектът от метода?

– При него се използва тромболитичен медикамент за извършване на интравенозна тромболиза и за премахването на оклузията (запушването) на артериални мозъчни съдове след преживян исхемичен мозъчен инсулт. Както казах, до този момент чрез фибринолиза сме лекували значителен брой пациенти. По-голямата част от тях са се върнали към нормалния си начин на живот.

– За прилагането на фибринолиза има ли значение какъв е инсултът – исхемичен, предизвикан от запушен от тромб мозъчен съд или хеморагичен, при който е спукан съд и е получен кръвоизлив в мозъка?

– Фибринолиза се прави само при исхемичен инсулт. Тя представлява метод, при който венозно се инжектира лекарство. То достига до съсирека, предизвикал запушването в артерията, той се втечнява и кръвотокът в засегнатата част на мозъка се възстановява. Активното вещество започва да действа веднага за разграждането на тромба и отпушването на кръвоносния съд. Показанията на пациента обикновено се подобряват още в рамките на първия час. При добро развитие на обстоятелствата до 24 часа след лечението с фибринолиза може да се постигне над 70{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} възстановяване на пораженията от инсулта. Успехът невинаги е толкова добър, но все пак фибринолизата е шанс за пациентите с инсулт да останат живи и да не се инвалидизират.

– Кои пациенти са показани за прилагането на фибринолиза?

– За осъществяването на фибринолизата има доста показания и противопоказания, които трябва да се оценят от невролог. Най-важното, с което се започва, е времето на първите симптоми на мозъчния инсулт. Извършването на фибринолиза е възможно до 4 часа и половина от началото му. Затова препоръката ми към общопрактикуващите лекари, колегите от Неотложна медицинска помощ и други медицински специалисти е дори при съмнение за мозъчен инсулт да транспортират пациента до спешни приемни отделения на болници, които могат да приложат съответния метод.

Само така болните ще могат да бъдат оценени от невролог по критериите за извършване на фибринолиза. Прехвърлянето на времевия прозорец от 4 часа и половина е контраиндикация за провеждането й. Затова и призивът на Европейската асоциация за лечение на инсултите (ЕSO) е “Времето е мозък”.

Резултатите от този метод в световен мащаб показват по-добра реканализация и подобряване на мозъчното кръвообращение. Това води съответно до подобряване на морфологичните и функционалните нарушения на централната нервна система и до намаляване на инвалидизацията и подобряване качеството на живот на пациентите, преживели исхемичен мозъчен инсулт.

– Ако този времеви прозорец от четири часа и половина не може да бъде спазен, какви възможности има за спасяване на човек, получил инсулт?

– Тогава се работи по стария начин за мозъчна протекция – борба с мозъчния оток, без възможност да се ликвидира причината за инсулта. Но рискът от усложнения си остава голям. За разлика от него фибринолизата е етиологично насочено лечение за премахване на запушения съд.

– Доколко бърза според вас е реакцията на общопрактикуващите лекари, колегите ви от Неотложна медицинска помощ и другите медицински специалисти? Апелирате към тях, а и към самите пациенти да имат бърза реакция.

– Апелът ми е най-вече към самите пациенти: да не чакат да им мине! Това е най-погрешното нещо, което се шири сред българите. В буквалния смисъл животът на човек зависи от тази своевременна реакция.

Относно реакцията на личните лекари и “Спешна помощ“ също може да се иска повече. Реакцията им не е толкова бърза, но там причините са комплексни.

– При кои симптоми трябва да реагираме веднага и да потърсим помощ?

– Препоръчвам при поява на симптоми за инсулт – промяна на говор, неадекватност при комуникация, увисване на устен ъгъл, слабост, изтръпване в крайници, световъртеж, нарушено равновесие пациентите спешно да бъдат транспортирани в болници с неврологични отделения, прилагащи метода  фибринолиза.

Мозъчният удар поразява все по-млади хора в разцвета на силите им, обичайно стана от него да бъдат засегнати под 45-годишни. Исхемичният инсулт заема водещо място сред социалнозначимите болести на обществото поради широката заболеваемост и инвалидизация – от лека до тежка, както и заради високата смъртност. Той е честа причина за деменция, епилепсия и депресия. Това е спешно състояние, при което трябва да се мисли за бързо и адекватно разпознаване на симптомите и търсене на лекарска неврологична помощ. Затова при съмнение за инсулт, отново подчертавам и повтарям: не чакайте да ви мине – потърсете незабавно помощ, най-добре в специализираните центрове за лечение на инсулти.

– Кои са най-информативните изследвания – клинични и образни за профилактика на инсулта? Казахте, че от него вече страдат и млади хора…

– Профилактиката по принцип е комплексна. Рисковите фактори за инсулта са доста: като се започне от затлъстяване, висок холестерол, застоял начин на живот, високо кръвно и диабет. Всички тези рискови фактори трябва да се следят.

От образните изследвания най-информативно е звуковото изследване с доплер при хора, които имат рискови фактори – атеросклеротични промени в съдовете, за да се види има ли образувани плаки, дали те са стабилни или не са. След това вече се преценява на базата на получените резултати дали има нужда от медикаментозна профилактика.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/