дом блог страница 754

Бариатричната хирургия намалява риска от инфаркт за диабетиците

Резултатите от ново изследване навеждат на мисълта, че бариатричната хирургия може значително да намали риска от инфаркти и инсулти за диабетиците, съобщава Асошиейтед прес.

Било проследено здравословното състояние на около 20 000 пациенти, засегнати от диабет тип 2 и сериозна форма на затлъстяване. Подложилите се на хирургична операция пациенти имали по-малко инфаркти и инсулти в сравнение с онези, които приемали лекарства срещу диабет и инсулин, уточнява БТА.

При всеки 1000 пациенти, подложили се на хирургична интервенция, били регистрирани 20 инфаркта или инсулта, при 40 инфаркта или инсулта у същия брой пациенти, които се осланяли на редовни медицински грижи.

Един от авторите на проучването д-р Дейвид Артърбърн от Вашингтонския институт за здравни изследвания „Кайзер Перманенте“ в Сиатъл заяви, че лекарите трябва по-често да обсъждат бариатричната хирургия с диабетици. Изследването не е установило причинно-следствена връзка.

Резултатите от него са публикувани в Journal of the American Medical Association.

Автор: Мая Йорданова

Източник: https://novini.bg/

Ето какво трябва да знаете за грипа тази година

Грип – очаква се и тази година да не ни подмине

Той може да причини тежки заболявания на децата, хронично болните и хората над 65 и повече години.

От 2010 г. грипът е засегнал в световен мащаб от 9 милиона до 35 милиона годишно.

Много хора си слагат грипна ваксина. СЗО смята, че е невъзможно да се предскаже колко добре ваксината ще работи.

Има много щамове, които заразяват хората. Аваксината е само срещу някои щамове.

Все пак с ваксината учените се опитват да защитят населението от конкретни вируси. Тази година щамовете са H1N1 и H3N2, както и и щам В. Четиривалентната ваксина предпазва от грипа доста добре.

Кой е в риск?
Има много проблеми в здравната система. Обикновено най-застрашени са възрастните хора, при тях има от грипа много смъртни случаи, както и и повече от половината от хоспитализациите, са свързани с грипа.

Всеки, който има хронично заболяване, е хубаво да се ваксинира. Става дума за хора с тези болести:

-астма
-диабет
-сърдечно заболяване
-слаба имунна система

Кога сезонът на грип започва?
Смята се, че започва януари или февруари.

За сезон 2018-2019 има няколко вида ваксина:
Тривалентни ваксини, които ни предпазват от три грипни щама: два щама A и един B
Четиривалентни ваксини, те са с 4 щамове: два А и два В
Високодозирана ваксина за възрастни над 65 години, които обикновено имат по-слаба имунна система. Тази ваксина пази срещу два щама А и един Б.
Рекомбинантната ваксина е вариант без съдържание на яйца за хора с яйчни алергии.

Има и ваксина като назален спрей.
Ваксината FluMist, отново се препоръчва от СЗО. Въпреки че не работи добре срещу вируси H1N1. Предлага се за деца от 2-годишна възраст и по-възрастни хора, които нямат слаба имунна система.

Какви са често срещаните симптоми на грипа?
Те обикновено идват по-внезапно от симптомите на настинката. Хората чувстват студени тръпки, болки в гърлото, имат хрема, болки в мускулите или тялото, главоболие и умора. По-рядко се срещат повръщане и диария. Не всеки с грип има висока температура.

При децата симптомите включват:

Бързо или затруднено дишане
Силна раздразнителност
Висока температура плюс обрив
Дехидратация
Суха кашлица

При възрастните те включват:

Проблем с дишането
Болка или натиск в гърдите или корема
Замайване или объркване
Тежко или продължително повръщане
Някои симптоми, които се подобряват, но след това се връщат с висока температура и влошаване на кашлицата.

Какво трябва да направим, ако мислим, че сме с грип?
Останете в къщи, почивайте и избягвайте контакт с други хора, за да се избегне разпространението на грипа. Пийте противовирусни лекарства и витамини.

Източник: https://www.zdrave.ws/

Организации искат обучения за реакция при сърдечен арест

Стартира кампания за популяризиране на оказването на първа помощ при сърдечен арест.

Целта на кампанията е да се достигне и до медицинските специалисти и студентите по медицина, до хората без значение от тяхната професия и социален статус, за да може да се спаси човешки живот.

Инициативата започва с декларация на Европейския парламент, в която ЕП призовава държавите членки да провеждат седмица на информираността за сърдечния арест и затова колко е важна намесата на човек до идването на линейка, обяви председателят на фондация „Първите три минути“ Марияна Манушева.

В Европа инициативата е започнала през 2015 г, а през 2016 и 2017 г. у нас са проведени обучения на обществени места.

Според нея това трябва да стане масово, за да може и кампанията да се разпространи.

В рамките на кампанията днес са предвидени обучения в два търговски центъра.

„Стартираме дискусия във връзка с това може ли всеки човек да спаси живот и какъв би бил неговия принос до идването медицински екип“, изтъкна Манушева.

Според доктор Десислава Кателиева, председател на НАРСМП, член на EuSEM , в България не може да се похвалим с повече от 7{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} спасени животи в извън болнични условия.

Това прави около 200 спасени живота„, поясни тя.

По думите ѝ колкото по-рано се прави първата дефибрилация, толкова по-големи са шансовете на пациента за оцеляване.

Тя посочи, че още през 2005 г. в Дания са въвели обучение на децата за оказване на първа помощ.

Кателиева подчерта, че никъде по света спешните екипи не пристигат по-рано от 6-12 минута от постъпване на повикването, което за много от пациентите със сърдечен арест е фатално.

Професор Иво Петров от Национален консултант по кардиология пък посочи, че навременното оказване на помощ е максимум до 8 минути.

Според него основната причина за изоставането на България е въпросът за финансиране и конкретни нормативни актове.

Петров посочи, че дори в Куба, Египет и Тунис вече имат външни дефибрилатори.

Професорът е категоричен, че поставянето на такива дефибрилатори е ангажимент изцяло на държавата.

По данни от предишно проучване той поясни, че при закупуването на повече от 100 апарата, цената е между 1500 и 2000 евро.

„Последните изследвания показват, че вероятността свидетел да навреди, правейки сърдечен масаж, е десет пъти по-малка, отколкото да му помогне“, подчерта проф. Миланов от Национален консултант по спешна медицина и председател на БДСМ.

По думите му с автоматичните външни дефибрилатори дори и неспециалист може да окаже неспецилизирана помощ.

Деница Боромова от Българския младежки червен кръст заяви, че основната цел в БЧК е превенция, информация и обучение най-вече сред децата.

„За миналата година младежкият червен кръст е достигнал до повече от 35 000 души, а през обучение са преминали повече от 3000 младежи„, изтъкна тя.

Източник: https://news.bg/

Сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смъртност у нас и през 2017 г.

109 791 българи са починали през 2017 г., а причината за смъртта на 65,6{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} или 71 997 от тях са болестите на органите на кръвообращението. Честотата им е 1 017.5  на 100 000 души население. Това сочат данните на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) за изминалата година.

Сред болестите на органите на кръвообращението с най-голяма социална значимост са мозъчносъдови болести, исхемичната болест на сърцето и хипертоничните болести.

На второ място като причина за смъртност са новообразувания, чийто интензитет е 246.3 на 100 000 души население. Относителният дял в общия брой смъртност е 15.9{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b}. Следват болестите на дихателната система с относителен дял 4.2{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} и честота на умиранията 54,9 на 100 000 души население.

За 3883 души, или 3.5{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от починалите, причината за смъртта са симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания и некласифицирани другаде.

В структурата на останалите причини за смъртност следват: болести на храносмилателната система, болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата, пикочно-половата система и др.

2.5{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от смъртните случаи са по външни причини, т.е. резултат от травми и отравяния. Честотата им е 38.1 на сто хиляди. Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата са погубили 1585 души или 1.4{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от починалите, а болестите на нервната система – 884 души или 0.8{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b}. Инфекциозните и паразитни болести са причина за смъртта на 701 души или 0.6{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от починалите. От болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм са починали 140 души, от психични и поведенчески разстройства – 78, от болести на кожата и подкожната тъкан – 55, а от болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан – 34.

5 родилки са починали през 2017 г. става ясно още от данните на НЦОЗА, което прави честота на смъртността при бременност, раждане и послеродов период 0,1 на 100 000 души население. Бебета, починали поради някои състояния, възникващи през перинаталния период, са 208 или 2,9 на 100 000.

Източник: https://www.zdrave.net/

Проф. Вихра Миланова: Депресиите ни връхлитат през есента и пролетта

Проф. Миланова

Проф. Вихра Миланова е национален консултант по психиатрия. От 2004 г. досега е ръководител на Катедрата по психиатрия към Медицинския университет в София. Началник е на Клиниката по психиатрия в Александровска болница. Специализирала е във Великобритания, Гърция и Ирландия. Изследователската й дейност е в областта на невропсихиатричната генетика и клиничната практика. Автор и съавтор е на над 200 статии и учебни ръководства.

– Депресията е едно от най-честите психични разстройства. Какво представлява тя и защо се появява, проф. Миланова?

– Депресията е разстройство, което може да бъде в рамките на по-сериозна болест, каквато е биполярното афективно разстройство. Тя може да бъде и в рамките на периодична депресия. А би могло да бъде и като реакция на външни събития – включително и на скръб при загуба на близък човек или на други неприятни преживявания. В някои случаи дори и без да се е разгънал целият депресивен синдром, хората също се чувстват неудовлетворени и казват, че са депресивни. Но ние, лекарите, за да поставим диагнозата депресия, тя трябва да отговаря на определени критерии. Освен да са налице важни симптоми – понижено настроение, загуба на интереси и способността за изживяване на радост или удовлетворение, намаление на енергията, лесна уморяемост, спад на активността, понижена самооценка и себенеувереност, нарушен сън, понижен апетит и др. А за да поставим диагнозата, симптомите трябва да бъдат и достатъчно продължителни, да нарушават функционирането на човека.

– Имат ли депресиите “любими” сезони?

– Депресията, изобщо афективните разстройства, се обострят в преходните сезони. По-чести са през пролетта и през есента. Сега например, ако влезете в Клиниката по психиатрия – може да е случайно, но над 50 {533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от лежащо болните са с депресия.

– Няма човек, който да не е изпадал в мрачно настроение, апатия, безсъние или някаква безпричинна тревожност. Кога обаче трябва да потърсим лекарска помощ?

– Лекарска помощ се търси, когато хората не се чувстват в състояние сами да се справят. Когато това състояние нарушава тяхното функциониране.

– Имаме една българска приказка – давя мъката в алкохол. Помага ли алкохолът, когато сме в депресия?

– Има такъв паралел между афективното разстройство и злоупотребата с алкохол. Известно е, че алкохолът е едно от средствата, които помагат за подобряване на настроението, в други случаи помага за заспиване. Така че не е изненада, когато хора, изпаднали в депресия, в тези периоди употребяват по-голямо количество алкохол. Това не значи, че са зависими към алкохола, но в момента пият повече

Но искам да предупредя, че алкохолът не помага за преодоляване на депресията, напротив – води до задълбочаване, а в комбинация с медикаменти има и токсично въздействие.

– За какви психични заболявания най-често ви търсят?

– В Клиниката по психиатрия на Александровска болница се лекуват най-често хора с тежки психични заболявания. Например за миналата година при нас са били хоспитализирани около 1200 пациенти. Като една четвърт от тях – 300 болни, са били до 40 години. И това е много тревожно. От тези 300 млади хора 40 са били с шизофрения, 120 души с биполярно афективно разстройство и 100 болни с депресия и други психични диагнози, като 44 от тях са нарко- и алкохолно зависими.

И си позволявам тук да кажа, че тази година Денят на психичното здраве – 10 октомври, е посветен на здравето на младите хора като опит да се акцентира върху техните нужди, да се създават възможности за тяхната реализация в подкрепяща среда и предпоставки за активното им социално включване.

– Казвате, че една четвърт от пациентите ви са млади хора. Това значи ли, че българинът “изтрещява”?

– Болните и близките им често търсят не само лечение, но и второ мнение при нас, като университетска клиника. Имаме възможност за диагностика, терапия, сравнително добри битови условия. Търсят ни и много хора от провинцията поради стигмата – по-малко да се знае. Това също има значение.

– Увеличават ли се болните с шизофрения?

– Честотата на тежките заболявания не се увеличава. Независимо от обществено-икономическите и социалните фактори, броят на засегнатите остава постоянен.

– Наследствена ли е шизофренията?

– Смята се, че при около 80{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от случаите има генетична основа. Това не значи непременно фамилна обремененост. Но по някаква причина има съобословеност и предразположеност за развитието на тази болест.

– Кога се изявява?

– Шизофренията е болест на младата възраст. Тя няма ограничения, но по-често първите симптоми са в юношеството, в младата възраст – 16-20-годишните.

– За какви симптоми трябва да внимават родителите?

– Много често започва с прояви, които не са груби, но се долавят. След като се изявяват обаче симптомите, родителите връщат лентата назад и си казват: “А, а, как не сме разбрали?”.

Например детето е станало по-затворено, не общува с връстниците си, занемарява личната си хигиена, понижава успеха в училище, проявява някои други странности в поведението.

– Българските пациенти имат ли достъп до модерните  терапии в психиатрията?

– Първо искам да кажа, че психофармакологията направи огромен, огромен скок през последните 15-20 години. Като влезете в психиатрия, не можете да разберете, че сте в такова заведение. Хората се движат спокойно, по друг начин изглеждат. Т.е. лекарствата нямат нежеланите ефекти, които имаха предишните.

Освен това болните могат да вземат лекарствата и вкъщи и да живеят самостоятелно. Това са все големи успехи в развитието на тази наука. И не на последно място, новите форми на антипсихотици с депо-действие също са подходящи за амбулаторно лечение – поставя се една инжекция на месец, дори има такава, която се прави на три месеца. Това дава възможност на тези хора, ако не си взимат лекарствата, ако има грижа за тях, да живеят извън институциите, да се чувстват пълноценни.

Тези хора имат право на безплатно медикаментозно лечение. В България са разрешени и се предлагат всички съвременни лекарства и тези, които са осигурени, имат достъп до тях. Друг въпрос е, че в България няма адекватна грижа за дългосрочното лечение на болните и по-специално за психосоциалната помощ. Има нужда от изграждане на центрове за психосоциална рехабилитация, което е грижа на държавата.

– И каква е съдбата на тези хора?

– Нерадостна – спиране на лекарства, често връщане в болница, търсене на други начини на лечение. Други ходят бездомници, трети стават жертва на различни измамници. Психично болните извършват по-малко тежки престъпления, отколкото т.нар. здрави хора. Обикновено те стават жертва.

– Обикновено психично болните хора не осъзнават заболяването си и не желаят да постъпят в здравно заведение, което често е драма за близките им. Какъв е начинът такъв човек да бъде настанен в болница?

– Много трудно става. Ако няма неговото съгласие, настаняването по принудителен начин става с решение на съда. И това е голямо ходене по мъките. Това е факт, въпреки че като се случи нещо, тогава вече всички се задвижват.

– Какво се случи с проекта за социална интеграция на психично болните хора – “Цветен ден”?

– Много хубави неща направихме – засадихме градинка, погрижихме се за растенията… Сега по случай Деня на психичното здраве – 10 октомври, сме организирали в салона на НАТФИЗ представление. Програмата започва още преди обяд с Ден на отворените врати в рамките на Клиниката по психиатрия и продължава с представлението в 19 ч. Всички са поканени, а изненадата ще бъде приятна.

Румяна СТЕФАНОВА

Източник: https://zdrave.to/

В неврохирургията има диспропорция, но не и дефицит на кадри

Трагедията в Своге показа, че в нашата професия въпреки всичките проблеми е запазен един висок дух и морал, казва проф. Николай Габровски

Какво е състоянието на неврохирургията у нас, за иновациите в тази област, има ли дефицит на кадри, справиха ли се добре медиците ни при трагдията край Своге, където жертви продължава д аима и до днес, каква цена платиха. За всичко това разговаряме с проф. Николай Габровски, зам. директор на Пирогов и началник на Клиниката по неврохирургия в болницата.

– Проф. Габровски, тази година бяхте награден за професионализъм и иновации в медицината. Разкажете за новостите в неврохирургията.

– Медицината се развива доста динамично, както технологиите и всъщност целия ни живот. Времето от едно откритие до въвеждането му в практиката, до такава степен се е скъсило, че буквално всеки ден имаме нови пробиви в различни области на медицината, което е чудесно. Неврохирургията не прави изключение. Бих могъл да се спра на няколко акцента като важни за развитието на специалността през последните години. На първо място- развитието на образната диагностика и възможностите за интегриране на тези образи в реалните операции чрез системите за невронавигация, микроскопи и микрокамери, което ни дава много по-висока прецизност. Другите области са свързани преди всички с гръбначната хирургия и многото нови медицински изделия, благодарение, на които можем да бъдем по-полезни за пациентите си. Бих споменал също и 3D принтирането. За мен то е по-глобално като явление и съвсем не засяга само медицината и в частност неврохирургията. Но в нашата специалност то дава много добри възможности за персонализиране на подхода и изготвяне на индивидуални импланти, според конкретните нужди на пациента. Нещо, което до преди няколко години се знаеше, че е възможно, но не можехме и да мечтаем да го приложим в ежедневието си.

– Какво точно означава 3D принтирането и може ли да се каже, че вече е в ежедневието на лекаря ?

– 3D принтирането е т.н. адитивно производство. Т.е. имаме един триизмерен обект създаден на компютър и този обект се принтира в нашето реално, триизмерно пространство. Представете си нещо като паста, която на много тънки слоеве започва да изгражда обекта, линия по линия, милиметър по милиметър, докато се създаде цялостния обект. 3 D принтирането като принцип е създадено през 80-те години, но допреди няколко години беше наистина много скъпо. Освен това нито софтуерът беше на необходимото ниво, нито компютрите и на практика беше ограничено само до лабораторни условия. В момента, на една много достъпна сума може да се закупи домашен 3D принтер, макар и с доста ниско качество. Естествено това изобщо не е приложимо за медицински цели, но така или иначе е много по-достъпно. Реално 3 D принтирането все още не може да се каже, че е в ежедневието на лекаря. Причина е, че процесите все още са твърде бавни и сложни. Реално създаването на триизмерен модел се прави с сложни програми, които в голямата си част не са адаптирани за конкретни медицински цели. Т.е. те са по-скоро инженерни софтуери, трудни за ползване, а обработката на задачи от областта на медицина отнема доста време. Освен това се изискват специфични познания, които лекарите нямат. Всъщност реалната работа е в интердисциплинарен екип от инженери и лекари и изисква доста тежка компютърна дейност. Самото отпечатване също е бавно – често с дни. В резюме целият процес изисква доста време, трудоемък е и следователно доста скъп. Но резултатите са твърде добри и затова съм оптимист, че съвсем скоро процесът наистина ще бъде ежедневие за лекаря. Имаме редица успешни случаи лекувани чрез тези методи. В страната се използват услугите на външни лаборатории, като най-големите са в Германия и Австралия. Вече имаме опит с немската лаборатория, а междувременно направихме и първите успешни стъпки в България – работим по съвместен проект с Техническия университет – София, така че 3D принтирането да бъде по-достъпно, лесно и бързо.

– Какви са областите на лечение, при които този метод намира приложение?

– Различни са областите, в които 3D принтирането може да има приложение. Лечението свързано с възстановяване на части от опорно-двигателния апарат е най-облагодетелствано от тази технология. Могат да се създават специфични импланти за промяна на стави, на увредени от туморни процеси части от гръбначния стълб, за различни дефекти на черепа в резултат на травма или на тумор. В момента се говори много и за 3 D принтиране в други области, в които се слагат различни слоеве от клетки и по този начин започват да се правят опити да се имитира функцията на някои органи. Разбира се работата в тази насока е в много начален етап, така че предстои да се извърви дългът път, но като цяло възможностите са доста големи, както за реалната практическа работа, така и в областта на науката.

– Вие участвахте и на Деветия международен медицински конгрес, който се проведе наскоро в Босна Херцеговина. Председателят на Световна медицинска асоциация д-р Йошитаке Йококура акцентира върху продължаващата лекарска квалификация. Смятате ли, че трябва да има световно или регионални стандарти в това отношение?

– Заради бързото развие на науката и в частност на медицината, е много голям рискът човек да изостане, ако не поддържа постоянно познанията си. За да се избегне това навсякъде в Европа и в много страни в света има създадена система за т.н. продължаващо медицинско обучение, която е набор от правила и мерки, с които да се гарантира, че лекарите няма да останат с нивото на познания, които са имали, когато са завършили медицина или когато са взимали своята специалност, а постоянно ще ги обновяват, надграждат и развиват. Всичко това е решено по различен начин в отделните страни. Но на повечето места е една система, която в крайна сметка представлява стимул, защото хората, които поддържат своето ниво на познание, продължават да се обучават и имат по-висок брой акредитационни точки, могат да имат по-голямо възнаграждение и други предимства. Ние направихме много голяма крачка напред в това отношение. Тази година, когато беше подписан договор между БЛС и УЕМС, която е най-голямата медицинска организация, отговаряща за продължаващото медицинско обучение. УЕМС е с дългогодишната традиция в тази област, има много ясни и добре формулирани критерии затова кой метод и коя форма на обучение е по по-полезна за развитието на лекарите, за тяхното продължаващо медицинско обучение. Съответно с тези критерии се уеднаквяват и нашите стандарти в България, което ги прави сравними с предлаганите в Европа и в други държави от света.

– Хроничен проблем в България е недостигът на лекари. Как стои въпросът в неврохирургията, има ли дефицит?

– Няма еднозначен отговор. Много колеги избраха да търсят своето професионално развитие извън страната. Въпреки това, аз лично мисля, че за момента има достатъчно добре подготвени неврохирурзи и клинични центрове, които да осигуряват адекватна помощ. Големият проблем за неврохирургията и изобщо за медицината е, че за по-леките случаи има много лекари, които имат желание да се ангажират. Но за наистина тежките предизвикателни случаи, изискващи интердисциплинарен подход със скъпо продължително лечение, лекарите и екипите, които могат се справят не са толкова много. Така че се наблюдава една диспропорция, но не мога да кажа, че има дефицит.

А как стои този въпрос конкретно в „Пирогов“. Мотивирани ли са лекарите да работят точно там, където предизвикателствата, за които говорите понякога са ежедневие? 

– Това е едно от големите предимства на Пирогов. Това е болница с огромно натоварване, с концентрация на много тежки случаи, с голям поток от пациенти, което дава възможност на лекаря да се сблъсква с много неща за кратък период. Това е и причината да привличаме млади, мотивирани, амбициозни медици към нашите екипи. Факт е, че екипът като цяло се обнови много през последните години. Открихме Гастроентерология, а до края на годината се очаква да открием и педиатрия. Имаме и много голяма активност в областта на лицево-челюстната хирургия. Някои колеги дори предпочитат да се върнат тук, вместо да работят в чужбина. Така че, ще имаме значително разширяване на спектъра на патология, която лекуваме. Иначе в областта на неврохирургия, към нашия екип се присъедини доц. Герганов. Той е доказан в Европа специалист, но реши да участва и в нашата професионална дейност. На изцяло нов етап на развитие е и отделението ни по неврология. Така че доста възлови за болницата области всъщност са с нови лица и с една много добра перспектива.

– Пирогов пое основната тежест от пациенти след трагичния инцидент в Своге. Какво ви струваше в професионален и човешки план?

– Пирогов беше най-близката болница до инцидента и повечето пострадали бяха при нас. Огромният проблем в тези случаи е, че те не могат да бъдат предвидени. Никой от нас не може да очаква, че точно този следобед ще се случи нещо такова. Няма как да го очакваме, никой не го е подозирал и предполагал. За съжаление непредвидимостта на тези случаи изисква една специфична мисъл, че подобни инциденти като катастрофи или не дай Боже природни бедствия, могат да се случат. Това е първата компонента в такива ситуации-неизвестността. Вторият проблем е голямата концентрация на тежко болни за много кратко време. На практика, ако трябва да се обгрижат шест тежко попстрадали, шокови болни за един ден, това няма да е никакъв проблем. Работата може да бъде планирана и екипите поетапно да свършат работата си. Когато обаче тези пациенти дойдат наведнъж, предизвикателствата към организацията и подготовката на екипите са на съвсем друго ниво. Така че това са двете основни, критични характеристики на подобни инциденти – няма начин да бъдат предвидени събитията и на второ място – необходимо е да се мобилизира огромен ресурс за много кратко време. Имаше лекари, които дойдоха от отпуска, от разходка в парка…, защото бяха чули за случилото се. Тук говорим за едно ниво на съзнание, което за щастие в нашата професия го има. Всеки се чувства съпричастен и е готов независимо къде се намира в момента, да се мобилизира и да дойде, дори без да е бил търсен. В Пирогов се стекоха десетки колеги, които бяха в отпуска с думите –„Има ли нужда от нещо? Можем ли да помогнем с нещо?“. За мен това беше разтърсващо и отново показа, че в нашата професия въпреки всичките проблеми е запазен един висок дух и морал. Че лекарите не просто работят, а я живеят с това призвание. За нас този инцидент беше предизвикателство и би било за всяка една болница. Затова и смятам, че трябва да има мрежа от такива лечебни заведения. Преди време имаше друг инцидент, при който Окръжна болница пое по-голямата тежест. Трябва да имаме такава мрежа, защото никое лечебно заведение не би могло да се справи само при един инцидент с 20-30 тежко пострадали. Всякакви приказки в обратна посока са наивни и самонадеяни.

– Говорите за идеята на Столична лекарска колегия за определяне на 4 национални болници при кризи…

– Това е една идея, която беше лансирана във връзка с последния тежък инцидент. София вече е град с над 2 млн. население. Наивно е да се очаква, че подобна трагедия няма да се повтори никога вече. Правят се опити да бъдат цитирани стандарти и се говори за някакво вменено задължение на тези лечебни заведения. Истината е, че болниците, които поемат тази тежест го правят по своя воля, без никакъв допълнително финансиране. А както вече споменах, да се поддържа човешки ресурс и апаратура за посрещане на толкова тежки инциденти е изключително скъпо. Това не е рентабилно. И ние трябва да преценим кое искаме повече – по-голяма сигурност и стабилност или да сме готови да поемем риска в такива моменти да имаме една незадоволителна организация, която евентуално би имала последици в измерение на човешки животи.

– Откъде трябва да дойде финансирането за обособяването на тази мрежа от болници?

– Това ще бъде политически въпрос. Но говорим за бедствия и аварии, инциденти, извън ежедневието и нормалното. Въпросът не е да се вземе от една болница и да се даде на друга. Целта е да се намери допълнително друго финансиране и така както имаме пожарогасители на всеки етаж в големите сгради, да има и една мрежа, която специално в София трябва да бъде от няколко болници.

Автор: Мила Мишева

Източник: https://clinica.bg/

Ваксинация и грип – какво трябва да знаем за вирусите? ( 2 част)

Продължаваме статията за ваксинацията и предпазването от грип

Тежките усложнения и високата смъртност от грип изглеждат далече, докато неприятните вируси на грипа не дойдат в къщата. Въпреки препоръките на СЗО за поставянето на профилактични ваксини, то те имат все още много опоненти.

Нашата статия ще ви покаже как да се предпазите от вируса и дали да се ваксинирате или не.

Ваксинирането се извършва от личните лекари според мястото на живеене. А ваксините се продават в аптеките.

Оптималното време за ваксинацията за възрастни е октомври-ноември. Избухването на вирусната епидемия от грип е трудно да се предскаже, понякога се очаква през декември, но по-често я януари. За формирането на имунитет са достатъчни 2-4 седмици след поставяне на ваксината.

Схемата за ваксиниране за бебета е по-трудна.

Те се нуждаят от двойна ваксинация с месечен интервал. Следователно, първата рутинна ваксинация трябва да се извърши при тях още през септември.

Тази година се заговори у нас за безплатни ваксини за възрастните хора над 65 години. Цената на грипната ваксина е различна.

Дали е необходима ваксинация за грип: плюсове и минуси?
СЗО смята, че ваксинацията е необходима. Запомнете, от усложнения от грипа се стига до смъртни случая. Те са свързани с грипния вирус.

Авторите на отрицателните статии за ваксинации срещу грип са изтъкват наличието на алергични реакции и смятат, че инжекцията с ваксината пази само от грип – конкретни щамове, но не и от настинка и други вируси.

Кой може и кой не трябва да бъде ваксиниран?
Необходимо е да бъдат ваксинирани пациенти със захарен диабет, бронхиална астма, сърдечни и други хронични заболявания. Може да се ползва и при бременни жени, но зависи в кой месец на бременността са.

Ваксинациите са противопоказни при кърмачета до 6 месеца, при хора с непоносимост към компонентите на лекарството и сериозна реакция след ваксинации преди.

Запомнете – ваксина се поставя само на здрави хора, които в момента не са болни от грип и други респираторни болести. Ваксинацията се извършва след пълното излекуване на остри заболявания и в период на хронична ремисия.

Усложнения след ваксинацията дали има?
Сериозните усложнения след ваксинацията са изключително редки. Лекарите говорят за ​​изолирани случаи на неврологични нарушения и алергични реакции. Честите нежелани ефекти след поставянето на противогрипна включват:

Болезненост, зачервяване и подуване на мястото на инжектиране;
Кръвотечение, хрема и повишена температура;
Главоболие или мускулна болка, повръщане и гадене, прояви на алергии.
Тези симптоми са не само характерни за грипната ваксина, но и за по-голямата част от всички известни ваксинации. Те изчезват в процеса на формиране на имунитет. За появата на антитела, повтаряме, са достатъчно 2 седмици.

Източник: https://www.zdrave.ws/

Шефове подаряват ваксини за грип

Шефове подаряват на служителите си ваксини за грип. Това разкриха фармацевти, пише в. „Телеграф“.

Оказва се, че през тази година се наблюдава тенденция собственици на малък бизнес да купуват по няколко бройки от серумите и да ги раздават на своите подчинени, за да не боледуват през зимата. Преди броени дни в една от аптеките във Велико Търново влязъл мъж, който поискал 10 ваксини. На въпроса на фармацевтката за какво са му толкова много, мъжът обяснил, че ще направи подарък на подчинените си, като ги ваксинира безплатно.

„Миналата година едва не ми се наложи да затворя офиса заради липсата на служители, почти до един бяха в болничен. Затова сега предпочитам да дам някой лев, но да си ги запазя здрави и работоспособни“, обяснил човекът.

За такива случаи споделят и служители на различни фирми в социалните мрежи. „Преди няколко дни шефът ни събра и каза, че е купил ваксини за всички, даже за чистачките. След това дойде медицинска сестра да ни ги постави. За пръв път се имунизирам против грип, ако не беше това, нямаше да си поставя“ , разказва жена във Фейсбук.

Въпреки новата тенденция обаче, аптекарите в повечето населени места споделят, че търсенето на противогрипни ваксини е слабо.

Източник: https://novini.bg/

Работодателите остават против квотите за хора с увреждания

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди законопроекта на Закона за хората с увреждания.

От съвета стана ясно, че законопроектът на Закона за хората с увреждания не се приема от синдикатите и работодателските организации по въпроса за квотите за хората с увреждания, заяви вицепремиерът и лидер на НФСБ Валери Симеонов.

Той обясни, че в него са открити редица сериозни пропуски. Законът бил направен под натиск, стана ясно още от думите на Симеонов.

„Законопроектът е заченат в грях„, оцени вицепремиерът.

Васил Велев от АИКБ обяви, че не подкрепя законопроекта на Закона за хората с увреждания. Той посочи девет причини, но избори само две от тях. Първата е, че статутът на телковите решения не са променя, а той е пропит от корупция.

Втората причина е, че социалното приобщаване на хората с увреждания е грешно формулирано.

От АИКБ се обявиха и против квотите за наемане на лица с увреждания, защото според тях не това е начинът за разрешаване на проблема.

„Чрез законопроекта някой проблеми ще се решат, като например нечий рейтинг или протест“, посочи Велев. Той добави, че ще се изхарчат едни 150 милиона лева, без да се решат проблемите.

Лидерът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов обясни, че хората с увреждания са дееспособни и те били представяни от друго лице (настойник). Според него квотите нямало да доведат до нищо добро.

Манолов оцени законопроекта за хората с увреждания като „написан закон в среда на истерии, съмнителна компетентност и борба за пари.“

Експертът от КНСБ Асия Гонева обясни, че синдикалната организация подкрепя законопроекта за хората с увреждания. От синдикалната организация заявиха, че най-после ще се излезе от правомощията на социалното министерство. По думите им имало други министерства и ведомства, които също носят отговорност за проблема на хората с увреждания.

Предприятията трябва да имат отговорност към хората с увреждания, защото те не са друго общество, а са част от нашето общество“, призова Ася Гонева.

Тя призова правителството да каже поне една добра дума за комисията, разработила проектозакона за хората с увреждания. Гонева уточни, че КНСБ ще внесат своята позиция по законопроекта на 28 октомври.

Българската стопанска камара също се обяви против законопроекта поради три причини. Те не се удовлетворени от структурата на органите, посочени в закона. Втората причина е, че от стопанската камара не виждат прилагане на международните актове за хората с увреждания. Последният фактор, който представиха от БСК е, че квотите за хората с увреждания идват в допълнение и ако се изпълни 14{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} заетост, то 7 човека от 50 души ще бъдат с увреждания.

От БСК негодуват, че при неизпълнение на квотите за назначаване на хора с увреждания, глобата от 10 000 лева, би засегнала близо 35 000 предприятия с 50 души.

Представителите от Българко търговско промишлената палата (БТПП) посочиха, че държавата прехвърля социалните функции върху работодателите, което било неприемливо и нередно. Те настояват да се знае какви стимули биха били предвидени за квотите и там да бъде насочен акцентът.

БТПП призова самите хора с увреждания да се насочат повече върху образованието, за да бъдат по-привлекателни за работодателите.

От КРИБ също се обявиха против законопроекта, защото той не давал ясни концепции и гаранции. Те подкрепиха идеята хората с увреждания да бъдат образовани, за да бъдат привлекателни за работодателите.

Автор: Симеон Янев

Източник: https://news.bg/

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите

Повсеместно прекрояване на здравната система планират управляващите. В огромната си част промените трябва да влязат в сила от началото на следващата година, като всички те се правят по познатия от последните години начин – с изменения в множество закони през Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г.

Промени са заложени във всички основни закони в здравеопазването: Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Закона за здравното осигуряване, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Промени се предвиждат също така в законите за съсловните организации на лекарите, зъболекарите и медицинските сестри, както и в законите за трансплантациите, за обществените поръчки, за приватизацията.

С измененията се променя начинът на издаване на лицензи за дейност на болниците, контролът, финансирането, определянето им за университетски; променят се преговорите по Националния рамков договор, както и лекарствената политика; закриват се комисии, фондове и агенции към МЗ, като на тяхно място се създава нова мегакомисия с огромни правомощия.

Въпросната комисия ще се нарича

Комисия за регулиране и контрол на медицинските дейности

и ще функционира към министъра на здравеопазването. Тя ще бъде второстепенен разпоредител с бюджет и ще се финансира от бюджета на МЗ. Съставът й ще е само от шестима души – двама лекари, двама юристи и двама икономисти, всички със стаж по специалността не по-малко от 5 години, които ще се избират и освобождават с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

В ръцете на тези шестима души ще бъде съсредоточено на практика почти всичко, свързано със здравния сектор, става ясно от предвижданите промени. Комисията ще (отказва да) регистрира и ще заличава регистрацията на всички видове лечебни заведения в страната; ще поеме функциите на Изпълнителната агенция по трансплантация; ще утвърждава по предложение на съсловните организации правила за добра медицинска практика и правила за добра медицинска практика по здравни грижи, като осъществява контрол по спазването им съвместно със съсловните организации.

Комисията също така ще контролира всичко това, като проверява съответствието на структурата, управлението, дейността и организацията на медицинското обслужване в лечебните заведения с изискванията на закона. Освен това тя ще проверява спазването на правата на пациентите в лечебните заведения и спазването на утвърдените медицински стандарти в лечебните заведения. Комисията ще контролира и качеството на медицинското обслужване в съответствие с утвърдените медицински стандарти, а също така ще проверява и спазването на утвърдените стандарти за финансова дейност от лечебните заведения. Тя ще реагира и на сигнали, свързани с медицинското обслужване и такива за корупция, ще предлага наказания и ще прилага „принудителни административни мерки“.

Правомощия новата комисия ще има и по отношение на контрола по спазването на утвърдените фармако-терапевтични ръководства и извършването на оценка на ефективността на терапията и т.н.

С промените се закриват редица структури към МЗ – Изпълнителната агенция „Медицински одит“, Изпълнителната агенция по трансплантация и Център „Фонд за лечение на деца“, а вероятно и Комисията за лечение в чужбина и Центърът за асистирана репродукция, като функциите на повечето от тях се поемат от мегакомисията, а тези на ЦФЛД и Комисията за лечение в чужбина – от НЗОК.

Сериозни промени се предвиждат по отношение на болниците. След измененията

нови болници ще се създават само след предварително съгласие на Министерския съвет

То ще се дава след оценка на потребностите на населението от медицинска помощ въз основа на Националната здравна карта. За целта ще е необходимо да бъдат представени информация за инвестиционните намерения, декларация за произход на средствата за реализирането им, информация за вида, структурата и предвиждания брой легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и нива на компетентност на съответните структури, както и становище от съответната районна колегия на Българския лекарски съюз или на Българския зъболекарски съюз на територията на областта, в която се създава лечебното заведение.

Разрешение или отказ за новото лечебно заведение пък МС ще издава в двумесечен срок, предвиждат промените.

С измененията държавата планира и

сериозна намеса в дейността на частните болници,

като финансовата им дейност ще подлежи на контрол от новата мегакомисия. В промените се указва, че всички лечебни заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на НЗОК или от държавния бюджет, следва да прилагат утвърдения от министъра финансов стандарт за болниците. Досега такова задължение имаха само държавните и общинските болници, но с този текст то се вменява и на частните, тъй като основното им финансиране е по линия на Здравната каса.

В случай на нарушение на финансовия стандарт всяка болница ще бъде глобена с от 500 до 1000 лв., а ако нарушението се повтори, мегакомисията има право да отнеме лиценза за дейност на болницата.

В допълнение, частните болници отново се вменява задължението да извършват обществени поръчки. С промени в Закона за обществените поръчки те се определят като публични възложители и публичноправни организации по смисъла на ЗОП.

Друга от промените, свързани с болниците, засяга заплащането за дейността им и най-вероятно ще удари основно по-малките общински лечебни заведения. С нея се отбеляза, че дадена дейност на болницата няма да бъде заплатена, ако е извършена от лекар, който не е на основен трудов договор. Изключение се прави за специалностите вирусология, клинична микробиология, клинична паразитология, клинична патология и нуклеарна медицина.

Към задълженията на болниците се включва и издаването на документ за всяка заплатена от пациент сума във връзка с обслужването му.

Други от промените оставят впечатлението, че частните болници вече няма да се ползват със статут на университетски. Според измененията Министерският съвет ще предоставя на висшите училища правата на едноличен собственик на капитала на държавни болници, които имат договор за обучение със съответното висше училище, а статут на университетски ще се дава само на болници, които са собственост на университет.

Сключването на Национален рамков договор

също да се промени, предвиждат управляващите. Според промените, Касата и Лекарския съюз (съответно Зъболекарския съюз) ще договарят ежегодно единствено цени, обеми, методики за остойностяване и закупуване на медицинска помощ и санкции. Промените в НРД пък ще се извършват с анекси, вместо ежегодно да се подписват нови рамкови договори, като първият анекс трябва да се сключи до 31 януари 2019 г. Ако анексите не бъдат подписани в срок, остават да действат условията на предходните НРД, предвиждат още промените. Ако пък при такава ситуация се налага промяна в НРД заради законови изменения, то промените ще се определят с решение на Надзорния съвет на НЗОК.

Една от основните промени при лекарствата засяга лансирания от управителя на НЗОК д-р Дечо Дечев

принцип „ефективност – ефикасност“

Според нея при предписване на лекарства лекарите и зъболекарите трябва да изпишат медикамента или терапевтичния курс с най-голяма разходна ефективност, която според предложеното определение е „най-доброто съотношение между постигане на терапевтичен резултат от прилагане на лекарствен продукт/лекарствена терапия и разходване на средства от бюджета на НЗОК за същия продукт/терапия, при съпоставянето му с друг/и лекарствен/и продукт/и или лекарствени терапии, представляващи терапевтични алтернативи и заплащани напълно или частично от НЗОК“.

С друга от промените, засягаща лекарствата, някои онкомедикаменти за лечение в болничната помощ ще влязат в цената на съответната клинична пътека, а няма да се плащат отделно, както е в момента.

Залагат се и още промени при плащането на лекарства от страна на НЗОК. Така например, Касата ще може да договори заплащане след отчитане на резултата от дадена терапия за медикаменти, за които е определено проследяване ефекта от терапията, а лекарства, за които в нормативите е определено договаряне на отстъпки, които обаче не са договорени, няма да се плащат.

Променят се и някои срокове, в които даден медикамент може да влезе в Позитивния списък. Така при подадено заявление за включване на нов оригинален медикамент Съветът по цени и реимбурсиране ще произнася в шестмесечен срок. Досегашният срок за това бе тримесечен.

Всички тези промени към момента са на ниво проект. Предстои обсъждането им в Надзорния съвет на НЗОК, а впоследствие – и в парламента. Какво от тях ще бъде прието и какво ще отпадне, предстои да видим.

Източник: https://www.zdrave.net/