Д-р Снежина Михайлова завършва медицина през 1999 г. в Медицинския университет в София. Има призната специалност “Клинична имунология” от 2006 г. Придобива научно-образователна степен “Доктор” през 2007 г. с проучвания върху имуногенетиката на множествената склероза. Специализира в областта на имунологията и молекулярната биология през 2003 г. в САЩ, а през 2007 г. – в университета в Нотингам. Разработва и въвежда алгоритъм за молекулярна диагностика на митохондриалните заболявания. От седем години се занимава с диагностиката и лечението на имунодефицитните заболявания. Научните й интереси са свързани с туморната имунология, имунодефицитите и невродегенеративните заболявания. 

С д-р Михайлова разговаряме за отбранителните сили на организма и как да се справим с настъпващите през студените месеци вирусни инфекции.

– За вирусите обикновено се сещаме, когато пипнем грип. Какво не знаем за тях, д-р Михайлова?

– Не знаем, първо, че вирусите са много видове. Последните изследвания показват, че на нашата планета са установени около 320 000 вида, разпространени сред бозайниците. Отделните видове имат различни серотипи. Например от семейството на аденовирусите (причиняват грипоподобни симптоми) са описани 14 подвида. Всеки път при заразяване с нов подтип, се развива заболяване и имунната система отговаря специфично. Ето защо, определени вирусни инфекции “повтарят”.

За грипния вирус важи същото правило: това, че сме изкарали един вид грип една година, не значи че втората година ще е същият серотип, третата пък е съвсем друг серотип и т.н. Затова ваксините, които се предлагат на пазара, всяка година се обновяват с цел да покрият най-честите серотипове, които се очакват за даден грипен сезон. И тъй като имунната система всеки път изработва антитела към точно определения подвид на даден вирус, причината отново да се разболеем от същия вирус най-вероятно е, че той има вече друг серотип, който ни е заразил. А обикновено, когато се изкара една инфекция, имунитетът остава до края на живота. Oпределени вируси причиняват злокачествени и отключват автоимунни заболявания.

– Българинът много обича да се самолекува и когато вдигнем температура, особено ако тя се задържи два-три дни, посягаме към антибиотика. Правилно ли е това?

– Не мисля, че някой не знае в днешно време, че всъщност вирусните инфекции не се лекуват с антибиотици. По-скоро дори човек да знае, че инфекцията е вирусна, към антибиотика се посяга профилактично, за да няма усложнения, което не е правилно. Вирусните инфекции протичат между 3-5 до 7 дни. Т.е. това, че на 2-3-ия ден няма подобрение, не значи, че трябва да се започне с антибиотика веднага. Напротив, втори-трети ден са най-критични при една вирусна инфекция и вече решението дали да се пие антибиотик или не, разбира се, трябва да става винаги след консултация с лекар. Ако след 3-4-ия ден, вместо да има известно подобряване на симптоматиката, нещата се  влошават, може да се премине и към антибиотично лечение. Но това, пак казвам, винаги трябва да е съобразено след консултация с лекар и след съответните изследвания – да се оцени действително има ли вече насложена бактериална инфекция или е една по-тежко протичаща вирусна инфекция, която трябва да се остави още малко време да бъде преодоляна чрез естествените защитни механизми на тялото. През това време пациентът трябва да е под наблюдение.

– Има вируси, които завинаги остават в човешкия организъм, след като веднъж са попаднали в него. Опасни ли са те?

– Това са най-неприятните и най-опасни вируси, които всъщност не се лекуват. Ако от една грипна инфекция човек се самоизлекува, защото организмът сам се справя и след като преболедува, този вирус повече не може да се установи в организма – това е едната категория. Другата категория вируси са тези, които са опасни, но се лекуват в съвремието – като хепатитните вируси. След заразяване с хепатит В или хепатит С, може напълно да се постигне излекуване или ремисия със съвременни препарати. И третата подгрупа са именно тези, които остават – т.е. имунната система нито може да ги “изчисти” напълно, нито има успешно разработени препарати, които напълно да излекуват инфекцията.

Такива са основно вирусите от рода на херпесните – херпес симплекс тип 1 и 2, варицела,  цитомегаловирусите, Епщайн Бар и някои по-редки вируси – като херпес вирус тип 6 и т.н. Единственият начин да не реплицират тези вируси е това, че имунната система ги потиска успешно, когато тя е здрава. В тези случаи вирусите остават в латентно състояние или “спят”. Всъщност, тези вируси са опасни дотолкова, доколкото в един момент – когато не могат да бъдат потиснати, се проявяват като рецидив на инфекцията. Обикновено това се случва при “спад” на имунната защита.

Ако имунната система продължава да не се справя успешно, “събудилите се” вируси могат да доведат до различни злокачествени заболявания, до автоимунитет. Напоследък има много проучвания, че тези латентни наши спътници са в основата на различни невродегенеративни заболявания, те могат да отключат множествена склероза, или латерална амиотрофична склероза, полиневропатии, лимфоми и много, много други патологии. Този вид вируси – особено от рода на Епщайн Бар, може да предизвика и синдром на хроничната умора. Човек страда от необяснима умора, сутрин става уморен, има неспецифични болки по мускулите, по цялото тяло, чувства се неработоспособен, болнав, поддържа субфебрилна температура и т.н. Обикновено обикаля по изследвания и болници, без да има диагноза. Нерядко на такива пациенти се изписват антидепресанти, а всъщност трябва да се изключи именно хронична нискостепенна вирусна реактивация.

– Често, особено ако сме изкарали няколко поредни настинки, си поставяме диагнозата – имунодефицит. Какво всъщност означава имунодефицит?

– Това, което хората разбират, когато го изричат, е съвсем различно от това, което, ние, като имунолози, определяме като имунен дефицит. Обикновено хората го казват, когато започнат по-често да боледуват или когато не могат да се възстановят напълно след няколко боледувания. Когато има такава хронична умора или когато се развие злокачествено заболяване – също казваме рухнала ни е имунната система.

Не че не са съвсем прави, защото имунната система е в основата на много патологии, но всъщност от наша гледна точка имунодефицит като диагноза може да се постави само след щателно изследване на имунната система. Изследват се различни клетки, антителата, които се синтезират, как те работят, преценява се дали има обективна причина някой да се притеснява, че е налице такъв дефицит.

Имунните дефицити се класифицират в две основни групи. Едните са вродени и са генетично предопределени. Човек се ражда с тях и те общо взето остават до края на живота.

Обикновено обаче това са по-тежките патологии, които започват още в детска възраст. Не всички, има някои имунни дефицити, които са вродени, пък се проявяват в по-късна възраст – след 20-ата година. Другите са придобити – т.е. има някакъв външен фактор или действие, което обуславя объркването на имунната система. И когато този външен фактор бива овладян, тогава има и подобрение в имунната система.

Външни фактори може да са инфекции  с вируси – като ХИВ например или Епщайн Бар и цитомегаловирус. Вторичните имунни дефицити могат да се проявят при различни метаболитни заболявания, като диабет, хронични бъбречни заболявания, може да бъде радиационно увреждане, вследствие на прием на медикаменти и т.н. Но всички те са поправими. В момента, в който се отстрани основната причина или състоянието бъде контролирано, имунната система се възстановява. За разлика от първичните, където това няма как да се получи, освен ако не се приложат специфични лечения от типа на трансплантация на хемопоетични стволови клетки или генетично лечение. И всъщност нашите пациенти, които лекуваме и проследяваме в клиниката, са именно с тежки имунни дефицити.

– На пазара се предлагат много видове имуностимуланти. Да им се доверяваме ли?

– Повечето от тези имуностимуланти се водят хранителни добавки и в тази си категория не са преминали клинични проучвания и не може да се каже, че ефектът е доказуем по някакъв начин, а хората черпят информация от личен опит или от медии и реклами. На някои помагат, на други – не. В крайна сметка, никой не може да бъде сигурен, че едно подобряване на общото състояние се е дължало именно на приемане на даден препарат, а не на самовъзстановяване на имунната система

Но при всички положения трябва да се знаят много добре някои правила. През последните години за някои имуномодулатори започнаха да се натрупват по-сериозни доказателства за ефекта от приложението им, има някои проучвания, макар и не съвсем мащабни, но които на нас лично ни носят добра информация. И когато ние като имунолози добием допълнително опит за употребата на даден препарат, вече знаем какво да очакваме като ефект.

Второ, всеки имуностимулатор трябва да се предписва от специалист, който разбира механизмите на имунния отговор, тъй като отделните препарати таргетират различни звена на имунната система. За да се избере най-правилният, е необходимо да се знае къде точно е страдащото звено в имунния отговор. Дали е в клетките на първичния отговор, които отговарят първи на инфекцията, или е по-нататък в специфичния отговор. И вече знаейки къде е нарушението, се избира най-подходящият препарат.

Второ, много зависи от дозите и продължителността на лечението. От изключително значение е и фирмата производител на тези хранителни добавки, тъй като ефектът много зависи от концентрацията на субстанцията, от чистотата, от начина на производство. И последното, което е много важно за имуностимулаторите, пак повтарям, самопредписанието дори на такива на пръв поглед “безвредни” субстанции не е препоръчително, поради това че всеки такъв медикамент всъщност би бил потенциално опасен при наличие на автоимунно заболяване.

Вие ще кажете: “О.к., ако има наличие на такова, все пак би трябвало хората да го знаят”. Ами, не! Повечето хора, които например биха развили автоимунитет, без да подозират, всъщност преминават през “междинен етап” – имунната система е на кантар. Човек е

предразположен да развие автоимунитет

и това би се случило при точно определени събития, които ще го отключат. Говоря например за Хашимото или дори за “склонност” към автореактивност, която може да се изрази с косопад, витилиго и др. При тези “деликатни” етапи една имуностимулация би тласнала процеса напред. А при условие, че вече има изразено клинично автоимунно заболяване, е абсолютно противопоказно използването на имуностимуланти.

– И все пак всички се разболяваме. Какви са вашите съвети, за да подсилим имунитета си за предстоящите студени месеци?

– Това, което ще кажа, е свързано с предходните разсъждения за имуностимулаторите и бих препоръчала следното на хората. Ако човек е здрав по принцип, няма хронични заболявания, по-добре да се въздържа от профилактичен прием на препарати, които допълнително да влияят по някакъв начин на имунната система и да се ориентира към рационално хранене. Тук може да се конфронтирам малко с веганите и вегетарианците, защото всъщност имунната система функционира оптимално, когато има белтък, и то точно определени видове, които не винаги могат да се набавят със заместители на месото и млечните продукти. Повечето от компонентите на имунната система са на белтъчна основа и ако има недостиг на тази основна хранителна съставка, няма как да очакваме да сме здрави.

Имунната система има нужда от витамини – няколко на брой, които са критични. И ако няма рационален внос на витамини, също не може да се очаква добра функционалност на имунната система. Като витамините най-оптимално е да се приемат от естествените им източници, а не като суплементи. Тъй като при естествения източник, който съдържа фибри и т.н., резорбцията на самия витамин е физиологична. Не може да се сравни с таблетна форма.

Трябва да се обърне внимание на нивата на витамин D – ето това е нещо, което хората наистина могат да изследват. Тъй като е установено, че българите, въпреки че сме в зона, която има достатъчно слънцегреене, се славим с доста ниски нива на витамин D. Този витамин е основният хормон не само на различни метаболитни процеси във връзка с костите, но и на имунната система. Имунната система ползва витамин D, за да работи. И когато нивата са ниски, съответно боледуваме по-често. И накрая, но не на последно място – спорт. Безспорно е доказано, че физическата активност и активността на имунната система са правопропорционално свързани.

Румяна СТЕФАНОВА

Източник: https://zdrave.to/