Доц. д-р Александър Ос-кар е невроофталмолог и детски офталмолог в Клиниката по очни болести на Университетска болница “Александровска” и доцент към Катедрата по офталмология на Медицински университет – София. Има над 70 публикации в списания в България и чужбина, както и повече от 50 участия в научни конгреси. Да припомним, че миналата година д-р Александър Оскар получи отличието “Значка на София” по предложение на кмета Йорданка Фандъкова.

От началото на 2016 г. д-р Оскар е председател на Организацията на евреите в България “Шалом”, а през 2012 г. организацията, съвместно с УМБАЛ ”Александровска”, стартира инициативата “Нарави добро” за очни прегледи на деца на възраст от 4 до 10 години. През всичките тези години чрез тази инициатива са прегледани хиляди деца не само от столичния град, но и от страната, като една част от тях са получили и безплатни очила.

Какви са основните причини, водещи до психогенно обособените зрителни нарушения при децата? Как се проявяват тези нарушения? Какъв е подходът при тяхното лечение и какво е участието на родителите? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с доц. д-р Александър Оскар.

– Д-р Оскар, впечатлих се от ваша статия, в която обяснявате, че зрението на децата може да се наруши и по чисто психогенни причини. Но първо искам да ви попитам на каква възраст могат да се случат тези зрителни, психогенно обусловени нарушения?

– Психогенно обусловени зрителни нарушения при децата могат да се случат на възраст 3-4 години до края на пубертета. Като най-висока е честотата им за възрастта между 8-9 и 12-13 години. По-често този проблем се наблюдава при момичетата, при по-емоционалните деца. Особено при деца, които имат някакъв семеен проблем (например родителите са в конфликт) и, разбира се, при деца, които са подложени на систематичен тормоз в училище. Пък и като цяло психогенната среда, в която живеем, значително допринася за разпространението на този проблем. През последните години той придобива много сериозни мащаби: като цяло, честотата е около 1,4 на 1000 деца годишно. Все повече родители водят на преглед децата си, които се оплакват, че не виждат добре, а реално няма никаква причина за това.

Във всички случаи трябва да се говори и информира за този проблем. Знаете ли кое е много интересно? Това, че при децата рядко се наблюдава симулация в това отношение. Те наистина вярват, че не виждат, дори и когато няма обективна причина да не виждат. За разлика от възрастните, които симулират много често, че не виждат поради една или друга причина.

– Вие посочихте основните причини и фактори за възникването на такова състояние, затова ще ви попитам в какво се изразява то? Как точно се проявява? От какво се оплакват децата?

– Най-често заболяването засяга и двете очи. За разлика от повечето очни заболявания, които по-често са едностранни. Например, т.нар. мързеливо око много по-често засяга едното око. Докато психогенно обособената загуба на зрение в детска възраст много често, в повече от 90 {533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от случаите, засяга и двете очи едновременно

Т.е., двустранно, почти симетрично засягане. При възрастните е обратно – много по-често става дума за едностранно, отколкото за двустранно засягане. Децата най-често казват, че виждат само в далечината или например виждат големите обекти, но не и детайлите. Или грубо казано, имат 10-15{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} зрителна острота.

– Т.е., родителите не трябва да неглижират подобни оплаквания, а да обърнат внимание и да вземат мерки?  

– Точно така, трябва да обърнат сериозно внимание, защото невинаги такова нарушение се дължи на психогенно обособена загуба на зрение. Може да е оптичен неврит в детска възраст, т.е., възпаление на зрителните нерви, може да е тумор, който да притиска зрителните пътища. Много причини могат да доведат до намаляване на зрението в детска възраст. За щастие, именно психогенно обособеното намаляване на зрението е една от най-благоприятните, най-доброкачествените диагнози. Защото при адекватно поведение и лечение зрението на детето се възстановява напълно.

– Как се стига до това пълно излекуване? 

– Първо, очният специалист трябва да има опит с деца, както и с такъв тип заболяване. Често ми се случва да преглеждам деца, които са консултирани от други специалиалисти. А те, разтревожени от находката, ги насочват със съмнение за сериозни заболявания. А в крайна сметка излиза психогенно обусловено намаление на зрението. Така че относно въпроса ви, децата трябва да бъдат обстойно преглеждани, за да се изключи всеки един аспект, предполагащ сериозно заболяване. Да се изключи и най-м                   ото съмнение за наличие на органично увреждане на зрителната система. И така да се стигне до правилната диагноза.

– А включвате ли родителите в този процес след установяване на диагнозата и когато започне лечението?

– Задължително, няма как иначе. Първо децата се преглеждат и лекуват в присъствието на родителите. След това се провежда разговор и в присъствието на детето. Но е желателно да се проведе разговор и само с родителите, без да присъства д етето. Най-важното е да се обясни на родителите, че детето няма да ослепее, състоянието е лечимо, но е необходимо търпение.

– В този смисъл, какви съвети бихте дали на родителите?

– Най-разумната препоръка, която мога да дам, е винаги, когато имат съмнение за някакъв очен проблем, а и друг сериозен проблем, да търсят консултация със специалист, за да могат да получат адекватно мнение и препоръка за състоянието на детето.

През изминалата година в детския очен кабинет на “ДКЦ- Александровска” са прегледани 3275 деца с такъв проблем, като средната им възраст е 10 години. Над 80{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от тях са момичета, а при 90{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от пациентите са засегнати и двете очи. Намалението на зрителната острота варира от 0,1 до 0,3. Много рядко тя пада под 0,1, като най-често е в диапазона 0,15 – 0,2. Подобрение на зрителната острота с поне два реда в рамките на 4 седмици е установено  при всички 163 хоспитализирани деца и при 75{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от малчуганите, преминали през очния кабинет. При останалите 25{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} се наложи провеждане на консултация с детски психиатър.

– Д-р Оскар, какви други очни заболявания и нарушения при децата са по-чести? 

– На първо място това е т.нар. мързеливо око, или по медицински – амблиопия. Това заболяване засяга 5{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от всички деца. Т.е., ако имаме група от 100 деца, 5 от тях ще са с този проблем – говоря за всяка година. Представете си мащаба на проблема. Тъй като това е заболяване, което се лекува само до 8-9-10-годишна възраст. И ако не се диагностицира навреме и се пропусне този период, след това нищо не може да се направи за подобряване зрението на детето. Много искам именно на това да обърнем сериозно внимание. И, разбира се, отново да подчертая важността на провеждането на редовни прегледи, дори и профлактични. Дори и да нямат оплаквания децата, дори и да нямат сериозни съмнения родителите, нека търсят консултация с детски очен лекар.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Проф. д-р Боряна Делийска, д.м.н., е началник на Клиниката по нефрология в Университетска болница “Царица Йоанна – ИСУЛ”, специалист по нефрология и вътрешни болести. Проф. Делийска е член на Управителния съвет на Българското дружество по нефрология; член на Европейската асоциация по диализа и трансплантация; на Европейската бъбречна асоциация; на Световното дружество по нефрология. Тя е външен експерт към НЗОК, член на комисии към Ректората на МУ, към Министерството на здравеопазването, към Министерството на образованието и науката. Член е и на редакционните колегии на няколко списания. Многократно е специализирала в университетски клиники в Германия – Мюнхен, Йена, Ерланген, където е изнасяла и лекции. Има над 160 публикации в чужди и български списания, автор е на няколко книги.

Предлагаме ви интервю с проф. Делийска по повод състояние, което се оказва един от съвременните проблеми на обществото и влиза в групата на т.нар. тихи убийци. Става дума за хиперурикемията – повишено ниво на пикочната киселина в организма.

Какви са основните причини за повишаване нивото на пикочна киселина в организма? До какви усложнения може да доведе хиперурикемията? В какво се изразява лечението й? Кога общопрактикуващите лекари трябва да насочват своите пациенти за изследване нивото на пикочна киселина в организма?

– Проф. Делийска, в какво се изразява хиперурикемията, какво е характерното за това състояние? 

– Хиперурикемията е състояние, изразяващо се в повишаване нивото на пикочна киселина в кръвта над нормалните стойности. По-късно, с напредване на заболяването, вече се появяват клиничните белези на подагра – с болки, най-често в палеца на крака. Имайте предвид, че при подагра може да има болка и във всяка друга става на човешкия организъм. Характерно при хиперурикемията, което всъщност е и проблемът при това състояние, е, че в началото то е безсимптомно. Но също толкова увреждащо за различни органи и системи в организма както и самата подагра. Т.е., ако не се измери нивото на пикочната киселина в кръвта, човекът няма да знае, че има хиперурикемия, че нивото на този показател е над нормата. Също както при холестерола или кръвното налягане – пациентът няма да знае, че те са повишени, ако не си измери тези показатели. И всъщност това е един от съвременните проблеми на обществото, именно защото хиперурикемията е без никаква клинична изява. Пациентът не знае, че нейното ниво е повишено, в същото време няма никакви оплаквания. И съответно търси лекар, когато вече се появят ставните оплаквания, с подаграта.

– Смятам, че е важно за читателите да научат какви са основните причини за повишаване нивото на пикочната киселина?

– Причините са от най-различно естество, а в тази връзка броят на хората с хиперурикемия, и то в световен мащаб, нараства. От една страна, това се дължи на начина на живот: приемане на много богати на белтъчини храни; приемане на по-голямо количество фруктоза също така. А фруктозата я има във всички безалкохолни напитки, включително и в прясно изцедените сокове.

Т.нар. скрита фруктоза  се приема, без да обръщаме внимание чрез всички продукти от сладкарското производство – бисквити, вафли, фабрично приготвени сладкиши и др. Проблемът е, че те се подслаждат вече не със захар, а със захарно-фруктозен сироп, който е по-евтин. Ако ежедневно се консумира по-голямо количество изцедени сокове, това също се отразява неблагоприятно на нивото на пикочната киселина. Затлъстяването и наднорменото тегло също са свързани с повишено ниво на пикочната киселина.

Тя може да се повиши и при хронични бъбречни заболявания, както и при някои генетични предразположения. В крайна сметка, настъпва дисбаланс между количеството белтъчини, които сме погълнали, и отделената пикочна киселина. Нека уточня, че при разграждането на животинските белтъчини в организма се образува пикочна киселина. Тя обичайно се отделя около 90{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} в урината от бъбреците и само 10{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от изпражненията. Т.е. повишеният внос на пурини и намаленото излъчване могат да доведат до повишаване нивото на пикочна киселина. Но дори и при нормално излъчване, ако в организма постъпват повече пурини, пак може да се стигне до повишаване нивото на този показател.

Друга причина за това състояние е широкото използване на диуретиците, които са едни от основните лекарства при високо кръвно налягане и при сърдечни заболявания. А също така и приемът на малки дози аспирин – много популярно сред хората средство за профилактика на сърдечносъдови заболявания, би могло да повиши нивото на пикочната киселина. И още една причина, не по-малко характерна, това е гладуването. Важно е хората да запомнят този факт, защото има много такива, които мислят, че с гладолечение ще се излекуват. Пикочната киселина не се повлиява добре от гладолечение, напротив – тя може да се повиши.

– Може ли да се говори за рискови групи при това състояние? От гледна точка на пол, възраст и т.н.?

– Докато преди се смяташе, че повишената пикочна киселина и най-вече подаграта е болестта на богатите, “царската болест“, както са я наричали старите лекари и засяга основно мъже, то сега се оказва, че жени в постменопаузалния период също много често са с повишени нива на пикочната киселина. И също страдат от подагра, т.е. това не е изцяло мъжка болест. Относно възрастта, мога да кажа, че имаме и млади пациенти, има и такива с генетични предразположения. И нещо много интересно, което вече масово се посочва в публикациите: ако бебето е било с ниско тегло при раждането, то е предразположено към повишени нива на пикочната киселина. В тази връзка, има заболявания, които трябва да се изключат като причина за повишаването на този показател.

– Проф. Делийска, какви увреждания нанася хиперурикемията на различните органи и системи?

– Първо, от страна на ставните заболявания, както вече стана ясно, прогресията на повишената пикочна киселина е свързана с появата на подагра. При прогресия на подаграта се образуват т.нар. тофи – това са своеобразни натрупвания по различни стави, които са с различен размер и могат да доведат до инвалидизиране на пациента. Категорично обаче има много данни в световната литература, според които повишената пикочна киселина, дори и без поява на подагра, е пряко свързана с развитието на хипертония или с трудното повлияване на високото кръвно налягане. Тя е свързана и с промени в сърдечния ритъм и сърдечната честота, както и с прояви на други сърдечносъдови заболявания. Включително сама по себе си хиперурикемията може да увреди бъбреците, а увредените бъбреци от своя страна са фактор, който може да повиши нивото на пикочната киселина. Т.е. ние не изследваме това състояние, без да знаем, че го има. А не знаем, че го има, защото няма никаква проява, няма оплаквания. Но в същото време то бавно уврежда различни органи и системи в организма.

– Бихте ли посочили кога, при кои състояния е желателно изследване нивото на пикочната киселина в кръвта?

– Да, мисля, че не е съществен проблем по-голямата част от хората да се изследват, особено ако са с наднормено тегло; ако са със захарен диабет; ако вземат отводняващи средства; ако вземат аспирин в малки дози; ако обичат по-често да похапват месо; ако са с тежка хипертония, която трудно се повлиява; ако получават прескачания на сърцето. Не трябва да забравяме, че пикочната киселина е един от основните фактори за образуване на камъни в бъбреците, независимо дали са оксалатни или уратни.

При такива болни задължително трябва също да се изследва и лекува повишеното ниво на пикочна киселина, което ще намали честотата на рецидивите на бъбречнокаменната болест. Пикочната киселина е задължителен показател за изследване и при болни с различни хронични бъбречни заболявания.  Ето при такива състояния е желателно да се изследва нивото на показателя в кръвта.

В тази връзка мисля, че пропуснах да спомена алкохола като една от причините за повишаване нивото на пикочна киселина. Включително и бирата, за която се казва, че е “фабрика за пурини“. Това са онези вещества, които са в основата на появата на повишена пикочна киселина. В тази връзка, ако човек прекалява в алкохола, с бирата в частност, също не е лошо да се изследва за ниво на пикочната киселина.

–  Лекува ли се хиперурикемията? 

– Категорично. При установяване на хиперурикемия тя се лекува. Дори стойността да е малко по-висока от нормалните граници, дори да е леко повишена, тя се лекува. В момента на пазара има основно два медикамента, които са съвременни, прилагат се за лечение на повишената пикочна киселина в целия свят и се понасят много добре от пациентите. Задължително се провеждат лечебни курсове с тях, като медикаментозното лечение върви заедно с известни промени в хранителния режим.

В тази връзка искам да отбележа, че говоря за диетичен режим, който е съобразен с храната, която болният консумира, т.е. индивидуален хранителен режим съобразно начина на живот. Но този хранителен режим в никакъв случай не трябва да влошава качеството на живот на пациента. Казвам това, защото в стремежа си да бъдем перфекционисти по отношение на хранителния режим понякога това води до лошо качество на живот. Все пак е важно човекът как се чувства и как живее. Особено сега, когато идват едни хубави коледни празници, когато всички ще се изкушаваме да похапнем и неща, повишаващи нивото на пикочната киселина. Затова нека всичко да бъде с мярка, но и да не нарушаваме доброто качество на живота ни…

Това е основното, което препоръчвам на болните, защото рестрикцията не е начин човек да се оправи от каквато и да е болест. Но, ще се повторя, трябва да се съобразяваме, тъй като организмът реагира на всичко, което му е в повече – било то мазнина, било то захар, било то животински белтъчини, било то фрешове по един литър ежедневно, било то бира – по три бири на ден… Всеки от нас обича различните изкушения, те придават “цвят на живота“, но трябва да се съобразяваме и всичко да бъде с мярка.

Подготвени ли са общопрактикуващите лекари?

“През последните може би 6-7 години в България все по-често се говори за повишеното ниво на пикочната киселина, преди появата на ставните оплаквания. Самата аз много пъти съм изнасяла лекции на различни мероприятия на общопрактикуващите лекари – било то на техни конгреси, било то на конференция. И съм доволна, че в голяма степен колегите – общопрактикуващи лекари, вече са запознати с тази тема. Между другото, според последните европейски препоръки за хипертонията, които бяха представени от Европейското дружество по хипертония през август тази година, повишената пикочна киселина застава на пето място като причина за сърдечносъдови заболявания. Тя като показател се нарежда след холестерола, но преди диабета, за който всички знаем, че е заболяване, свързано с много повишен сърдечносъдов риск. Това според мен е един нов поглед относно профилактиката и лечението на тези заболявания. Като целта е както се търси дали човек има повишен холестерол, така да се търсят и високите нива на пикочна киселина и съответно да се лекуват. И смятам, че общопрактикуващите лекари вече са много добре подготвени  в тази материя”, обясни експертът.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/