Проф. д-р Здравко Каменов е началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на Университетска болница “Александровска” и ръководител на Катедрата по вътрешни болести при Медицински университет – София.  Има придобити специалности по ендокринология и болести на обмяната и вътрешни болести, и магистърска степен по “Здравен мениджмънт” във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет – София. Има първата за България квалификация по сексуална медицина от Екзаминационния комитет на Европейското дружество по сексуална медицина. Специализирал е в областта на ендокринологията във Великобритания, Дания, Япония, Австрия, Италия и САЩ. Той е първият български лекар, получил за работата си в областта на ендокринологията медала на Американската асоциация на клиничните ендокринолози. Проф. Каменов има над 320 научни трудове, цитирани в повече от 1500 медицински списания и книги в чужбина.

– Проф. Каменов, какво е менопауза и защо се налага в този период жената да бъде по-внимателна за здравето си?

– Менопаузата е точно определен момент в репродуктивата история на жената. И това е датата на последната менструация, свързана с хормонална активност, след което в продължение на една година няма менструация, т.е. тази диагноза се поставя ретроспективно. Преди менопаузата има период от четири до шест години, който се нарича пременопауза. След нея има друг период, който се нарича постменопауза. Тези два периода, които обхващат заедно 6-12 години, се обобщават с понятието перименопауза, което добива гражданственост като климактериум  –  преходен период от живота на жената, свързващ репродуктивната й възраст с напредналата.

Хормоналните промени в женския организъм започват значително по-рано – може да се каже още след 40-ата й година, като в началото се оформя един синдром на дефицит на прогестерон – хормон, който участва в бременността, менструалния цикъл и ембриогенезата при жената. Менструациите стават нередовни, може да бъдат по-обилни, а вече след 45 години започва да намалява и естрогеновата продукция – другите хормони, които се произвеждат в яйчниците. Така че средно около 50 г. българката реализира менопаузата. Тя обаче може да бъде и по-ранна. Когато е под 45 години – говорим за ранна менопауза. Когато е под 40 години, говорим за преждевременна овариална недостатъчност. Казвам го, защото има и млади жени – на 30-35 години, при които спира менструацията. Тогава трябва да се търсят причините за това. Зад една спряла менструация могат да стоят редица патологични състояния, като например повишена продукция на пролактин от тумор в хипофизата. По принцип,тези тумори се появяват при жени в по-млада възраст.

– Казахте, че един от симптомите за менопаузата, е нередовният цикъл. Какво още може да подскаже на жената, че навлиза в такъв период и какви са последствията от него?

– Могат да се появяват редица симптоми на дефицита на естрогени като най-общо ги обединяваме в три големи групи. Едната включва невровегетативния и невропсихичния комплекс. Това са краткосрочни прояви, срещащи се при преобладаващата част от жените и свързани с горещи вълни, с изпотяване, с нервност, напрегнатост, световъртеж, безсъние, влошаване на концентрацията на вниманието и когнитивните функции, необяснимо безпокойство и раздразнителност. Тези симптоми имат тенденция след менопаузата да намаляват и с течение на времето да изчезнат. При някои жени пък въобще може да няма оплаквания.

При други се появяват тези обичайни оплаквания, но изчезват в рамките на 3-5 години. Но има и жени (около 5{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978}), при които те персистират в продължение на 10 и повече години, т.е. практически не изчезват.

По-нататък след менопаузата имаме средносрочни прояви. Те са свързани с промените в урогениталния апарат и се срещат при една четвърт до половината от жените. От една страна, след намаляването и изчезването на естрогените се стига до атрофия и изтъняване на вагиналната лигавица. Променя се нейната киселинност и бактериален състав. Защитните бактерии намаляват, увеличават се патогенните бактерии, лигавицата става по-лесно ранима, нерядко се развиват възпаления – колпити, които се изразяват в дразнене, болки при полов контакт, сухота на влагалището и т.н. Тези промени водят и до сексуални нарушения. Сексуалните дисфункции при жените (намаление на половото желание, възбудата, оргазма или появата на болка при половия акт) са по-чести от тези при мъжете, но на тях рядко се обръща необходимото медицинско внимание. Промени настъпват и в пикочните пътища, долният уринарен тракт – често уриниране, рецидивиращо възпаление на пикочния мехур и уретрата, парене при уриниране. Нерядко по-нататък, особено когато имаме преди това някакви по-тежки раждания, травми, свличане и т.н., може да се появи инконтиненция – неволно изпускане на урина.

Имаме и дългосрочни прояви, които всъщност са най-големият проблем след менопаузата. Основното, което дава отпечатък върху здравето и продължителността на живот на жената, са промените в обмяната на веществата, сърдечносъдовата система и в костите. Развива се метаболитен синдром с повишена честота на затлъстяване, артериална хипертония, захарен диабет, нарушения в мастната обмяна. Жените по принцип имат по-нисък сърдечносъдов риск от мъжете, но след менопаузата в рамките на десетина години този риск се изравнява. След менопаузата настъпват и промени в кожата. Приблизително с 2{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} на година намалява колагеновото съдържание в кожата, с около 1{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} годишно намалява дебелината на кожата, тя става по-суха, появяват се бръчки и всякакви други неприятни кожни прояви.

– Но по статистика жените живеят по-дълго от мъжете.

– Да, така е и тази разлика в развитите страни е около 5 години, в България – 7 години. Но въпреки това сърдечносъдовите заболявания, които са причина номер едно за смъртност и при жените, прогресират, особено след спирането на менструацията.

– Много се говори “за” и “против” хормоналното лечение.  Трябва ли да се прилага хормонално лечение и кога да започне то?

– Хормоналното лечение, е една много голяма тема. Тя претърпя бърза еволюция през последните три десетилетия. Преди тридесетина години, когато започвах своята кариера като ендокринолог, с огромен ентусиазъм наблюдавахме ефектите и предписвахме хормони. Процентът на прескрипциите на естрогени в някои развити европейски страни беше около 30, а в САЩ стигна почти до 50{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от постменопаузалните жени. Смяташе се, че това е начинът жената да запази своето здраве и да остане завинаги млада. После започнаха да се натрупват някои данни, имаше проучвания, които излязоха в началото на това хилядолетие – 2002 г., и които показаха, че хормоните всъщност нямат толкова голяма полза в сърдечносъдов аспект, както това се предполагаше. Малко по-късно излязоха данните от едно голямо проучване в САЩ – Инициатива за женско здраве, резултатите от което бяха доста изненадващи в неблагоприятен аспект.

В това проучване освен неща, които се знаеха или се предполагаха, се оказа, че след хормонозаместителна терапия има известно увеличение на риска от инфаркти и инсулти. Дотогава ние смятахме, че естрогените имат протективен ефект – това което говорихме в началото на разговора ни. И започнахме да си задаваме въпроса защо се случва така. Преди “Инициатива за женско здраве” имаше едно голямо наблюдателно проучване при медицински сестри в САЩ, което показа точно обратния ефект – че ако една жена се лекува с хормони, рискът за сърдечносъдов инцидент намалява наполовина. При един по-детайлен анализ се оказа, че и двете проучвания са прави по своему.

Във второто проучване при сестрите бяха изследвани по-млади жени, които започваха хормонално лечение около менопаузата си. Докато в проучването “Инициатива за женско здраве” възрастовият диапазон на участничките, стартиращи с хормони, беше от 50 до 79 години. Така почти една четвърт от тези жени започваше хормоните след 70-годишна възраст. Тогава стана ясно, че колкото по-далече е периодът на започване на хормоните след менопаузата, толкова по-малко са ползите и са повече рисковете от това лечение. И това е лесно обяснимо, защото съдовете се променят, те започват да реагират парадоксално и на хормоните, които иначе имат благоприятен ефект. Впечатлението от сензационните негативни новини на “Инициативата за женско здраве” доведе до неоправдано неглижиране на някои много интересни и отдавна очаквани резултати.  Това проучване показа, че навременното хормонално лечение намалява риска не само от фрактури на прешлените на гръбнака, но и на бедрената кост. Рискът от захарен диабет пък намалява с 18{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978}. При лечение само с естрогени (без гестагени) намаля с 23{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} и рискът за карцином на гърдата. С всяка декада се увеличава процентът на жените, които имат остеопороза и фрактурите, които могат да настъпят, водят до намаляване на продължителността на живота. По-специално това са бедрените фрактури. След бедрена фрактура малка част от жените възвръщат изцяло функционалния си капацитет, около 20{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} не преживяват края на първата година, а 60{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от останалите жени остават в различна степен инвалидизирани.

Така че, ако трябва да обобщя – изводите, които можеше да се направят от анализа на тези проучвания, са, че ако една жена започне хормоналното си лечение около и скоро след менопаузата, тя има много повече ползи, отколкото рискове Естествено от своята наследственост, от гените, никой не може да избяга. Започването на хормоните трябва да става след комплексна оценка на очакваните ползи и рискове на конкретната жена, т.е. да има индивидуализиран подход.

– Има ли спасение от остеопорозата?

– Хормоналното заместително лечение има доказани благоприятни ефекти. Има много “препарати”, най-вече от различни билки, които се рекламират, и ако те съдържат фитоестрогени, вероятно имат някакъв благоприятен ефект. Разбира се, за да се докаже той трябва да са проведени съответните клинични изпитвания – лекарите се доверяваме на медицината, базирана на доказателства. Но най-мощен ефект имат самите хормони, защото основната причина да се развие постменопаузалната остеопороза, е дефицитът на хормони. На базата на това, което беше доказано, че намаляват фрактурния риск, те могат да послужат както за превенция на остеопорозата, така и за лечението й. Днес ние имаме достатъчно мощни и нехормонални средства, които повишат костната плътност и здравина и затова те са първа линия на лечение. Но хормоните, дадени дори с други индикации, също имат този благоприятен ефект.

– Можем ли да забавим менопаузата?

– Можем в някаква степен, като намалим рисковите фактори. Например, тютюнопушенето води до подраняване на менопаузата. Всякакви стресови състояния, напрежения, други болести също могат да доведат до ранно прекратяване на цикъла. Когато говорим за много ранен процес, тогава често са включени редица автоимунни механизми на увреда на яйчниците. Така че един здравословен начин на живот с нормално телесно тегло, с достатъчна физическа активност, без тя да е прекомерно много, се отразяват добре и в този аспект. Една душевна хармония, ако щете, хармония с партньора вкъщи, с децата, в службата и т.н. Няма категорични данни в това отношение, но тези няколко фактора, които ви изброих, имат отношение към известно забавяне на менопаузата и негативните последствия от нея. Имам много пациентки, които се лекуват с хормони и които поддържат добро състояние.

Румяна СТЕФАНОВА

Източник: https://zdrave.to/

Началникът на Клиниката по дерматология във ВМА-София д-р Весел Кантарджиев е трето поколение лекар. И двамата му дядовци – по майчина и по бащина линия, са били професори. Неговият баща – проф. Тодор Кантарджиев, е директор на Националния център по заразни и паразитни болести. От 2004 г. до 2006 г. д-р Весел Кантарджиев работи като доброволец в Клиниката по дерматология на ВМА. След това 4 години специализира в нея, като продължава да работи тук като ординатор, от 2014 г. става началник на отделение, а от юни 2015 г. вече е началник на клиниката.

Херпес зостер е често срещано заболяване, което се проявява с неприятни обриви, които засягат кожата и периферните нерви в определена зона на тялото. Смята се, че около 50{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от хората над 80 години могат да получат херпес зостер. Кои са симптомите на херпес зостер и за лечението на това заболяване разговаряме с д-р Кантарджиев.

– Какво е херпес зостер, д-р Кантарджиев?

– Херпес зостер е вторично заболяване, причинено от реактивацията на варицела зостер вирус след прекарана първична активна или латентна инфекция обикновено в ранна възраст. Варицела зостер вирусът е алфахерпес вирус от семейството на херпесните вируси, който причинява две заболявания – варицела и херпес зостер, които протичат с различна клинична картина. Предава се по въздушно-капков и контактно-битов механизъм. Попаднал в организма, вирусът се размножава в епителните клетки, следва първично и вторично разпространение по кръвта. При първичното се засяга черният дроб и слезката, а при вторичното – Т-клетки, отговорни за протеини, които се свързват с рецепторите на кожата, водещо до нейното увреждане. Засяга и сензорните неврони, където остава в латентно състояние.

– Какво активира вируса?

– Активирането на вируса корелира с острата фаза на друга инфекция или обострянето на хронично заболяване. Обикновено се свързва с наличието на стрес, претърпяна травма, провеждането на лъчетерапия, както и приемането на имуносупресори.

– Кой е предразположен към това заболяване?

– Херпес зостер обикновено се среща при хора над 50-годишна възраст, но е възможно да се прояви и при млади, които са имали първична варицелна инфекция през първите години на живота си. Възможността за развитие на заболяването се увеличава с възрастта. Според последните проучвания херпес зостер се среща при 2,5 на 1000 души между 20 и 50 години, при 5,1 на 1000 между 51 и 79 години и съответно 10,1 на 1000 при възраст над 80 години.

При имуно-компроментирани пациенти, например тези с HIV, заболяването е в пъти по-срещано.

– Каква е клиничната картина на заболяването и кои части на тялото може да засегне?

– Протичането на заболяването може да се раздели на няколко фази. Първата протича между 5-7 дни и се манифестира с гъделичкане, сърбеж или болка, като все още няма кожна изява. В някои случаи може да се сбърка със симптоматика при инфаркт или плеврит. Дерматологичната изява се наблюдава в над 95{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от случаите, като представлява еднообразен обрив, представен от групирани мехурчета,  изпълнени с  течност върху зачервена кожа  по хода на съответния засегнат нерв едностранно. На 3-ия ден има нов тласък на заболяването, а на седмия се наблюдава образуването на корички.

– Заразен ли е херпес зостер?

– Заболяването херпес зостер само по себе си не е заразно, но херпес зостер вирусът, който го причинява, е. Ако човек не е прекарал варицела, то той може да се зарази по контактен път, ако обривът на пациента с херпес зостер не е достигнал до образуването на корички.

– Какви усложнения може да предизвика заболяването?

– Херпес зостер може да протече с много усложнения. Най-честото от тях е постхерпесна невралгия, което се наблюдава при 10-15{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от пациентите. Възможно е засягането на очедвигателното рамо на  троичния нерв, което може да доведе до слепота. Друго усложнение на херпес зостер засяга вестибуло-кохлеарния нерв, познато още като Рамзи-Хънт синдром, водещо до главоболие, гадене, повръщане и глухота. Възможна е и вторична инфекция, при което могат да се засегнат черният дроб – хепатит, бял дроб – пневмония, или мозъка и менингите – енцефаломенингит.

– Може ли да се говори за превенция? Помагат ли имуностимулаторите?

– Превенцията на първичната инфекция с варицела се е превърнала в основен фокус в световен мащаб. Използва се прилагането на варицела зостер имуноглобулини за всички съмнителни имунокомпроментирани пациенти при първия им досег с вируса, до 96 часа от експозицията. Също така, се препоръчва и за майки, заболели няколко седмици преди раждането. Протективният ефект трае до три седмици.

Одобрено е и прилагането на варицела зостер ваксина, която е високоефективна. Прилага се в две дози – едната на 12 месеца на детето и втората между 4- и 6-годишна възраст, за да се осигури протекция и да се индуцира продължителен ефект. Проучванията показват, че ваксината осигурява цялостен имунитет в 70-90{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от случаите, като е установено, че ваксинираните деца страдат много по-рядко от херпес зостер в сравнение с тези, придобили естествен имунитет след прекарана първична инфекция. Засега ваксината не е задължителна в България, но се обсъжда включването й в имунизационния календар като компонент от тривалентата ваксина – морбили, паротит, рубеола.

Имуностимулаторите имат определена роля в превенцията на заболяването, но те не могат да осигурят цялостен имунитет, затова се препоръчват като допълнителна мярка за предпазване.

– Какво е лечението?

– При херпес зостер е важно лечението да започне през първите 72 часа, но предприемането на мерки в рамките до 7-ия ден не е фатално. Прилагането на противовирусни лекарства например Acyclovir и Valaciclovir – е терапията одобрена от Американската федерална агенция по лекарствата.

Прилагат се и аналгетици за постхерпесната невралгия. Витамин B комплекс също е препоръчителен. Важно е да се знае, че приемането на аспирин по време на заболяването може да доведе до сериозни увреждания в черния дроб.

 – Херпесът, който се появява по устните, може ли да прерасне в херпес зостер?

– Херпесът по устните се предизвиква при инфекция с херпес симплекс вирус, а херпес зостер е в резултат от инфекция с варицела зостер вирус. Макар и да са от едно семейство, двата вируса не са свързани. Честата реинфекция с херпес симплекс може да е сигнал за отслабена имунна система, което впоследствие да доведе до реактивация на варицела-зостер вируса по друг механизъм.

Румяна СТЕФАНОВА

Източник: https://zdrave.to/