Пациентски вестник

– Д-р Константинов, как се чувствате като директор на болница в условията на пандемия?

– Работата е както винаги, но значително съм намалил контакта с пациенти. Имам предвид, че почти не преглеждам и малко влизам в операционната. Всеки ден идват някакви указания, разпоредби, искане на информация, попълване на таблици – чисто административна дейност. Останалата, по-креативна управленска дейност, свързана с развитието на болницата е почти замряла също. Извънредното положение у нас и рестрикциите в Европа пряко се отразяват на плановете, които имахме.

– Нарушен ли е нормалният ритъм на лечебното заведение, трябва ли хората с онкологични проблеми да се притесняват, че няма да получат нужното лечение?

– Ритъмът частично е нарушен. Дъщерното ни дружество, занимаващо се с извънболнично лечение практически е спряло работа. Няма профилактика, скрининг, установяване на заболявания с ранни симптоми, неонкологичната патология липсва. Но иначе за вече диагностицираните пациенти място за притеснение не трябва да има. Тяхното лечение продължава напълно нормално, разбира се, взети са определени противоепидемични мерки. Сериозно затруднение има при рутинното проследяване след лечение – там също сме ограничили работата си. За месец-два няма да е фатално, но ако не бъдат разхлабени мерките в определен момент ще се влоши качеството на лечение.

– Какви са приходите на вашата болница, намаляха ли заради пандемията? Как ще се справите?

– Може би ние сме по-леко засегнати, имайки предвид че лечението на онкологично болните не е спирало. Но да, като цяло приходите намаляват, броят на нови пациенти намалява, а това ще окаже отражение в следващите месеци. При нас често пациентът се диагностицира, после оперира, следва медикаментозна терапия или лъчелечение. Това е процес в няколко месеца. Ако днес имаме по-малко диагностични интервенции и операции, то в следващите месеци ще имаме по-малко химиотерапия и лъчелечение. В същото време разходите растат – за предпазни средства, дезинфектанти. Смятам, че ще се справим, защото имаме всичко необходимо, а все повече пациенти идват при нас за химиотерапия и лъчелечение след интервенции в други болници.

– Мярката да се плаща по 85{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от лимита на болниците, които са засегнат от пандемията, разумна ли е? А какви ще са последиците от нея?

– Да, намирам я за разумна. Тя е един балансиран компромис, с който няма да се допусне болниците да пострадат тежко финансово. Да, някои от тях ще платят определена цена, но кой в момента не страда? Ефектът би могъл да се смекчи с вътрешни решения – например отпуски за персонал, който не е натоварен, особено ако има натрупани стари, които не са ползвани. Какъв ще е ефектът от нея зависи колко време ще продължи всичко. За момента се правят само догадки.

– Какво показва налагането на тази мярка – адекватно ли е по принцип финансирането на болниците? Трябва ли да продължим да плащаме на пациент в здравеопазването?

– По принцип финансирането на болниците е дълбоко неадекватно. Това го говоря от години. Но винаги съм акцентирал върху механизма на заплащане и държавната политика по отношение на болниците. Аз казвам, че плащането чрез клинични пътеки и формиране на бюджетите на исторически-лобистки принцип не е добро решение. Тези думи последните 10 години винаги са били глас в пустиня. Всички предпочитат да въртят клишета и оксиморони като „остойностяване на клиничните пътеки“, „договорно начало“, „повишаване цените на клиничните пътеки“.

Плащането на преминал пациент има своите предимства, недостатъци и ограничения. „Парите следват пациента“ е също едно от клишетата, който яростно ни се налагаше като догма и единствена истина. Само че ето, днес идва момент, където на предна линия са специалности като инфекционисти и и реаниматори. Ако оставим чистите пазарни сили и финансови потоци да действат, колко инфекциозни отделения мислите, че бихме имали? Плащането на болниците принципно е добре да бъде свързано с броя на болни, които обслужват. Но не чрез бруталната простота на клиничните пътеки, а като се държи сметка за тежест и комплексност на всяко едно конкретно лечение. Което пък изисква и ясна политика – не рояк от болници, устремени към доходоностните за момента дейности, а болници, от които обществото има нужда. Включително и за моменти като днешните. Във всичко това държавата трябва да е сериозно ангажирана, иначе не става.

– Ковид-19 какво показа на нас и на света, ако го ползваме като нова гледна точка върху здравните системи? Кои са силните и слабите страни, които вирусът осветли?

– Рано е за подобни изводи. COVID-19 стана пандемия благодарение на непознатата до момента мобилност на хората, страховете и последвалите решения покрай болестта до голяма степен са обусловени от тази глобална комуникация, включително и виртуална, която имаме чрез социални и мобилни мрежи, различни медии. Тепърва трябва да се анализира до колко моделите на здравни системи са играели роля в различното представяне на държавите и каква е ролята на чисто политическите решения, които в различните държави бяха различни. Да не забравяме, че в момента между големите световни икономически сили има крайно изострено съперничество, което не подбира средства – от спестяване на информация, до целенасочени кампании за дезинформация. Всички тези фактори трябва да се изчистят и чак тогава да сравним представянето на различните здравни системи.

– Смятате ли, че мерките, които се въведоха у нас и в другите държави за ограничаване на пандемията са адекватни?

– Адекватността на дадени марки зависят от изпълнението на целите, които са търсени от тях. Ако сведем целите до това да има минимален брой заболели и смъртни случаи, тогава мерките у нас може да окачествим не само като адекватни, а като хиперадекватни. Но проблемът става по-сложен, ако погледнем в бъдещето. Защото на всеки е ясно, че обществото не може да остане затворено и да функционира нормално при подобни мерки. Ако се опрем само на числата и не гледаме какво става по света, случващото се у нас дори не може да квалифицираме като епидемия. Предаването на вируса практически е спряло. Но няма и не се изгражда имунитет у хората. Какво би станало, когато утре отпаднат ограниченията и се окажем „девствени“ за вируса в мобилна Европа, където с цената на много заболели епидемията е в края си, или е преминала? Най-лошият ми страх е след ограниченията и икономическите загуби да изживеем това, което стана в другите страни със закъснение от няколко месеца. Тогава ще е трудно да дадем добра оценка за адекватност. Тайните ми надежди да не се стигне до този сценарий не са към властта, а към слънчевото греене и атенюацията на вируса. Е, ако случайно изскочи някакво чудодейно лекарство би било още по-добре.

– Знаем ли вече колко опасен е вирусът и колко трябва да се притесняваме?

– Всеки ден информацията ни се допълва. Поведението спрямо болестта се подобрява. Да, имаме представа. Но нека не забравяме, че зад общите числа стоят реални човешки съдби. За починалите той е 100{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} убиец. Потвърждават се първите информации, че мнозинството хора преболедуват в лека степен, дори безсимптомно. Тези дни данни от щатите, които вече са най-засегнатата страна, показват, че хоспитализациите са 4.6 на 100 000 население, като 90{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от хоспитализираните имат някакво хронично заболяване. Леталитетът е свързан с възрастта и наличието на съпътстващите заболявания – хипертония, затлъстяване, диабет и т.н. Притесненията ни не трябва да са по-големи от това, да спазваме хигиенните и противоепидемични марки. Другото е Божа работа. Да, благодарение на медиите ще научите, че някъде млад човек без други заболявания е починал. Но вземащите решения трябва да гледат общата картина и да не се поддават на казуистиката.

– Притеснени ли са колегите ви, които може би всеки ден се сблъскват с болни от Ковид-19 хора? Иначе казано – имаше ли известна паника сред медицинските специалисти заради това, че вирусът е нов и оказа ли това влияние върху начина, по който се реагира на пандемията?

– Притеснение имаше и има. И то е напълно разбираемо, човешко. Все пак любопитно е как хората реагират. В такива моменти може да различиш истински отдадените на професията личности от тези, за които това е просто форма на препитание. Паника в нито един момент не е имало. Неясноти, недостиг, противоречиви реакции – много пъти. Вече сме почти месец в извънредно положение, без в страната да са се случили драми. Надявам се добре да сме се подготвили за по-сериозна среща със заразата.

– За или против масовите тестове сте?

– Винаги съм „за“ смислените неща. Всеки, който ми казва, че трябва масово да се тестува или да не се тестува трябва да изложи аргументи. Първо трябва да се поясни какво точно се разбира под масов тест, в смисъл какъв обем хора, групи да обхване. Второ – вида му. Трето – какво се очаква да научим от него. Четвърто, наученото как ще промени поведението ни днес. Пето – може ли резултатът да ни подведе, колко би бил достоверен. Шесто – можем ли да го осъществим на практика (съществува ли, имаме ли ресурси, ползите оправдават ли средствата). Докато не видя структурирани отговори на тези въпроси, аз съм в невъзможност да се произнеса. А гледам не само аз, а и много други хора по цял свят, включително лидери на държави.

– Очаквате ли големи негативни икономически последици за България след пандемията?

– Те са неизбежни. Живеем в отворен свят. Всички ще пострадат. За нас ще е успех, ако икономическият удар не бъде много по-силен от този в другите страни. Не забравяйте, че някои ще извлекат и ползи от всичко това. С тях те ще компенсират поне частично негативните последици. Питахте за тестове – тях някой ги прави и печели, същото е с маските, с респираторите, консумативите. Утре пазарите ще искат липсите да се попълват с какво ли не. Тези, които са на първа линия като производители ще дръпнат най-бързо. Другите ще купуват.

– А промени в здравеопазването? Какви?

– Тук съм най-голям песимист. Мисля, че след пляскането от балконите и снимките в предпазни костюми и разчупени форми във Фейсбук няма да последва нищо. Дългосрочното мислене не ни е силна черта. След края на епидемията политиците ще въздъхнат облекчено и с радост няма да си спомнят за здравеопазването.

Източник: clinica.bg

„Изтегляне на медикамент от цялостната терапия ще наруши постигнатия баланс, който е много трудно да се постигне при пациенти с ревматоидни заболявания. Това ще доведе до обостряне на състоянията на хората, до хоспитализация, понякога и до летален изход“. Това каза пред БНР Боряна Ботева, председател на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания.

Организацията алармира, че болни с тежки диагнози са застрашени да останат без лечение. Причината е в липсата на основни медикаменти за лечение.

Ботева съобщи, че има отговор от Министерството на здравеопазването, че липсващите медикаменти за лечение на ревматологични заболявания могат да бъдат доставени в болниците по реда на Наредба 10 за нерегистрираните в България лекарства:

„Болниците в момента са си набавили тези медикаменти единствено за лечение на пациенти за коронавирус, тъй като същото лекарство, което ползват пациентите с ревматоидни заболявания, се оказва, че работи при пациенти с коронавирус“.

В предаването „12+3“ Боряна Ботева заяви, че има законова възможност, която е абсурдна:

„Най-добрият начин е да се регистрира медикамент в България… Медикаментът е евтин и малко над 4000 души в България го използват, затова няма интерес досега към него. Сега обаче цената на суровината за този медикамент е скочила в пъти. Заради повишената цена може би фирми ще проявят интерес“.

За случая е информирана Европейската лига за борба с ревматизма.

Източник: БНР

„Доколко кривата на новите случаи ще нараства плавно и кога ще направим т.нар. плато, зависи от обществото – как спазваме указанията на Националния оперативен щаб и ще желаем да се предпазим. Това каза пред БНР д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на БЛС. По думите му от много неща зависи как ще протече епидемията в България.

Д-р Брънзалов коментира в предаването „Преди всички“, че лекарите не са учени да лекуват по телефона, но на този етап това е начинът за контакт между личен лекар и пациент:

„Стараем се да осъществяваме бърз контакт с пациентите, които имат оплаквания, но може да има изкривявания, защото преглед по телефона е нещо неосъществимо“. Той коментира, че често хората прибягват до самолечение и късно търсят лекарска помощ. Според него това често се случва при хора, завърнали се от чужбина, които нямат личен лекар в България.

Заместник-председателят на БЛС припомни, че за вирусна инфекция антибиотиците не са подходящото лечение и уточни, че не се изписват антибиотици по телефона, защото за тях трябва рецепта. Той изтъкна, че решението ще е електронната рецепта.

Лекарят уточни, че личните лекари не трябва да посещават пациентите по домовете им:

„Ако не опазим лекарите, ще стане като в Италия – те признаха, че не са опазили медицинските си специалисти. Нямаме алтернатива, с която да можем да се справим. опитваме се максимално близо да бъдем до нашите пациенти. Трябва да гледаме на всеки от тях като на потенциално заболял от Covid-19“.

Той посочи, че общопрактикуващите лекари са разбрали, че трябва да си помогнат сами, защото от държавата са получили 8000 маски за еднократна употреба, която може да стои на лицата им за 2 часа:

„Благодаря на големия футболист Димитър Бербатов! Създаде се кампания „Героите в бяло“ и в момента офисите на нашите колеги са складове за разпределение на всякакъв вид защитни средства“.

Според д-р Брънзалов в дните на великденските празници са необходими по-строги мерки:

„Съществува риск от епидемични взривове по храмовете. Апелираме да се спазват мерките на оперативния щаб, за да не се затрупат болниците от заразени с коронавируса“.

Във връзка с настояването на БЛС за „зелен коридор“ за деца в парка и за отваряне на женските консултации, д-р Николай Брънзалов каза, че отговорът от Министерството на здравеопазването е бил, че на този етап не може да се осъществи.

Ще намерим решение и за ваксинирането на децата по имунизационния календар, но науката казва:

„В епидемична обстановка да се поставя на изпитание имунитетът на пациентите по друг повод – е рисково!“.

Източник: БНР