Пациентски вестник

Наблюденията ми за лечението с хлорикин и хидроксихлорикин са противоречиви. В ранните стадии на заболяването, когато има индикации, че ще протече тежко, използването на хидроксихолорокина е много удачно. В напредналите стадии обаче или когато болния постъпи късно в клиниката за лечение, мога да кажа, че почти няма ефект. Това каза началникът на катедра „Инфекциозни болести” във ВМА доц. Георги Попов пред Нова телевизия в отговор на въпрос относно проучвания в САЩ, които определят медикаментите като неефективни.

„Лечението на коронавируса е комплексно. Ние натрупахме значителен опит в лечението на тази инфекция, от 8 март е първия ни пациент. Започнахме с първия вариант на този антималариен препарат – хлорикин фосфат, който има значително по-големи странични ефекти от хидроксихлорикина, който включихме впоследствие към лечението“, уточни той.

По думите на доц. Попов симптоматиката от коронавируса е твърде разнообразна. „Тя не е еднозначна като една пневмония. Клиничните оплаквания са доста разпръснати и това си има своите обяснения. Рецепторите на вируса се намират в много тъкани на организма – като се започне от горните дихателни пътища – с гърло, хрема, кашлица, долните дихателни пътища са тежки вирусни пневмонии, като след това се наслагват и бактериални. Оплаквания от проблеми със стомашно-чревния тракт – от липса на апетит и обоняние до разстройство и болки в корема. Това е доста разпръсната симптоматика“, каза той.

„Това заболяване е изключително тежко за хора с предхождащи заболявания и са увредени, за хора с онкологични заболявания, за хора с диабет, сърдечносъдови заболявания, с наднормено тегло. Протича много тежко. Вирусът направо изяжда като със зъби белия дроб“, допълни доц. Попов.

„Не бих казал, че се намираме в пика на заболеваемостта от коронавирус. Той няма да изглежда като един връх, а ще бъде платообразен. Предполагам, че към края на април, началото на май ще настъпи този обрат в развитието на инфекцията”, прогнозира той.

Според него е възможно да има втора вълна на COVID-19 при следващо застудяване на климата през есента или зимата, но смята, че броят на болните ще спадне със затопляне на времето.

„Ако се стигне до пик на заболяването, след това ще има дълга опашка. Спадът на заболеваемостта не е една обратна синусоида на качването. Ще слизаме доста плавно до свършване на тази инфекция. Епидемията, като опашка, ще се проточи много по-дълго от 13 май”, допълни още доц. Попов.

Той посочи още, че предпазните маски имат своята роля в предотвратяването на пандемията. Коронавирусът е респираторно заболяване, чието разпространение могат да предотвратят не само маските, но и дезинфекцията на повърхностите.

Източник: zdrave.net

„Мисията Милосърдие“ е рубрика, в която вече три месеца правим колективен портрет на съсловието на медицинските сестри и акушерките. Тези, предимно жени в бяло, които са важни за цялото човечество Образът, който рисуваме днес е на една жена на 68 години, пенсионирана като главна медицинска сестра преди три години. Тя е емблема в българското сестринство, с много награди и призове, които са признание за нейното милосъръдие. Мария Чепишева е бившата главна медицинска сестра на шуменската болница.Според нея в ситуацията около разпространението на коронавируса всеки от нас трябва да е строг към себе си и да спазва предприетите мерки, които са респектиращи: „Аз съм убедена, че ако вярваме в това ,което ни казват ще излезем с победа от тази ситуация. Изпадала съм в моменти с масов травматизъм, знам какво е да приемеш 10 души в болница, чиито имена не знаеш и ги обслужваш само по номерата“. Разочарована съм от реформата в здравната система, която не е довършена, но колегите са смели и съпричастни с професията си. Хората работят и в такава ситуация, във всякакви условия, но е необходимо да се цени сестринската професия, защото ние сме недооценени. Съсловието е разделено, имаше много протести, но въпреки това ние надграждаме нашите възможности. Трябва обаче и политическа воля, за да бъдат подобрени условията на работа. Сестрите трябва да бъдат страна по договорите със Здравната каса.
„Не може само едните да имат оценка за своя труд“.И продължава в по-личен план:
„Сестринството е моят живот изпълнен с дух на респект и светлина. Това е моята детска мечта, но ми трябваха много години, за да открия огромните трудности и изпитания на тази професия. Кандидатствах медицина, но не исках да стана лекар, а сестра. Това беше породено от моя роднина, която беше медицинска сестра – интелигентна и прилична жена. Гледала съм я как работи, тя ме е провокирала и до ден днешен не спирам да работя.“Мария Чепишева е била сестра в реанимационното отделение на шуменската болница, във времена когато никой не е знаел как се работи в ОАРИЛ (Отделението за анестезия, реанимация и интензивно лечение).
„Там съм се срещала очи в очи със смъртта. След конкурс станах главна сестра на същата болница. Всичко, което съм получила като награди и похвали, го дължа на целия екип, с който съм работила. Моментът, в който бях главна сестра имаше дисциплина и уважение. Статутът на главната сестра зависи от мениджмънта на болницата. Зависи и от начина, по който ще се подходи, тъй като е трудно да спечелиш доверието на директора. Идва момент, в който се разбира, че без главната сестра не може, защото тя е тази, която се занимава с целия персонал в болницата. Тя комуникира с всеки и работи с всеки.“Мария Чепишева е почетен председател на регионалната колегия на медицинските сестри в Шумен, тъй като е неин основател. По инициатива на Съвета на здравни грижи, преди 15 години тя организира семинар за сестринството, който прераства в годишна международна кръгла маса, която събира годишно над 1000 медицински сестри, за да обменят опит за подобряване на качеството на медицинските грижи. Госпожа Чепишева води клинична практика към филиала на МУ във Варна. Изпитва професионален респект към нейната главна сестра, с която продължава да споделя мнение за здравните грижи. На нея се дължи и автономността на главната медицинска сестра на шуменската болница, която е пренесена като традиция и се пази до днес.

Източник: БНР

„Инфекцията с новия коронавирус се разпространява сред хората и няма вариант да бъде спряна, като си седиш вкъщи. Всички мерки имат за цел да ограничат заболяването. Това е въздушно-капкова инфекция – нещо, което се е случвало, случва се и ще се случва. Ние знаем какво да правим, когато има епидемия, пандемия. По-странното е, че този вирус има малко по-различни характеристики от тези, които познаваме досега“. Това коментира пред БНР д-р Росица Кръстева, началник на онкологичен център и началник на отделение по медицинска онкология.

Тя подчерта, че лечението на пациентите със злокачествени заболявания не бива да бъде спирано, но трябва да бъдат взети мерки, за да бъдат предпазени от заразяване.

„Това, че пациент е установен с Covid-19 не е драма… Преди три-четири месеца имахме грип А, последва грип Б, ние сме лекували пациенти с рак и с друг тип инфекциозни заболявания. Това не е драма, не е сензация“.

В предаването „Преди всички“ д-р Кръстева подчерта:

„Пациентите с диагноза рак не са на първо място в рисковата група… Потенциалните мишени са хората с компрометирана имунна система“.

Източник: БНР

– Доц. Киров, как се справяме в борбата с коронавируса? Има ли опасност да изпуснем ситуацията?

– Това, което трябва да се обясни и разбере е, че заболелите и преболедувалите ще се увеличават и това е един естествен процес. Това, което трябва да се прави, е чрез разумни и добре обмислени действия, които да са едновременно защитаващи, но и щадящи, да се ограничат нежеланите ефекти от болестта. А нежеланият ефект е един – смърт в резултат на заболяването. Доброто в лошото е, че знаем коя е най-застрашената група хора – възрастните над 60 г. и допълнително утежняващ фактор е наличието на определени съпътстващи заболявания. Към тях трябва да са насочени най-строгите, но разумни мерки. Мерките към останалата част от обществото трябва да са различни. Трябва да се осъзнае, че времето, в което можем да сме потопени под водата и без въздух не е неограничено и ще трябва да се покажем на повърхността и да поемем пак въздух. Изпадането в едната или другата крайност – прекалена рестрикция или фриволност, може да доведе до „изпускане на ситуацията“.

– Не прекаляваме ли с информацията, хората вече като че ли се преситиха и има риск да се получи обратния ефект?

– Да, прекалява се, защото информацията е хаотична, частична, без общ поглед или анализ. Друга част пък е целенасочено подбрана по начин, който се харесва на представящите я. Постоянното внушаване и създаване на паника и страх е нож с две остриета. Думи като „загинали“, „жертви на“ и други, плюс драматизъм вповече, не са удачни. Разумно и откровено е рецептата. Например, говори се за смъртност. Абсолютно неправилно. Това, което се съобщава ежедневно за починалите е „леталност“ или „леталитет“, което означава броят починали от болестта разделен на броя на болните от съответната болест. Но и тук съобщаваните цифри са условни, защото не е ясен и няма как да е общият брой на заболелите. Има безсимптомни форми на протичане, както и такива, които ще са с много леко протичане и няма да бъдат отразени от самите пациенти като оплакване към лекар (а дори да го направят не подлежат на доказване по приетия алгоритъм) и не влизат в статистиката, но техният брой може да достигне, според публикации в нашата литература, до 86{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}. Ако се вземе предвид това, у нас вероятно в момента има или са преболедували – доказани плюс недоказани, около 8 000 човека. Всеки може да изчисли леталитета в единия и другия случай. Смъртността е броят на починалите поради определено заболяване, разделено на цялото население. Може да се определи на 10 000 човека или друга цифра за целите на статистиката. В заключение, трябва да има обективна информация, както и коментари без елементи на каквото и да било внушение. Истината е, че има проблем, който няма да приключи за месец или два, но ще бъде решен.

– Как оценявате изискването за маски и по улиците, има ли смисъл от тях?

– Моето лично мнение остава непроменено. За мен са излишни, но трябва да се спазва необходимата дистанция. Няма логична обосновка за тази мярка. Това е един вид презастраховане. Трябва да се носят на закрити обществени места, когато посещаваш, ако успееш, възрастни хора. Но, заповедта към момента е друга и всеки би трябвало да я спазва.

– Можете ли да си обясните това ожесточение срещу Църквата, когато пазарите бяха препълнени с хора?

– Затварянето на пазарите доведе до стълпотворения в магазините за такива стоки от различен калибър, т.е. преместване на струпването на хора от едно на друго място. Мисля, че с Църквата бе постигнато съгласие и компромисен вариант.
– По-добри или по-лоши ни прави тази пандемия?

– Това тепърва ще се установи. Странно е обаче, как сега ни се обяснява, колко е чудесно да не се срещаме очи в очи с други хора, за да общуваме, как можем да си „чукнем дистанционно великденските яйца“ и други подобни. Допреди епидемията имаше други опасения, как всичко това ни лишава от някои човешки изключително важни черти. За това казвам, че добро или лошо, то трябва да се казва без патос и мелодраматизъм. Да, има проблем, който налага да се отдалечим един от друг, въпреки че това въобще не е хубаво и много неприятно, но ще трябва да го понесем. Това е истината.

– Решиха ли се проблемите при общопрактикуващите лекари, които категорично са на първа линия, а като че ли бяха забравени при осигуряването на защитни средства?

– Според дефиницията на НОЩ (може да се чуе в един от брифингите), първа линия са само тези, които работят с болните от COVID-19. Ние очевидно не попадаме в тях, тъй като при нас болните идват преди да са доказано болни. Мисля, че не е по-малко рисково да работиш в неизвестност (нашият случай), отколкото да знаеш с кого се срещаш. Всъщност и помощта на държавата спрямо нашата обезпеченост с лични предпазни средства, изразяваща се в 8 000 еднократни маски, е достатъчно красноречива илюстрация за отношението към ОПЛ и линията, на която сме поставени. Факт е, че преобладаващият брой заболели медицински специалисти са извън местата, дефинирани като първа линия.

– Има ли риск от неглижиране на останалите болести на пациентите покрай КОВИД-19?

– Не бих го нарекъл неглижиране, а временно прекратяване на дейностите или значително ограничаване. Но ако продължи по-дълго време това положение би могло ще се стигне до неприятни резултати. Това е доста обширна тема.

– А има ли опасност за здравната ни система? Къде може да се пропука?

– Към момента, ако говорим за COVID, се ползва малка част от капацитета на системата. Проблемът е по-скоро в мерките за безопасност спрямо медицинските специалисти, отколкото леглова или апаратурна обезпеченост. Това обсъдихме преди малко.

– Смятате ли, че решението касата да плаща 85{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от очакваните приходи е справедливо?

– Това е временно решение, някакъв вид компенсация, която към момента приемаме. Разбира се, с надежда за скорошна промяна в ситуацията.

– Получихте ли си вече парите за март и има ли някакви проблеми с плащанията?

– Плащанията за предходния месец обикновено се извършват към края на текущия. Ще ги получим. В това не се съмнявам.

– Ще поискате ли допълнително възнаграждение от 1000 лв. и за ОПЛ?

– При нас заплащането е по друг начин, както казах преди малко.

– Как мислите, ще делим ли занапред времето на преди и след Ковиди-19?

– Ние хората имаме свойството доста бързо да забравяме и да преиначаваме фактите, така както ни харесва, особено когато е минало доста време. Но мисля, че e възможно COVID-19 да се превърне в „другарче“ на сезонния грип и да ни навестяват ежегодно с променлива сила. Но до тогава вярвам, че ще бъде създадена и годна за масова употреба ваксина, както и вероятно ще се открият медикаменти, които да противодействат на инфекцията в определена степен.

– А ще се променим ли към по-добро или изпитанието е било напразно?

– Мисля си, че повечето от лошите, ще си останат лоши, а добрите подложени на изпитанието ще станат по-добри, защото последните могат да го оценят. Но светът е такъв, какъвто е. Има и зло, има и добро. Ако няма нощ, как ще оценим колко е хубав слънчевият ден?

– Какво ще пожелаете на колегите си след Великден – този духовен празник, който би трябвало да ни извисява?

– Живот в здраве!

Източник: zdrave.to