Пациентски вестник

Парламентът прие окончателно измененията в Закона за донорството и трансплатациите, с които у нас беше разрешено кръстосаното донорство. Битката за това позволение беше водена от години от началника на Клиниката по нефрология и трансплантация в Александровска болница проф. Емил Паскалев. Пред Zdravе.net той разказа дали е удовледотворен от успеха на битката и защо тя беше толкова важна. 

Проф. Паскалев, беше приет закона, позволяващ кръстосаното донорство. Какво се променя за пациентите, които трябва да бъдат бъбречно трансплантирани?

Това е един по-особен вариант на бъбречната трансплантация, но касае трансплантацията от жив донор. Примерът е ако една майка с кръвна група А има дете, на което трябва да се дари бъбрек, но то е кръвна група Б, тя не може да го направи, защото са несъвместими. И това е проблем. Успоредно с тази двойка има друга, при която майката е с кръвна група Б, а детето – с кръвна група А, където също е налице несъвместимост. Вариантът да се случат тези трансплантации е, когато майките си разменят местата. Това дава по-добър шанс за по-голяма преживяемост на трансплантирания орган. Това обаче не се случва така просто, както го описвам. Не може да им сменим местата само на базата на кръвната група. Има и други имунологични показатели, които също трябва да са съвместими минимум 50{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}. Едва тогава може да се случи трансплантацията. Това е съвпадяемост по специфични антигени, които се следят преди трансплантацията. Има ред характеристики, които трябва да бъдат изпълнени. Те няма как да се скрият, няма как да се пренебрегнат, риск не може да се поеме просто така. В медицината, особено в трансплантологията, има толкова принципи, които ако не бъдат изпълнени, нещата ще са катастрофални. Но дори и в по-малка степен на съвместимост е възможно да се случи.

Има ли достатъчно двойки в България, при които може да бъде реализирано кръстосаното донорство?

Това става изключително на база случайност, няма закономерност. Тя може да предопредели и повече и по-малко двойки. Още повече, че е много малък броят на тези живи донори, които могат да бъдат подготвени и на тази основа ние не можем да си направим достоверни изводи.

Защо тогава водихте битката за кръстосаното донорство?

Защото дори и да има две такива двойки, които може да се разменят, да имам възможност и позволение да го осъществим. Дори да е само за двама пациенти. Това е хуманно. Второ – това нещо се прави в Европа, в която сме и ние. Никак не е логично всички други да го правят, само ние – не. Ние трябва да сме в унисон с другите европейски държави, няма как да изоставаме. По-големият парадокс е, че такъв вид трансплантации се правят на български двойки в чужбина и те идват при нас за проследяване. Ние не можем да трансплантираме, но когато се върнат тук, сме задължени да ги наблюдаваме. Това е голяма парадокс, несъвместим с никаква логика.

Трафикът на органи ли е само причина за забраната за живо донорство без роднинска връзка?

Основното е заради трафика на органи. Без роднинска връзка всеки ще има желание да си осигури донор. Ще има и хора, които по различни причини, включително и социални, ще са готови да се подложат на това. Това навсякъде подлежи на правна регулация. Спор за това няма, навсякъде е така и така трябва да бъде. Все още се случва на някои места по света. Но след като бъде извършена трансплантацията, пациентът спира да е пациент там и става пациент в страната, от която произхожда. Тези, които са направили услугата, вече нямат отношение и ангажимент към този пациент.

Вие имал ли сте такива пациенти?

Назад във времето – да, когато имаше туризъм към Пакистан. На практика много голям процент от тези туристи бяха точно такива случаи. Сега българските граждани ходят основно в Турция. Документация, която обаче получаваме от Турция за пациентите, не е изрядна медицински, по правилата. Има много информация, която е задължителна, за да можем да наблюдаваме пациентите и когато тя липсва човек може да се съмнява в хиляди неща. Предполагам, че няма да изненадаме аудиторията, ако кажем, че документите могат да се нагласят такива, каквито са необходими. Така тези, които работят на база на документи, са спокойни. Има документация, с която пациентите идват при нас и в една от епикризите донора е с едно име, а в друга на същия пациент е с друго име. В такъв случай какво може да си мисли човек? Нито на единия, нито на другия документ може да се вярва. Има епикризи, в които пише, че е направена трансплантация от жив донор, но донора липсва. Нито знаем пола му, нито възрастта, нито медицинската характеристика. Има и такива, които идват почти без документи. Пише – има извършена операция по трансплантация и точка.

Какво се случва с тези пациенти? Донорите идват ли при Вас?

Не идват донорите на една част. Там, където майката е донор на детето, идват заедно и нещата са повече от ясни. Там където не е ясно кой е донора, започваме обширно изследване, насочено към трансплантирания бъбрек. Много често ни трябват данни от донора, които ние нямаме. Тогава работим с повишено внимание, че рискът ще дойде всеки момент. Обикновено тези пациенти ги обследваме по-често. Когато трансплантацията е извършена не по правилата органът много често и по-рано е отхвърлен. Когато говорим за такива остри случаи, това се случва на първата година и то в първите шест месеца. Има и случаи, при които показателите, въпреки че на пръв поглед са добри, дават да се разбере, че в една по-далечна перспектива нещата няма да са добре, но ще стане по-бавно – на втората година. В това отношение има достатъчно показатели, които следим, а и опитът ни вече не е никак малък.

Все още у нас успешните трансплантации сякаш са малко. Така ли е действително?

Какво разбирате под успех?

Човек да живее дълго и без проблеми с трансплантирания орган.

Характеристиката за успеваемост е следната – на първата година от трансплантацията 95{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от всички трансплантирани бъбреци трябва да функционират, да са загубени около 5{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}. На петата година трябва да работят около 80{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}. На десетата година трябва 70{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}-50{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} да продължават да функционират. Нашата успеваемост на десетата година е 57-58{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}. Това е едно прилично европейско ниво. Представете си, че имаме двойка баща и син. Бащата е на 45 години, синът на 20. Средната продължителност на живот на мъжкото население е около 79 години, което означава, че и бъбрекът на бащата има около 35 години живот. Ако го присадим на неговото дете, което е на 20 години, то колко е физиологичната му преживяемост? 55 години, защото този бъбрек е вече стар, той е физиологично износен. Няма начин да накараме този бъбрек да се подмлади и това момче или момиче от 20 години да живее до 80. Това са лимитирани от физиологията неща. Най-голямата преживяемост на трансплантиран бъбрек в света досега е близо 40 години. В България най-дългата преживяемост е 32 години. Първата успешна трансплантация у нас е през 1969 г. България е закъсняла с едва 14 години от първия успешен случай в света. Продължителността на живота на трансплантираните пациенти е лимитирана от физиологични закони. Една много добра преживяемост има Франция – 85-87{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}. Разликата с България е 30{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}. Питам откровено – разликата между Франция и България 30{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} ли е? Тя е 130{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} най-малко. Няма как да прескочим макрорамката, но въпреки това смятам, че за нашите условия се представяме добре.

Каква е причината тогава българите да предпочита да се трансплантират в Турция?

Че в България не стават достатъчно като брой. За миналата година има направени 36 трансплантации в Българи. В света една трансплантация е ефективна, когато се правят 25 трансплантации на милион население за година. Един трансплантиран пациент струва на държавата България три пъти и половина по-евтино, отколкото пациент на хемодиализа. В различните европейски страни това съотношения стига до 7 пъти по-евтин да е трансплантирания пациент от този на диализа. Причината за това е, че трансплантираният пациент е като здравия. Консумира на държавата много малко по-малко средства за лекарства, отколкото на диализа. Най-важното обаче е, че трансплантиран пациент във фертилна възраст може да има деца, което не се случва при пациентите на диализа. Това няма как да се оцени с пари. Най-големият парадокс е, че трансплантиранията пациент работи както здравите хора и плаща данък „здраве“.

Източник: zdrave.net

Прекомерният прием на алкохол и преяждането, освен до наднормено тегло, водят до метаболитен синдром и стеатоза

При много пациенти, заразени с коронавирус, болестта започва със стомашно-чревни проблеми. Как да различим тези симптоми с оплакванията, вследствие на хронични заболявания на храносмилателната система и вирусен хепатит, какви са последствията за черния дроб от прекомерния прием на алкохол и преяждането по време на изолацията и доколко са обратими – отговорите потърсихме от специалиста по вътрешни болести и гастроентерология д-р Радин Цонев, началник на Отделението по гастроентерология и ръководител на Центъра  по Хепатология на МБАЛ-Токуда:

„Това, което наблюдаваме, е, че когато хората потърсят гастроентеролог, обикновено е късно да помагаме. Визирам раковите заболявания, които зачестиха напоследък, защото пациентите постъпват след два месеца забавяне. При наличие на симптоматика и неглижирането й поради опасност от коронавирус, те идват във вече декомпенсирано състояние – с тумори на стомаха, на дебелото черво и на панкреаса“.Втората група от пациенти, които търсят помощ, са тези, които са посегнали към алкохола още от началото на пандемията. Според специалиста много от хората в България приемат за норма приема на 100-150 грама алкохол всяка вечер, което многократно надхвърля безопасното количество, което може да се обработи от черния дроб.

„Не случайно нормите на СЗО за ежедневен безопасен прием са 20 до 25 милилитра чист алкохол дневно. Това се равнява на бира от 330 милилитра, чаша вино или шот с твърд алкохол“.

Българинът няма култура на пиене

Ако пациентът е приемал редовно алкохол и преди изолацията или вече има чернодробно заболяване (стеатоза), дори и един запой може да причини чернодробна недостатъчност и необходимост от трансплантация.

„Не говорим за два месеца, а за прием на алкохол за 2-3 дни. Затова запоят е едно от най-опасните неща за черния дроб, по-вреден дори и от хроничното пиене. В момента, в който един човек влезе в запой, черният дроб дори не може да цирозира – настъпва т. нар. остра мастна дистрофия, патешки черен дроб с чернодробна недостатъчност, кома и смъртен изход“.

Други фактори за възникване на заболявания, които не са свързани само с пандемията от коронавируса, са стресът и преяждането. Според д-р Цонев, резултатът е наднормено тегло и метаболитен синдром.

„Тези 5-10 килограма, които всеки от нас е натрупал през принудителната почивка, ще доведат до увеличаване на сърдечно-съдовия риск, а в по-дългосрочен план на метаболитния синдром, свързан със захарния диабет, подаграта и неалкохолната стеатозна болест на черния дроб, а след време до фиброза, която е първата степен на цирозата и рака на черния дроб“.

40 процента от световното население е с наднормено тегло

В България проблемът засяга около 30 процента от хората. Основен фактор за метаболитния синдром е липсата на физическата активност. За да избегнем последствията и чернодробните проблеми, специалистът съветва да спазваме диетичен режим и да изминаваме минимум 10 хиляди крачки на ден.

Стресът води най-вече до проблеми с горния гастроентериален тракт, свързани с рефлуксна болест, обостряне на гастритите и проблеми с дебелото черво. Необходимо обаче да се изключат други сериозни заболявания с подходящите изследвания. Специалистът смята, че всеки пациент трябва поне веднъж годишно да изследва чернодробните ензими – АЛАТ, АСАТ и ГГТ, с които, още преди да има симптоми, може да се „хванат“ заболяванията на черния дроб, независимо дали са свързани с приема на алкохол или инфекция с хепатит. Дружеството на гастроентеролозите настоява НЗОК да включи тези изследвания в годишните профилактични изследвания.

Стеатозата или т. нар. повишено омазняване на черния дроб може се дължи на приема на алкохол и въглехидрати, както и на някои видове хепатит и метоболитно обусловени заболявания като захарен диабет и подагра. Препоръката на гастроентеролога е да се намали до минимум приемът на т. нар. бързи въглехидрати:

„Всички тези заболявания са свързани с храната. Диетата, която препоръчваме, не включва ограничаване на мазнините, а на въглехидратите. Основното, което казваме на тези пациенти е, че трябва да забравят за хляба, тестото и сладките храни. „Добре дошли“ са зеленчуците, плодовете, месните и млечните продукти. Същината на инсулиновата резистентност при тези пациенти е, че не могат да усвояват добре глюкозата и затова тя започва да се натрупват като мазнини в черния дроб“. 

Не става дума обаче за т. нар. кетодиета и свръх прием на мазнини, а за ограничаване на въглехидратите, предупреди д-р Цонев. Оценка на степента на омазняване на черния дроб може да се направи и без биопсия – чрез апарат, който измерва тежестта на увреждане на чернодробния паренхим, фиброза и стеатоза на черния дроб.

Инфекция с коронавирус може да се прояви и с диаричен синдром

Първият пациент с Covid-19, лекуван в болницата, е имал именно тези симптоми, без характерните за инфекцията суха кашлица и температура. Става дума за жена, която впоследствие е развила пневмония.  Затова според специалиста, медиците трябва да стриктно да спазват противоепидемичните мерки с всеки пациент.

Чернодробни увреждания и повишение на нивата на чернодробните ензими могат да се появят около седмица след началото на инфекция с коронавирус.

„Те обаче не са първият белег на Covid-19. Това е реактивно увеличение и е свързано с основното заболяване и с високото ниво на феритин (железен пигмент) в кръвта – той се натрупва в белите дробове и впоследствие на черния дроб. Тепърва ще проучваме тези данни“.

Има описани и единични случаи на медикаментозно увреждане след лечение на коронавирусната инфекция. Затова е необходим индивидуален подход при терапията на всеки един пациент с Covid-19.

Източник: БНР

На хората, които не се грижат за здравето си и не ходят на лекар, никой не им е виновен – нито пандемии, нито щаб, нито мерки. Да се грижиш за здравето си е въпрос на култура. Това заяви в Сутрешния блок на БНТ бившият министър на здравеопазването д-р Мирослав Ненков.

„Хората, които не ходят на лекар, обикновено изтъкват като причина, че при личните лекари се чака много. Тук чакат два часа, а ако бяха в Англия, щяха да чакат 3 медеца. Струва си да се изчака тези два часа за един контролен преглед, който е напълно безплатен при това, защото касата го плаща – нали винаги трябва да ни е безплатно“, каза д-р Ненков.

По думите му здравето е най-ценното нещо, което човек има, но у нас то не се цени.

„Ако става въпрос за джиесема – ние се грижим за него, пазим го, купуваме си подходящ калъф. Грижим се за колата, сменяме й гумите, маслото, ходим редовно при монтьора. А когато става въпрос за здравето, го неглижираме“, даде примери от ежедневието той.

По думите му, ако трябва да бъдем обективни, здравната ни система се е справила доста добре с този стрес тест – епидемията, който е изненадала целия свят. Според него най-силното доказателство за това са числата – броя заболели, броя излекувани и броя починали у нас. „Слава Богу, че не съм на мястото на министъра, но наистина се справихме добре“, каза д-р Ненков.

Случаите на заболели медици в болниците той обясни с неспазване на предпазните мерки и подценяване на опасностите. Той даде пример с неправилното носене на предпазните маски, които в много случаи са били поставяни така, че не покриват носа.

„Да си носиш маската така, е все едно да си поставиш презерватив върху тестисите – не върши работа“, обясни д-р Ненков и добави, че след като самият той, поради естеството на работата си като анестезиолог, може цял живот да носи маска и върху носа си, значи и всички могат.

Недоверието на пациентите към лекарите той обясни като проблем на комунакацията, който съществува от една страна, защото медиците не са обучени, от друга, защото работата им е много напрегната. Кадровият дефицит обаче става все по-голям и за преодоляването му е необходимо стратегическо мислене, каквото у нас винаги е липсвало.

„Това е така, защото политиците ни не могат да излязат от тяснопартийното си мислене, да надмогнат тяснопартийните си интереси и да мислят в перспектива“, каза д-р Ненков и допълни, че именно липсата на перспектива кара младите хора да бягат от страната.

От позицията на анестезиолог, д-р Ненков коментира и поведението на деца и младежи да смучат балончета с райски газ, което се среща все по-често напоследък.

„Това е нещо много опасно, защото райският газ е едно химическо вещество, което при дълбоко вдишване да измести кислорода от белия дроб и да нанесе непоправима вреда“, посочи специалистът.

Източник: zdrave.net