Очаквам относително лека есен, но тя ще бъде такава, ако относително по-голяма част от хората, реално изпълнят мерките. Ако не се спазват, ще имаме натрупване на респираторни фебрилни състояния, които трябва да бъдат изяснявани. Това каза в интервю за Zdrave.net пулмологът д-р Александър Симидчиев.

По думите му тогава единственият начин да разберем дали един човек с температура е с COVID или с грип, ще е чрез тестове. „Нямаше да има нужда да решаваме, ако поне за едното нямахме ефективно лечение. За щастие грипа има и профилактика под формата на ваксина, и ефективно лечение с няколко медикамента, които третират по-тежките случаи. От тази гледна точка е важно да знаем точно от какво са болни хората, а това значи да се правят повече тестове. Тестовете струват пари, което означава, че ако не се спазват хигиенните мерки, ще се получи увеличен разход“, каза той.

„Това, което очакваме обикновено в есенно-зимния сезон, е покачване на респираторните инфекции – грип, парагрип, ентеровируси и други подобни. Това покачване сега очаквам да е по-малко, защото мерките, които се прилагат сега от една значителна част от населението на физическо дистанциране и носене на маски, ще повлияе и другите респираторни вируси“, каза още той.

Източник: zdrave.net

Училищата са перфектна среда за разпространение на коронавируса, смята той

По думите му хората трябва да се отнасят малко по-отговорно към пандемията:

„На директорите на училищата ще им е много трудно в тази ситуация. Родителите най-вероятно са изчерпали всички отпуски. И ако се затварят училища, това ще е трудно решение за директорите. Затова ясно трябваше да се каже кога се затваря училище. За да няма после вълна от протести“.

Според анестезиолога противниците на тези ограничения може да станат жертва на собственото си поведение.

„Мерките в училищата трябва задължително да се спазват. Тенденциите в Европа показват точно това – че процесът е трудно контролируем – училищата са перфектна среда за разпространение на коронавируса, децата имат реалните предпоставки да разнасят дълго време вируса, без никой да разбере.

Тоест, за да бъде училището без рискова среда, контролът трябва да е много добър„, заяви лекарят и добави:

„Хубавото в България е, че се позволи на родители, които изпитват риск за здравето, да оставят децата си да учат дистанционно. Но се надявам МОН да има поне два плана – да има резервни варианти за реакция в една или друга обстановка“.

По думите на д-р Таблов очаквано наблюдаваме ръст на заболелите в света – заради отпуските, хубавото е, че това все още не води до натиск върху здравната система.

„Сега всички напрегнато очакват какво ще стане октомври и ноември, когато нарастващият брой заболели с Covid-19 ще се комбинира с болните от зимните грипове. Европейските страни се справиха различно с пандемията досега. Но държавите използваха времето да се подготвят за втора вълна, особено това важи за Германия, която се справи доста добре и е готова с нова стратегия и с нови апарати за втора вълна. За България леко ме тревожи нарастващият брой починали при не толкова нарастващ брой заразени“.

Не трябва да се бърза с ваксината – това са бавни процеси, за да има ефективна ваксина, обясни още д-р Таблов.

Източник: БНР

Предстои обществено обсъждане за изграждането на Националната многопрофилна детска болница.

Създаването на една такава болница е тежък технологичен процес, каза в предаването „Преди всички“ проф. д-р Николай Младенов, главен координатор на експертния съвет по “Спешна медицина” и участник в обсъждането. Проф. Младенов е началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в Болница „Токуда“ и автор на книга за изграждането на детски интензивни звена и неонатологии.

В момента има малко такива спешни звена – „Пирогов“, Трета градска болница и тук-там разхвърляни неонатологии, уточни проф. Младенов. По думите му едва след като се реши коя от двете концепции ще бъде избрана – за реновирането и инженерно-строителното укрепване на съществуващия скелет на сграда, или тоталното разрушаване, за да се направи изцяло нова сграда, съобразена с изискванията на 21 век, лекарите ще могат да се намесят с експертизата си и като своеобразни интериорни дизайнери по области ще могат да предложат как да се структурира бъдещата детска болница.

„Все още нещата са в един етап като биполярно разстройство. Обществеността и експертите се лашкат в това какво ще се прави с тази болница. Превалиращата теза е, че съществуващата сграда ще се запази. /…/ Има една приказка – докато атовете се ритат, магаретата реват. Ние си чакаме момента, когато ще кажат – ето ви сградата, това е нашето окончателно решение и в тази сграда ще направим това, което вие искате“, коментира проф. Николай Младенов пред БНР.

Тя ще бъде университетска болница, няма да бъде само градска болница, а национален консултативен център за цяла България, уточни проф. Младенов. Като проблематични той очерта интензивните звена, дневния център, където децата ще получават специализирана грижа през деня и дали ще има травматични звена. В новата болница ще има 5 вида интензивни легла. Капацитетът ще бъде около 500 легла.

Източник: БНР

Ямболската болница МБАЛ „Свети Пантелеймон“ отново фокусира вниманието на медиите.

Нова, съвременна болница в града се „строи“ от 41 години. Точно 100 години след откриването на здравното заведение, през 1979 година е взето решение в Ямбол да се построи нова болнична сграда. Причината – остарял и нефункционален сграден фонд. Лечебното заведение е разположено в общо 17 сгради, а 29-те отделения са изграждани между 1912 година и 1980 година.

„В момента, в който поех управлението на болницата, знаех ,че ще бъда изправен пред проблема с материалната база, каза в предаването „Хоризонт до обед“ директорът МБАЛ „Свети Пантелеймон“ д-р Димитър Рунков.

„И докато другите проблеми – финансови и кадрови, ние можем на местно ниво да се справим, материалната база е проблем на държавата, на Министерство на здравеопазването, принципал на лечебното заведение, то държи над 80 на сто от акциите на болницата. В най-кратки срокове държим да се случат някакви промени“, коментира Рунков.

Със състоянието на болницата е запознат и новият здравен министър Костадин Ангелов, така както са били запознати и всички негови предшественици. Последните няколко здравни министри обещахват, че болницата ще бъде завършена.

Сградата на новата болница е поетапно строена през годините, а изграждането е замразявано, както поради липса на средства, така и заради появили се нови идеи са сградата.

Последните опити за довършване са от миналата година, когато през месец май, непосредствено преди евроизборите лично премиерът Бойко Борисов посещава така наречената нова болница и обещава от държавния бюджет на три транша да се отпуснат 27 млн. лева за дострояването на сградата.

Единственото сдружение, което се явява на търга, иска близо 37 млн. лева и процедурата по обществената поръчка бива прекратена.

„Проблемът на новата и старата болница е, че съдбата и на двете по някакъв начин се обвързва с политически решения. Здравеопазването в цял свят е ценност, няма как да го обвържеш с политика, с несигурността в страната, това е проблем, който трябва да го решиш – няма значение кой управлява“, изтъкна болничният директор.

„Ние в момента се изправени пред една нелоялна конкуренция с частните болници, и в тези в Стара Загора и в Ямбол – с много добра база, а съм сигурен, че като медицинска грижа даваме много по-добро качество“, допълни д-р Рунков.

Особено тежко е положението в белодробното отделение, което се помещава в четириетажна сграда без асансьор. Санитарки пренасят трудно подвижни пациенти и починали болни в одяла, платнища и мушами.

„От 20 години работя в тази болница и носим болните с колички и в мушами“, признава санитарка от болницата.

„Те са герои. Това са жени на 60 – 70 години. Най–трудно е, като се заледят пресечките между отделенията“, коментира лекар от белодробното отделение.

Проблеми има в почти всички отделения. Спешното се помещава в павилион, а условията в родилното отдавна прогонват жените от Ямбол и областта да раждат в Сливен, Стара Загора и Бургас.

„Остава надеждата, че този път обещанието за завършване на новата болница ще бъде спазено, макар че не знаем откъде ще дойдат пари“, споделят лекарите.

„Това е най-голямото лечебно заведение в областта и трябва да бъде възстановено. Частното е с поддържащи функции, защото там се продават скъпо струващи услуги“ – категоричен е д-р Димитър Рунков.

Източник: БНР