„Пандемия не е дума, която да се използва лекомислено или небрежно. Това е дума, която ако не бъде употребявана правилно може да причини неоснователен страх”, заяви генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Гебрейесус, когато за първи път Covid-19 беше квалифициран като пандемия през март. Самата дума се асоциира с безпомощност, отчаяние, чумните епидемии от миналото и епидемията от испански грип.

Постепенно лекарите все повече разбират какво причинява Covid-19 на тялото, но какво поражда в душите ни? Страх от заразяване, изолация, тревога за близките в риск… Лесно е човек да изпадне в депресия или паника, казва Марин Онър – невролог, която изучава връзката между лошите новини и реакциите в мозъка:

„Добиваме представата, че светът е още по-враждебен и животът по-тежък от обикновено. В резултат мозъкът ни непрекъснато трябва да реагира на стреса и сме непрестанно в ситуация, в която да решим дали да се изправим пред опасността или да избягаме от нея. А това влошава възприятията и способността за вземане на решения и справянето с проблеми.”

Римъс Тайра пък е наблюдавала карантинирани хора по време на епидемията от тежък остър респираторен синдром през 2003 г. и стига до извода, че при висок процент от тях се наблюдава посттравматичен стрес и депресия.

„Сега има по-силно чувство за общностна принадлежност. Много хора са в изолация и не се чувстват като единичен случай. Комуникацията е повече. Нещо, което е много по-различно сега, в сравнение с ТОРС е, че има психологическа подкрепа.”

Нейният съвет е:

„Поддържайте връзка с близки и приятели с помощта на технологиите. Те ще ви окажат подкрепа. Другото важно нещо е да си създадете рутина. Тя помага за успокояване на страховете и безпокойството.”

Дори притесненията на човек да не са пряко за здравето му и възможна зараза, то може да възникнат тревоги за пари, работното място и образованието, където не по-малко засегнати от стреса са и децата. Рамани Дурвасула – психолог и професор по психология в Калифорнийския държавен университет в Лос Анджелис:

„Дистанционното обучение се отразява зле на децата. Приемаме училището като място, където се научаваме да пишем, четем и смятаме. Но по-важното всъщност е социалното развитие. Ученето да споделяме, да се редуваме ще е трудно за усвояване онлайн. На децата им е трудно поради липсата на социално общуване, игри с връстниците и пряк контакт с учителите. На родителите също им е трудно. Децата попиват техния стрес. А на учениците, които имат проблеми с психичното здраве, трудности при ученето, децата със специални нужди, техните родители и преподаватели са изправени пред още по-големи предизвикателства. Всички сме заедно в пандемията, но 7 милиарда души имат 7 милиарда различни истории за нея. Учудена съм колко индивидуални са преживяванията на всеки един. А това прави разговорите трудни, защото всеки се чувства изолиран спрямо собствените си затруднения.”

Ако не се изпада в крайности уплахата може да бъде и полезна, за да промени човек поведението си в правилната посока – а именно в неговия най-добър интерес, което в случая е да опази здравето си. Страхът движи човешкото поведение – свидетели на това станахме по време на масовото пазаруване през пролетта. Той има и друг нюанс – конспиративните теории са характерни при хората, които се чувстват безпомощни, губещи контрол или неспособни да се справят с несигурността, пише германският професор Михаел Бьотер, изучаващ този феномен. А именно пандемията е време на несигурност и загуба на контрол. Обяснението на психолога Стивън Пинкър:

„Човешката интуиция се задвижва от поуки, изображения, случки, красноречиви примери. А здравните власти кършат пръсти заради факта, че хората не обръщат внимание на числата и статистиката. Заплахата се приема сериозно, когато се случи на някой познат. Например, на хората постоянно се говори, че пушенето е вредно, но само когато някой техен познат заболее от рак на белия дроб, започват да се замислят.”

Появата на конспиративни теории по време на пандемия обяснява и д-р Стивън Тейлър, чиято книга „Психология на пандемията: подготовка за следващата глобална епидемия на инфекциозно заболяване” излезе през октомври 2019 г.:

„Всичко започва със слухове, те са като импровизирани новини. Конспиративните теории са като слухове на стероиди. Характерно е, че хората, които вярват в една конспирация, вярват и в други. Също така има и нарцистичен елемент – те си мислят, че притежават специални познания, които другите нямат. Чрез социалните медии и интернет те могат да разпространяват вярванията си под формата на слухове. Представят теориите с изрази като „само питам”, „само казвам”, „ето една възможност”.”

Този проблем е свързан и с колебанието, касаещо ваксинациите, казва д-р Тейлър:

„Имаше епидемии, които не трябваше да се случват, като бума на морбили през последните няколко години, защото родители не ваксинират децата си. Така че вече съществува анти-ваксърска нагласа. Тези хора определят като причини за това, че фармацевтичните компании гонят печалби, че рисковете са по-големи от ползите и че правителствата не съобщават за опасностите по прозрачен начин или предпочитат естествения имунитет. Когато през февруари попитахме дали хората биха се ваксинирали за Covid-19 ако имаше ваксина, 20 процента от канадците и 25 процента от американците отговориха „не”.”

Политическите дебати относно доказани научни факти са заплаха за цивилизацията, твърди американският астрофизик и научен коментатор Нийл Деграс Тайсън:

„Живеем във време, в което се твърди, че невежеството на единицата е по-голямо от експертните знания на групата. А това е пагубно. Особено когато води до действия, които поставят здравето в опасност. Политиците не са медицински специалисти. Лекарите и учените имат платформи. Не трябва да чакате политиците да ви кажат какво да правите например за промените в климата. Да, те контролират политиката и тя има значение, но тя трябва да бъде повлияна от обективно установените истини с научните методи. Когато това не е така, цивилизацията е в риск. В много страни, ако се забележи, че някой беден има интерес към науката и например чете на улицата книги по математика и физика, ще се осигурят възможности за този човек. Първо – това ще бъде добре за него, но е добре и за системата, ако се реализират потенциала и амбициите на хората. Без подобна система умните остават потиснати в обществото и в резултат то не се движи напред.”

Питър Йелоулис – професор по обща психиатрия в Калифорнийския университет, препоръчва как по време на пандемия можем да подобрим психичното си здраве:

„Много е полезно да се замислим кои са най-важните хора за нас, най-близкият ни кръг. Повечето възрастни имат само четирима или петима такива хора. Съпруг или съпруга, брат или сестра, родител, дете, може би един или двама приятели. Те, хората, които биха ти помогнали ако изпаднеш в беда – увеличете контактите си с тях, дали по телефона или чрез друга технология. Доближете се отново до тези важни хора. Реалността е, че имаме относително малко добри приятели, а много познати. Да игнорираме познатите си в продължение на няколко седмици няма да навреди, но разделянето от истинските приятели е проблем. В същото време живейте за момента. Огледайте се наоколо и оценете това, което имате. По-голямата част от нас ще оцелеят, ще го преодолеем, не е настъпил краят на света. Всичко ще бъде наред. Докато преминаваме през тази трудна ситуация нека се насладим на света около нас, буквално да помиришем цветята. Опитайте се и мислете за хубавите неща в света, не само за лошите и страшните.”

Човек трябва да се грижи освен за физическо и за душевното си здраве, за да израснем от пандемията по-силни и по-добри хора, прозрели истинската стойност на живота, любовта и уважението между хората. 

Източник: БНР