„Всички, които до момента са вкарвали информация с резултатите от PCR тестовете, ще могат да вкарват информация за антигенните тестове“, заяви здравният министър.

Приравняването на антигенните тестове към PCR тестовете трябваше да се случи още вчера, но заради новооткрития щам на коронавируса се е наложило забавяне, уточни Ангелов:

„Трябваше ни време, за да преценим дали това ще компрометира тези антигенни тестове, или – не. Няма да ги компрометира“.

Така от утре антигените тестове ще бъдат отчитани в официалната статистика за броя на заболелите от Covid-19:

„Всички, които до момента са вкарвали информация с резултатите от PCR тестовете, ще могат да вкарват информация за антигенните“.

Първата доставка на ваксините у нас ще е от близо 10 000 броя, каза още министърът на здравеопазването и уточни, че цялото заявено количество ще бъде доставено след Нова година:

„Това е политиката на Европейския съюз в един ден преди Нова година да започне ваксинирането. Първото количество, което ще пристигне, е около 9 750 дози, като тези дози ще бъдат необходими за ваксинирането на около 4300 и няколко български граждани“.

Министър Ангелов изрази готовност да бъде първият ваксиниран у нас: „С този акт искам да покажа на българските лекари, че вярвам във ваксината и във ваксинирането. Искам да покажа на всички българи, че ваксината е безопасна и ефективна“.

Все повече медици у нас изразяват желание да се ваксинират, добави здравният министър.

Костадин Ангелов предаде 20 нови оборудвани линейки на Центровете за спешна медицинска помощ в Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив, Русе, Сливен и Стара Загора. Автомобилите са закупени със средства по оперативната програма „Региони в растеж“.

Източник: БНР

Задгръдна болка е симтом да се направи и ехокардиография

„Това, което може да ни наведе на мисълта, че има нещо притеснително в кръвната картина, е ако има останал висок брой на левкоцити или пък драстично понижен брой на левкоцитите.

Ако има висок брой на левкоцитите, означава, че инфекцията още продължава, но човек след преболедувани 14 дни, не е заразен, не е болен.

А драстично ниският брой на левкоцитите означава понижен имунитет и нисък имунитет отговор, което може да наведе на мисълта за консултация и с хематолог“, това разясни специалистът.

По думите му тестът за антитела се прави 20 след преболедуването, но може да се направи и по-късно.

Други важни изследвания са ренгенова снимка на сърце и бял дроб и ехокардиография, за да се оцени имали засягане на сърдечно-съдовата система – дали е засегната перикардната обвивка на сърцето с образуване на изливи, дали има засягане на мускулната тъкан на лявата камера – миокардит, ако в ренгеновата снимка на белия дроб има данни за незатихнали възпалителни промени, може да се направи компютърна томография на бял дроб, при по тежко преболедувалите може след три месеца да се направи ядрено- магнитен резонанс на сърцето.

„Ако човек не си е направил тези изследвания на сърцето, може да се ориентира по следните симптоми – дали има болка и тежест в задгръдната кост (при „слънчевия сплит“ или цялата опасваща гръдна стена или да се влияе от положението на тялото – в легнало положение да е по-силна болката отколкото в седнало) и също симптоми са продължаваща лесна умора и задух“.

Д-р Пакеров поясни още, че след среща с коронавируса често се влошават предишни хронични заболявания, като най-зле се повлияват хроничните белодробни заболявания – като бронхиалната астма, влошава се състоянието на хората със сърдечна недостатъчност или други ритъмни нарушения, страдат и пациентите със захарен диабет.

По отношение на ставните заболявания също има прояви на по-силни болки на мускулите и ставите, засягане на малките стави, на ставите на ръцете, но това не довежда до остро влошаване на предходни ставни заболявания.

„При пациентите с онкологични заболявания, ако са в по-начален стадий и в зависимост от локализацията на злокачественото заболяване, за тях не се очаква да има усложнения след преболедуване.

Има данни за неврологични проблеми на периферната нервна система, знаем че почти на втория ден пациентите губят обоняние и вкус, но е възможно и при по – тежко протичащо проявление на болестта, да доведе до мозъчен инсулт. Затова се приемат и лекарства за разреждане на кръвта.

Друго усложнение, но само при тежко протичане на вирусната инфекция, може да бъде образуване на емболични инциденти – запушване на артерия и развиване на миокарден инфаркт.“

Най-честата причина за летален изход от заболяването е тежката дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Това поясни лекарят. По думите му честа причина за това може да бъде закъсняло хоспитализиране на пациентите – независимо от възрастта им.

Д-р Пакеров съветва преболедувалите да приемат аспирин месец след това, а иначе да засилят имунитета си с витамините – D,B,E,A и E. Също цинк, селен, антиосиданти от типа на мелатонин, Омега 3 – мастни киселини.

Лекарят пояси, че в рамките на до 14 дни или месец трябва да се възстановят обонянието и вкуса. А също – хората с по-сериозни физически натоварвания или активен спорт, да ги възобновят 4 до 6 седмици след отшумяване на болестта.

Д- р Владислав Пакеров има над 20 години професионален опит и с богат опит като  лектор в национални и международни конгреси. Той е и активен участник в регионални срещи на кардиолози и общо практикуващи лекари. Автор е на множество доклади в национални и международни конгреси.

Източник: БНР

Повечето специалисти поддържат умерен оптимизъм към новите ваксини спрямо новия щам, който завладя Великобритания. Тренираният имунитет, предизвикан от среща с вируса и новите ваксини, би разпознал и новия щам.

Това коментира пред Радио София пулмологът проф. Коста Костов, национален консултант по белодробни болести.

Той припомни, че новият щам на коронавируса бе забелязан в Обединеното кралство още през септември. Значимостта му обаче нарасна, защото в средата на ноември се оказа, че 28{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от новоинфектираните са с него. В средата на декември този процент вече е 62. В щама са открити 23 генетични мутации.

„Оптимизмът трябва да е умерен, защото „се насладихме“ на артистичния характер на вируса. Трябва да сме нащрек и да го наблюдаваме“, допълни проф. Костов. По думите му новият щам е 70{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} по-инфекциозен от другите. По-важното и успокояващо е, че засега той не се проявява с по-тежко протичане на заболяването.

Според някои учени това разпространение на новия щам се дължи на поведението на хората и в по-малка степен на самия вирус.

Проф. Костов допълни, че в неговата болница тежките случаи са намалели, което показва, че въведените ограничения през последните седмици вече дават резултат.

Източник: БНР

Проф. Васил Каракостов, дм, е началник на Клиниката по неврохирургия към Университетската болница “Св. Иван Рилски” – София. Проф. Каракостов завършва медицина през 1982 г. в Пловдив, през 1986 г. придобива специалност по неврохирургия. Специализирал е “Евокирани мозъчни потенциали” в Любляна; стереотаксична неврохирургия в Швейцария и Швеция; спинална микроневрохирургия в “Шоен клиник” – Мюнхен, гръбначна хирургия и гръбначна микроневрохирургия в Цюрих, Берн, Залцбург, Брюксел и Лайден. Професионалните му интереси са в неврохирургията и микроневрохирургията, гръбначната хирургия и гръбначната микроневрохирургия, минимално инвазивната неврохирургия, стереотаксична неврохирургия, ендоскопска неврохирургия, вертебропластиката. 

В конкурса за професура проф. Каракостов участва с монографията „Остеопоротични и патологични вертебрални фрактури. Перкутанни техники за аугментация“, издадена през миналата година. В своето положително становище за професурата, проф. Явор Енчев, началник на Клиниката по Неврохирургия към УМБАЛ „Св. Марина“-Варна, подчертава, че в  тази монография проф. Каракостов за първи път в българската научна литература прави анализ на данните за заболеваемостта от остеопороза и остеопоротични вертебрални фрактури в различни региони по света и я съпоставя с тази в България. „На базата на богатия си клиничен опит от 994 пациенти, лекувани в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ с перкутанните вертебропластика и кифопластика, той формулира собствени критерии за правилния подбор на пациентите, които са подходящи за провеждането на тези минимално инвазивни процедури“, подчертава проф. Енчев.

Пред Zdrave.net проф. Каракостов разказа за монографията и смисъла от споделянето на медицинския опит с широка аудитория извън научните среди, както и за метода на лечение на остеопорозни фрактури, който дава надежда за нормален живот на много възрастни хора.

Проф. Каракостов, вие заехте академичната длъжност „професор“ с монография, която се радва на голямо признание в научните среди.

Това е част от необходимите изисквания за хабилитация. Монографията обхваща голяма част от търсенията ми в определена област, която съм харесвал и практикувал с желание. В един момент човек иска да сподели опита си, а не да го държи само за себе си, тъй като това не е лично пространство, и да има полза от това, което е правил. Моята монография е резултат от 10-годишен труд от въвеждането на вертебропластиката до събиране на съпоставим със световните студии материал, близо 1000 човека.  994 са пациентите, които са лекувани по този начин и мисля, че това е както опит, който е споделен с колегите, така си има и своите индивидуални нюанси. На базата на такава голяма бройка пациенти, всеки лекар, който се среща с тази практика, може да направи съответните изводи. Статистическата значимост е по-достоверна, а резултатите са на база голям брой случаи и съпоставянето им на всеки един по отделно и сравнявайки с други такива студии.

Какво представлява вертебропластиката?

Това е миниинвазивен метод, който се извършва под формата на убождане с игла, под рентгенов контрол, с което се прави запълване или заздравяване на счупен прешлен на гръбначния стълб от травма или от туморно естество. Едновременно със заздравяването на прешленните тела може да се вземе и биопсия от тях, защото не всичко, което се диагностицира като счупен прешлен, се дължи на травма или остеопороза. Понякога в образната диагностика тези нарушения на целостта трудно се различават от метастази. Едновременно с това в тялото на прешлена се инжектира, подобен на паста за зъби субстрат, т. нар. вертеброцимент, който го изпълва и създава достатъчно здравина в тази зона. По-рано това трябваше да бъде извършвано с една сложна система за стабилизация на гръбнака с винтове и импланти по открит способ.

 При какви травми може да бъде използван този метод?

При т.нар. леко инерционни травми. Такива, които не разрушават прешлена до степен, че да бъде разрушен на отделни фрагменти, а за предимно битова травма, най-често при възрастни хора, която води до смачкването му под формата на клин. С тази методика може да се възстанови височината на прешлена и да се заздрави неговата структура. Може да се използва и при травми от друг характер, когато прешленът не е раздробен или не е притиснал гръбначния мозък. Ако това се е случило, трябва да се направи открита оперативна интервенция, да се отстрани фрагмента, който притиска, и тогава да се продължи нататък.

Може ли циментирането да бъда направено в случаите, когато разрушаването на прешлена се дължи на метастаза?

В тези случаи този метод е много ползотворен за пациента, защото му дава възможност да се придвижва без болка и да продължи с химио- или лъчетерапия на основното огнище, от което е дошла тази разсейка. Повечето пациенти, около 90{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}, са с оплаквания от болка, която не се повлиява от нищо и им пречи да извършват каквато и да е друга дейност.

А когато е резултат от остеопороза, има ли вероятност за рецидив?

Остеопорозата е системно заболяване. Когато се направи циментиране на счупен прешлен, това не лекува заболяването, а последствието от него. Заздравяването на прешлените дава възможност на възрастните хора да водят един нормален живот, да се самообслужват. На практика тази интервенция има косвена роля за увеличение на продължителността  им на живот, тъй като обездвижването на легло има големи рискове от тромбози ,емболии и хипостатични пневмонии от които би могло в 80{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} да причини летален изход  до края на първата година.
Остеопорозата, от своя страна, се лекува чрез взимане на витамин D, калций, хормонална терапия, физиотерапия и балнеолечение.

Преди време бяхте казал, че лекарите ставате все по-тясно специализирани. Това не ограничава ли обаче достъпа до здравеопазване, когато пациентът трябва да търси конкретен специалист за всяко свое страдание?

Тенденцията е да се извършва възможно най-качествено лечение и интервенция по конкретни области, в които специализираните лекари са най-информирани и могат да дадат най-доброто за конкретното заболяване и конкретния случай. В противен случай би имало само обща медицина и всеки да прави всичко.

Това тясно специализиране води и до цялостна промяна на структурата на здравеопазването.

Разбира се, всичко се променя. Вместо да има болница във всяко населено място, можем да се поучим от опита на Швейцария, където има отлична система на личните лекари, кантонални болници и прекрасно организиран здравен транспорт. Системата на здравеопазването има нужда от малки спретнати поликлиники, в които да работят личните лекари, да има малък, съвременен рентгенов апарат и перфектна връзка с най-близката голяма болница. За мен не е добър пример 80-годишен лекар да обикаля пет села. Това е глупост! Човек има нужда достойно да работи и достойно да си почива. Този човек трябва да си почива. Не мога да си представя, че един лекар може да обслужва качествено 2000 пациента. Съвременната медицина не е медицина на инцидента, а на предвидимостта и това трябва да е водещо и у нас.

Смятате ли, че е полезно за обществото научните трудове да имат широка публичност, защото покрай коронавируса сякаш всички станаха специалисти, без да имат нужната подготовка да разбират думите на медиците?

Медицината е нещо, което е интересно, защото касае всички. Естественият страх от неизвестното кара хората да имат собствено виждане за новостите, които биха ги спасили или предпазили. В големите световни вестници си има специални страници, които публикуват достижения и конкретни случаи, защото това е много важно за хората. Всеки би предпочел да е здрав, вместо да има последен модел джиесем. У нас обаче се случва точно обратното – популяризират се новостите при джиесемите, а не новостите в медицината.  Медицината е ценност, такава както е и образованието. В нормалните общества тези професии са на друго стъпало в обществото, а ние сега прохождаме в отношението си към лекарите и учителите. В момента това, което се харчи и съответно предлага, е нещо, което радва сетивата, а не това, което има стойност. Всяко общество минава през такъв тип ценностна система.

Източник: zdrave.net