Работодателят трябва да създаде условия за здравословен делничен режим, подчертава специалистът

Темата за съчетаването на професионалния и личния живот, за която се водят дебати от около 15 години, става особено актуална във времето, когато дистанционната работа и обучение стават задължителни по принуда.

Преди броени дни Европейският парламент гласува резолюция, с която призовава да се приеме директива, специално посветена на правото на откъсване от работната среда на работниците, които използват цифрови инструменти, включително информационните и комуникационните технологии за служебни цели.

Извън коронавирусната пандемия само 5{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от работните места успяха да бъдат изведени от служебното място. В България няма никакви постижения по тази цел. „За тези години темата остана в сферата на удобно политическо говорене. Политиките на ЕС не дадоха съществени резултати, въпреки отделените фондове“, коментира пред Радио София д-р Асен Ангелов, дългогодишен експерт по социални политики.

По думите му работата от вкъщи постави служителя в положението да работи повече, да няма фиксирано работно време. С технологичните устройства сме постоянно на разположение за работодателя, колегите и за клиентите.

Формално поведението е и въпрос на лично решение, но работните въпроси, задачи и имейли достигат много лесно до нас и ние сме изкушени да реагираме.

Важен фактор за ефективната работа е ефективната и пълноценна почивка и ние трябва да си я даваме. Трябва и да ни бъде позволено да си я даваме, подчерта д-р Ангелов.

Не е случайно, че заради възможното „прегряване“ на домашното работно място, в някои фирми е въведено ограничение на времетраенето за дистанционна работа.

Според специалиста директива на ЕС по темата ще бъда адекватна реакция, дори предприета по спешност, защото е необходим такъв регламент – той ще се грижи за физическата и психическата кондиция на работника.

Източник: БНР

„Организация за ваксинирането имаме, системата е подготвена, но проблемите са с доставките, както е и в целия Европейския съюз“. Това каза пред БНР д-р Гергана Николова, част от УС на Българския лекарски съюз и общопрактикуващ лекар.

По думите ѝ при новия щам на вируса големият проблем е, че е по-заразен:

„Затова са и притесненията ни, че ще се увеличи броят на пациентите“.

В предаването „Нещо повече“ д-р Николова подчерта, че при заразяване не трябва да се изпада в паника.

„Обикновено хората се забавят да потърсят лекарска помощ, това е притеснително. Това води до усложнения… В момента, в който човек има температура от 37,5 – 38 градуса, има болки в мускулите, в гърлото, трябва да потърси лекар“.

Според лекаря трябва да има поетапност в разпускането на мерките.

Източник: БНР

Според Хасърджиев здравеопазването ни в момента има много недостатъци.

„Сега се заплаща за бездействието за това да се реформира здравната система.

Относно ваксинирането нямаме добра организация, а няма и ваксини, които да стигнат за всички, дори те да поискат да бъдат ваксинирани.

Най-важното е страната ни да ваксинира и предпази хронично болните и възрастните хора, защото те сега са най-застрашени. Към тях трябва да се насочени всичките ни усилия – електронно здравеопазване, домашни грижи и достъп до най-съвременните лекарства, ваксини и всякаква грижа – само това ще позволи да се върнем към нормалния си начин на живот.“

По думите на д-р Хасърджиев в рамките на една година фармацевтичните компании няма да могат да произведат нужното количество ваксини.

„Затова беше важно България да си подреди правилно приоритетите в здравеопазването много ясно – реорганизация на лекарите, грижи да хронично болните пациенти и електронното здравеопазване. Сега на безплатния телефон към Националната пациентска организация много хронично болни пациенти питат как ще се лекуват, бременните също питат, защото някои от личните лекари са спрели да си вдигат телефоните, усложниха се много от заболяванията, много от хората са без достъп до лечение, защото беше ясно, че тази инфекция няма да си тръгне. Тези хора ни търсят, защото се лутат и не знаят какво да правят.

Аз виждам и опитите и на Министерството на здравеопазването и медицинската общност, но това са хаотични опити, защото години наред се пренебрегваха важни неща в здравеопазването“, каза още д-р Хасърджиев.

Източник БНР

При всички, на които приложихме дълбока мозъчна стимулация в нашата клиника, няма постоперативни хирургични усложнения

Проф. д-р Явор Енчев е неврохирург, началник на Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ “Света Марина” и ръководител Катедрата по неврохирургия и УНГ- болести към Медицински университет – Варна.

В началото на миналата година публикувахме интервю с проф. Явор Енчев, в което ви запознахме с иновативна технология с прилагане на т.нар. дълбока мозъчна стимулация. На този етап въпросната методика се прилага основно при болест на Паркинсон и дистонии. Материалът предизвика голям интерес сред нашите читатели.

Сега ви предлагаме разговор с проф. Енчев за резултатите и ефекта от проведените досега операции по тази иновативна технология. Както и въпроси от читатели, които не са намерили отговор в предишната ни публикация.

– Проф. Енчев, може ли накратко да припомним характерното за дълбоката мозъчна стимулация?

– Дълбоката мозъчна стимулация (ДМС) е неврохирургична процедура, включваща поставяне на медицински имплант, наречен невростимулатор (т.нар. мозъчен “пейсмейкър”), който през имплантирани микроелектроди изпраща импулси до дълбоко разположени в главния мозък цели, наречени мозъчни ядра.

Тези импулси директно и контролирано променят активността на ядрата, като по този начин става възможно лечение на болести, ангажиращи тези структури. Такива са болест на Паркинсон, есенциален тремор, дистония, обсесивно-компулсивно разстройство и др.

– Един от въпросите, който вълнува читателите ни, е как се определят подходящите за тази операция пациенти?

– В УМБАЛ “Св. Марина” селекцията на пациентите, подлежащи на ДМС, се извършва от колегите невролози.

Що се отнася до болестта на Паркинсон, имайте предвид, че като цяло, най-подходящите кандидати за хирургично лечение са тези, които страдат от идиопатичен паркинсон (а не паркинсонизъм, който включва други диагнози, като множествена корова атрофия, прогресираща супрануклеарна парализа, кортикобазална дегенерация).

Желателно е  да са по-млади (под 69 години, но може и да са по-възрастни); да имат добър лекарствен контрол на симптомите (поне 30{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} подобрение, но за предпочитане по-високо); да имат т.н. рефрактерност на симптомите (прогресивно отслабващ лекарствен ефект, флуктуации при спиране на лекарствата, дискинезии и др.).

И може би най-противоречивият аспект при подбора на пациентите – когато имат ниска степен на когнитивна дисфункция.

Общо правило е, че пациентите с паркинсонова болест (ПБ) с изразени паметови или когнитивни нарушения са неподходящи кандидати, тъй като тези нарушения могат да се влошат от операцията.

Както споменах и предишния път, към момента оперативното  лечение чрез ДМС е одобрено от НЗОК при болест на Паркинсон и дистонии. А операцията за имплантиране на система за ДМС е включена в Националния рамков договор на НЗОК и се реимбурсира напълно при болни с ПБ и дистонии.

– Бихте ли обяснили през какви технически процедури се минава и какви специалисти са ангажирани в целия лечебен процес? 

– Лечението с дълбока мозъчна стимулация (ДМС) е екипно. Водеща е ролята на колегите невролози. Те са тези, които чрез специфични изследвания и тестове селектират подходящите пациенти.

Документацията на тези болни се представя на специализирана комисия към НЗОК за одобряване на финансирането на лечението. Одобрените пациенти се плануват и оперират от нас в Клиниката по неврохирургия, като интраоперативното невромониториране се осъществява от специално обучените за целта невролози.

След зарастване на оперативните рани, болните се изписват и проследяват от невролози. В различни етапи на диагностично-лечебния процес са ангажирани и специалисти по образна диагностика, психиатри и физиотерапевти.

До момента по този механизъм са успешно оперирани шест пациента. Оперативното лечение на трима пациента, които бяха одобрени и подготвени за ДМС, бе отложено в последния момент поради пандемията с Covid-19. Няколко пациента чакат за одобрение от НЗОК.

– На какви условия трябва да отговарят самите пациенти?

– Всички пациенти с поставена диагноза Паркинсонова болест и дистония или със симптоми, свързани с тези диагнози, могат да бъдат насочени към Първа и Втора клиника по неврология към УМБАЛ “Св. Марина” за преглед и селекция за провеждане на оперативно лечение за ДМС.

– Друг въпрос, зададен от читатели, е дали има противопоказания иновативната терапия?

– Основните противопоказания за провеждане на ДМС включват: деменция, активни психиатрични разстройства, доминиращи двигателни симптоми, Паркинсонова болест,  резистентна на леводопа и някои структурни нарушения в магнитно резонансното изследване. Тези противопоказания се вземат предвид, независимо от възрастта.

Проф. д-р Явор Енчев

– Още един въпрос, който тревожи хората – има ли  странични ефекти след оперативната намеса?

– По литературни данни хирургичните усложнения са до около 2{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} за следоперативна инфекция и около 1{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} за мозъчна хеморагия.

Възможни други нежелани реакции са: епилепсия, главоболие, обърканост, нарушена концентрация, нововъзникнала депресия (1.5-25{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}), технически усложнения, свързани с импланта (прекъсване на електроди, оток и преходна болка на мястото на имплантиране на невростимулатора), които са под 2{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}.

– Проф. Енчев, какви бяха първите ви пациенти, на които проведохте операция за дълбока мозъчна стимулация?

– До момента, както вече споменах, в клиниката бяха оперирани шест пациента – петима мъже и една жена. При всички пациенти оперативният екип имаше удоволствието да документира неврологично подобрение още при поставянето на микроелектродите.

По време на интраоперативната стимулация настъпи мигновено спиране на тремора, изчезване на ригидността и подобрение (забързване) на речта.

Постоперативно поради микролезионния ефект от поставянето на микроелектродите, настъпи неврологично подобрение при всички пациенти.

Към момента всички са с активни системи за стимулация, без постоперативни хирургични усложнения и с отлично неврологично подобрение, като периодично се проследяват от колегите невролози.

– Тази операция изцяло ли замества медикаментозното лечение?

– При пациентите с паркинсон оптималното поставяне на системата за ДМС позволява на невролозите максимално широк терапевтичен прозорец, като при оптимална селекция пациентът може напълно да спре приема на стандартно приеманите перорални медикаменти.

Паркинсоновата болест е социалнозначимо заболяване, което води до инвалидизация на болните и прави живота им непълноценен. Лечението на тази болест е от изключителна важност за цялото общество.

Благодарение на дълбоката мозъчна стимулация се подобрява качеството на живот на пациентите с невродегенеративни заболявания. Те се чувстват пълноценни, могат да се върнат към ежедневните си дейности и работната си среда.

Яна БОЯЖИЕВА

Източник: zdrave.to

Все още никой не може да каже колко продължителен ще е имунитетът, който изграждат ваксините срещу коронавируса. Това каза в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Андрей Чорбанов от Института по микробиология към БАН. Според него, до края на годината у нас може да бъдат ваксинирани малко над 2 милиона души.

Доц. Чорбанов подчерта, че имунизацията в нашата страна се е забавила и напомни, че България е на последно място по брой ваксинирани в Европейския съюз. По думите му: „Темпът на ваксинация зависи от броя ваксини и от организацията. В глобален план има недостиг на ваксини. По повод това колко ваксини са осигурени мога да кажа, че за разлика от ЕК, която е сключила базови договори с производителите, всички останали държави сключват индивидуални договори. Т.е, ако предложат по-добра цена, ще получат повече ваксини. Израел например предложи цена от 30 долара на доза, а цената, договорена от Еврокомисията, е 16 долара за доза.“

На въпрос: „Трябва ли хората, които са преболедували Ковид-19, да се ваксинират?“, Андрей Чорбанов отговори по следния начин: „Хората, които са прекарали заболяването, са изградили много по-добър имунитет, отколкото осигуряват ваксините, така че тези хора би следвало да се замислят дали искат да се ваксинират или не. Едва ли ще им стане нещо, ако решат да се ваксинират“.

Разработката на българската ваксина срещу коронавирус е в много напреднала фаза, като до една седмица ще започват изпитванията върху животни. „Българските власти не проявяват интерес към нашата ваксина. Възможно е Франция или Китай да осигурят финансирането за нейното производство“, каза още Андрей Чорбанов.

Източник: БНР

Подклаждат се необосновани биологически страхове за усложнения от ваксините, смята кардиологът

Хората, които преодоляха страха си от ваксините и ваксинациите – и у нас, и по света, стават все повече. Двете ваксини, които се прилагат у нас, са ефективни. Нямаме тревожни сигнали, които да подхранват страховете от ваксините. Това обясни пред БНР проф. Асен Гудев, председател на Дружеството на кардиолозите в България, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” и член-кореспондент на Българската академия на науките.

Той определи страховете на хората от ваксините срещу коронавирусната инфекция като „абсолютно необосновани биологически страхове от какви ли не усложнения“.

Медицината в 21 век е наука – има графика, цифра, таблица. Публикуваното от фаза 3 на двете РНК ваксини (на „Пфайзер“/“Бионтех“ и „Модерна“ – бел. ред.) дава много надежден профил, посочи проф. Гудев. Рано или късно ще имаме достатъчни количества от ваксините и ще бъде нелепо високорискови контингенти да не бъдат ваксинирани в  достатъчно голям обем, допълни специалистът.

Тревожното според проф. Гудев е, че броят на заразените в целия свят продължава да бъде голям, броят на смъртните случаи се задържа висок, а обществата остават затворени.

Ваксините са първата крачка в преодоляването на пандемията, но без да намерим ефективно лечение на това заболяване, Covid-19 ще продължава да бъде проблем, коментира кардиологът в предаването „Преди всички“.

„Трябва да се прекърши ходът на пандемията. За това ни трябват медикаменти, комбинация от медикаменти, които да имат доста голям ефект: над 30-40{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} намаляване на смъртността.“

Пациентите със сърдечно-съдови заболявания, с диабет са едни от най-застрашените, припомни проф. Асен Гудев.

Ваксинацията няма да ни освободи от мерките, категоричен е той.

Източник: БНР