Д-р Захари Захариев завършва медицина в МУ – София през 1995 г. От 1996 г. започва работа като асистент в Клиника по лъчелечение, УМБАЛ „Царица Йоанна”- ИСУЛ, Придобива специалност „Лъчелечение” през 2001 г. и специалност „Онкология” през 2005 г. В момента е началник на Отделението по лъчелечение в Уни Хоспитал – Панагюрище.
Бил е консултант в онкологичните комитети към „Александровска болница”, Болница „Доверие”, „Хил Клиник” и други. Главен редактор на националните стандарти по лъчелечение на тумори на глава и шия.
Областите на научен интерес на д-р Захариев са лъчелечение и съчетано химио-лъчелечение на туморите на глава и шия, рака на млечната жлеза, ректалните карциноми, както и на доброкачествени и редки тумори.
Д-р Захариев е член на: Гилдия на лъчетерапевтите в България; Българска Асоциация по медицинска онкология (БАМО); Европейска общност по медицинска онкология (ESMO); Европейска общност по лъчелелечение (ESTRO).
Д-р Захариев, колко години Ви делят от времето, когато направихте първата лъчетерапевтична процедура?
На 1 юли 1996 г. започнах работа в Клиниката по лъчелечение на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“. Същата година, заедно с с покойната вече доц. Русева лекувах и първия си пациент. Имах голямата възможност да работя и да се уча от специалисти като проф. Хаджиева, проф. Маринова и д-р Билдирев. Това са хората, които ми подадоха ръка и в професионалния, и в житейския ми път.
Какво се промени оттогава до днес в лъчелечението?
За тези 25 години лъчелечението претърпя сериозен прогрес. Нашата специалност е една от най-високотехнологичните в медицината и без необходимата апаратура е невъзможно нейното практикуване. В последните 6 – 7 години лъчетерапията в България се обнови с изключително съвременна апаратура, като дори изпреварихме редица европейски страни. За мен е удоволствие днес да работя в най-модерния лъчетерапевтичен център в страната към болница Уни Хоспитал – Панагюрище.
Вярвал ли сте, че ще дойде момент, в който надеждите на лекари и болни ще бъдат насочени към един съвременен метод от лъчетерапията – радиохирургията?
Съвременната апаратура в нашия център ни позволява внедряването и прилагането на иновативни лъчетерапевтични методи, като един от тях е именно радиохирургията. В основата на този метод е прилагането на високи дози в една до пет фракции при максимално щадене на здравите тъкани. Вече четвърта година лекуваме пациенти с радиохирургия, като сме едни от водещите в лечението на чернодробни, белодробни и мозъчни тумори. На 19 януари стартирахме един нов метод за страната – радиохирургия при ранен простатен карцином със системата Calypso. В основата на този метод е изключителната прецизност и проследяване в реално време движенията на тумора. Това се осъществява чрез GPS навигация, която контролира лъчите във всяка една секунда от терапията и не позволява облъчването на здрави тъкани. Лечението с тази нова техника е алтернатива на хирургичното лечение и перкутанното лъчелечение, като времето за излекуването на пациента е 5 дни.
Ако трябва да се върнете отново назад, щяхте ли пак да изберете това поприще?
Да, разбира се. Това е специалността, която ме привлече с високите технологии и възможностите за лечението на злокачествените заболявания.
Работите в една от най-високотехнологичните области на съвременната медицина. Досегът с тази свръхмодерна техника не Ви ли отдалечава и отчуждава от пациента като човек с неговите болки, страхове и колебания?
Работата на лъчетерапевта не е свързана само с използването на апаратурата. Към всеки пациент се подхожда индивидуално, обсъждайки неговата диагноза и лечение. Това е процес, който трае дълго, като през цялото време на облъчване пациентът се проследява ежедневно и се следят неговите показатели и лъчеви реакции, така че в лъчелечението контактът между лекар и пациент е непрекъснат.
Кои качества цените най-много у колегите си?
Професионализъм, доверие и лоялност.
Какво постигна и какво не постигна българската онкология през последните години?
Развитието на новите технологии в лъчелечението, създаването на нови лекарства в медицинската онкология и подобряването на диагностиката на злокачествени заболявания в последните няколко години доведоха до по-качествено и по-успешно лечение на нашите пациенти. За съжаление, все още съществуват административни предпоставки, които затрудняват работата на медицинския персонал в хода на лечебния процес.
Как се отрази на лечебния процес пандемията COVID-19?
Пандемията с COVID-19 по никакъв начин не се отрази на лечебния процес. Предвид спецификата на онкологичните заболявания тези пациенти не могат да бъдат отлагани и лечението им трябва да започне своевременно, при спазване на всички епидемични мерки.
Какви са очакванията Ви за времето, когато тя остане в миналото – как ще се променят медицината, лекарите, пациентите?
Надявам се скоро пандемията COVID-19 да затихне и отново да се върнем към нормалния живот. Когато направим равносметка относно онкологичната заболеваемост, ще разберем, че пациентите са в по-напреднали стадии и това ще доведе до трудности в лечението им. Не може да се игнорират такива заболявания за сметка на този вирус. Не може отделенията в болниците да се превърнат в COVID-19 зони и останалите болести да бъдат игнорирани.
Медицината винаги е следвала своето естествено развитие. Надявам се от тази пандемия политиците да направят своите изводи относно мястото на здравеопазването в обществото и неговото финансово и кадрово обезпечаване.
На моите колеги пожелавам здраве и сила, за да продължат пътя, по който са поели.
