Да оставим нещата след нас мъничко по-красиви

Д-р Неделя Щонова е лекар, специалист невролог, автор и водещ на телевизионното предаване „Духът на здравето“.

Специализирала е във Weill Cornell Medical College, Ню Йорк и Hôpital Européen Georges-Pompidou, Париж. Член е на Европейското общество по клинична невромузикология и на италианската фондация Giorgio Brunelli, която се занимава с изследване лезиите на гръбначния стълб.

През 2010 г. в Стокхолм, в конкуренция с 22 страни и участието на водещи световни медии – BBC, Canal France International, Rai Uno, Rai Tre, The Times, Corierre della Sera и др., предаването на д-р Щонова печели голямата награда – златна статуетка – и се превръща в номер едно медицинско предаване в света на тема „Захарен диабет“.

Нейните пациенти и почитатели я определят като “светеща, вдъхновяваща и носеща надежда“.

В деня на представянето на книгата ѝ „Хвърчило към рая“ – кой е начинът да излекуваме душата и тялото си и да надмогнем болката, с която неизбежно се срещаме в човешкото си битие?

Неделя Щонова е главен герой в “Нашият ден“.

“Не мисля, че би следвало аз да съм център в тази рубрика, а това са всичките човешки истории и съдби, които разказвам в моята книга и към чиято болка и мъдрост имам невероятен вътрешен респект.

Самата аз съм едно дете, което се е появило трудно на белия свят. Майка ми и баща ми дълго са мечтали да дойда, но съм се бавила. После при мен минаха 7-8 години, преди да забременея и да даря живот. После през годините съм разказвала толкова много истории за двойки, които мечтаят за най-свидното, за детенце, а то все не идва.

Изпитвам едно страхопочитание пред факта, че животът някога наистина се ражда много трудно, а понякога изобщо не се случва.

И това усещане за благодарност, че ние сме се родили на тази земя, че имаме шанса да стъпваме по нея, по тревата, да дишаме, да вдигнем поглед нагоре към синевата, това че ни има в света е чудо.

И си мисля, че нашият ответен дар, нашата благодарност пред това чудо, е желанието да бъдем добри, благородни, да развиваме в себе си дар и таланти, умения.

Ние сме гости на тази земя и когато си отидем от нея – дали ще е от Земята, дали ще е от ефира, дали ще е от среща с любим човек, трябва да оставим нещата след нас мъничко по-красиви.“

Източник: БНР

В София ваксинират всички в зелените коридори въпреки сменения план

От днес работят зелени коридори за ваксинация без предварително записване на хора над 60 години или с хронични заболявания. Възрастните хора вече са приоритет в имунизационния план, след като вчера, със заповед на служебния здравен министър Стойчо Кацаров, планът за ваксинация беше променен.

С новата заповед ваксини на хора над 60 години се поставят от понеделник до четвъртък, а за останалите – от петък до неделя.

Въпреки новата заповед за промяна на ваксинационния план с приоритет за имунизация на възрастните и болни хора в центровете се поставят ваксини на всички желаещи, без значение от възрастта им. Причината – има достатъчно ваксини, както и липсата на големи опашки, обясниха служители в пунктовете за ваксинация.

„Казвате, и ви ваксинираме“, каза медик в „Пирогов“, като посочи, че имат такова разрешение въпреки промяната на ваксинационния план.

Д-р Васил Михайлов от центъра за ваксинация в Александровска болница допълни:

„Какво правим когато, както се вижда, няма такива желаещи хора над 60 години? Нима трябва да спрем да ваксинираме? Според мен – не. Това е някакъв жест да се обясни една загриженост към по-възрастните. Моята мисия е да ваксинирам колкото се може повече хора“.

Здравните инспекции трябва да определят логистични пунктове, от които общопрактикуващите лекари ще получават ваксини. Става дума за пунктовете във всяка община, както и в отдалечени населени места, гласи заповедта на министър Кацаров.

В предаването „12+3“ проф. Красимир Гигов, председател на Националния ваксинационен щаб, заяви, че приема като добър знак, че ваксинационният процес е една от основните политики на новия екип в Министерството на здравеопазването:

„Ако втора доза са получили близо половин милион души, това означава, че ваксинационният процес е преминал в съвсем друга фаза. Т.е. би трябвало да се поразместят малко нещата. … Зелените коридори имаха своите предимства и постигнатият ръст на имунизации се постигна благодарение на тях“.

По думите на проф. Гигов новият план за ваксинация, обявен от Стойчо Кацаров, не означава затваряне на зелените коридори, а даване на приоритет на възрастните хора и хронично болните.

Източник: БНР

Пандемията от Covid-19 се отразява сериозно и на психичното здраве на хората, независимо дали те са преболедували от коронавируса. Според психиатри тежките депресивни разстройства са се увеличили с 25{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от началото на пандемията, а всеки втори има проблеми със съня.

От началото на пандемията все повече хора търсят психологична и психиатрична помощ.

„Смятам, че стигмата вече не е такава, каквато беше преди 10-15 години. Все повече търсят психиатър, психолог. Страшно много хора, които дори не са преболедували идват със смесени, тревожни, депресивни разстройства и другата голяма група почти всеки втори в тази пандемия – проблемите със съня. Много чести са проблемите със съня. Самите рестрикции, самата пандемия води до това. Хората, които са го преболедували отключват много тежки панически кризи, проблеми със сърцебиене, сърдечни проблеми, белодробни проблеми, няма как да не се отрази това на психиката“, каза д-р Катя Едрева от Държавната психиатрична болница в Ловеч.

Според нея пандемията не е спомогнала за увеличаване на тежките психиатрични заболявания.

„Психозите, които са шизофрения, ефективно разстройство не се променят.  Шизофренията е 1{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от общата популация, нямат значение външни фактори там за увеличение на процента“.

По думите ѝ депресивните разстройства и психозите са лечими, ако потърсим помощ от специалист.

„Абсолютно са лечими тревожно депресивните състояния, лечими са и психозите. Те са хронични заболявания, но могат да бъдат в терапевтична ремисия, която да не ги различава от здравите хора“.

Психологът Калина Йорданова коментира, че е важна навременната диагностика на депресивните разстройства и психозите

„Много хора идват с 10 години съществували панически атаки и казват, че искат да си решат въпроса веднага. Това е много трудно. Много е трудно да има един хронифициран, занемарен психологически проблем и да очакваме, че той може бързо да се реши. Другото, което ми се вижда много важно да кажа е, че много пъти съвместяването на психотерапевтична помощ с медикаментозно лечение е най-добрия вариант. Медикаментът много пъти сваля интезитета на физическото преживяване, на симптома, който човека усеща, но трудно променя качеството на мисълта и обратното“.

Според Йорданова пандемията се е отразила негативно и върху психичното здраве на децата:

„Много деца биват водени в момента към психологическа помощ, защото изолацията, това, което ги лишава от ежедневния им контакт, игра, от това да усвояват социални контакти в градина с другарчетата си с различен по-голям социален кръг, усилва симптоми, които са били налице или отключва такива. Много деца идват с разстроен сън, с кошмари, с нощни напикавания, с фантазии, че духове ходят в стаята и впоследствие се оказва, че става дума за неизговорени загуби в семейството. Това става актуално на фона на пандемията, защото тя провокира въпроса за загубата“.

Източник: БНР

Мечтая в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ да изградим мултидисциплинарен център за системни автоимунни заболявания

Д-р Мария Христова е специалист в две медицински области – „Клинична имунология“ и „Нефрология“. През 2006 г. завършва Медицински университет – София с отличие. През 2014 г. защитава успешно дисертационен труд по имунология в областта на автоимунните заболявания, като изследва имунологични и генетични фактори при болни със системен лупус и дерматомиозит. Две години тя работи като лекар по вътрешни болести в Германия. В момента д-р Христова е част от екипа на Клиниката по нефрология на Университетска болница “Св. Иван Рилски” в София. Наскоро д-р Христова получи отличие от Световната лупусна академия.

Д-р Христова, Вие бяхте отличена с престижната награда на Световната лупусна академия за 2020 г. Разкажете малко повече за това отличие.

Лупусната академия се учредява през 2012 година по инициатива на Европейската лига на ревматологични заболявания, поради това, че заболяването е системно и има своите специфики в много медицински области. Оттогава този форум се провежда ежегодно, първоначално като образователен портал, но с времето бяха поканени учени и специалисти от цял свят, които да представят своите възгледи, проблеми и постижения в областта. Така аз също реших да участвам с научна разработка, тъй като от години аз и моят екип се занимаваме с ролята на генетичните и имунологичните фактори за появата и развитието на автоимунните болести. Фундаментална част на представената от мен разработка беше да се определи какво е участието на цитокините в развитието на системния лупус и да се проучи генетичният контрол, на който те са подложени. В практически аспект представената работа подпомага селекцията на пациенти, при които се очаква ефект от последващо лечение, защото цитокините представляват и своеобразна терапевтична мишена. Бих искала да подчертая, че зад отличието стои екипна работа – този екип се изгради през годините и бих искала да благодаря на всички колеги, с които работя. Това са специалисти от Националната генетична лаборатория,  Центъра по молекулна медицина към МУ-София, Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и УМБАЛ „Александровска“.  Тази награда за мен е признание, че и в България може да се прави наука на световно ниво, стига да има желание, труд, креативност и екипност.

Вие сте специалист в две медицински области – „Клинична имунология“ и „Нефрология“. Как съчетахте тези сами по себе си доста тежки специалности?

За мен винаги е било важно да се занимавам с наука. Имунологията беше една нова специалност, която беше изключително интересна, защото пред нея имаше много сериозни научни предизвикателства. Първоначално исках да се занимавам с имунодерматология, но впоследствие получих покана да работя в клиника по нефрология и установих, че всъщност много от пациентите имат имунологични проблеми и моите познанията по имунология биха могли да намерят  практическо приложение. Лека-полека интересът ми се увеличаваше и реших направя специализация и по нефрология. И досега особен интерес и акцент в моята практика са автоимунните заболявания на бъбреците, известни под наименованието гломерулонефрити.

Имате години опит в Германия, но сте избрала да практикувате в България. Защо?

Според мен това е въпрос на личен избор. Може би там бих могла да постигна и по-големи успехи в научен аспект, но аз обичам България и винаги съм искала да работя тук. Освен това за мен вратите в Германия са винаги отворени и винаги бих могла да се върна или да получа допълнителна квалификация. И досега поддържам връзка с колегите си там. Трябва да призная, че бях впечатлена от уважението, което пациентите проявяваха към лекарската професия. И все пак няма по-хубаво място от вкъщи. Освен това считам, че всеки един лекар, който е получил образованието си в България, е добре да прави нещо полезно за страната си, за нашите близки и родители. Те го заслужават. Донякъде това е и морален дълг. Аз мисля, че въпреки трудностите и в България, когато се изгради връзка между добри професионалисти, обединим усилията си и проявим креативност, може да постигнем  нещо на световно ниво. Дори това придава още по-голяма стойност на успеха. И докато имам възможност да се развивам в България, разбира се с усилия от моя страна, бих предпочела да остана тук, където са моите близки, приятели, семейство. Колкото и да си успешен в чужбина, винаги остава една носталгия по родината. А и мисля, че успехът е въпрос на начин на мислене и характер. Радвам, че и тук успях да намеря начин да съчетавам научната и клиничната дейност. Това ми носи удовлетворението, че мога да правя нещата така, както винаги съм искала.

Как успявате да съчетавате научната и практическата част в медицината?

Няма да скрия, че съчетанието да си клиницист и учен едновременно е много трудно, изисква се особена мотивация и отдаденост, но този баланс е труден навсякъде по света. За мен обаче тези два аспекта на медицината са пряко свързани. В моята работа винаги съм се стремила да имам максимална яснота какво правя – науката ми позволява да вниквам по-добре в детайлите на  клиничната работа и обратно. Практиката от своя страна ми дава възможност да поставим въпросите в полето на науката и да търсим техния отговор.

На база опита Ви в Германия и в България как определяте развитието на имунологията у нас?

Безспорно, в чужбина възможностите са много по-големи. Екипната работа там е с традиции, а мащабите на финансиране на научните проекти са значително по-големи както от страна на държавата, така и от неправителствения сектор. Това има голямо значение за развитието на медицината и в частност имунологията. Независимо колко висока е квалификацията на лекарите и учените ни, няма как да се прави съвременна медицина и наука със стари технологии. За щастие в момента и в България развитието в областта на имунологията е във възход. По отношение на диагностиката смея да твърдя, че в университетските болници не изоставаме в сравнение с колегите от чужбина. Това стана възможно благодарение на закупуването на съвременна апаратура и достъпа до нови технологии. Европейските програми са един голям шанс за подобно развитие. В науката би могло да се желае по-добро финансиране, да има прозрачност в оценяването, да се засили обществения интерес и като цяло да се подпомага повече развитието й. И да не се сещаме за ваксини, наука и учени  само в контекста на ситуации като пандемията от COVID-19.

Какви са вашите мечти в професионален план?

Моята мечта е да продължавам да се развивам, да търся отговори на неразрешените проблеми, да приемам професионалните предизвикателства и да намирам техните решения. Успехът е следствие! Дано да имам време, сили и най-вече шанса да допринеса за по-високото ниво на българската медицина и да имаме още поводи за гордост. Надявам се да продължавам да работя в сътрудничество с колеги, които ме зареждат и аз също да успявам да ги мотивирам. Бих искала в бъдеще с колегите от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ да изградим мултидисциплинарен специализиран център за пациенти със системни автоимунни заболявания, тъй като виждам потенциал за това. Най-голямата ми мечта, обаче, е да успея да намеря баланса между професионалните  предизвикателства и мечтите в личен аспект, тъй като скоро очаквам да стана майка. Така мисията пред мен става още по-трудна, но се надявам късметът да е с мен и да имам ново вдъхновение!

Източник: zdrave.net