Възможно ли е премахването на лимитите в болничните заведения и до какво ще доведе това?
Темата коментира в “Нашият ден“ Андрей Марков, мениджър и администратор в здравеопазването с повече от 30 години опит. Бил е финансов и административен директор на болница “Света Екатерина“ и на Националния център по сърдечно-съдови заболявания. Съосновател и управител на Университетска болница „Аджибадем Сити Клиник“.
“Този въпрос има много отговори. Трябва да бъдат взети предвид всички. Знаем, че инструментът, наречен “лимит“ и лимитиране на дейности, е практика, необходима тогава, когато финансово има затруднения една система.
В случая здравеопазването е с броени средства, с които може да се извършва дейност, така че когато има нужда се прибягва към лимитиране.
Това означава ограничаване или вкарване в определен обем на онова, което трябва да бъде регулирано. То е нещо много близо до бюджета. На практика бюджетите представляват лимити.
Ако искаме да разпределим едни средства, трябва да намерим начин това да се случи по един регулиран модел, по една регулирана практика.
Разбира се, че никой не харесва лимитите, така че в момента настоящият министър на здравеопазването не само търси начин да отмени или да ограничи използването на лимитите, то това е практика, която е необходимо да се случи в бъдеще.
Но обективни обстоятелства не позволяват да се случи всичко онова, което ние желаем като граждани и като потребители.
Нормалната практика означава потребителите на системата да определят къде да се насочват средствата за здраве.“
Лимитите като инструмент за контрол
„Контролът не се извършва с лимитиране. На практика с него ограничаваме обема от средства, които можем да харчим.
Контролът е съвсем друга дейност и тя е необходима и наложителна от гледна точка на това да се насочват средствата по правилен начин в местата, в които има най-болезнени точки, където има най-големи проблеми и заболеваемост.
Но определянето на лимити по един административен начин не е най-доброто нещо за обществото, защото първо, това е дискриминация на пациентите.
Представете си, че сме политици и решаваме, че ще определим лимит на едни лечебни заведения в един населени места и региони. На базата на какво? Обикновено в България това се случва по един политически нездрав начин.
Контрапунктът на такова действие е следването на пациентите и на посоката, която те избират. Би следвало те да носят парите там, където това е необходимо.
Лимитирането ограничава първо пациентите, второ ограничава и лекарите в тяхното желание да лекуват.“
Промяна на цените на медицински дейности
„При промяна на цени ще се промени и интересът и насочването на пациентите. Това е другият капан, който трябва да избегнем. Той може да бъде избегнат с по-широко представяне на медицински услуги и по-широко представяне на застрахователни услуги.
Не е редно да имаме само един участник във финансовата система на здравеопазването. Поради факта, че той не е в състояние да упражни достатъчно сериозен контрол и няма конкуренция. Нямаме с какво да измерваме.
Не казвам, че трябва да се ограничат здравните вноски, ние фактически сме ги увеличили. Обществото трябва да разбере, че реално плащаме много повече за здраве, отколкото отчитаме като вноски в държавната хазна в бюджета и пари, които получаваме като обществени.
Ако харчим около 8{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от БВП за здраве в настоящия момент, противоречието с 5,3{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}, които са публични пари е ясно видимо. И това противоречие трябва да бъде разрешено. Поради факта, че солидарният модел в това противоречие е нарушен и вече не действа.“
Източник: БНР
