Медици от центровете за спешна медицинска помощ в София, Перник, Благоевград, Велико Търново, Търговище, Кюстендил ще протестират пред сградата на Министерството на здравеопазването. Те продължават да не са съгласни с новата методика, по която ще получават допълнителни възнаграждения за работа в рискова среда с Covid болни.

Методиката не е обсъждана със социалните партньори, заявяват от федерацията на синдикатите в здравеопазването КНСБ. Още миналата седмица те предупредиха за протестни действия.

Изпълнителният съвет на федерацията изпрати на четвърти август отворено писмо до служебния министър на здравеопазването Стойчо Кацаров.

В него се посочва, че във федерацията постъпват сигнали от центъра за спешна медицинска помощ в София за неизплащане на допълнително възнаграждение на работещите с Covid-19 за месец юни тази година.

Вместо възнаграждения се появява нова методика, която по неясни причини се отнася само за работещите в центъра за спешна медицинска помощ, по този начин ги ощетява, предупредиха от федерацията на синдикатите в здравеопазването. От там призоваха за изплащане на допълнителните възнаграждения.

Протест ще има в Бургас, и в Шумен.

Източник БНР

От лечебното заведение отговориха на обвинения от зам.-министър д-р Петров

„В последните няколко седмици УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД е подложена на безпрецедентен натиск. Налице са опити да се дестабилизира една от най-добре работещите държавни болници в България. Правят се внушения за безразборно харчене на финансови средства и констатирани нарушения“.

Това се заявява в изпратена до президента, служебния премиер, служебния здравен министър и медиите позиция на университетската болница. Повод за нея са изказани твърдения от страна на заместник-здравния министър д-р Димитър Петров, според когото директорът на болницата е сключил договор за наем, без да го съгласува с Министерството на здравеопазването и с Борда на директорите и който по думите му е „на безумна цена“.

Както често се случва, истината е съвсем друга, заявяват от болницата.

Цитираният в обвиненията Одитен доклад всъщност е поискан от ръководството на болницата и не е пълен с нарушения, а съдържа препоръки за подобряване на организацията и контрола на работата, с които ръководството се е съобразило, допълват от там.

Добри финансови резултати 

В позицията си те подчертават, че за поредна година УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД е с най-добри финансови резултати, съпоставими с броя на леглата, спрямо шестте най-големи държавни болници в България. УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ няма реализирани загуби и не е допуснала никакви просрочени финансови задължения. Служителите получават навреме възнагражденията си, а те са над средните в сектора, изтъкват от там и допълват, че това дава възможност всяка година УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД да инвестира в нови технологии, които подобряват лечението на нашите пациенти.

„Именно такава е целта на сключения договор за наемане на съседната сграда на бившата фирма „Маймекс“, регистрирана на същия административен адрес (бул. „Иван Е. Гешов“ 15) и намираща се в непосредствена близост, само на 3 метра от южната фасада на болницата. Договор, който ще даде възможност на четири от най-важните структури в болницата да подобрят работата си. Според зам.-министър Димитър Петров той е „скандален“, а за нас – поредната стъпка от амбицията на болницата да бъде високотехнологична, предлагаща най-висок клас лечение на своите пациенти.

Наемането на съседната сграда ще ни даде възможност да създадем първия в България Център за лечение на исхемичен мозъчен инсулт, в който пациентите ще се третират чрез нова, ендоваскуларна методика, чийто пионер в България е екипът на доц. Станимир Сираков. Към отделението ще бъде създаден и Обучителен център, така че доц. Сираков да предаде знанията и уменията си и на други специалисти в страната. Близо 80 000 българи годишно губят живота си в следствие на мозъчно-съдови инциденти“, заявяват от болницата,
Те допълват, че осигуряването на допълнителни площи ще им позволи да създадат Отделение за трансплантация на стволови клетки. Близо 20 000 човека годишно умират в България от онкологични заболявания, а пациентите все още са принудени да ходят в чужбина за трансплантация на стволови клетки.

„Клиниката ни по обща и ендоскопска хирургия, начело с проф. Антоний Филипов, е една от най-добрите в страната. Въпреки това дейността й в момента е силно ограничена, тъй като разполага само с две операционни и с 15 легла за лежащо болни. След обновлението там ще могат да се лекуват още 25 пациента с рак на дебелото черво, които ще бъдат третирани по ендоскопски метод, което ще им позволи бързо да се възстановят и да се върнат на работа.

Договор за наем 

Договорът за наем на допълнителни площи ще ни позволи да разширим с 16 легла Клиниката по ревматология, начело с проф. Рашо Рашков, за да отговори на изискванията за катедра по Национална здравна карта“, посочват още от болницата и поясняват, че всичко това е описано в подробния бизнес план, с който Министерство на здравеопазването разполага. Болницата е готова да предостави и него и самият договор за наем по всяко време. Очакваният ефект от това разширение е, че  ще бъдат лекувани с най-съвременните технологии над 2000 пациенти годишно, а болницата ще си осигури 7,5 млн. лева допълнителни приходи, се казва още в позицията им.

В нея се изтъква още, че от близо 3 години УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД има модерно и проактивно ръководство, което, вместо да чака средства от държавния бюджет, успява да финансира растежа на болницата със собствени средства на здравното заведение.

„Вместо ръководството да бъде поощрено обаче, срещу него се измислят какви ли не „компромати“, целящи да злепоставят д-р Антон Петков в публичното пространство. Ето защо се обръщаме към вас с надежда истината за начина, по който функционира и се управлява УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, да излезе наяве и да не бъде допуснато репутацията на най-добрата държавна болница да бъде съсипана“, завършва позицията на лечебното заведение.

Подписи под нея са поставили 200 служители на болницата.

Въпроси

Те отправят и публично 10 въпроса към зам.-министър Димитър Петров, свързани с негови изказвания по казуса, отговорите на които според тях недвусмислено ще покажат как се управлява УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

Публикуваме ги без редакторска намеса:

„Визирахме Съвета на директорите, за да искаме обяснение от тях знаят ли за този договор, каква е обосновката за необходимост и смятат ли, че наемната цена е нормална”
1. Установена практика ли е, когато даден зам.-министър има съмнение относно изгодността на сключен договор вместо към човека, който го е подписал и носи отговорност за управлението на болницата, да се обърне към Съвета на директорите?
„Доколкото знам от предишния управител там има намерения да се направи център за лечение на мозъчно-съдови заболявания, но при всички положения там трябват не повече от 500-600 квадрата”
2. Нормално ли е за инвестиционните намерения на болницата зам.-министърът да се информира от бившия управител, вместо от настоящото ръководство?

3. Всъщност бившият управител явно е чест събеседник на зам.-министъра, тъй като отново от него д-р Петров е получил информация, че договорът за наем за злополучната будка, пред която през зимата загина дете, е подписан от сегашния директор. Това нормална практика ли е? „Там излезе, че предишният управител е сезирал Столичната община по отношение на договора и законността на павилиона. Дадени са предписания, започната е процедура за премахването му, а той в хода на това, въпреки че е знаел че има такава, е сключил нов наемен договор”.

4. Вярно ли е, че договорите от страна на болницата датират още от 2013г. Те са сключени от тогавашния директор на болницата – д-р Дечев. От тогава /2013г./ до момента статута на земята, върху която са разположени не е променян и винаги е била и е публична държавна собственост на МЗ. Писмото до община Триадица, изпратено от д-р Дечев е от 2018г. т.е. повече от 5 години, след като е сключил цитираните по-горе договори. През по-голямата част от това време Директор на болницата е бил д-р Дечев / 5 години/. Задължението и правото за премахване на такива обекти е приоритет на други институции. Всички тези документи са предадени, както в прокуратурата, така и в Министерство н здравеопазването.
5. Излиза, че зам.-министърът е готов да разговаря с всеки друг, но не и с настоящия изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. В такъв случай дали е случаен фактът, че именно името на предишния изпълнителен директор се завъртя в публичното пространство като наследник на д-р Антон Петков? Съществува ли някаква обвързаност между зам.-министър Петров и д-р Дечо Дечев?

6. “Това е безумна цена (….) там трябват не повече от 500-600 метра“. Как и въз основа на какво зам.-министър Петров прецени, че цената е „безумна“? Припомняме, че преди да се пристъпи към сключването на договора за наем е направена пазарна оценка от лицензиран оценител и тази оценка е по-висока от сумата, за която е сключен договорът?

7. Как и въз основа на какво, г-н зам.-министърът е преценил, че „там трябват не повече от 500-600 метра”, при положение, че, по неговите думи, не е напълно наясно за какво ще се използва наетото допълнително пространство?

8. Вярно ли е, че съществува продължителна преписка между УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и Министерство на здравеопазването, в която подробно е обяснена необходимостта от допълнително пространство, инвестиционните намерения на болницата и дори е приложен подробен бизнес план?

9. Възможно ли е зам.-министърът да не е запознат с тази информация, при положение, че по неговите думи, по този въпрос се извършва сериозна проверка?

10. Вярно ли е, че одитният доклад, по който, според зам.-министърът, са констатирани редица тежки нарушения, всъщност е иницииран от самия изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“? Става дума за одитен ангажимент, поет от Вътрешния одит на МЗ по чл. 8 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Пожелан е от директора на болницата с цел подобряване процесите на управление и контрол в дружеството, което ръководи. Възможно ли е зам.-министърът да не е запознат с този факт?

Източник: zdrave.net

Отпада срокът от два месеца за планова хоспитализация

Лечебните заведения ще трябва да публикуват на сайтовете си информация с листите за чакащите за хоспитализация пациенти. Този ангажимент им се вменява с предложени промени в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, като в същото време отпада изискването данните да се предоставят на НЗОК, която ги обобщава, както е в момента.

„За осигуряване на прозрачност, лечебното заведение се задължава да публикува на Интернет страницата си актуална информация за листата за планов прием, в т.ч. за поредността на вписаните в нея пациенти и определените дати за приема, при запазване на изискването публикуваната информация да не съдържа лични данни на пациентите“, гласят предлаганите изменения.

От МЗ посочват, че според досегашната практика националната листа за планов прием на пациентите е неефективна предвид факта, че не се актуализира своевременно. С това на практика прилагането й често води до заблуда на пациентите и не спомага за своевременното им насочване. Поради тази причина се предлага отпадане на ангажимента на НЗОК да поддържа национална листа за планов прием на пациентите.

Запазва се изискването пациентът да бъде информиран за причините за включването му в листата за планов прием и възможните последствия от забавяне на лечението му.

Друга  важна предложена промяна касае и отпадане на регламентирания максимален срок от 2 месеца, за който може да бъде планиран приемът за хоспитализация, като от МЗ отбелязват, че с „това се създава възможността планирането на лечението да бъде отложено неограничено във времето“.

Листите ще включват и пациенти, които не се осигуряват по линия на НЗОК. В момента поддържането на листи за планов прием не включва случаите на планова хоспитализация извън договор с НЗОК, отбелязват от МЗ. В същото време обаче процесът на планиране на медицинската помощ не следва да се отнася само за пациентите по линия на НЗОК, а за всички пациенти, избрали да получат медицинска помощ в съответното лечебно заведение. В тази връзка с оглед избягване на всякаква форма на дискриминация на пациентите по повод източника на финансиране на тяхното лечение, с проекта се предвижда при липса на капацитет за планова хоспитализация, лечебните заведения да поддържат актуална листа за планов прием за всяка клиника и/или отделение, като в листата се включват всички подлежащи на хоспитализация лица с изключение на тези, които се нуждаят от незабавен прием в лечебното заведение.

С промените се въвежда и изискване за попълване на амбулаторен лист от страна на лекарите, независимо дали пациентът ползва медицинска помощ в рамките на здравното осигуряване или на друго основание. С това ще се гарантира документиране на всички извършени на пациента медицински дейности в извънболничната помощ, което ще доведе до пълнота на медицинската документация и улесняване на последващото проследяване и лечение на пациента, посочват от МЗ.

С проекта се предвижда и „ясния регламент лекарят, извършил конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния процес да предоставя при необходимост консултации и да взаимодейства с лекарите, които лекуват и наблюдават пациента през цялото време на престоя му в лечебното заведение“. С това се цели внасяне на нормативно прецизиране по отношение ангажиментите на лекарите при медицинското обслужване на хоспитализирани пациенти и избягване на възможността за нееднозначно тълкуване, отбелязват от МЗ.

С промените се регламентира още, че планирането и обслужването на пациентите както в болничната, така и в извънболничната медицинска помощ, е „независимо от източника на заплащане на предоставените услуги“.

С всички промени може да се запознаете тук.

Източник: zdrave.net